Не се знае мама какво е намилала тези 10 години.
- Публикувана: 28 фев. 2019, 17:51 ч.
- Последно мнение: 14 март 2019, 22:49 ч.
Нещастен
Само това стига: аз съм осигурил всичко, оттам нататък къшна работа не пипвам. Ясно е точно какво възпитание е получил маминият синковец.
Само това стига: аз съм осигурил всичко, оттам нататък къшна работа не пипвам. Ясно е точно какво възпитание е получил маминият синковец.
Смятам обаче за силно неуважително мъжът да се изцепи така.
Струва ми се, че лика-прилика са се намерили. Той не пипа домакинство, тя не работи за пари. Традиционна идилия. Само не разбирам защо се цупят и двамата.
Не се знае мама какво е намилала тези 10 години.
О, хайде стига- мама е в България, а от 6 години живеят сами.
Жената си е казвала в прав текст какво я тормози в държанието на автора и какво я кара да го ревнува.
Същото, за което той сега реве- близост и топлина, които не е давал, предпочитайки порното и социалните мрежи.
Сега рИве, че му отговарят със същото.
И друго- неговите пеперуди били излетели още на третия месец след като са се оженили- така пише, въпреки че го формулира в множествено число.
И въпреки това, хем живее 10 години с нея, хем ѝ прави дете, нищо че не я понася.
За това, че я е спрял от работа, под предлог че била лошо платена- ами, в чужбина, без трудов стаж, изпълнителен директор ли очаква да я назначат?
Целият номер е, че нито иска да се ангажира да я кара с колата, нито да пипне нещо вкъщи, което би се наложило, ако тя работи.
През целия си живот има година и половина работа. Просто не и се работи и за всичко намира оправдания и все нещо не и харесва. Знаете ли и това не ми е проблем, стига да можеше да се държи като човек с мен.
Второто ни дете е непланирано, но не съжалявам разбира се. Когато забременя сякаш се сплотихме и си казахме, че може би е знак на съдбата и не трябва да се разделяме. Да, ама след раждането настана накакъв ад.
Ама вие искате да кажете, че мъжът трябва да върши цялата домакинска работа, да гледа децата плюс да ходи на работа? А жената какво трябва да прави?
Аз не казвам, че сега трябва да тръгне на работа, тя все още кърми.
Казвате някаква депресия, може и така да е не знам. Ситуацията все повече се влошава. Занемари се много, качи доста килограми, не иска да излиза, няма желание за нищо. И става все по лоша към мен.
Второто ни дете е непланирано, но не съжалявам разбира се. Когато забременя сякаш се сплотихме и си казахме, че може би е знак на съдбата и не трябва да се разделяме. Да, ама след раждането настана накакъв ад.
Ама вие искате да кажете, че мъжът трябва да върши цялата домакинска работа, да гледа децата плюс да ходи на работа? А жената какво трябва да прави?
Аз не казвам, че сега трябва да тръгне на работа, тя все още кърми.
Казвате някаква депресия, може и така да е не знам. Ситуацията все повече се влошава. Занемари се много, качи доста килограми, не иска да излиза, няма желание за нищо. И става все по лоша към мен.
Аз не казвам, че сега трябва да тръгне на работа, тя все още кърми.
Казвате някаква депресия, може и така да е не знам. Ситуацията все повече се влошава. Занемари се много, качи доста килограми, не иска да излиза, няма желание за нищо. И става все по лоша към мен.
Казвате някаква депресия, може и така да е не знам. Ситуацията все повече се влошава. Занемари се много, качи доста килограми, не иска да излиза, няма желание за нищо. И става все по лоша към мен.
Колежките около теб как са? Предполагам нито са надебелели, нито са депресирани, нито са "лоши към теб".
Ти само искаш от жената.
Нещо даваш ли й?
Нещо за душата й? Подкрепа, помощ, внимание?
Не, ти искаш една Степфордска съпруга, без да отчиташ, че това в дома ти все пак е човек, не е робот.
Само кърменето и безсънието могат да съсипят една жена тотално физически, хич и нищо да не пипва вкъщи.
А то няма как да не пипва нищо - цял ден се върти около бебето и разни задачи. И като си дойдеш, ти очакваш да те посрещнат с пантофите и да не те закачат за нищо, а нощес да си спиш като къпан. Ами няма как да стане това. Защото ти изобщо си нямаш на идея какво изтощение е да износиш бебе, да го родиш, кърмиш и да не спиш по повече от 2-3 часа непрекъснато месеци наред.
Ситуацията все повече се влошава. Занемари се много, качи доста килограми, не иска да излиза, няма желание за нищо. И става все по лоша към мен.
Ами, питай като не знаеш- освен порно, в интернет има достатъчно статии за следродилната депресия.
Само че, ти си се хванал за " става все по- лоша към мен"- като някой пубер, вперил поглед в пъпа си.
Ми депресия ще е, какво да е. Може и да е хормонални проблеми, може физически. Знаеш ли едно тривиално гинекологично заболяване как може да превърне жената за месеци в мързелива, дебела, с липса на енергия вещица? Раждането товари организма, това не ти е напъването, дето мъжете го вършите сутрин в тоалетната.
Проблемите са, за да се решават, не да четеш мъжкарски книжлета, да ходиш на фитнес и да си намериш глупава млада мацка.
Харните мъже плащат на жените си курсове, квалификации...за да си намерят по-лека, гъвкава и евентуално платена работа.
Минимумът, който трябва да правиш, е всеки ден поне да наглеждаш децата, майката да дишне малко въздух. И да не цапаш и да прибираш след себе си. Да водиш разговор, вместо да чофкаш Фейсбук. И да пазаруваш качествена храна. Да я закараш на лекар, щото както казах - малки отклонения могат да скапят здравето.
Проблемите са, за да се решават, не да четеш мъжкарски книжлета, да ходиш на фитнес и да си намериш глупава млада мацка.
Харните мъже плащат на жените си курсове, квалификации...за да си намерят по-лека, гъвкава и евентуално платена работа.
Минимумът, който трябва да правиш, е всеки ден поне да наглеждаш децата, майката да дишне малко въздух. И да не цапаш и да прибираш след себе си. Да водиш разговор, вместо да чофкаш Фейсбук. И да пазаруваш качествена храна. Да я закараш на лекар, щото както казах - малки отклонения могат да скапят здравето.
Класически признаци на депресия - и при мен се изявиха ясно след раждането на второто. А проблемът май е почнал доста по-отрано. И сега се е сринала. Ако не те замеря с вази, чаши (както правех аз) добре си. Внимавай да не стигне до мисли за самоубийство. И опитай се да разбереш - тя дали се усеща колко е зле или за всичко другите са й виновни. Ако се усеща имаш шансове, а ако - не опитай със статии, уж случайно прочетени да й дадеш насока за размисъл. и не обръщай внимание, че вика. Това не можеш да го контролираш, не искаш, а то изведнъж изригва от теб.
Не знам ММ как ме е изтраял, но дума не е отварял за раздяла. За теб не съм сигурна, че ще издържиш. А дали все още я обичаш? Би ли изтърпял всичко, но тя да се оправи и оздравее? Лечението е продължително - години. И то ако си пие редовно лекарствата без прекъсване.
Не знам ММ как ме е изтраял, но дума не е отварял за раздяла. За теб не съм сигурна, че ще издържиш. А дали все още я обичаш? Би ли изтърпял всичко, но тя да се оправи и оздравее? Лечението е продължително - години. И то ако си пие редовно лекарствата без прекъсване.
През целия си живот има година и половина работа. Просто не и се работи и за всичко намира оправдания и все нещо не и харесва. Знаете ли и това не ми е проблем, стига да можеше да се държи като човек с мен.
Второто ни дете е непланирано, но не съжалявам разбира се. Когато забременя сякаш се сплотихме и си казахме, че може би е знак на съдбата и не трябва да се разделяме. Да, ама след раждането настана накакъв ад.
Ама вие искате да кажете, че мъжът трябва да върши цялата домакинска работа, да гледа децата плюс да ходи на работа? А жената какво трябва да прави?
Аз не казвам, че сега трябва да тръгне на работа, тя все още кърми.
Казвате някаква депресия, може и така да е не знам. Ситуацията все повече се влошава. Занемари се много, качи доста килограми, не иска да излиза, няма желание за нищо. И става все по лоша към мен.
Второто ни дете е непланирано, но не съжалявам разбира се. Когато забременя сякаш се сплотихме и си казахме, че може би е знак на съдбата и не трябва да се разделяме. Да, ама след раждането настана накакъв ад.
Ама вие искате да кажете, че мъжът трябва да върши цялата домакинска работа, да гледа децата плюс да ходи на работа? А жената какво трябва да прави?
Аз не казвам, че сега трябва да тръгне на работа, тя все още кърми.
Казвате някаква депресия, може и така да е не знам. Ситуацията все повече се влошава. Занемари се много, качи доста килограми, не иска да излиза, няма желание за нищо. И става все по лоша към мен.
Аз разбирам как се чувстваш.Няма как от малкото информация,която си дал да разберем какво и е на жена ти,каква е тя като личност,нито какво преживява в момента. Но от постовете ти личи,че се тормозиш от ситуацията. Не знам какво си и причинил,но не одобрявам нежеланието и да комуникирате.Това за мен означава,че тя не търси решение и няма желание да се бори за този брак.Ти си човекът,който добре я познава и знае най-добре как да подходи за да стопи леда към нормална комуникация. Защото това е началото.Казваш,че искаш да се бориш заради децата. А заради нея не искаш ли ? Заради вас ? Не я ли обичаш вече ? Ако е така,агонията е напразна. Не причинявайте това на децата си.
Нормално е когато се чувстваш отхвърлен продължително време да изпадаш в такива състояния. Но вместо да мислиш само за това , опитай за миг да помислиш,че може би и тя се чувства самотна,обезверена и отчаяна в брака ви. Един поглед в нейните обувки би ти бил много полезен ако имаш искрено желание да поправиш нещо м/ду вас ...
Ами, да ти кажа, авторе, много жени ходят на работа, гледат деца и вършат домакинската работа. Мъжете пък само работят и се бият в гърдите, че са свършили нещо. На мен малко ми звучи, че не искаш да се минеш сякаш, пък с такова мислене все ще се чувстваш прецакан. Докато си държите сметка кой какво прави, няма да ви се оправят отношенията. Всеки дърпа за себе си, вместо да се замисли повече какво дава.
Препоръчани теми