Многодетни мами № 69

  • 90 529
  • 780
  •   1
Отговори
# 735
  • София
  • Мнения: 1 635
В болницата... някъде около деветия сантиметър разкритие... точно като ме беше пуснала упойката и се гърчех като червей, докторката ме попита дали ще имаме и друго бебе. JoyJoyJoy Казах през смях, нещо от сорта, че точно в този момент се затруднявам да отговоря. Не ѝ се сърдя де, тя е израждала всичките ми деца. Heart

# 736
  • Мнения: 8 082
След първото раждане, лекарката ме пита "Ще раждаш ли пак?" и аз "Амииии, ще си помисля!" И тя смеейки се каза "Айдееее, поне два пъти още ще се виждаме в родилно, щом изобщо разсъждаваш! На първия час отговора е кратко, ясно и категорично НЕ!"

# 737
  • Мнения: 2 022
Когато ме изписваха след последното раждане, акушерката казва на другите майки: "Хайде, пак да се видим!" А към мен: "Теб повече не те чакаме!" Аз: "Ама няма и да ме върнете, нали?!" Тя щеше да падне от смях.

dreamingfly, имаме един приятел, който казваше, че в тяхната къща само той и котаракът са мъжки.
Joy

# 738
  • Мнения: 4 255
При мен всички смятаха, че 2 близначета разнополови са ми предостатъчно, но така се случи, че се появи още едно момченце. Вече нямам и идея да раждам 4-то дете.Иначе забележките по улицата вече не ги и обработвам,кой какво, няма те да дойдат да ми гледат децата, така че без коментар.
П.П Лекуващата ми гинеколожа навремето смяташе ,че няма да мога да родя и едно дете.Сега вече ме гледа подозрително Simple SmileSimple SmileSimple Smile, без присмех

# 739
  • София
  • Мнения: 6 259

dreamingfly, имаме един приятел, който казваше, че в тяхната къща само той и котаракът са мъжки.
Joy

Аз съм така в къщи, само аз и кучето сме женски пол! Това е една от причините да исках женско куче (а и по-лесно се гледат).
Много си ги обичам всичките мъже, но с порастването все по-често се чувствам самотна сред много (надявам се ме разбирате правилно). Иска ми се по женски да ме разбира някой. Като почнат с техните щуротии им казвам, че живея с аборигени (ау, имаше един период тоалетната чиния все беше опикана!).

# 740
  • Плевен/Пловдив
  • Мнения: 878
О момичета , така ме развеселихте Grinning

# 741
  • Мнения: 294
Странни хора 😂😂😂
Аз съм с две момичета, а малчо е момче.Всички ме питаха” А сега момче ли ще разждаш?”
Успокоявах ги , че е момче.
В болницата няколко пъти ме питаха и мен дали  са от един баща.

# 742
  • Мнения: 1 575
Аня и аз съм само с мъже и осещам, че скоро няма да имат нужда от мен. И мен ми се искаше да си имам момиченце, друго щеше да е сигурно, но това е положението. Добре, че малкия все още се гушка и е доста привързан към мен.

# 743
  • София
  • Мнения: 6 259
Мда, абсолютно същото! Големите споделят с мен, но търсят все повече баща си, което си е съвсем нормално - карат колелета, гледат вече еднакви предавания за оцеляващи и т.н. Добре, че малкият е гушко и върви след мен и ме целува и ми казва, че ме обича. Но пък кажат ли мъжете, че излизат - и той - барабар Петко с мъжете. Simple Smile
(Мечтая си тайничко за момиченце, но все повече се убеждавам, че ще си остане само мечта.)
Имам си приятелки, естествено, но в това забързано ежедневие, не се виждаме често и май това все повече ми липсва.

# 744
  • Мнения: 1 731
Да, така е. Аз си се представям вече с всичките мадами по кафета и магазини Simple Smile само да ги отгледаме стойностни хора, да се сещат за нас, това е важно Simple Smile

# 745
  • Мнения: 1 575
И при нас, ако големите вършат нещо с баща си, малкия е първи помощник там.
При мен вече няма място за мечти за момиченце. Така ще си остана леко разочарована/разстроена, не знам как да го опиша. Искам си момчетата разбира се (моята любов са те) ама ако бях 5-6 години по-млада, може би щях да се пробвам, но не е сигурно.
И на мен ми липсват забавленията по женски. Докато бяха само 2 , дали, че бях по-млада, ама имах повече време за себе си и излизах на кафе 2-3 пъти месечно, по магазините, а сега толкова се събира годишно Flushed и пазаря online основно.

# 746
  • София
  • Мнения: 6 259
Аз съм на 38. Хем не са много, хем възрастовата разлика би била голяма (с нас, родителите).
- Мъжът ми не иска 4-то.
- На мен ми харесва да съм работеща и активна вече (след 6г в къщи по майчинство, учене, работа от къщи - вече не искам да се задържам за дълго).
- Много кг. качвам като бременна и още имам да свалям.
- Гаранция, че ще е момиче няма. Simple Smile
Та тъй, само си мечтая и въздишам по момиченцата на приятелките ми и се радвам на тях. Simple Smile

# 747
  • Мнения: 1 770
И аз обичам да съм активна. Чувствам се удовлетворвна, полезна, млада и щастлива. Когато ми е най-натоварено съм най-продуктивна. В къщи с бебето се чувствам като на забавен каданс. 😬
От моя скромен опит с младеж и 3 девойки, мога да кажа, че най-добре се разбирам със сина ми. Вярно е, че е най-голям, но никога(да чукна на дърво) не съм имала ядове или неразбирателства с него. Говорим си много и когато имаме несъответствия, сядаме и ги решаваме. Голямата ми дъщеря е много своенравна, не чува какво й говоря и усещам че ще си имам проблеми с нея. Малките са бебе и на 9г,та техните пуберски истории ще са по-натам. Като цяло мисля, че момичетата са с много по-проблемни характери от момчетата.
Аз съм доста търпелив родител, изслушвам, обсъждам, разисквам и гледам да не се налагм, защото съм разбрала, че с лошо нищо не се постига и насила хубост не става. Целта ми винаги е да ги убедя и сами да поискат, това което трябва да се направи(демек да стане на моята 😂) Не е лесно, иска се биволско спокойствие и търпение, но за мен това е най-ефикасния начин! Свиркайте, ако сте открили по-ефикасен... 🙄

# 748
  • Мнения: 1 429
Големият ми син е от друг мъж.Сега със съпругът ми имаме момиче и момче,но не спирахме да говорим, че искаме още едно.И сега като съм бременна,хората има да се чудят защо....при условие,че и от двата пола съм му родила на ММ.Казахме на родителите,че съм бременна,ей ако искате ми вярвайте,майка ми веднъж не ме попита как са нещата,на три прегледа вече ходя.Те живеят под нас.Както си бях с болките и кървенето,си гледах трите деца съвсем самичка,но аз и помощ не искам,само незнам ,искат да ми докажат,че няма да се справим ли...незнам.Много болно ми стана, защото имам страшно силна връзка с родителите ми.Знам че се тревожат за мен,за нас,как ще се справяме,но щом сме взели това решение,значи сме го обмислили.Огорчена съм,а представям си като разберат и всички около нас.БГ манталитета е ...нямам думи.

# 749
  • Мнения: 1 291
Отдавна не съм се включвала, но така се трогнах от желанието да си имате момиченце! Аз от първата бременност мечтаех за момиче. Родих две момчета, но третото се уцели мома. Ударих кьоравото.

Но, живот и здраве, един ден ще си имаме три момчета и три момичета, като си намерят половинки. Надявам се да не съм някоя освирепяла хормонална вещица и да се разбираме със снахите и зетя. Това е голямата ми мечта сега. Свекърва ми е златна, така че имам от кого да взимам пример. Simple Smile

П.П. Аня, така се смях на това с опиканата тоалетна чиния. И вкъщи е същото!!!

Общи условия

Активация на акаунт