Публикувана: 24 март 2019, 07:43 ч.
Последно мнение: 1 апр. 2019, 15:23 ч.

Защо избираме да сме сърдити?

8 264
123
1

# 30 24 март 2019, 12:31 ч.

Мнения: 46 609

Не знам, аз не избирам да съм сърдита.
Ако проблемът е сериозен и другата страна не желае да работи търсим заедно решение, просто прекратявам отношенията, защото не виждам смисъл от отношения, които натоварват и двете страни без никакъв смисъл.

# 31 24 март 2019, 13:58 ч.

Мнения: 2 050

Цитат на: Spiritlight в нд, 24 мар 2019, 12:26

Цитат на: Дренка в нд, 24 мар 2019, 08:25

Защото е по-лесно, а и малко от нас има осъзнатост за друг избор.

Видно и от отговорите в темата. Повечето под избора да не се сърдят разбират стискане на зъби, което пак е сърдене, но премълчано.

Бих казала, че в някои случаи е характер. Има хора, които трудно могат да реагират в точния момент с точните думи. Понякога и може да ти дойде твърде неочаквано. Не бих казала сърдене, по -скоро обида или огорчение.
С голяма доза спокойствие и увереност обаче си мисля, че може да се промени. Но това, когато се осъзнаеш и гледаш да си над нещата.

# 32 24 март 2019, 14:20 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: DeVa® в нд, 24 мар 2019, 12:17

Защото с някои хора е излишно да се изясняваш.
Особено когато се сблъскваш с незачитане и омаловажаване.

Добре, но как завършва това недоизясняване?
С фръцване до нова случка и пак стискане на зъби, и недоизясняване, защото не те зачитат? newsm78

Или с моментално прекратяване на отношенията- ясно и категорично изразено?
Или се сърдиш и гледаш да не срещнеш човека на улицата, щото трябва да се разминеш набързо изсулвайки се?

# 33 24 март 2019, 14:23 ч.

Мнения: 18 936

Имам съвсем малък кръг близки хора и не сме си никога сърдити. Ако с мъжа ми имаме някакъв спор, до 5 минути той се е извинил и сме се "сдобрили". Не понасям тънкообидни хора, скандали, агресия, разговори тип "изясняване на отношения". Не искам да изяснявам нищо повече от 1 път, ако насреща не схващат, аз спирам да се занимавам и давам пълен игнор. Животът ми се е стекъл така, че не правя никакви компромиси вече с това как се чувствам. Даже е малко прекалено при мен, но това е положението.

# 34 24 март 2019, 15:26 ч.

Мнения: 3 820

Лично аз се сърдя основно когато с някой имаме уговорка и малко преди нея ми я отмени с неадекватна причина, от типа "спи ми се" или "не ми се излиза точно сега". Близките ми приятели вече знаят и просто НЕ го правят(:
за съжаление, в семейството си имам един такъв тънкообиден, който при всяка дума, която не му изнася се врътва, излиза си сам, не говори с часове на хората около себе си (дори и само 1 да го е засегнал, а не всички) и е отвратителен характер. С времето свикнахме и спряхме да му се връзваме, но на моменти се държи по-инфантилно и от малко дете. Тъпо е, но има такива хора, за жалост, и след една определена възраст, не мисля че има кой и как да ги променят.

# 35 24 март 2019, 15:36 ч.

Мнения: 4 270

Цитат на: Angel_wing в нд, 24 мар 2019, 10:16

Или поне като осъзная, че залитам в тази посока - си давам време да погледна в себе си и да си призная от къде идва тази емоция. След това го приемам, прощавам и изяснявам с другия човек.

Когато стократно са ме провокирали и аз съм подминавала с идеята да избегна конфликта най-вече заради себе си, а и защото осъзнавам ясно, че хората са различни и не всеки е това, което аз очаквам да бъде, накрая се конфронтирам. Ако отсрещната страна стопли и даде вид, че има нужда от изясняване - изясняваме, приемаме и продължаваме. Но ако продължава да дълбае и да не приема чужди аргументи - не само ми е безразлично и не се сърдя, а просто занулявам всякаква комуникация.

Сърдя се на много близки хора. Рядко се случва. Винаги има причина, не е просто спорт.

# 36 24 март 2019, 15:45 ч.

Мнения: 1 189

Отдавна не се сърдя. Правя си изводи само. Мога да съм наранена,обидена,разочарована, но сърдита не.Не го разбирам сърденето след пубертетската възраст.

# 37 24 март 2019, 16:12 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 726

Не се сърдя на никого. Ако някой не ми допада, спирам да общувам с него. Иначе цупондренето е манипулационно поведение и колкото повече се връзваш, толкова по- зле става.

# 38 24 март 2019, 18:24 ч.

Мнения: 1 121

Цитат на: --Gal-- в нд, 24 мар 2019, 10:54

Цитат на: milenaka в нд, 24 мар 2019, 09:10

Зависи от ситуацията.
Ако се налага често да стискам зъби, само за да не влизам в конфликт, не благодаря. Предпочитам веднъж да вляза в конфликт, вместо често да стискам зъби.
Ако стискането на зъби веднъж ще ми спести по-нататъчни главоболия, ами ще стисна зъби и ще продължа.
Не винаги избягването на битка означава спечелване на война. По-лесен избор не означава задължително по-лош избор. Но като цяло си подбирам битките.

Подписвам се под това мнение.

Забелязала съм, че хората търсят контакт с мен, докато сме на едно мнение, но окаже ли се различно - вече ме приемат за конфликтна. Не смятам, че съм конфликтна. Всъщност се старая да избягвам спорове и скандали, но с определени хора комуникацията ми се свежда до стискане на зъби пред неща, които смятам за глупости. Ами - невинаги искам да стискам зъби, когато ми навират глупости под носа.
Ако това ме прави сърдита, конфликтна или нещо друго негативно - мога само да свия рамене. Давам си сметка, че не може да ме харесват всички, нито да се правя на нещо, което не съм, нито винаги аз да съм права, но доста хора всъщност не си я дават и оттам се получават недоразумения, които прерастват в скандали и интриги.

Няма добра война и лош мир. НЯМА.
Обратното мнение се защитава от 2 типа хора. Американци и лицемери. Вие двете, от цитата, в кой щат живеете? Mr. Green

# 39 24 март 2019, 19:10 ч.

Мнения: 7 006

Цитат на: Какво? в нд, 24 мар 2019, 08:46

Как възприемате емоциите и чувствата си?
Като част от вас,нещо което ви съставлява и се идентифицирате с него или като нещо външно?Нещо което волно или неволно,вземате от живота/пространството/ около вас и боравите с него както умеете?

Да поговорим за това,искате ли?

# 40 24 март 2019, 19:13 ч.

Мнения: 17 414

Какво да говорим, личи си от мненията Simple Smile

# 41 24 март 2019, 19:15 ч.

София
Мнения: 28 978

Симбиоза, по-скоро. Според мен няма как да е само едното, или само другото.

# 42 24 март 2019, 19:20 ч.

Мнения: 1 189

Емоциите са част от нас.Смятам, че всеки човек притежава в себе си различна палитра от емоции, които изплуват на повърхността в определен момент с различна сила.И всеки човек опознава собствените си емоции. С течение на времето все повече. В един момент те просто започват да се повтарят и все по-рядко се проявяват тотално нови за нас емоции. Тогава вече почти познаваме взаимовръзката на околният с нашият собствен свят и механизмът ни на реакция.Емоциите са много индивидуални и са огледало на нас самите. Външният свят е само придидвикателство за тях.

# 43 24 март 2019, 19:58 ч.

София
Мнения: 24 839

За мен, емоциите са си нещо лично- носим ги у себе си от раждането, а управлението им е нещото, на което се учим цял живот.

# 44 24 март 2019, 20:23 ч.

Мнения: 2 050

И аз така мисля.Емоциите са част от нас. Изкуство си е да ги владееш.Аз още не мога, а се старя.

Препоръчани теми

Как отслабнахте и за колко време????

Киста на яйчника и забременяване

Отслабване по метода на Никол Станкулова

Проблеми с най-добрата приятелка!

Причина:

Причина: