Сали: „Добре съм. Само съм уморена.“
Стефи: „Сали, имаш проблеми от известно време. Вижда се, че пречи на работата ти.“
Сали признава, че не спи добре напоследък: „Знам, че колекцията е важна за теб. Не искам да те разочаровам.“
Стефи го оценява, но повече я е грижа за здравето на Сали: „Мислех си да говоря с Уайат по въпроса.“
Сали: „Моля те, недей. С Уайат преминаваме през труден момент. Знам, че напоследък не съм в най-добра форма. Мисля за други неща. Не трябва да намесвам личния си живот, но нещата не вървят напоследък. С Уайат имаме проблеми.“
Стефи съжалява да го чуе.
Сали: „Фло чудодейно се завърна в живота му, а аз не знам какво е моето положение.“
Стефи: „Но още сте сгодени?“
Сали: „Да. Но още нямам пръстен и не сме определили дата. Което донякъде е моя вина. Казах нещо, което не трябваше. Но не е нещо, което не можем да преодолеем. Знам, че ще прекарам живота си с Уайат.“
Стефи: ‚Ако го вярваш, бори се за това.“
Сали се опитва, но не знае какво не е наред. Чувства, че е опитала всичко, толкова е трудно. Трудно намира думи и леко залита.
„Глупаво е. Добре съм. Връщам се към работата.“ И излиза, Стефи изглежда загрижена.
Ридж влиза в кабинета си, където го чака Куин, стиснала зъби. Ридж влиза и безметежно й казва, че нищо не се знае за модното състезание.
Куин не е там, за да говори по работа: „Искам да говорим за безценната ти Лоуган.“
Ридж: „Да, обичам Брук. И не сме се отказали един от друг. Но трябва да разрешим няколко неща.“
Куин: „Като факта, че не понася сина ти? Ридж, не съм тук, за да ти казвам как да живееш живота си. Въпреки че си мисля, че ще бъдеш много по-щастлив с Шона.“
Докато Ридж се опитва да проумее чутото, Куин продължава с пълна пара: „Трябва да накараш Брук да се отдръпне. Кажи й да престане да настройва съпруга ми срещу мен.“
Ридж: „Куин, баща ми те обожава.“
Куин: „Не поставям под въпрос чувствата на Ерик. В страхотни отношения сме. Но и най-стабилната връзка се нуждае от старание. Но е почти невъзможно, когато някой се опитва да я саботира.“
Ридж е искрено изненадан: „Кой се опитва да саботира брака ти?“
Куин: „Моля те, не се преструвай, че не разбираш.“
Ридж: „Брук?!“
Куин: „Да! Най-добрата му приятелка Брук! Знаеш ли, че обвинява мен за авантюрата ти с Шона? Казва, че съм организирала всичко. Защо изобщо трябваше да й казваш?! Нали подписахте документи за развод?“
Ридж: „Сложно е ...“
Куин: „Какво му е сложното? Брук се е разбесняла, а аз съм основната й мишена. Превръща всичко в хаос. Знаеш ли, че принуди Ерик и мен да изхвърлим най-добрата ми приятелка от къщата за гости? Принуждава ме да защитавам брака си. Като капак на всичко Ерик изпитва тази странна лоялност и уважение към Брук. А тя го използва. Брук иска всичко да става по нейния начин. Страшничко е, че почти винаги го постига. Сякаш на всички са ви промити мозъците. А сега трови ума на Ерик ...“
Ридж я моли да спре: „Брук преживява много в момента. Заради случващото се между нас ... и Хоуп. А тя не се справя много добре със стреса. Има своите демони, преди имаше проблем с алкохола. Това не я прави подла, зла или отмъстителна, не означава, че иска да съсипе брака ти.“
Куин: „Как ли пък не! Тя настоя Ерик да ме напусне. Каза му, че съм опасна. Сериозна съм, Ридж, повече няма да търпя намесата й. Трябва да говориш с нея. Тя не знае с кого си има работа. И не иска да ме превърне във враг.“
На Уайат му е много приятно изненадващото посещение на Фло. Тя дошла да го види, а и имала нужда от почивка от новата си съквартирантка.
Уайат не снаел, че тя търси съквартирантка.
Фло: „Не търсех. Но когато на вратата ми се появи красива, интелигентна и забавна блондинка с купчина кутии, не можах да я отпратя.“
Уайат отгатва: „Майка ти!“
Фло: „Да. Тя беше помолена да напусне имението на Форестър.“
Уайат: „Какво? От Ерик ли?“
Фло: „Не. От Брук. Очевидно майка ми и Ридж са имали няколко момента заедно, а Брук не е доволна.“
Уайат: „Майка ти и Ридж!“
Фло: „Каза, че били само няколко целувки. Не че това е редно, но се кълне, че не се е случило нищо друго.“
Уайат схваща защо Брук е разстроена.
Фло го пита дали се е чувал със Сали.
Уайат: „Не. Тя е погълната от работа по колекцията на Стефи.“
Фло предполага, че не е само това.
Уайат: „Сали не е на себе си напоследък.“
Фло: „Разделите не са лесни. Прекратяването на връзка винаги е болезнено.“
Уайат го знае. Но след изумителния ден, който са имали в офиса на баща му, почувствал, че трябва да отиде директно при Сали, за да й каже за чувствата си към Фло. Заради тях двамата и заради нея смата. Но постигнал неочакван резултат: „Сали не искаше и да чуе. Изглеждаше сякаш не може да понесе повече болка. Но не искам това да ни се отрази ...“
Фло го уверява, че не се отразява на нищо. Знае къде принадлежи сърцето му. Също така знае, че той и Сали са споделяли много неща. Фло не я познава добре и не държи да са приятелки, но не й харесва някой да страда: "Когато дойде да ме види, беше очевидно, че страда.“
Уайат знае, но Сали не е трябвало да ходи при Фло. Как й се е видяла Сали?
Фло: ‚Честно казано, като че ли е в отрицание. Като че ли не може да приеме, че е свършено. Беше много емоционална и угрижена.“
Уайат имал същото усещане: „Сали преживя много. Определено мога да кажа, че й е трудно. Надявам се, че има подкрепата, която й е нужна, за да преодолее това.“
Фло се приготвя да си тръгва: „Ти си бил откровен със Сали, друго не можеш да направиш.“
Уайат се чувства зле.
Фло: „Знам. Мило е. Припомня ми какъв обичлив и грижовен човек си.“
Сали е в болницата. Загрижена е за здравето си, но не знае какво става.
Надява се, че докторът ще й даде отговор. Напоследък не се чувства добре, има главоболия, изпитва замайване, под голямо напрежение е в работата. Симптомите й се проявяват и в работата, и в къщи, през нощта, когато се събуди. Забелязала е, че ръцете й треперят. Също така има проблеми с годеника си, което можело да е част от проблема.
Лекарят я пита за замайванията.
Сали обяснява, че е губила равновесие няколко пъти. Опитвала се да се убеди, че няма проблем, че проблемът се дължи на натоварването, но вече е наистина разтревожена.
Стефи е с Ридж, трябва да решат дали ще продължават със състезанието или не.
Ридж: „Зависи от теб и Хоуп. Как върви колекцията?“
Стефи не иска да се отказва, Хоуп също не иска.
Ридж предлага да си починат малко. Стефи мисли, че ще е най-добре, изразява загрижеността си за Сали.
Ридж: „Трябва да има нещо във водата, защото всички се побъркват. Куин и Брук са се хванали за гушите.“
Стефи: „Нещо случило ли се е?“
Ридж е чул само версията на Куин. Ще е тотална война, а никой не го иска.
Брук е при Ерик.
(Тая бутилка със сок не ще да е случайна. Какво внимание към детайлите. )
Ерик: „Говорих с Куин. Тя знае, че с Ридж означавате много за мен. И колко важно е за мен да подкрепим брака ви.“
Брук се обзалага, че Куин не е подскачала от радост, като го е чула.
Ерик не може да го отрече, Куин също така не е доволна от разправията им: „Добрите новини са, че Шона си тръгна. Изнесе се от къщата за гости.“
Брук: „Наистина ли? Това е чудесно. Благодаря ти толкова много.“
Ерик: „Съгласен съм с теб. Беше напълно неподходящо тя да живее тук, докато Ридж е в къщата.“
Брук е съгласна, още не може да повярва, че Шона е целувала съпруга й: „Оценявам подкрепата ти. Знаеш го, нали?“
Ерик знае, че това е труден момент за Ридж и Брук: „Ти не можеш да простиш на Томас. А Ридж не може ...“
Брук: „Не е само Томас. Куин също. Тя окуражава Шона да преследва Ридж. А когато се конфронтирах с нея, тя ме събори на земята.“
Ерик: „Говорих с нея. Тя е засрамена, че нещата отидоха толкова далеч.“
Брук: „Ерик, тя не е засрамена. Не мисля, че разбираш колко е сериозно това. Моля те, отвори си очите. И разбери каква всъщност е Куин. Знам, че обичаш Куин.“
Ерик: „Обичам я. Тя ми е съпруга. Заслужава лоялността ми.“
Брук: „Не мисля, че я заслужава. Знаеш тъмната й страна, която иска всички да мислят, че е изчезнала. Не е така. Още е там.“
На Ерик му е много неприятно, че се случва тази битка между нея и Куин: „Познавам жена си. Тя извърши ужасни неща в миналото, но се промени. Не е същата, каквато беше преди.“
Брук: „Същата е. Не го разбираш.“
Ерик: „Ти искаше Шона да си тръгне. Куин го изпълни. Няма ли значение?“
Брук: „Тя го направи заради теб!“
Ерик: „Не, направи го за теб. Това искаше ти. Не можеш ли да се опиташ да се разбирате?“
Брук: „Защо да го правя? Тя не дава пукната пара за мен и семейството ми. Защо мен трябва да ме е грижа за нея?“
Ерик: „Защото аз те моля!“
Брук: „Съжалявам, Ерик, не мога. Не мога да си променя мнението за Куин.“
Ерик знае, хваща я за ръката: „Имам среща, трябва да вървя.“
Брук ще остане, за да навакса с електронната поща, после ще тръгне и тя. Ерик я целува по бузата и излиза. Брук гледа портрета на Куин.
Куин я изненадва: „Примири се, Брук. Никога няма да слезе от стената. Какво правиш в дневната ми, в къщата ми? Не, не ми казвай. Тук си, за да ме клеветиш пред съпруга ми. Отново.“
Брук: „Примири се, Куин. Имам пълното право да искам от Ерик Шона да си тръгне.“
Куин: „Тя е моя приятелка, моя гостенка. В моя дом.“
Брук: „Това е домът на Ерик.“
Куин: „Всъщност е наш, а не твой. Нищо тук не ти принадлежи. Така че нямаш думата за случващото се тук.“
Брук: „Прекарала съм повече време в тази къща и с това семейство, отколкото ти някога ще прекараш. И познавам Ерик по-добре от теб. Той е толкова любезен и грижовен, и щедър. (Куин кима с глава насмешливо и нетърпеливо.) Но не вижда тъмната ти страна. Не знам защо. След всички ужасни неща, които си сторила. Но някак си го убедила, че си се променила.“
Куин: „Така е.“
Брук: „Не си Куин, мога да го видя. Виждам го в очите ти. Имаш същия поглед. Като онзи, когато ме събори на земята, стоеше над мен и ме заплашваше. Като че ли ще направиш всичко, за да се задържиш до съпруга си. Но знаеш ли какво? Права си. Дойдох, за да говоря с Ерик за Шона. Но също така дойдох, за да говоря с него и за теб. Бях сериозна, когато го казах. Ще направя всичко, за да защитя Ерик от лудата му съпруга.“
Куин: „Как смееш! Ерик не е бил по-щастлив. Имаме здрав брак, изпълнен с любов. Той е чудесен с мен, аз съм чудесна с него.“
Брук: „Боже! Ти си боклук, Куин. Няма да позволя да го принизиш до нивото си.“
Куин: „Предупредих те да не ме превръщаш във враг, Брук. Когато хора като теб ме нападат, аз отвръщам.“
Брук: „Това заплаха ли е? Давай! Удари ме! Точно тук! (Сочи си главата.) Покажи на Ерик колко луда и опасна си всъщност. Това е жалко и абсурдно. Отвращава ме, че портретът ти е още над камината. Ще се уверя, че това нещо е свалено и изхвърлено на боклука. И че Ерик е далеч от теб. Няма нищо, нищо, което можеш да направиш!“
Куин гледа встрани.
Със сигурност ще се опита да провокира алкохолизма на Брук .