Какво значи "възпитание на дете"?

Първо, не отблъсквай твоето дете. То търси защита при теб
Второ, едно високо и ясно: Какво правиш, Х? в момента на удара върши доста работа. И искай отговор.

Не изчетох цялата тема, може би е насочена към по-философски разсъждения на тема възпитанието, но аз искам да споделя проблем, който имам. И който има много общо с възпитанието.Ако не съм за тук, моля за извинение и да ме насочите към подходяща.  Група майки сме, които се събираме за да играят децата. Обстоятелствата са такива, че и да не се съберем /в смисъл да се обаждаме и уговаряме/ то пак ще се озовем на едно и също място. Та едното от децата, два пъти по голямо от моето дете се държи изключително грубо с моето. Но не явно, а така че майката да не го види. Примерно вика някъде на далече другите момичета и ги убеждава да не играят с моето /това и детенце си го е казвало/, настройва ги да я удрят /чувала съм го и виждала с очите си/, минава нарочно зад нея, блъска я /абсолютно умишлено/ и процежда през зъби "извинявай", блъска я уж случайно докато пие нещо за да се улее и така...Когато привиква другите по-далеч, забранявам и на моето да ходи там, страхувам се. На всяко излизане, на всеки рожден ден съм на тръни и трябва непрекъснато да наблюдавам. В същото време майката нехае. Казвала съм на детето си, ако нещо и направи да се оплаква не на мен, а на майката. Но тя не дава вид да вярва на детето ми, пък и излиза, че то само ходи и се оплаква. Но тя не гледа детето си, забита в телефона или каквото и да е, седи си и не взима никакво отношение. И наистина никога нищо не е видяла, защото не гледа. И тъй като това дете ме е забелязало, че го наблюдавам, ме гледа нагло с присвити очи и точно в този момент примерно ходи и я блъска. Аз не знам как да реагирам. По моя лична преценка много им /на нея и братчето и/  куца възпитанието или това е от липса на внимание...Не съм психолог и не ми е работа. Въпроса ми е как да се справя. Засега или избягвам да излизам с тях, но така моето дете трябва да стои вкъщи. Освен това бягството от ситуацията не ми е приемливо решение. Не мога и нищо да кажа на майката, с детето пък не е редно да се саморазправям, въпреки, че на 2 пъти съм и правила забележка, а майката ме гледа като пън. Та някой изпадал ли е в подобна ситуация и кой е най-приемливия начин за справяне. Отделно самата майка се е оплаквала от нея, но за други ситуации.

Моето е на 4 и половина, другото на 10.

Насилие е, да. Не е оформяне на групички. Нямам идея как да го спра. Не ми се вижда приемлив вариант детето ми да спре да излиза. Честно ли е "насилникът" да е "победител" ?  Така утре и в живота някой ще я тъпче, а тя ще абдикира, за да не пострада... Има го и другото - с майката лично не сме приятелки, коренно различни сме. И вярвам, че и е все тая. Сигурна съм и, че е издразнена от двата пъти когато направих забележка на детето и. При единият откровено сви устни. Така, докато пиша и ми просветва - майката е приятелка с останалите и детето с тяхните деца не се държи така. Остава моето, на което да си тренира злобата, щото тук няма кой да го спре...