Имам нужда от вашите съвети за един мой т.н. психологичен проблем. Аз съм едва на 20, никога не съм живяла в 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години, но всичко в тях ми харесва - неподправената музика, прическите, облеклото, стила, липсата на досадни и модерни технологии, целият живот въобще!
Винаги ми е тъжно като гледам клипове на известни личности или на обикновени такива от онова време, някак изключително уютно и приказно ми е. Разбира се, че и тогава е имало престъпност, убийства, глад и мизерия. Но вече изброих нещата, които най-вече ме карат да обожавам тези години. Мечтая си да мога да живея тогава, но за жалост съм родена през 90-те - новото време..
И ей така, чувствам се някак попаднала в грешно време, колкото и странно да звучи. Знам, че не мога да променя това и ако не искам животът ми да премине без да съм го живяла, трябва по-малко да се замислям за миналото и повече да живея в настоящето. Но все пак, бих искала да чуя вашите съвети! 🙏