Какво ви дразни в работата ви?

И аз го научих накрая този номер. Опъваш, оставаш извънредно накрая и мерси няма. Свърши, не ми дреме.

Така в предишната работа. Една сутрин ме привика шефката - била ме потърсила в 8 ч. вечерта /при раб.време до 5/, мен ме нямало на работното ми място, къде съм била?!?
Ми, рекох, вкъщи, къде да съм?
Не се работело там така, фирмата трябвало като лична да я имам.
Казах ѝ, че като почна да взимам заплатата на шефа, ще я имам като лична.

Както се подразбира, не останах дълго там....

Работех в една фирма, където впоследствие се изискваше да се работи и извън определеното по график работно време, като обещанието от ръководството беше, че всеки допълнително отработен час ще бъде коректно заплатен. Нямах проблеми с това, все пак имах нужда от по-висока заплата. 
Когато дойде деня да си я получа, бях неприятно изненадана да видя, че извънредните часове не са начислени и включени в заплатата. Реших, че от тук нататък ще бъда точно толкова коректна, колкото и управителите, и просто ще си спазвам графика, без да оставам след работно време.
Когато видяха това, шокирани ме попитаха що за нахалство имам да си тръгвам преди работата да е приключила. Отговорих им, че няма как да работя без труда ми да се заплаща и им обясних, че когато започнат да плащат коректно, могат да разчитат на мен, дори да става въпрос за още една 8-часова смяна.
Освен многото нецензурни  определения по мой адрес, резултатът беше и предупреждение за прекратяване на договора.
Развръзката - приключихме договорните си взаимоотношения.

В чужбина съм, тук служителите излизат на минутата, даже малко преди това са готови да си тръгнат и са облечени. Няма сила, която да ги задържи. Е, разбира се, ако те накарат да поостанеш, плащат овъртайм.

Според вас нормално ли е гл. счетоводител на една от 5те водещи търговски фирми в страната да бърка понятията авансов отчет и служебен аванс? Проста касиерка съм и днес въпросната ме пита Иван колко авансов отчет взе. И друг път го е казвала и вече се замислих. Иван взе служебен аванс за командировка. Не е била изморена или натоварена - черпят се за имените дни от рано.  Авансовия отчет ще го попълни след това.  Според същата дама номерата на РКО и ПКО трябва да вървят един след друг - напр. ПКО 1, РКО 2, РКО3 - 5, после ПКО 6.
За близо 30 г. трудов стаж това за първи път го чувам.

Работете си и не се занимавайте с такива проблеми. Кой колко знае не е ваша работа. Иначе се живее по-лесно.

Pepina_n3, къде си в чужбина? и в какъв сектор работиш?
аз съм ..ох,17г станаха в чужбина, ...и в големи,ив малки фирми, и в различни браншове съм работила, и редови работник, и управител- ми,просто няма такова нещо- извънредното работене се включва в КТ като по необходимост на фирмата, и всички се опитват да го избегнат,но го има!
и никой,уважаващ работата си,не може да чака облечен да чукне времето да излети от работа-нито шеф, нито супервайзър гледа с добро око на тези работници.единственото ,което показва е незаинтересованост към дейността.

по темата- дразни ме, в сегашната ми работа,че не съм получавала повишение от 2г, но съм сред един голям личен батак, и не мога да си позволя да го поискам точно сега. Плюсове имам много,сред тях,че съм си сама шеф-отговарям само пред собственика, а той е доволно „печен“.
Основният минус-миналата година -само 6 дни планирана отпуска, другите -по стечение на обстоятелствата и според интензитета на работата.

Само 6 дни отпуска? Егати. Аз съм с 23 платена, мъжът ми с 25, и пак се налага да пускаме по Коледа и НГ 3-4 дни неплатена.

Не ми харесва местоположението. Живея в центъра и искам да работя на пешеходно разстояние от нас.

Не ми харесва и влаченето на сладки неща в офиса. За хора като мен, които сме със слаб ангел, наличието на шоколади и бонбони е изтезание.

Бих се примирила със сладки неща. Вместо това началникът си носи други работи за "гризкане" - ядки, солетки, хрупкави бисквитки, сурови краставици, чушки... Понякога имам чувството, че откачам.

Аз се дразня, ако някой яде на бюрото обяда си и работи, и мирише на всички останали.  Да отиде в ресторант. Или в кухичката на офиса.

Дразнят ме работодатели, толериращи служители, които са абсолютно торнадо за бизнеса им и за колектива като цяло, но мърморят как нямало кадърен персонал.
Но ме дразнят и колеги, които не умеят да ценят шанса да попаднат на коректен и компромисен работодател. 
Дразнят ме работодатели, които налагат странния си принцип, че злонамерен, агресивен и нагъл, означава кадърен и уверен, доказващ с това си поведение  лидерски качества.

А началника дали би ги споделил, ако да казвай да идвам да си пускам CV-то

Това за липсата на кадърен персонал е самата истина. Родителите ми имаха частен бизнес и беше ужасно трудно да намерят персонал, а тези, които работеха постоянно отсъстваха - един ще ходи на изследвания и си вземаше болничен /при положение, че работеха на смени и половината ден са свободни/, друг трябва да гледа дете/внуче, трети станало нещо вкъщи /майстори, аварии и т.н./ и не може да дойде, четвърти на погребение /това изрично го отбелязвам, тъй като имаха една работничка, която почти всеки месец беше на погребение - на братовчеди, лели, стринки и други до 10-то коляно/ и т.н.
Отделно възниква проблем и за заместване през периодите, в които някой излиза отпуска. Доколкото ми е известно в държавите от западна Европа, има много добре развита система за намиране на заместващ персонал от по 1,2 седмици, месец и т.н. Просто има напр. студенти или пенсионери, които от време на време работят и се регистрират в агенции /нещо като нашите бюра по труда/, които посредничат на тях и на работодателите, така че да се срещне подходящия кандидат с търсещия работници.
Не знам как е в частния сектор по принцип, тъй като за близо 20 г. си трудов стаж съм работила в частна фирма само за около 2-3 месеца и напуснах, тъй като не ми плащаха. От опита на родителите ми, а и на други близки, които също са в частния сектор, оставам с впечатлението, че фирмите, които искат да работят и работата им е свързана с набиране на хора с квалификация в определена област, предоставят доста по-добри условия от държавната администрация, пряват и много повече компромиси при нарушение от страна на работниците си.
Само за сравнение бих дала себе си за пример. За миналата 2018 г. ползвах само 3 дни отпуск - 27, 28 и 31 декември, при право на 35 дни. Реално отпуската ми ще се погаси, тъй като тези 3 дни са от 2016 г., а от отпуска за  2017 и 2018 г. не съм ползвала и ден. За последните 5 години ползвах и само 3 седмици болничен, от които 2 за детето. Така че работата в държавна администрация не е много за завеждане, въпреки че някои ми казват "ти какво се оплакваш, нали работиш на държавно".

Това значи, че  държавата не спазва собствените си закони.

В чужбина, те замества колегата ти, но му плащат извънреден труд.