Успях да изгледам първият епизод и много ми хареса. Даже може би повече от колкото първият сезон, главно защото всичко си върви по времевата линия. Тези прескачания от минало в настояще много ме объркваха.
Хареса ми и посланието, че не всеки различен е чудовище. Това, което те прави чудовище са постъпките ти. Много силна сцена.
Първоначално не знаех какво е брукса (не съм чела книгите) и трябваше да проверя в гугъл. Не знам доколко точно са я докарали, но на мен ми допадна като чудовище в сериала и малко през пръсти гледах докато вървеше от тавана надолу и тялото и се пречупваше по този гаден начин 🥴 . Общо взето заслужаваше си края, а приятелят на Гералт показа как сме готови да си затворим очите за всичко, щом към нас отношението е добро.
Радвам се, че Йенифър е жива и очаквам да видя и с нея какво ще се случи в следващите епизоди.