Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 9

хвърлете едно очо в адвокатската. преди малко го писаха.

Дай линк ,че изобщо не съм ориентирана.

Консултации с адвокат.
най-отгоре се намира.

Эдравейте, с бащата на нероденото ми дете не сме женени, не живеем эаедно, не подържаме никаква комуникация. Финансово откаэа да ми помага эа детето, тъй като аэ не искам да живея с него. Често ме е эаплашвал, че ще ми прави проблеми, че ще ми вэеме детето дори. Според вас въэможно ли е да се появи (не живее в България) и да предяви някакви претенции към детето Ми, с какво право и на какво основание би могъл да го направи...

Може да предявява претенции само ако е припознал детето и е вписан като баща в акта му за раждане. Припознаването е личен акт на припознаващия (бащата в случая) и можете да се противопоставите на това само чрез оспорване, че той не е бащата на детето Ви, което разбира се в последствие подлежи на доказване, включително и чрез ДНК експертиза. Срок за подаване на заявление за припознаване (след съставяне на акта за раждане) няма. (тоест може да реши да припознае детето и след 5 години, примерно)

 Качвам Ви извадка от Семейния кодекс в частта за припознаването и процедурата по него.

Припознаване
Чл. 64. (1) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
(2) Припознаване може да извърши и родител, навършил шестнадесет години.

Форма на припознаването
Чл. 65. (1) Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.
(2) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.

Оспорване на припознаването
Чл. 66. (1) Родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.
(2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.
(3) Ако припознаването бъде извършено, преди да е съставен акт за раждане на детето, и родителят заяви по реда на чл. 65, ал. 1, че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска.
(4) Ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.
(5)Извън случаите по ал. 1 и 4 припознаването може да бъде оспорено по съдебен ред чрез иск, предявен в едногодишен срок от извършването му, от Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето и от прокурора.

т.е. ако той реши да припоэнае детето, аэ нямам какво да направя... ще трябва да се боря эа права върху детето, нищо, че досега не е поел отговорност эа него

Ако бях в такава ситуация, бих се консултирала поне с трима адвокати, без да жаля хонорарите.

Ако той е действителния баща на детето, да, нямате какво да направите. Лицето ще бъде вписано като баща в акта за раждане на детето. Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак. Ако в даден момент му се прииска толкова много да бъде "баща" може да претендира за упражняване на родителските права. Съмнително ми е доколко съдът ще постанови решение родителските права върху детето да бъдат предоставени на баща му, при наличието на доказателства за дезинтересиране на същия този родител от детето в продължение на дълъг период от време. А и няма съд, който да отдели новородено от майка му. Най- ниската възраст, приета от съдебната практика, в която може да се установява един по-либерален режим, е 4 години, и пак в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай. Според мен, това с което Ви заплашва "ще ти взема детето" е плод на неговата развихрена фантазия и е направено само с цел упражняване на психическо и емоционално насилие, създаване на тревожност у Вас. Успокойте се, и не му се впрягайте на заплахите, защото колкото повече го правите, толкова повече той усеща, че има надмощие над Вас и страховете Ви.


Eva+, ако сте самотна майка, която е в очакване на детето си и доходите Ви са сведени до минимум, едва ли ще имате възможност да се консултирате с поне трима адвокати, при все огромното Ви желание за това. Знаете ли колко получава една майка за периода 45 дни преди раждането, през първата година от раждането и през втората такава ? Получава толкова, че да НЕ може да задоволи ежедневните нужди на себе си и на детето си. Смятам, че в този форум има достатъчно интелигентни и грамотни хора, които искат да помогнат...безвъзмездно при това...

Metome, много благодаря эа отговора. А ако преди раждането на детето се оженя эа друг мъж или друг мъж припоэнае детето эа свое, бих ли могла да се отърва от претенциите на истинския баща?

В случай, че се омъжите преди раждането на детето, съпругът Ви ще бъде вписан като баща в акта за раждане
Чл. 61, ал.1 от СК - съпругът на майката се смята за баща на детето (това само при условие, че съпругът Ви ще е съгласен да бъде вписан като баща, защото за него съществува и възможност, въпреки, че Ви е съпруг, да оспори бащинството си)
Също така е възможно друг мъж да припознае детето Ви (ако към деня на раждане нямате граждански брак). Ако припознаването бъде извършено, преди да е съставен акт за раждане на детето, припозналият (новият Ви мъж) се вписва веднага в акта за раждане като родител.
В горните два случая, за действителния баща остава възможността да докаже, че е такъв по общия исков ред, т.е. трябва да води дело да докаже, че е истинския баща на детето.

Много благодаря

По спомен... в България билогичния баща не може да оспорва/претендира за бащинство ,ако в акта за раждане друг е припознал детето.Бащата има правото да оспорва ,че НЕ Е бащата.Майката и детето имат право да оспорват бащинство.
Това го четох преди време във връзка с осиновяването.Води се ,като пропуск в системата.Намира се майка ,която иска да изостави детето (или го прави за пари ).При раждането осиновителя признава детето и в акта за раждане се вписва ,като баща.Осиновителката осиновява детето на по късен етап ,когато биологичната майка се откаже от детето и е лишена от родителски права.
Припознаването на детето от мъжа се води доброволен акт.Т.е. никой не може да каже дали този мъж е баща на детето (без необходимите тестове).Така ,че ако никой не роптае, който мъж припознае детето негово е.

От 2009 г. е така. Преди това можеше - всяко лице с правен интерес можеше да оспори чуждо припознаване. Със СК от 2009 г. оставиха тази възможност само на прокурора или Агенцията за социално подпомагане, които, както се очаква, обикновено си стоят на ушите в такива случаи било от нежелание за намеса в лични отношения, било от обикновен мързел и нежелание за усложнения (човещина). След промяната поне веднъж (дори май два пъти вече, ако не греша) ЕСПЧ в Страсбург с пълно право ни начука канчето в решение по конкретен случай преди година или две, но засега законът от 2009 г. не е променен.

Аз смятам, че щом един баща изначално доброволно се е отказал от грижите за детето си, не го е потърсил, когато е било времето, не е проявил грижа и внимание към майката, не следва да има и право на претенции, които са му хрумнали ей, тъй!

А може би в някои случаи тя не му е дала възможност? Понеже "си е имала причини"?