Имам нужда от съвет - майка му е най-важна за него

  • 2 747
  • 26
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Здравейте. Със съпруга ми сме заедно от 3 години,имаме дете на 6 месеца. От както се е родил сина ни,той коренно се промени. Живеем с майка му и само, тя му е важна ( още от началото знаех,че е "мамино синче" ,но си мислих,че ще се промени,особено след като разбрах,че ще имаме дете).  Не обръща внимание на мен и на детето,няма желание да ни вижда... Все едно ние не сме му семейство,а само тя е най-важната,всичко прави за нея. За да направи нещо за нас е много трудно явно,все трябва да му се моля... За нея прави изненади,купува и всичко,което поиска,а за нас не се сеща,ние не съществуваме за него. Преди да се роди детето не беше така,мислише повече за мен,правихме постоянно забавни неща,имаше желание да прекарваме време заедно,но не знам,защо изведнъж така се промени.И майка му напоследък ми прави само напук.. От една седмица с детето сме при нашите и ние много добре,но не искам да се разделям с него,обичам го и искам да сме си семейство.Отчаяна съм и не знам какво да правя,моля ви дайте ми някакъв съвет,ако има и друга мама като мен.Sad

# 1
  • Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
  • Мнения: 1 327
Няма друга като теб, ти си единствена. Ако темата не е пързалка, което ме съмнява - не можеш да промениш човека. Знаела си, че е мамино детенце, но си създала семейство с него. Изходите - примиряваш се, търпиш и пишеш в темата за оплаквания от свекървата или си тръгваш.

# 2
  • Мнения: 1 174
Той какво предприе когато се изнесе, ако една седмица не те е потърсил, всичко е ясно.

# 3
  • София
  • Мнения: 24 839
Хайде, пак многострадална Геновева!
Остава да обявиш и че спи с майка си и да те оплачем дружно! Mr. Green

# 4
  • София
  • Мнения: 23 098
Е, не, вече не мо`а! Кат` си ги взимате мамини синчета, ще се примирявате и няма да се оплаквате!

# 5
  • Мнения: 4 011
Такива теми като чета все си представям една клетка с лаещо куче и табела на нея - не отваряй, кучето хапе. Хората отварят, кучето ги хапе и те после пишат в бгмама - кучето ме ухапа, къде сбърках?

# 6
  • INFJ
  • Мнения: 9 380
Ако това е вярно, не знам какво му обичаш на този.. не-мъж. Щом от една седмица ви няма и той го е позволил/приел, работата е ясна. Иска си мама и това е.
Не ви ли е жал и не се ли притеснявате какви деца ще възпитате с такива не-мъже?

# 7
  • Мнения: 5 262
Иска внимание, забавление, интересни неща и грижи ... не само проблеми и той да се грижи ... типичен мъжки проблем.
Спасението е наистина да го оставиш на мама му , докато му писне от нея . Защото обикн. спомените са много селективни. Сега нещо му е проблема, спомня си времето , когато го е нямал ... ама тогава със сигурност е имал друг проблем ... като му дойде отново до главата ще си спомни и обратната страна на медала и ще си прецени какво иска.
Според мен , щом имаш възможност, не се карай с него. Остави го на терапия при мама ... да ходи подире му докато си изяде супата, да го завива на дивана, да му слага чехлите ... докато не и писне и не ми връчи пазарската торба, прахосмукачката и парцала ... 

# 8
  • Варна
  • Мнения: 36 622
Някои хора никога няма да се научат, че клишето "мислех, че като се оженим и му родя дете, той ще се промени и ще стане принца от приказките" е точно това - клише.

Сама си си надробила попарата. Къде гледа като се жени и му ражда дете? Като видя още в началото, че е мамино синче защо поне не се опита да се отделите в друго жилище та намесата на маминка да е ограничена донякъде? Я кажи, че ми е интересно - за чий се навират хората да живеят при маминка, че и деца раждат?

Засега виждаш само част от негативите на съжителството с нея - маминка е на пиедестал и ти "отнема" съпруга. Почакай малко да започне да ти "отнема" и детето и тогава ще видиш в действителност за какво иде реч. Щото в нейната къща и със сина й безапелационно на нейна страна, хич не си мисли, че детето ще се гледа по твоите правила. Въпрос на време е бабата да реши, че иска да е майка на внучето и тогава жална ти майка.

Гадно звучи, но така ги виждам аз нещата. Беж с детето в отделно жилище. Ако те потърси таткото, виж там да говорите и да се разберете ама варианта за съвместно съжителство с майка му го изключи тотално. Ако не те потърси...ясна е работата.

# 9
  • Мнения: 1 467
А някога живели ли сте сами, или винаги сте били при майка му?

# 10
  • София
  • Мнения: 4 324
Всеки път като прочета такава тема и си мисля, че е измислица. Наистина не мога да повярвам, че има такива жени. Ама след като има все нови и нови случаи на пребити  от мъжете си жени, защо ли се учудвам, че има и такива случаи като гореописаното. Обаче не мога да се начудя как не се научават, толкова много е изписано и изговорено. Пак добре, че са оставили да си иде и са назаинтересовани, онзи ден четох за някакъв, който не пуска майкатата да си види детето.  Законите естествено ги няма

# 11
  • Мнения: 30 802
Мислех си, че се е родило ново и модерно поколение, ама не...

# 12
  • Мнения: 5 820
    Как ще промените един мъж, който е мамино синче? Не знам какви са тези абсурдни разсъждения, които някои жени имат. Много трудно или невъзможно да промените някого. Насила хубост не става.

# 13
  • Fairbanks, Alaska
  • Мнения: 1 772
Винаги го е имало, и ще продължава да го има това явление. Обикновено се наблюдава в семейства, където бащата не е влязъл в ролята си, и майката вижда мъжа не в съпруга си, а в сина си.

# 14
  • Мнения: 31 793
Много са ми смешни жените, които използват глупавото клише - "Мислех, че ще се промени"   Joy
Грам мисъл не вкарвате.
Защо да се променя? Хората са каквито са. Точка. Харесваш някой с минусите и плюсовете. Ако някои минуси ти бодат очите - изчезваш. Елементарно е.

Общи условия

Активация на акаунт