КГБ = Клуб на Готините Баби - 194.

Добро утро.

Янче, прегръщам те!
И на мен ми беше самотен ден вчера...
От години зная колко самотни и тъжни ще са ми празниците, затова предпочитам да не съм в къщи.
Бях на карнавал в Гърция.
Беше хубаво, различно, запознах се с нови хора, видях нови неща.

Не ми се говори днес, още не ми е отминала тъгата...
През седмицата съм на разположение за среща, иначе сама си поставям задачки и си ги изпълнявам, та не скучая.

Прегръщам ви и ви желая хубав ден.

       

Маринка, извинявай че се намесвам,  Гъбка ще ти каже по техния край как е, че то навсякъде е различно.
В  моето и  в селото на съпруга ми (те са едно до друго)  ушите на стрелите се топят в нафта и като се хвърлят запалени  се вижда  колко надалеч падат.  Колкото по-далеч хвърлиш стрелата си толкова по-здрав ще бъдеш. Хвърлена стрела не се взема  за да не те нападат бълхите през годината. Всички се изреждат да хвърлят, правят се 50-60 и повече стрели.  Също така яйцата се варят без сол,  на обелените черупки   се налива вода и в понеделник сутрин си миеш очите с тази вода  за да не ти влизат мухички в очите.

Янке, когато те не се обаждат - се обаждаш ти. Така практикувам и с по-възрастни и с по-млади.

Алфея,  много мило, благодаря ти, че ми отговори. И наистина много интересен ритуал и по-различен от този, който знам. Благородно завиждам за тези изживявания.

Момичета Янче и Джили, натъжихте ме. Горе главите, всеки има такива моменти на тъга,  но ще изгрее слънцето и на вашата улица. Прегръщам  ви и послушайте разумния съвет на Алфея.

Хубава вечер!

Джили, Яне, тук сме. Гушкам ви, мисля ви.
А на мен ми се случи друга драма. Джили, Айша, Маринка, Яжка, най-старото ядро на КГБ, знаете, че на първата клубна среща във В.Търново аз по принуда си купих нещо, което по случайност се превърна в неразделна част от живота ми. На ден по няколко пъти го докосвах и ви споменавах наум. Споменавах ви поотделно и заедно, за миг се потапях в клубния ни дух. Все едно дали бях добре, или зле. Тази вещ ме съпътстваше на всяка крачка. И сякаш ми даваше кураж.
Накратко: купих си аз тогава портмоне. Едно такова зелено, кожено. Обикнах го много. И взе то през февруари, та се развали неспасяемо. Ами колко години достойна служба служи зер?!? Кажи, Айша. Не сполучи нито един опит за реанимация. Та сега имам друго портмоне - червено, лъскаво, пак кожено, пак купено по принуда и случайно. Дали пък нещо не се скъса в мен със загубата на старото, зелено, клубно, великотърновско? Едва ли. Защото и сега ви споменавам като пипна новото червено портмоне.
Ей ви на абсурдистки връзки: като се пипна за портмонето - и за вас се сещам. Хихихихи.
Ама историята си я бива.
Айша, като те споменах толкоз пъти - ха кажи сега нещо за подвизите на Мрънч. Има ли си вече накрай ново име?

Здравке, портмонето го купи октомври 2010 г. Болярчето Христо още беше в тумбака на мама си. Сега е второкласник и брознов медалист от международно състезание по математика. Има и 6 г. сестричка. Времето лети. Казват, че червени портмонета привличали парите - дано.
Мрънчи си има име и фамилия още от деня на раждането си. След няколко дни ще има и бълг. паспорт, днес го снимаха и пуснаха документи. И ние с  Пл. бяхме там, дондурихме го. Геройче е той - и в самолета се държал на положение, спал, ял, не е ревал.
Янке, 
Аз като не ми звънят -  звъня и си търся близките хора. Все за 1 мин. да  се чуем. В подобна на твоята ситуация беше 1 съсед с дъщеря в чужбина. Не му беше звъняла 3 -4 г., а уж не са се карали. Ами по мое настояване започна той да и звъни, едвам му отговаряше. Но не му блокира номера, това беше добре. Преди 1 г. тя се върна в София и веднага потърси баща си. Сега е впрегнат да прави ремонт в апартамента и, разчупиха леда и си контактуват. Ако не бях настояла да звъни в мое присъствие може би нямаше да разбере, че се е прибрала тук.....
В града ти няма ли някакъв пенсионерски клуб да се включиш? Имало и групи за запознанства над 55 г., не е лошо да се контактува с хора.

Здравче, бъркаш, Джили още не беше дошла в КГБ тогава. Там бяхме ей тези :

Мислех да не ви разстройвам, Яне  иДжили ,но ще ви кажа все  пак-просто не сте свикнали да сте сами, така е първите сто годиини  после се свиква.Ще ви мине като на палета.Да не казвм възрастен вариант на думата.Както   и на мен. Тази година са 13 , но от 10 няма жива душа по празници тук , освен по изключение , вече по Коледа и Великден си идват малките.То и аз не мога да издържа  чести гости ,не ставам.И все повече се раздалечаваме в разбирания и  близост.Нормално е като се замисля , отдавна живеем отделно.Което не схващат е, че остарявам и  не мога.Сега като се изморя , а то  е през час ,вирвам краци, като има някой това няма как да стане.
Не си търсете  душевни терзания ,сами се раждаме и сами сме накрая на пътя.Някъде по средата има край нас спасители, по различен начин ни спасяват.Любов, деца, различно ни държат прави.Ами ако сметнем, повечето тук са сами , най -много да излезем наравно ако бъркам нещо.Това е положението.Като се обаждам ме режат деликатно-сето приспиваме ,сега ядем ,сега все нещо дето не присъствам става. И си трая.
Халвата съм си изяла ,дядо и на баба брат и правеха ,после братовчед.С щайгите имахме.Яйце  хамках без върви , точно ми дойде на мерак, мекичко жълтъче.Рохко.Което пожелая  и мога - си правя.Не мога да направя хора да се интересуват и  да живеят с мен.Защото ниет ака искахме ,да се отделят  от село и  намерят свой път ,не да повтарят нас.
Ще свикнете дами,  и внимавайте какво си пожелавате.Че се сбъдва , опит  имам.

 Еййй и аз бях там! Ама ми беше рано автобусът и ме няма на сутрешните снимки! При това бяхме двете с Мариела.
Борянке и всички, които ни съчувстваха на двете с Джили: Това беше моментна слабост! Малко тъга, че никой не ни е..ва и за сливи, ама то си беше за снощи - мина!Може дори да не са се сетили, че е Прошки \ не, че Фейса не подсказва..\. Да са живи и здрави! То и аз си сварих две рохки яйчица, нарязах си сиренце, сложих си халва..Абе, отбелязах си го! Едно време свекърът вземаше палешник от рало, слагаше жар и наричаше, като го вдигаше високо: Тооолкова високо да стане житото! И задължително трябваше да остане димен отпечатък на тавана. После следваше хамкането Спомениииии!

Добър вечер.
По изключение още не съм заспала...
 Благодаря ви!
За всичко!!!

Носталгично поетично ми е-

Тъй тя , всеки се срива на моменти.После минава и животът продължава.
Носталгично  е...
Хванах един сериал, дето съм гледала и азбравила ,той продължил без мен ,сега наваксвам, два три дни ще  е  валежно и  не за навън ,после пак се оправя и продължаваме.Наблюдавам как тръгват растенията.Сякаш ги чуваш как растат тревите.Виждаш ги ,лалетата  и нарцисите полудяха.
Да ви призная , преди време в един сайт за хора с увраждания   попаднах на момче,което ми завидя.Правех се на отворена и там , активна, пиша това онова.Смятам ,че съм по-добра и мота да увличам харота и да им вдъхвам надежда  и вяра.Като една от тях ,но  ме  отрезвиха.
И той ми изтърси- ама не ти личи какво ти има.Та според  условията и  възприятията, на всеки му има по нещо и страда заради него.Аз съм вързана у нас ,не мога с това да  променям света си ,с пътуване и промяна , за това съм във фънтазиите си,  и там ходя наред.За друг е друго ,но всеки може да намери нишата си.А друго рамо само хипотетично ми трябва, не и реално ,че нямам какво да му дам вече.Да ,не ми личи физически какво ми е,скрито е, не е  патерици ,не  е инвалидна количка , не е страшно за околните.И с това си изкарах живоата , в мен и с мен е .Фукам се ,че се преборих най-вече с ограниченията.Не всеки има силата да го направи,знам.Дори на моменти са ми пречили  разни обвързаности, не са ми помагали.В голямата картина говоря.В малката все още трябва една ръка ,  шофьор ,че не карам, финанси ,че ми тежи да скубя децата, но гладна не съм , може да не се обаждат ,но не са ме оставили  без ресурси , говорят си и действат кой ще  е.Ако можех да пътувам щях и да работя,  а то решава доста неащ.Повечето.
Тежи да, който не е изпитвал ,не знае.Но съдба...уроци,  тежести или  облекчения  занапред, ако има друг живот.Вярвам, че има.
Представа нямат някои как трудно пиша ,нямам и аз защо е така ,тук  повече време се кол(ригирам, но другаде не мога ,много е ситно  да го виждам, понякога не си разбирам и  аз.Това явно е от мозъка.Повечето неща са.
Няма да хленча обаче ,продължавам докрая на пътя.

Борянка  

Кръв от къртица - ,,Всеки има мъка в къщи и нож в ръката...''
Един - едно, друг-друго...


Добро утроооо.
Ей го ранното пиле, вече почти си допивам кафето, чакам да светне за да се измъкна от топлото гнезденце.

Айша, представям си колко ти е мило да гушкаш малкото човече на собствена територия. За колко време са в БГ, може и да си споменала, но съм пропуснала. Разкажи, нещо интересно- кокори ли се, осъзнава ли, че е в непознато място или бързо се приспособи.

Здравунка,  радвам ти се.
Навлезе с гръм и тясък в къщичката ни. И да не съм прочела ника в началото на публикацията, сигурно бих те познала по изказа. Не изчезвай отново.

Аз май като власите, ще се удавя на края на Дунава - от две-три седмици се правя на герой и ходя по улиците в повечето време по къс ракав, нося си якето в ръка, но от вчера не смогвам да си избърша сополите, такова чудо е. И глава ме боли, а не ме е боляло години, лоша работа. За сега разчитам само на организъма, да си се справя, за какво го отглеждам, но ако не може сам, ще трябва да видя да му помогна с нещо...

Ще ходя в готварския да чета рецепти, от четене поне не се дебелее.  Нещо ми се хапва вкусничко, но пък така да не ми се занимава...

Хайде, да ви е хубав денят.
Малко студеничко ще е днес, но и това ще мине...

Днес, май аз съм най-ранобудна
Всички ли сте на топло под юрганите в този студен и снежен ден.
Кафето е от мен.
Приятен ден на всички.

Добро утро, мъжки момичета!
Да пийнем и по едно чайче в това студено време.

 Добро утро и от мен, макар че то клони вече към Добър ден!
При нас е снежно и продължава да вали - няма да се излиза! Добре, че вчера се наканих най-после да отида до ЛЛ. Смени ми лекарствата, накара ми се едно хубаво, забрани ми солено, кисело, нес кафе и още куп неща! Обясни ми как вече дясната страна на сърцето ми била станала на торба и ми разви една интересна теория: Човек се раждал с определен брой тупкания на сърцето! И като свърши броят им - си отиваш от този свят! И аз \ с ускорен пулс \ сега си изядам от тупканията Та такива работи при мен!
Джилка, ето ти още две стихчета по темата: