Въпроси всякакви за автомобилите и задволанните устройства

Мда, климатикът изсушава въздуха в купето, затова си трябва от време на време да се пуска зимата. Също да се изтръскват добре обувките от снега, да не влиза вътре.
Мен ме кефят фордовете - имат си подгряване на предното стъкло, както задното, но с много по-тънки нишки. Няма стъргане на лед, няма запотяване - бастър копче и след 1 минута отпред е ясно като ден.

Прибрах се!

Кнежа - Бяла Слатина - Борован - Баница - Враца. Бях с навигация и нямаше проблем в малките градчета и селца.
14 часа, центъра на село Борован. Спирам на аварийки за да си купя хляб на филии. В багажа имах лютеница, а карането ме изморява. В двата магазина се повтори една и съща ситуация:
- Имате ли рязан хляб?
- Няма никакъв хляб!

По двулентовия равни пътища, с малко завой, трафика на обратно беше повече. Бяха доста С, СА, СВ - софийски, СО - София окръг. Преобладаващо ВР (Враца),  ЕН (Плевен), М (Монтана). Три полицейски коли със софийска регистрация в трафика, на две места - спрели полицейски коли.
Между Враца и Ботевград видях по една кола с надписи БГ Тол. Имат камери отгоре.
На две - три места имаше и камери и ограничение на скоростта 60 км.


Във Враца миналия път се обърках на едно кръгово защото ме засече такси. Сега пак тръгнах по същата улица. Обърнах за да не минавам през авто и жп гарата. Уцелих правилния изход.
Как се броят изходите на кръгово? Малките улички не се броят, така ли?

После тъпата навигация взе да ми казва: Намерете път към главната пътна мрежа! А аз съм на аварийки на оживен булевард с тролей. Карах, обърнах при първия възможен случай. Намерих Раковата болница, видях бабата и 16 часа тръгнах от Враца за Ботевград - да стъпя по светло на магистралата. Страх ме беше от пътя - двулентов, през планината, с остри завои, ограничения на скоростта, много малко равни участъци с възможност за изпреварване. Има 3 - 4 селца - Люти дол, Скравена, не помня другите, с ограничение 50 км.
В един момент водех колона. Няма свирене, колите бяха с всякакви регистрации, тирове. Леките коли ме изпревариха при първия удобен случай, после и тировете. На места припръскваше дъжд.
Справих се! Само чаках да стъпя на магистралата, да мина тунелите и да съм си на дома НА София!
Каква глупачка съм била! Знаех, че път време няма и никога не го изчислявам. Когато стигна - тогава! И маршрута беше сравнително ясен - двулентови пътища, първо на равно, после планински.


Стъпих на магистралата, смрачаваше се. Валеше дъжд, планината беше обвита в мъгла.
Аз съм глупава и го знам. В един момент натискам газта, тя не набира. Малко се панирах. В един момент се усетих да мина на четвърта. Пак не стана. На трета захапа, ускори, набра, минах на четвърта и нямах проблеми.
Валеше, в планината, духаше вятър. Тя е висока, лека. Проблем беше задволанното устройство.

Минах два тунела, оставаше един. На втория трябваше двете колони да станат една. Успешно се престроих. Тръгни - спри, не повече от 20 км. Минах го.

На последния спряла патрулка отклонява движението през стария път за Витиня. Пътя слиза под магистралата, криволичи из планината. Двулентов, през гора. Имаше място където отдясно над пътя има гора, а отляво - площадка, под нея мъгла и вероятно пропаст. Пълзеше с 20 км, тирове, една колона макар насрещното да беше празно. Един джип се опита да изпреварва, накрая пак влезе в колоната. Доживях да стигна до магистралата.


Чувствам се като дете от детската градина, което е дорасло да стане първи клас.

Зуки, припомни ми моето първо минаване по пътя Враца-Ботевград. Пред мен тир, отзад друг. Изпреварване, йок. Не смея по тия завои. От време на време свисти спирачната система на тира зад мен (като изпуска излишното налягане). Хем знам какъв е тоя звук, хем си викам е сега ме смачка в предния на палачинка. Ама се свиква. Карай и се не бой.

Зуки, страхотно се справяш. Забавлявай се с пътуването, колата няма значение, само да не те оставя по пътищата. Поздрави и браво.

Млв, Нотарис, благодаря ви за подкрепата!

Днес проверих маслото - не е мръднало след 200 км вчера.

И още размисли от дългото пътуване - за да чуя различни мнения и коментари.

Дадох колата на брат ми да я покара малко. Неговата е Нисан хечбек, нормални размери, дизел.
Първия път при маневрите в двора за излизане направи много излишни маневри, но успя да излезе на улицата. Преценяваше разстоянията според неговата кола.
На другия ден сутринта първия въпрос като се събуди беше: Како, може ли да ти изкарам колата? Доста чисто и бързо го направи.
Повози ни малко из селото. Изгасна на няколко пъти. Държеше оборотите на 1,5, а според бившия й собственик трябва да са на 2. И аз на 2 гледам да я държа.
Аз ако подкарам кола с нормални размери, докато свикна, ще я ударя няколко пъти.


Чела съм мнения и тук, и в нета, че страната на произход има значение.
Нищо с Ф - френско, Фиат и Форд!
Коя е най - бързата кола? - Опел за да избяга от ръждата.
И подобни такива.

Доколко са верни - не знам. Аз съм с японче. Чела съм, че са грозни, с дървено возене, почти без екстри, но са издръжливи. За мен е вярно.
Писах, че пролетта не бях затворила двете капачки за антифриз. Нищо не прецаках освен филтрите.
Сега за втори път се убедих за издръжливостта на японците - задни амортисьори.

От миналата пролет откакто я взех знам, че задни амортисьори са за смяна - 150 - 200 лв. Десния е облят в масло, видях го. Как тече масло отзад? И все го отлагах. В последния сервиз ми казаха, че не знаят колко ще издържат, но трябва да се сменят. Като возех някои отзад се оплакваха, че друса. Отдавах го на моята неопитност.
Като тръгнах сложих отзад две 90 кг дами, в половината багажник натоварих един сак и една туристическа раница. Другата част е заета от резервната гума, одеяло, шишета масло, антифриз, течност за чистачки, одеяло, туба вода, крик, аптечка, пожарогасител.
Колата е висока, с доста голямо разстояние между гумата и калника

Докарах ги аз до половината път. На връщане по тъмно я кара бившия й собственик. Спря да й сипе газ, по тъмно, и каза, че му изглежда килната на една страна. На другия ден на сутринта я погледна и каза като се върна в София, да отида на сервиз. Казах му че са амортисьори.
Амортисьор нали е една пръчка обвита с пружина. Пръчката е забита в гумата, а другия край подпира купето, нали?
Много ме беше страх ще стигна ли до София. Представях си как търся номер на пътна помощ или да търся някой да ме дърпа.
Ако се счупи амортисьор на път какво става? Купето пада върху гумите ли? С дърпане няма да стане?
Кога се дърпа?

Чупила съм полуоска - шарнир и носач. Тръбата/пръчката, която свързва двете предни гуми се счупи по средата. Пръчката падна на пътя в единия край, другия си остана закачен за моята гума. Дърпане беше невъзможно та викнах Пътна помощ да ме закара до сервиза.

Само се молех да стигна София, че са ми казвали, че Пътна помощ е левче на км и то най - евтината.
Страх ме беше да тръгна, но нямах избор. Брат ми каза, че ще стигна. Пружината обирала тежеста. Не го разбрах какво точно ми казва.
По пътя гледах да бягам от дупките. Не винаги успявах. Във Враца легналите полицай, гумени, ги минавах на първа. В София асфалтовите ги минавам на втора.
В болницата реших да паркирам не на равния асфалт, а на високо. Идеята ми беше, че ако задните гуми са на високо, тежестта ще падне на предните. Явно не е така, но защо?
Тя започна да скърца жално, като несмазана врата. Преместих я на равно.
Докарах се до София, а другата седмица ще ходя на сервиз.

В момента дали има и 10 см разстояние между задна гума и калник.
Издържа малкото грозно японче толкова път и не ме предаде! Ако някой ми го беше казал нямаше да повярвам.

П.П.
Ще се радвам на всякакви коментари и отговори.
Дописвах на няколко пъти защото пиша и изчезва от телефона.

Не всички японски коли са грозни,без екстри  и дрън дрън.

В понеделник продадохме на мъжа ми колата, с цел да си вземем по-голяма. Бяхме харесали предварително една кола, отидохме в четвъртък, късния следобед до въпросната автокъща, харесахме я, капарирахме, с уговорката на другия ден да се чуем, за да се разберем относно продажбата, даже и с познат нотариус бяхме говорили. Да, ама не. Обаждаме се ние вчера, някой друг я бил харесал след нас, дал повече капаро, и те така. Върна ни капарото. И така, сега останахме с пръст в уста. Доста некоректно, направо съм бясна. Страшни търговци!

Тинкърбел, приеми, че тази кола не е била вашата, пий една студена вода и продължавай да търсиш. Може да е имала скрит дефект или другия да е бил повече нуждаещ се от нея.
Каква е колата, в кой сайт я видяхте?
Ако искаш, сподели. Може да чуеш различни гледни точки за колата и сайта.


Миднайт, кои са хубавите японци? Заглеждам се, макар че не са ми по джоба - Сузуки Гранд Витара, Тойота Рав4 , Мазда 6, Хонда Сивик. Само гледам защото и аз не знам какво точно търся за втора кола.

Субару
Нисан

Зуки, амортисьорите можеш да си ги представиш като големи спринцовки пълни с масло (има и газови и газово-маслени по принцип). Като се разклати колата на неравност, амортисьорът създава съпротивление, от което клатенето бързо затихва. Така колата е по-стабилна, защото от подскачането не губят сцепление гумите с пътя. Като са ти скапани амортисьорите, колата подскача повече и става нестабилна. Особено ако са тези на водещите колела. Аз сменях предни миналата година, защото единият много трополеше. Тая година смених и задните, защото по единия потече масло. Сменят се по двойки, за да са еднакво нови.

Сузуки Гранд Витара е  словак от Кошице.
Тойота Рав 4  е  испанец от Валенсия.
Хонда Сивик е   унгарец.

Мазда 6 -  е те тука уцели!    Кореняк японец от Хирошима/ Нагасаки!

Хонда Сивик в момента се прави в Англия.

Иначе Зуки аз с предната кола, дето ме притесняваше, че ще ме остави някъде, си бях взела карта на СБА. Може и ти да помислиш.

Само? Аре са... Всяка марка има и таквиз и онаквиз.

Зуки, универсална рецепта няма. Всеки си харесва "неговата" кола. Аз никога не съм харесвал/имал/карал малка и малолитражка. Оценявам, че има читави сред тях, но не е мойто. Последните почти 15 години карам само големи сандъци. Преди това пак, ма по-малки. Сега, пак е сандък, но малко по заоблен.

Файърстоун, в годините е различно. А и тя ако гледа по-старички, не са всичките точно такава сглобка.

Предвид, че аз съм с Хонда Сивик, ще кажа на Зуки на този етап да не я гледа. Не за друго, а защото е значително по-ниска от тази, която кара сега.

Btw, смених си амортесьора на багажника. Но само единия, тъй като не знаех, че и тези се сменяли по 2.     25 лв без труд, в сервиз. И една чистачка/перо - 15 лв.

Как беше формулата за изчисляване колко харчи?

Мисля, че в тази тема беше пускано и бях изчислила, че градско харчи 7/100 - с газова бутилка 27 л минавам 320 км.
Сега извънградско на газ е изминала 373 км. От тях около 20 са били градско.