Сбъркана ли съм?

   То като погледнеш май всички сме сбъркани или просто няма нищо ново под слънцето.Не само,че се променят мъжете,но и стават коренно различни.Това,че кръвта вода не става е ясно,но че си създал и нещо ново което носи същата кръв променя нещата.Просто трябва да изчакаш удобния момент,никога не бързай с нападките.А за внучето: да ти е живо и здраво детенцето ще израстне и без "бабината бутилка водица".Моята мила свекърва на абитурентския бал на малката ми дъщеря я сбърка със сестра и.Гостите ни за малко да умрат от смях.Имаш ли представа как се почувства свекито?А татито още не може да го преживее,как мама не позна малката си внучка ,която е на 19 години.Колко пъти ги е видяла за това време имаш ли представа.Е ,и какво пораснаха ,работят,живеят и без баба им да ги е оценила.Хич да не ти пука за отношението и.Гледай си твоето семейство и спокойствие.Живота е пред теб и не го пропилявай в пилеене на нерви,не изпускай хубавите моменти заради дребни ежби,просто много бързо всичко отминава и не може да се върне.  

напълно съм съгласна 

Представи си, че това всъщност са твоите родители и те са тези, които са чупили и недокупили ..  по- същия начин ли щеше да реагириш или не ... ? Ако да - не си сбъркана въобще, просто си пазиш нещата ... но ако не  ...  

Въобще не си егоистка - с такива хора трябва да сте наясно "моето си е мое, твоето си е твое и нито аз искам нещо, нито ти"

На същото мнение съм

Ми имало е подобни случки с моите родители и никога не съм заставала на тяхна страна, когато не са прави. Всъщност така като се замисля, дори и да са прави, а съпругът ми да не е - винаги съм на негова страна пред тях. Мъчи ме, че той не е с мен, а срещу мен.

И аз се чуствах по същия наччин. Свекърва ми и свекър ми постоянно манипулираха мъжа ми ,2 и той им търчеше да угажда. Отделно тя за всичко взимаше отношение и т.н.Е, за няколко години осъзнах, че нещата могат да се променят .Най-важното е, че доколкото разбирам живеете остатъчно далече едни от други.  Следващото което трябва да се осъзнае, че не може да не се помага, все пак са родители, независимо твоите или неговите. Е, ние седнахме и поговорихме.Разбрахме се, че трябва да помагаме на всички доколкото можем, но че те трябва да се съобразяват с нас.И най-важното е че започнаме всичко да обсъждаме двамата .Този иска това,онзи-онова... Няма начин, такъв е живота. Колкото до намесата - изход няма.Говарила съм с мойта свекърва, и съм се карала с нея, и тя продължава да взима отношения за всичко. Просто си въведох правилото да не и се ядосвам.Тя си говори, аз си правя каквото искам.Виждам я достатъчно рядко, та мога да си позволя да я изтрая за няколко часа.
Всичко това е въпрос на време .Нещата ще се оправят, просто бъди търпелива.

По въпросите с бормашината, гумата и други подобни бих те посъветвала да настояваш собствения ти мъж да ги възстановява. Ако се счупи бормашината, не ти трябва да събираш пари за нова, а той, ако не може - няма да има бормашина. Ако тези неща са негова грижа, едва ли ще ги раздава с отворени обятия.

Изобщо не си сбъркана. Сбъркан е мъжа ти с представите за семейния живот и майка му , която иска всичко да контролира. Мислех , че вече е влезнал час , но УВИ той продължава. Нямо ли да разбере , че семейството му сте ВИЕ , а майка му , баща му и брат му вече само раднини. Това е , повече нищо не мога дза кажа.
Само ти казвам , сигурно не за последен път търпение , мила. Ние сме си ги избрали тези мамини синчета и ще си ги търпим.

ООХХХ! Много се ядосвам така! Да знаеш че не си кривата ти. Проблема е в това че те мислят че сме длъжни, незнам.. . При нас нещата не са много различни. Живеем заедно и аз търпя ВСИЧКО !. Дете на разведени родители съм, баща ми е далече и имам усещането че разчитат на това че зад гърба ми няма никой.  Почти спрях да намесвам мъжа ми, защото и той не знае накъде е , но е истина че от разправиите всичко си остава за мен. Месят се във всичко! Сега на "мода" е да ни забранят да имаме второ дете, ако щете вярвайте, И само не ми казвайте - ми ти си си виновна!

 Не си сбъркана, мила, може би просто трябва да си поговорите малко по-сериозно относно:
1 - Той вече си има семейство за което трябва да се грижи и обича, а не да поставя под въпрос избора си като те е взел за жена и майка на децата му.

2 - Колкото и да те убеждават, че кръвта вода не става, нека не забравя че детето е както твоя така и негова кръв. Като си си възтановила сама щетите за спуканата гума и го поставяш на въпрос, е не защото си стисната, а защото някой не е уважил собственоста ти и съм сигурна че похарчените пари можеше да ги дадеш за детенцето, и да ти е много много по-добре от това. С 2 думи лишила си детето, себе си и съпруга от един хубав подарък, за да платиш за грешката на някой друг. Еми няма как свекър да ти е на сърце повече от детенцето ти.

3 - Хич даже не си мълчи, разбира се трябва да намериш подходящия тон за ситуацията. Колкото повече мълчиш, толкова по-трудно ще става съжителството ви и рано или късно някой ден ще си зададеш въпроса: "За какво съм му аз, за какво ми е той?". Като мине еуфорията на чувствата в една връзка, семейството се крепи на разбирателство и ако го няма дори и децата нема да спасят положението.
 
 Знам че е много лесно да се дават съвети, особено от непознати хора към други такива. Познаваш себе си и съпруга, чети между редовете и опитай да отсееш излишната информация, а с останалото да решиш какво точно да направиш. Каквото и да решиш да предприемеш (разбирай да мълчиш или да тропнеш с крак) ти желая успех и сили. От последното ще имаш най-голяма нужда.  

Мъжът ти малко "гузен - негонен го раздава",ама и моят е същия случай.Вие поне не съжителствате заедно.Ние уж сме разделени ,ама в общ двор.Ако ти кажа колко неща са съсипали...цяла тетрадка мога да изпиша.До сега "извинявай",не съм чула.Свекър ми блъсна колата ни странично,завъртял се и хоп - и от другата страна  я потрошил.Това му беше 4 или пета катастрофа.Другата кола я беше взел да ходи на някакво поле с нея, затънал в канала и го вадили с трактор.Преди 3 години си купих велосипед със скорости,съсипа го от каране,докато му вдигнах скандал и престана.Какво да разправям,тъпотия до шия.Мъжът ми е единствен син,просто се чувства задължен към тях,пък са и възрастни.Големи манипулатори са между другото,опитват се да го разчувстват на тема "Виж баща ти как се мъчи сам с еди какво си...","Нямаш ли жал ?"На свекървата открито съм и казвала,че ако се беше родила, мъж,щеше да е генерал.На мен никога не смее,но на мъжа ми често се опитва да раздава дори команди(!?)Мъжът ми и вдига скандали,но ми казва,че не знае просто какво да ги прави,защото всеки ден има по някаква изненада - изхвърлили ми цветя(мислели ,че са бурени), изкопали чимшира(пречел им)....

Е, не е така . Всичко зависи ОТ МЪЖА и от това ТОЙ как ще постави нещата негово семейство-вие.
Ей ме на-за почти 4 години-декември стават-ние нямаме ни един скандал на тема "моето семейство-твоето семейство". Когато границите се знаят и когато не се накърняват моите интереси и сега вече и на детето-е ок. И той го знае, а освен това НЕ ПОЗВОЛЯВА  никой да се меси и да дава акъл-за което евала. Никога не е заставал на всяка цена зад майка си, а е преценял ситуацията-то не че сме имали с нея конфликти де, аз за свеки мога само добро да говоря.
Най-накрая и моята майка успя да научи, че Жоро си е ТЕЛЕ и толкоз. И сега да видиш мир неземен и щастие между всички ни и всяка жабка си знае гьолчето.