Велислав Павлов*Димитър Захариев*Диана Димитрова Тема 37

Седми сезон, Банков е директор и е придърпал департаментите по неврология, рентгенология и диагностика на Медицинка академия към Свети Кирил. Тони преподавателства, живурка си, студентките са червени от любов по него на всяка лекция  (ама той е твърд, със студентки не се занимава) - умират по сините му ризи и чантата през рамо (ама не някоя селска, ами готина - прилагам снимка), по време на приемниче му часове е фраш с хора пред кабинета му. Абе ясна ви е картинката.
Държа да кажа, че Марио и Зорница от време на време присъстват на лекциите му (за да се гордеят и умиляват и след една Зорница му казва колко е прекрасен като преподавател, как си е попаднал точно на мястото, как успява да увлече студентите си и да ги вдъхнови за лекарската професия. Марио допълва - абе като гледам и външния ти вид оказва влияние. (Зорница убива Марио с поглед) Абе брат ми, така и така сме тук, да погледнеш тази снимка от таблета и да си кажеш мнението? Операбилен ли е? (забравих да спомена, че всеки ден лекари от Св. Кирил го причакват пред аудиторията, за да разчита снимките им).
Та...има едно ново мило девойче, което е лекар по неврология в Свети Кирил, но съчетава с преподаване. С Тони си казват по едно здрасти, усмивка, шегички. Един ден Владов отива при Тони да го помоли да диагностицира нещо си, Тони се развихря и измисля някаква неврологична болест. "Девойчето" е наблизо, нали е невролог, казва някаква друга диагноза и с Тони се скарват жестоко, джафкат се и по едно време тя изтърсва - Като си толкова добър диагностик, защо не практикуваш? Защо се криеш зад преподавателската банка? То така всеки може - да учи другите, но не на всеки му стиска да е с бялата престилка и да е сред пациентите!
Тони, както можете да се досетите, е в прединфарктно състояние от тези думи, успява само да каже "Не знаеш какво каза току-що!!!!" блъска произволна врата и си тръгва.
Марио, ама разбира се, чува това отива при "девойчето" и казва - ела с мен. Отиват в горичката, сядат на пейката и Марио: Това, което каза....не беше правилно. Знаеш ли, че той има две чернодробни трансплантации? Той беше лекар, обожава професията си и би дал всичко, за да практикува отново, но....
Девойчето: ....не може, защото ще застраши живота си. Леле, каква съм глупачка! А аз му казах всички онези глупости!
Марио: Да. Е, нямаше как да знаеш, но не е приятно (говори и гледа в нищото = класика)
Девойчето: Благодаря ти. Аз...аз ще оправя нещата, обещавам.
Марио: Ти май си падаш по него?
Девойчето: Е, сега...
*********************************************
3 дни по-късно Тони има лекции, като никога е буреносен облак, ама такъв, че чак влюбените студентки не могат да се изчервят. "Девойчето" присъства на лекцията, стои в единия ъгъл с две чаши кафе и гледа притеснено.
След лекцията изчаква всички, отива при Тони и казва: може ли една консултация?
Тони: Има по-добри лекари в болницата.
Девойчето: Какво се прави, когато изтърсиш една голяма глупост и после разбереш, че жестоко си сгафил?
Тони се обляга на стола си.
Девойчето: Брат ти ми каза...за....теб...за черния дроб.
Тони се тръшка: Ама, разбира се, брат ми! Той ако не се намеси, просто няма да е Марио! И кво, сега и ти ли ще съжаляваш болния трансплантиран? Знаеш ли защо те харесвах? Защото гледаше на мен като на нормален човек. А сега ще ми се извиняваш от съжаление.
Девойчето: Не е от съжаление, а от възхищение. Малко хора успяват да продължат, след като им е бил отнет смисъла на живота. Аз не зная дали бих успяла, но ти си го направил. Това тук (посочва празната аудитория) не е начин да се скриеш от пациентите, а да останеш под някаква форма в професията. Уважавам това. Уважавам теб. И....нося едно извинително и, съжалявам, изстинало кафе (смее се).
Тонич се усмихва, вади от чантата бисквити и пита: Вървят ли с кафето?  
Отиват пред болницата и сядат на стълбите.
Тони пуска усмивката, докато разказва как е диагностицирал момичето със "Спяща красавица", девойчето-преподавател се кефи и му казва, че е трябвало да учи И неврология. Идилийка.