Досега съм сменяла две работи и на двете места не ме осигуряваха на реалната заплата. Струвало ми се е кофти, обаче бях студентка, работното време ме устройваше, нямах нерви и кой знае какви отговорности, можех да си работя от вкъщи... Като цяло - устройваше ме. Сега на новата работа слава богу ще ме осигуряват на пълна заплата и възнамерявам да се застоя по-дълго време там.
- Публикувана: 21 дек. 2018, 23:54 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2019, 22:25 ч.
Какво ви дразни в работата ви?
Според мен е нормално на интервюто или в момента, в който се уточнява заплатата, поне да се попита работодателя за размера на осигуровките. Макар че трудовият ми стаж започна в смутните години в края на 90-те, винаги съм питала за осигуровките и никога не съм работила без. В края на студентските години бих се навила, ако има повече други плюсове, но с трупане на опит и квалификация, след 30 за добра професия ми е неприемливо.
Аз съм разбирала при подписване на договор чак.
Ако не си съгласна може и да не подпишеш. Работа много, читавите хора са малко.
Работила съм с осигуровки на прага 2 -3 год., но пък другите условия аз ги определях и бях доволна и съгласна.
На въпроса на темата - дразнят ме 3те работни дни до края на 2018 г. Много хубаво ми беше 5 дни в къщи, нямаше аларма и излизане на студа. Натрупах си стажа за пенсия, годините ги нямам. Но взе да ми писва от ходенето на работа, съобразяването с офисния планктон и всички работни простотийки. Ще го мисля догодина, може и да ги лиша от присъствието си.
Пиша последно, за да не спамя повече.
Скрит текст:
Тогава бях на 20 без никакъв опит, бях студентка редовно обучение и много малко работодатели бяха съгласни с непълно работно време, работа от вкъщи ако се наложи, отпуски, обявени в кратък срок и по-плаващо работно време. За онзи момент по-добра възможност нямах. Но вече имам горе долу някаква основа, надявам се от тук нататък само нагоре, пък ще видим 
Според мен липсата на осигуровки, осигуряването на заплата на минимума /в размер под действителния/, извънредния труд, лошото и унизително отношение са все екстри за работодателите, продиктувани от липсата на работа за хората без занаят или висше образование и то от по-оборотните специалности.
Представете си една жена или един мъж със средно общо образование в малък град. Те имат 3 възможности - приемат условията на шефа “робовладелец”, мизерстват и гладуват или крадат и убиват.
Честно казано не съм запозната в детайли с данъчните закони, но явно да имаш фабрика /в най-широкия смисъл на това понятие/ в Горно Нанадолнище не е обезпечено със съответните данъчни стимули. Винаги се чудя каква е логиката /освен по- малките транспортни разходи/ предприятия от цялата страна, които дори към името си, за да се обозначат по-ясно добавят и името на града, където развиват дейност, да изместят производството си в големите градове и в частност в София. Действително спестяват от транспорт към големия град, където са съсредоточени потребителите, но пък трябва да плащат най-малкото по-високи заплати. Освен, че в София никой не работи за под 1000 лв., има и голямо текучество на работници, защото всеки е в търсене на по-добра работа и при големия брой свободни места съвсем естествено е да се пробва на друго място. Така че според мен трябва да се стимулира дислоцирането поне на производството в цялата страна.
Представете си една жена или един мъж със средно общо образование в малък град. Те имат 3 възможности - приемат условията на шефа “робовладелец”, мизерстват и гладуват или крадат и убиват.
Честно казано не съм запозната в детайли с данъчните закони, но явно да имаш фабрика /в най-широкия смисъл на това понятие/ в Горно Нанадолнище не е обезпечено със съответните данъчни стимули. Винаги се чудя каква е логиката /освен по- малките транспортни разходи/ предприятия от цялата страна, които дори към името си, за да се обозначат по-ясно добавят и името на града, където развиват дейност, да изместят производството си в големите градове и в частност в София. Действително спестяват от транспорт към големия град, където са съсредоточени потребителите, но пък трябва да плащат най-малкото по-високи заплати. Освен, че в София никой не работи за под 1000 лв., има и голямо текучество на работници, защото всеки е в търсене на по-добра работа и при големия брой свободни места съвсем естествено е да се пробва на друго място. Така че според мен трябва да се стимулира дислоцирането поне на производството в цялата страна.
Принципно ме дразни, когато си търсиш работа и е обявен даден адрес, после ти се съобщава, че раб. място било еди къде си, ама не било страшно, имало колеги, които също се справяли....
Осигуровките на минимум. Работила съм така, но не ми е ок. Още на първия месец знаех, че не е моето място. Освен това имаше интриги, викове, заяждане, голямо текучество поради вече споменатите.
Оставане след работно време. Да, ако се наложи инцидентно. За редовно не съм съгласна, дори и да се заплаща, което е в сферата на фантазиите.
Отношения с колеги - не обичам интриги, клюкарене и подобни. Не се бъркам в чужди, лични работи, не желая и в моите да се бъркат и/или коментират.
Придобивки - когато за едни може нещо, за други - не. Примерно на Иван му се разрешава да не ползва обедна почивка и да си тръгва по-рано, но на Драган не му разрешават, когато поиска същото.
Като цяло не харесвам да не се спазват уговорките между работник и работодател.
Осигуровките на минимум. Работила съм така, но не ми е ок. Още на първия месец знаех, че не е моето място. Освен това имаше интриги, викове, заяждане, голямо текучество поради вече споменатите.
Оставане след работно време. Да, ако се наложи инцидентно. За редовно не съм съгласна, дори и да се заплаща, което е в сферата на фантазиите.
Отношения с колеги - не обичам интриги, клюкарене и подобни. Не се бъркам в чужди, лични работи, не желая и в моите да се бъркат и/или коментират.
Придобивки - когато за едни може нещо, за други - не. Примерно на Иван му се разрешава да не ползва обедна почивка и да си тръгва по-рано, но на Драган не му разрешават, когато поиска същото.
Като цяло не харесвам да не се спазват уговорките между работник и работодател.
Оф това с осигуровките и пенсията малко ми е ... За съжаление съм с Телк и съответно инвалидна пенсия. Години бях осигурявана на два пъти по-висока заплата от минималната, инвалидната ми пенсия е минимума. Майната му да сме здрави.
Дразнят ме интригите, дразни ме всички сме равни, ама някои са по-равни. Дразни ме, че съм на ниска заплата, която не е мърдала вече 3 години, но като чуят, че имам Телк и интусиазма им се изпарява на бъдещите евентуални работодатели.
Хубавото е, че съм до 17,30, на топло и на бюро, официалните празници почивам.
Дразнят ме интригите, дразни ме всички сме равни, ама някои са по-равни. Дразни ме, че съм на ниска заплата, която не е мърдала вече 3 години, но като чуят, че имам Телк и интусиазма им се изпарява на бъдещите евентуални работодатели.
Хубавото е, че съм до 17,30, на топло и на бюро, официалните празници почивам.
Аз живея в чужбина, ще споделя малко опит оттук.
Основната разлика е, че ние българите сякаш сме 'женени' за работата си. Ако нещо не върви, започваме да оправяме фирмите. А тук - ако някой те обиди на раб. място, веднага напускат, без дори да имат къде да отидат. Толкова интриги, като в българска фирма, няма. Хората си работят, всеки си знае задълженията и не гледат в канчето на другите. но и не разрешават някой да им възложи повече.
Естествено никой не работи с по-ниски осигуровки! И фирмите плащат големи.
Ако искаш по-голяма заплата, напускаш и отиваш в конкурентната фирма. И после може пак по същата причина да се върнеш след време в твоята си.
Основната разлика е, че ние българите сякаш сме 'женени' за работата си. Ако нещо не върви, започваме да оправяме фирмите. А тук - ако някой те обиди на раб. място, веднага напускат, без дори да имат къде да отидат. Толкова интриги, като в българска фирма, няма. Хората си работят, всеки си знае задълженията и не гледат в канчето на другите. но и не разрешават някой да им възложи повече.
Естествено никой не работи с по-ниски осигуровки! И фирмите плащат големи.
Ако искаш по-голяма заплата, напускаш и отиваш в конкурентната фирма. И после може пак по същата причина да се върнеш след време в твоята си.
В моята работа ме дразни двойният аршин - за едни може, за други - не. Имам предвид закъснения и отсъствия за преглед при лекар например. Когато няма как да вземеш отпуск или болничен, а ти се налага да посетиш лекар или зъболекар. Хем си има работа и трябва да си там, хем не може за час-два да те няма. Това за определени хора, за други може и си излизат без проблем.