Нещо смешно, което децата казаха - 11 тема

И на мен редовно таксиметровите шофьори ми задават въпроса "За къде сте?". гадно е. И аз така една вечер заедно с друга майка с дете се опитвах да си хвана такси. Едно общо такси искахме да си разделим, но все ни отказваха, защото им се виждаше близо. Не им пукаше, че две деца влачим със себе си в тъмното. Накрая тъкмо един се съгласи да ни вземе  и се оказа, че не може да запали. А моята щерка се изцепи:
- А, не, аз няма да слезна. На повече таксита не искам да се молим.

Май трябва да започнем да подаваме оплаквания. Бързам, с тежък багаж и вали дъжд, казвам къде трябва да отида и онзи ми отговаря "ами то по-добре на ръце да Ви отнеса до там"... 🙄 Не ми беше смешно тогава, не беше и дете този шофьор, така че извинете, че не е по темата.

Миналата Коледа идват на гости родителите ми, а детето на година и половина, тъкмо започва да говори. И все му казват баба ти това, баба ти онова. И малкият започна да се обръща към не я с думите ''Баба тииии". Тръгнаха си те и после на мен започна да казва ''Мама тииии''. Представете си как като сме навън тича към мен и вика радостно с цяло гърло ,,Мама тииии'', или като ми е сърдит, плаче пак с ''мама тииии''

Една позната разказваше как някакъв шофьор на градски автобус я свалил 200м преди спирката в най-проливния дъжд - и нея и детото и (на 3г).
Отворил и вратата в задръстването и ѝ казал - слизай...

Таксиджиите не се мръщят толкова на разстоянията, ако си с малко дете, колкото че ще изцапат с мръсни обувки скъпоценната им кола- хеле пък в дъжда. И аз съм си патила. Един чак се развика на детето да внимава- беше на три тогава.

То самите родители внимават и за обувки, и за храна в колата. (Иначе за обувките....наистина не е най-приятното нещо, примерно, като родителите гушнат детето на обществено място и то започва да рита всички наоколо с обувките, особено ако са кални, но и не само. Аз и мен не обичам да ме рита, ако аз съм гушкащата, така че съобразявам какво правя.) Но таксиметровите шофьори веднага "обръщат палачинката", ако им предложиш твърда тарифа, 2-3 пъти над редовната за разстоянието. 🙄

Снощи купихме шаран (мъртъв) за Никулден. Вкъщи дъщеря ми (6 год.) го гледа известно време и започна да му говори:
- Здравей, г-н Шаран! Много хубава опашка имаш, и перки. Извинявай, че семейството ми иска да те изяде! Аз не ям риба. Но те не ме слушат и ядат. Завинаги ще те помня и ако мама ми вземе златна рибка, ще я кръстя на теб.

Хора, сви ми се сърцето. Няма да лизна от този шаран.

Дъщеричката вегетарианка ли е? Всяко следващо поколение носи особено дълбока мъдрост. Тъй като аз съм с анемия и отчайващо ниски нива на феритин, поради които има случаи да не мога да се вдигна от леглото буквално, а грах, боб, леща и коприва не ми решават проблема, макар че с диетолог опитвахме усилено, налага се да се храня основно с месо, включително и сурово-сушено. Може би новото поколение може да ме посъветва как да се справя с тази потребност на тялото ми да съм ужасен и жесток кръвопиец. За да имам и аз право на живот. Както рибите. И както лъвовете. Нали имам, всъщност? 🤔 Всяка монета има две страни. 🙂

soul81, да, вегетарианка го раздава, макар че от време на време хапва кебапче/кюфте, мусака, супа-топчета (разбирай няколко пъти в годината). Аз също съм с анемия и се налага да ям месо, а не ми е вкусно и ми е гнусно дори, но се насилвям заради анемията. Затова не  насилвам детето да яде месо щом не иска. Предлагам й винаги когато сготвим за нас, но не я насилвам, ако не иска. Иначе си похапва сурови плодове и зеленчуци в изобилие и се надявам, че си набавя каквото й е нужно от тях.

Щом е здрава и жизнена, разбира се, че няма да я насилваш. Иначе белтъчините са много важни, няма ги в плодовете и зеленчуците, така че не става само с тях. А организмите са различни и усвояват различно, имат различни потребности, това вярвам ще разбере и тя като расте. Лъвът, примерно, не е лош, такава си му е видово специфичната храна.

Синчето(пак😆) от тази сутрин, на път към градината, разговаряхме за еволюцията:
"Мамо, а нали хората са (про) излезли от човекоЯДНИТЕ маймуни?
😆

Пазаруваме в Лидъл. Децата са си взели от  детските колички и разпределяме покупките по равно, за да няма сърдити. Като платихме на касата, мъжът от охраната реши да се пошегува със сина ми, на 3 г. Къде ти е шофьорската книжка? Вместо да се смути, детето отговаря: Нямам шофьорска книжка. Охраната продължава да го закача: Тогава ще плащаш глоба! Имаш ли пари? На което детето невъзмутимо отговори: Имам солетки!

Мъжът ми сутрин кара детето с колата до яслата. По около 40 минути в посока. И явно понякога си изпуска нервите, защото когато спре колата в задръстване малката казва: "Айде бе, мамата!" Много се смях, като я чух, въпреки, че не е ок да говори така. (на 3 г. е)

Не мога да пръцна, свърши ми батерията!

Ай, какъв сняг е нападнал колата (тоест, е нападал по колата, но друго излезе)

Гледа ме в кухнята. След малко с невярващо изражение по адрес на подправките:
-Как смееш да слагаш пръчки в яденето?!

Поднасям за закуска сутляш с канела. Малкият към батко си, тихо, да не го чуя:
-Не го яж това- мама го е поръсила с пясък.

И понеже ми е пазнично, ето малко и по тази тема:

Миналата седмица беше тържеството в детската. Вечерта взех да питам- дошъл ли е Дядо Коледа, раздавал ли е подаръци, пели ли са песнички... Детето ми разказва, но усещам, че има още нещо. Най-накрая „изплюва камъчето“:
-Мамо, ще ти кажа една ГОЛЯМА тайна: Х.... (служител в ДГ) вече не работи в градината. Започнал е да работи като Дядо Коледа!!!

И нещо старо, може да съм го споделяла, ако е така- извинете!
 
Случката е от 24 декември. Аз вече приключвам с подреждането на масата за вечеря. Телевизорът работи, тече празничната емисия новини. Почти всяка втора дума е нещо за Рождество- коледари в незнам-си-кое село, докъде бил стигнал Дядо Коледа с шейната... Детето играе пред телевизора и започне ли някакво такова съобщение- зарязва всичко и зяпа. И изведнъж поредната новина:

„Как да кажем на детето, че Дядо Коледа не съществува. Психолозите съветват...“.

Мойто гледа и попива всяка дума. На мен ми става лошо („О, не! ОНЗИ разговор! Точно сега ли трябваше?!“). Зарязвам довършителните работи и тихичко се приближавам зад гърба му, готова да бърша сълзи и да говоря за добрината и любовта в човешките отношения. Новината свършва, детето стои като гръмнато още десетина секунди. Накрая започва да си мърмори под носа:
-Значи такааа- Дядо Коледа не съществувал... А бе прави са били мама и тате: по телевизията говорят големи глупости!!!

Когато човек вярва с цялото си сърце- нищо не може да го разколебае!