Публикувана: 24 март 2019, 07:43 ч.
Последно мнение: 1 апр. 2019, 15:23 ч.

Защо избираме да сме сърдити?

8 217
123
1

1
2
3
4
...
9
Всички

24 март 2019, 07:43 ч.

Мнения: 7 006

Покрай другите теми и коментарите в тях,често се замислям за изборите които правим и степента ни на осъзност в реакциите.
Темата за свекървите ми е любима:)

Въпросът ми е : В кризисна ситуация,когато нараства конфликт,или вече е факт,доколко се замисляме за реакцията и поведението си?
Колко си дават сметка,че не е задължително да се обидят/разсърдят и ,че имат избор за това?
Колко се чувстват длъжни да демонстрират обида,просто по навик,дори когато не са истински засегнати?
Търсите ли начини да избегнете конфликта или се чувствате длъжни да отвърнете?Все пак,за всяко танго са нужни двама.. Simple Smile

Аз лично съм се уморила от битки и научих,че животът е много по-приятен без войни..
Научих се да не се засягам и да не самонаказвам,страдайки заради чужди думи и дела.
Научих,че когато комуникацията е неизбежна, за мен самата е по-добре е да се опитам да приема хората такива каквито са,а не да се терзая,че не са каквито бих искала да бъдат и да се опитвам да ги променям за своя угода.
А когато се издразня на нечия постъпка,удрям се с вируталния тиган по главата(много е удобен,винаги си го нося в джоба) и си казвам:
"Какво,голяма си гъска!На тоя отсреща му е през петата за простотията дето е свършил/казал ,а на теб,ето,още един косъм ти побеля,пък натуралните къни не са за без пари я....Стегни се и подари цвете на някоя баба!"

п.п.Когато ме нервира някой,после някак много ме зарежда усмивка на непознат човек..Направиш дребен жест и гледаш как лицето му почва да сияе..С две думи,както сега е актуално да се казва : "Подобни странични действия,ми помагат да си балансирам енергиите,щото явно сама не успявам" Simple Smile

Вие как разтоварвате след като сте се почувствали зле?

# 1 24 март 2019, 08:20 ч.

Мнения: 2 050

Търсите ли начини да избегнете конфликта или се чувствате длъжни да отвърнете?Все пак,за всяко танго са нужни двама..
Не обичам конфликти и не смятам за нужно да отвръщам на провокация.
Някои неща се разбират с годините. Става ти ясно, че си бил наистина една идея по-глупав или по-скоро недорасъл да осъзнаеш. Хората са различни и ясно си давам сметка, че не е необходимо всички да се обичаме и да се харесваме.
Когато има някой от обкръжението , който ни наранява или дразни, провокира е най-добре да не се задълбава и обръща внимание. Подминаваш с усмивка, не навлизаш в спорове и разпри. Постепенно забелязвам, че те просто няма за какво да се хванат и се отказват Simple Smile

Много често съм пресичала опити за разпри само едно изречение. Всичко друго, както казваш е излишно хабене на нерви.

# 2 24 март 2019, 08:25 ч.

Мнения: 17 409

Защото е по-лесно, а и малко от нас има осъзнатост за друг избор. Хората си личат в непреднамерени провокации, в конфликтни ситуации - тогава се разбира колко е трудно да се владееш, без да ти идва отвътре.
За свекървите - и на мен ми е любима, но ваъщност е жалко. Възрастните хора са толкова лесни за общуване, но разбира се, още по-лесно е да ги превърнем във врагове - дърти и злобни вещици, чиято единствена цел е да ни объркат живота.

# 3 24 март 2019, 08:46 ч.

Мнения: 7 006

Цитат на: Дренка в нд, 24 мар 2019, 08:25

Защото е по-лесно, а и малко от нас има осъзнатост за друг избор.

Схванала си същината на въпроса:)

Как възприемате емоциите и чувствата си?Като част от вас,нещо което ви съставлява и се идентифицирате с него или като нещо външно?Нещо което волно или неволно,вземате от живота/пространството/ около вас и боравите с него както умеете?

# 4 24 март 2019, 09:10 ч.

София
Мнения: 28 786

Зависи от ситуацията.
Ако се налага често да стискам зъби, само за да не влизам в конфликт, не благодаря. Предпочитам веднъж да вляза в конфликт, вместо често да стискам зъби.
Ако стискането на зъби веднъж ще ми спести по-нататъчни главоболия, ами ще стисна зъби и ще продължа.
Не винаги избягването на битка означава спечелване на война. По-лесен избор не означава задължително по-лош избор. Но като цяло си подбирам битките.

# 5 24 март 2019, 09:17 ч.

Мнения: 17 409

Можеш да избегнеш конфликт и без стискане на зъби, точно за това е темата.
Невсеки успява обаче, хора - разни.
И с емоциите е така - отвътре навън или обратното Simple Smile

# 6 24 март 2019, 09:21 ч.

София
Мнения: 28 786

Може, да. Невинаги избягването на конфликт е нещо положително, обаче. Понякога да избереш да си сърдит е по-добрият вариант. Спестява бъдещи главоболия.

# 7 24 март 2019, 09:24 ч.

Мнения: 2 050

И с емоциите е така - отвътре навън или обратното
Обратното съм правила и е токсично. По-добре да насочиш емоции и енергия към нещо удовлетворяващо и смислено . Тогава май излизаш ''чист'' от цялата работа.

Аз бих казала безразличен, не сърдит.

# 8 24 март 2019, 09:50 ч.

Велико Търново
Мнения: 7 716

Понякога ми е по-лесно да съм сърдита, отколкото да се правя, че всичко е наред. Да симулирам спокойствие и щастие в неприятна среда/ момент ми коства много усилия, които предпочитам да вложа другаде.
Осъзнавам, че не съм съвсем права, но .... Пак си се цупя и стоя като смърф.

# 9 24 март 2019, 10:15 ч.

Мнения: 2 596

И аз често се стремя към подобно поведение. Усмихвам се, преглъщам и продължавам нататък. Гледам да намеря нещо положително и да науча някой и друг урок от всяка ситуация, но ако човека срещу мен системно е намръщен и търси повод да се заяде не мога да си затварям очите всеки път.

# 10 24 март 2019, 10:16 ч.

Мнения: 12 473

Много хубава тема!

Не, не се сърдя..
Или поне като осъзная, че залитам в тази посока - си давам време да погледна в себе си и да си призная от къде идва тази емоция. След това го приемам, прощавам и изяснявам с другия човек.

# 11 24 март 2019, 10:22 ч.

Мнения: 2 050

Angel_wing можеш да простиш, да. Така олеква. Но да се изясниш не е възможно винаги, пък и явно не е необходимо. Приемаш го и си живееш живота без да дълбаеш.

# 12 24 март 2019, 10:29 ч.

Мнения: 12 473

Значи, това до сега само веднъж ми се е случило..)
И то с приятелка, с която сме заедно от 30 г. Тогава осъзнах, колко и двете сме се променили много за тия години и колко сме различни в развитието (еволюцията) си. И как почти нищо общо нямаме..(
Щях да я изтрия от живота си, с ясното осъзнаване, че нямаме общи неща вече.
Но понеже е част от любима женска приятелска компания - реших да преглътна и да се опитвам да се правя, че нищо не се е случило. Ами тегаво е.. и си стои напрежението дори и в цялата компания. Но пък с времето се надявам да се поразмие усещането.
Затова - не си позволявам с никой по-нов човек в живота ми - да има неизяснени неща. А ако не разбира колко е важно, го оставям на пътя му и продължавам сама напред.

# 13 24 март 2019, 10:34 ч.

Мнения: 2 050

Ами аз си мисля за друг вид изясняване. Случвало ми се е да се опитам да го направя и да ударя на камък. Човекът отсреща тълкува думите ти и ги интерпретира по коренно различен начин. И в един момент решаваш, че си губиш силите да се разправяш и всъщност няма смисъл Simple Smile

# 14 24 март 2019, 10:39 ч.

Мнения: 12 473

Да, за същото говоря и аз.
Но просто аз от години избирам хорара край себе си, по това че си приличаме във виждания, разбирания и тн. И гкедам дали са склонни на диалогичност и проемащи друга гледна точка по принцип.

# 15 24 март 2019, 10:44 ч.

София
Мнения: 24 839

Не мога да се сърдя, не и дълго време, защото влошените отношения ме натоварват.
Опитвам се да се изясня, дори и другата страна да се дърпа- ако ми е важен човека, де.
Но, за кратък период от време прекратих генерално връзка с хора, с които сме били близки години наред, точно защото решиха че им харесва да бъдат сърдити.
И да ме въртят на шиш, изкривявайки думите ми.

# 16 24 март 2019, 10:47 ч.

Мнения: X

Не се сърдя, нито се обиждам, защото се познавам и се разбирам с всички или поне ограничавам дотам с тези, които не могат да ме разберат какво имам предвид. Разни хора, разни идеали.

# 17 24 март 2019, 10:54 ч.

Мнения: X

Цитат на: milenaka в нд, 24 мар 2019, 09:10

Подписвам се под това мнение.

Забелязала съм, че хората търсят контакт с мен, докато сме на едно мнение, но окаже ли се различно - вече ме приемат за конфликтна. Не смятам, че съм конфликтна. Всъщност се старая да избягвам спорове и скандали, но с определени хора комуникацията ми се свежда до стискане на зъби пред неща, които смятам за глупости. Ами - невинаги искам да стискам зъби, когато ми навират глупости под носа.
Ако това ме прави сърдита, конфликтна или нещо друго негативно - мога само да свия рамене. Давам си сметка, че не може да ме харесват всички, нито да се правя на нещо, което не съм, нито винаги аз да съм права, но доста хора всъщност не си я дават и оттам се получават недоразумения, които прерастват в скандали и интриги.

# 18 24 март 2019, 11:05 ч.

Мнения: 3 865

Реагирам според както се чувствам на момента - обикновено дигам скандал. Не помага, ама като съм бесна това е единственото, което мога да направя. После обикновено ме е яд щото съм прекалила с обидите и обвиненията. Характер - няма оправия. Приела съм го и който не му харесва единственият начин да се спаси от рева ми е да престане да ме предизвиква. Никой не е перфектен и се налага да приемеш хората каквито са. Ако не можеш, не се занимаваш с тях и си търсиш други, които ти е по-лесно да изтърпиш и приемеш. Но имам една голяма борба с един конкретен човек, мисълта за когото жестоко ме мъчи. Той е голямото ми предизвикателство, изпитвам желание да го обвинявам и да го наказам заради всички гадости, които ми е причинил. Направо го мразя, а трябва да го обичам и това ме побърква, а не мога да го игнорирам, защото е майка ми и ми пука за нея. Толкова не знам как да постъпя, че на моменти ми се иска просто да изчезне, иначе не мога да намеря покой. Всеки друг мога да игнорирам, но нея не. Това е най-ужасният човек, когото познавам за мое голямо нещастие.

# 19 24 март 2019, 11:05 ч.

София
Мнения: 24 839

Често ми се случва в компания и не само, да сме на различни мнения за нещо и понякога спора е разгорещен.
Особено ако насреща си имам също толкова емоционален опонент.
Няма начин да се разсърдя, че и двамата оставаме на мнението си, след като всеки е изчерпал аргументите си.
Но, ако се окажа обвинена в нещо, което нито е вярно, нито е прието обяснението ми, съм дотук.
И нито ми тежи, че съм прекратила отношенията, нито се чувствам зле.
Но, в нито един от случаите и въобще в отношенията ми с хората, не стискам зъби, само мир да има.

# 20 24 март 2019, 11:09 ч.

Мнения: 2 050

Но, ако се окажа обвинена в нещо, което нито е вярно, нито е прието обяснението ми, съм дотук.
И нито ми тежи, че съм прекратила отношенията, нито се чувствам зле.
Но, в нито един от случаите и въобще в отношенията ми с хората, не стискам зъби, само мир да има.

Бих искала да ти задам въпрос. След колко години опит стигна до това или винаги си била такъв човек ?

Защото на мен все още ми тежи и съм стискала зъби, а това е нередно. Казват, че е до време. С годините поумняваш, променяш се....

Последна редакция: нд, 24 мар 2019, 11:14 от lolita1213

# 21 24 март 2019, 11:34 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: lolita1213 в нд, 24 мар 2019, 11:09

Бих искала да ти задам въпрос. След колко години опит стигна до това или винаги си била такъв човек ?

Защото на мен все още ми тежи и съм стискала зъби, а това е нередно. Казват, че е до време. С годините поумняваш, променяш се....

Никога не съм стискала зъби- такава съм си откакто се помня- като дете си имах проблеми, че все защитавах някого в училище и все се борех за правдата. Simple Smile

На моменти усещам че ставам досадна за някои, които предпочитат да се млъкне и да не се доизясни проблема,щом няма да са те правите и тяхната истина валидна, а да се оттеглят от диалога с "няма смисъл да говорим повече".
Ето това пренебрежение и бягане по тъча, ме е обиждало най- много.
Само че, на мен лесно ми минава и на млади години давах шансове с широка ръка- все пак, никой не е идеален.
После някак ми свърши търпилото и се оказа, че не ми е трудно да прекъсна натоварващите отношения.

Едно съм се убедила- веднъж стиснеш ли зъби, втория път се очаква да го направиш пак.
И ако първия път отсрещният е имал някакво съмнение, че не си съгласна, то на втория вече е убеден, че той е правия, а ти нямаш проблем с това.
И когато вече ти писне толкова, че избухнеш и си кажеш какво ти е, остава много изненадан като как изведнъж си се променила и си решила че не ти харесва нещо, което до вчера си харесвала.

# 22 24 март 2019, 11:41 ч.

Мнения: 5 825

Не, не мога да стисна зъби и да премълча. Искам другата страна да разбере моите чувства и колко ме наранява. Искам да разбере, че греши и да приеме моето обяснение или поне да направи усилие да ме изслуша. Много добре знам, че влизането в конфликти, носи само негативизъм и ми съсипва нервите. Знам отлично, че само на себе си вредя. Но сигурно това и е от моята зодия Скорпион и тя определя характера ми.

Да, сърдя се. На семейството ми се сърдя от няколко дни до 2-3 седмици. Но извън семейството ми, просто не прощавам. Който не иска да ме разбере и да ме изслуша, знае обратния път. На никого вече не позволявам да се държи с мене по този начин. Преди винаги изслушвах и търпях отсрещната страна и приемах нейната гледна точка, въпреки че тя не приемаше моята гледна точка, правих компромиси, за да задържа определен човек в моя живот. Напоследък осъзнах, че премълчавам ли се, става по-лошо и така хората смятат, че аз съм глупава и могат да правят каквото искат с мене. Когато има конфликт и после не трябва да говоря с член от семейството ми, с което живея, вътре в мене кипи ураган. Постоянно чувствам напрежение. Идва ми просто да ида някъде и да не гледам този човек.

# 23 24 март 2019, 11:42 ч.

Мнения: 1 925

Хората, заради които мога да вляза в конфликт или да се разсърдя са майка ми и приятеля ми. Предпочитам да го направя с тях, вместо да стискам зъби и да събирам негативни емоции в себе си. Обичам, когато има нещо с тях, да седнем на четири очи и да си изясним всичко, пък ако трябва и да си повикаме и поблъскаме, ама поне ще знам после, че всичко е казано и нещата могат пак да продължат по старо му. Други хора няма как да ме засегнат по какъвто и да е начин. Аз съм малко по- особен човек и единствено майка ми и приятеля ми ги имам за близки. Другите около мен ги приемам като просто добри познати. Изключено е заради такива хора да хабя емоциите си. Дори много хора са ме питали, как успявам да държа положение и да остана над нещата, когато някой видимо се опитва да ме дразни, ами лесно е, просто не ми пука и няма да му се получи номера. Винаги съм била над нещата и с усмивка приемам всеки опит за конфликт.

# 24 24 март 2019, 11:45 ч.

Мнения: 4 518

Преди година се цупех, отвръщах и бях много осъдителна. После разбрах, че съм адски взискателна към мъжа ми и подобно нещо не е нужно. Вече първо преценявам дали си струва, после дали е имало по-добър вариант за него (вместо да направи това, което е направил, дали е можело да се направи нещо по-добро/добре) и после действам. Оказа се, че в доста случаи той ми се извинява, а аз казвам "няма проблем". Освен това доста голяма част от разговорите, които биха били караници, се превърнаха в "следващия път в тази ситуация, според мен, е по-добре да..."
Моят мъж е голям цупльо за жалост и пали и за неща, които грам не разбирам, но откакто аз съм станала по-толерантна и той започна да се променя.
За външни хора не паля, да си правят каквото искат, не ме интересува дори да ме топят на работа или да клюкарят. Ич ми не е!

# 25 24 март 2019, 11:53 ч.

Мнения: 1 004

Цитат на: Дренка в нд, 24 мар 2019, 08:25

Защото е по-лесно, а и малко от нас има осъзнатост за друг избор.

Да. И защото е по-лесно да видим чуждите недостатъци отколкото своите.

# 26 24 март 2019, 12:15 ч.

Агент под прикритие
Мнения: 11 589

Не се сърдя на никой, проявявам безразличие и действам адекватно спрямо това какво е направил човека отсреща.
На тези, които се сърдят на мен, обикновено казвам, че е хубаво да се замислят кой от двама ни ще загуби повече от тази сръдня.

# 27 24 март 2019, 12:17 ч.

Мнения: 54 656

Защото с някои хора е излишно да се изясняваш.
Особено когато се сблъскваш с незачитане и омаловажаване.

# 28 24 март 2019, 12:26 ч.

Мнения: 5 577

Цитат на: Дренка в нд, 24 мар 2019, 08:25

Защото е по-лесно, а и малко от нас има осъзнатост за друг избор.

Видно и от отговорите в темата. Повечето под избора да не се сърдят разбират стискане на зъби, което пак е сърдене, но премълчано.

# 29 24 март 2019, 12:28 ч.

Мнения: X

Хора, които не са ми важни, сърдят ли се, игнорирам. Аз съм безразлична, каквото и да казват /правят. С близки:старая се да изясняваме ситуации и конфликти. Иначе "тежи" и се нагнетява положението... Като лава, която ври и само чака "пътека", за да изригне.

# 30 24 март 2019, 12:31 ч.

Мнения: 46 566

Не знам, аз не избирам да съм сърдита.
Ако проблемът е сериозен и другата страна не желае да работи търсим заедно решение, просто прекратявам отношенията, защото не виждам смисъл от отношения, които натоварват и двете страни без никакъв смисъл.

# 31 24 март 2019, 13:58 ч.

Мнения: 2 050

Цитат на: Spiritlight в нд, 24 мар 2019, 12:26

Цитат на: Дренка в нд, 24 мар 2019, 08:25

Защото е по-лесно, а и малко от нас има осъзнатост за друг избор.

Бих казала, че в някои случаи е характер. Има хора, които трудно могат да реагират в точния момент с точните думи. Понякога и може да ти дойде твърде неочаквано. Не бих казала сърдене, по -скоро обида или огорчение.
С голяма доза спокойствие и увереност обаче си мисля, че може да се промени. Но това, когато се осъзнаеш и гледаш да си над нещата.

# 32 24 март 2019, 14:20 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: DeVa® в нд, 24 мар 2019, 12:17

Защото с някои хора е излишно да се изясняваш.
Особено когато се сблъскваш с незачитане и омаловажаване.

Добре, но как завършва това недоизясняване?
С фръцване до нова случка и пак стискане на зъби, и недоизясняване, защото не те зачитат? newsm78

Или с моментално прекратяване на отношенията- ясно и категорично изразено?
Или се сърдиш и гледаш да не срещнеш човека на улицата, щото трябва да се разминеш набързо изсулвайки се?

# 33 24 март 2019, 14:23 ч.

Мнения: 18 748

Имам съвсем малък кръг близки хора и не сме си никога сърдити. Ако с мъжа ми имаме някакъв спор, до 5 минути той се е извинил и сме се "сдобрили". Не понасям тънкообидни хора, скандали, агресия, разговори тип "изясняване на отношения". Не искам да изяснявам нищо повече от 1 път, ако насреща не схващат, аз спирам да се занимавам и давам пълен игнор. Животът ми се е стекъл така, че не правя никакви компромиси вече с това как се чувствам. Даже е малко прекалено при мен, но това е положението.

# 34 24 март 2019, 15:26 ч.

Мнения: 3 799

Лично аз се сърдя основно когато с някой имаме уговорка и малко преди нея ми я отмени с неадекватна причина, от типа "спи ми се" или "не ми се излиза точно сега". Близките ми приятели вече знаят и просто НЕ го правят(:
за съжаление, в семейството си имам един такъв тънкообиден, който при всяка дума, която не му изнася се врътва, излиза си сам, не говори с часове на хората около себе си (дори и само 1 да го е засегнал, а не всички) и е отвратителен характер. С времето свикнахме и спряхме да му се връзваме, но на моменти се държи по-инфантилно и от малко дете. Тъпо е, но има такива хора, за жалост, и след една определена възраст, не мисля че има кой и как да ги променят.

# 35 24 март 2019, 15:36 ч.

Мнения: 4 270

Цитат на: Angel_wing в нд, 24 мар 2019, 10:16

Или поне като осъзная, че залитам в тази посока - си давам време да погледна в себе си и да си призная от къде идва тази емоция. След това го приемам, прощавам и изяснявам с другия човек.

Когато стократно са ме провокирали и аз съм подминавала с идеята да избегна конфликта най-вече заради себе си, а и защото осъзнавам ясно, че хората са различни и не всеки е това, което аз очаквам да бъде, накрая се конфронтирам. Ако отсрещната страна стопли и даде вид, че има нужда от изясняване - изясняваме, приемаме и продължаваме. Но ако продължава да дълбае и да не приема чужди аргументи - не само ми е безразлично и не се сърдя, а просто занулявам всякаква комуникация.

Сърдя се на много близки хора. Рядко се случва. Винаги има причина, не е просто спорт.

# 36 24 март 2019, 15:45 ч.

Мнения: 1 189

Отдавна не се сърдя. Правя си изводи само. Мога да съм наранена,обидена,разочарована, но сърдита не.Не го разбирам сърденето след пубертетската възраст.

# 37 24 март 2019, 16:12 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 721

Не се сърдя на никого. Ако някой не ми допада, спирам да общувам с него. Иначе цупондренето е манипулационно поведение и колкото повече се връзваш, толкова по- зле става.

# 38 24 март 2019, 18:24 ч.

Мнения: 1 121

Цитат на: --Gal-- в нд, 24 мар 2019, 10:54

Цитат на: milenaka в нд, 24 мар 2019, 09:10

Няма добра война и лош мир. НЯМА.
Обратното мнение се защитава от 2 типа хора. Американци и лицемери. Вие двете, от цитата, в кой щат живеете? Mr. Green

# 39 24 март 2019, 19:10 ч.

Мнения: 7 006

Цитат на: Какво? в нд, 24 мар 2019, 08:46

Как възприемате емоциите и чувствата си?
Като част от вас,нещо което ви съставлява и се идентифицирате с него или като нещо външно?Нещо което волно или неволно,вземате от живота/пространството/ около вас и боравите с него както умеете?

Да поговорим за това,искате ли?

# 40 24 март 2019, 19:13 ч.

Мнения: 17 409

Какво да говорим, личи си от мненията Simple Smile

# 41 24 март 2019, 19:15 ч.

София
Мнения: 28 786

Симбиоза, по-скоро. Според мен няма как да е само едното, или само другото.

# 42 24 март 2019, 19:20 ч.

Мнения: 1 189

Емоциите са част от нас.Смятам, че всеки човек притежава в себе си различна палитра от емоции, които изплуват на повърхността в определен момент с различна сила.И всеки човек опознава собствените си емоции. С течение на времето все повече. В един момент те просто започват да се повтарят и все по-рядко се проявяват тотално нови за нас емоции. Тогава вече почти познаваме взаимовръзката на околният с нашият собствен свят и механизмът ни на реакция.Емоциите са много индивидуални и са огледало на нас самите. Външният свят е само придидвикателство за тях.

# 43 24 март 2019, 19:58 ч.

София
Мнения: 24 839

За мен, емоциите са си нещо лично- носим ги у себе си от раждането, а управлението им е нещото, на което се учим цял живот.

# 44 24 март 2019, 20:23 ч.

Мнения: 2 050

И аз така мисля.Емоциите са част от нас. Изкуство си е да ги владееш.Аз още не мога, а се старя.

# 45 24 март 2019, 20:30 ч.

Мнения: 17 409

Не е само до собствената емоционалност, масово хората избират емоционално несъответстващ им тип човек, когото се опитват са променят и контролират със сръдни, битки и войни. Същото е и с децата.

# 46 24 март 2019, 20:37 ч.

София
Мнения: 17 852

Не избягвам конфликти, но внимавам да не нараня човека вербално, защото за мен е недопустимо да се оправдаеш с "бях ядосан и така ги казах нещата". Думите се врязват в нас и остават.
Имала съм в обкръжението си хора, които при скандал уязвяват човека, дори да е близък, и гледам да не го правя.

# 47 24 март 2019, 20:45 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: Дренка в нд, 24 мар 2019, 20:30

Не е точно така, според мен.
Масово хората се представят в "най- добрата си светлина" в началото на връзката, като под това разбират да отгатнат как другият иска да се държат в дадена ситуация и така да му станат прословутата "сродна душа".
Така се заблуждават един- друг, че са са се намерили и си пасват.
Докато не мине периода на пеперудите и не се окаже, че совите не са това, което са.

# 48 24 март 2019, 20:48 ч.

Мнения: 12 473

Цитат на: lolita1213 в нд, 24 мар 2019, 20:23

И аз така мисля.Емоциите са част от нас. Изкуство си е да ги владееш.Аз още не мога, а се старя.

Владеенето става чрез осъзнаването и признаването от къде идва тази емоция..)

# 49 24 март 2019, 20:48 ч.

Мнения: 17 409

И Така да е, но защо продължават борбите? Да избереш да прекараш живота си във войни, след като си осъзнал проблемите - какво е? Да избираш мъж по критерии, сред които липсва психологическа съвместимост - какво е?

# 50 24 март 2019, 21:05 ч.

Мнения: 24 493

А ако отсрещната страна не ви отразява, продължавате ли да се цупите?

# 51 24 март 2019, 21:51 ч.

Мнения: 416

Не бих го нарекла сърдене, но когато някой от близкото ми обкръжение ме засегне с нещо, било то думи или постъпка, дълго го преживявам емоционално и си ми личи. Когато мога се опитвам да изясня ситуацията, не винаги е възможно.
Сега например отново съм в терзания, относно нещо, което приемам за неуважително, неприемливо и несправедливо. Въпросът е, че съм сигурна, че отсрещната страна не става за нормален диалог, че аргументите ми няма да бъдат нито изслушани правилно, нито приети. Резултатът ще е само една вербална конфронтация, която ще породи единствено още повече, да ги наречем сръдни. А връзката ми с човекът е такава, че нито мога да я зачеркна, нито да я игнорирам, а по-лошото е, че не мога да го “преглътна”.
Старая се да съм обрана в емоциите си, но честно се поддавам на първичните чувства и реагирам на момента, понякога доста рязко и грубо. После винаги се разкъсвам от угризения. Много имам да работя в тази посока, но когато имаш силно конфликтна личност в близкото обкръжение, склонна да се сърди за дори най-дребните неща, да преиначава и изопачава думи и действия, да провокира и да гледа основно негативно, е много, много трудно, дори невъзможно, да игнорираш това.

# 52 24 март 2019, 22:00 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 721

Цитат на: Г-жа Рамацоти в нд, 24 мар 2019, 21:05

А ако отсрещната страна не ви отразява, продължавате ли да се цупите?

Не съм виждала някой да продължи да се цупи ако съвсем никой не го отразява Simple Smile

то нали това е целта на цупенето - да манипулира. Ако никой не го отрази, губи смисъл.

# 53 24 март 2019, 22:28 ч.

София
Мнения: 3 281

Сърдех се едно време, като бяхме гаджета, и съм се вземала на сериозно в тези моменти. Откакто дойдоха децата, то не можеш и да се разсърдиш като хората, няма как - нали9 след 5 мин. трябва да се уговорите кой какво … Simple Smile

# 54 25 март 2019, 01:08 ч.

Fort Worth, TX
Мнения: 2 119

Аз не мога да се сърдя.Не че не съм се самонавивала, че няма да проговоря повече,ама ми минава за по-малко от 24 часа.

# 55 25 март 2019, 01:37 ч.

Beyond the stars
Мнения: 7 863

За мен емоциите като такива са част от вътрешния ни свят, но ние правим осъзнат избор на кои да се оставим да бъдем подвластни в определения момент.
Аз съм твърде розово мислещ човек и винаги избирам светлата страна. А хората са толкова лесни за разбиране и приемане, стига да избереш да видиш първо добрата им страна.
Нямам проблеми със свекърви, колеги и зълви. До всеки човек има път, стига да искаш да го намериш.
Не мога да се сърдя и да държа фокуса си толкова дълго върху негативите.

# 56 25 март 2019, 08:42 ч.

Мнения: 30 802

Напоследък рядко съм сърдита дългосрочно - просто имам достатъчно пътеки, където се раздавам и не ми остават сили да подклаждам огъня на сръдни. По принцип смятам, че хора над определена възраст, които се пенявят дългосрочно или са обидчиви, са нещо малко недорасли и ми е супер странно. Особено след като прехвърлих 35 и започнах да се чудя как може да си на възраст, а да се държиш като дете. Очаквах по-зрелите да са големи непукисти, а то не е така.

Иначе никой не може да избегне "конфликт" - то си е факт от реалността, конфликти има. Въпросът е дали ще ги превърнем в конфронтация. Понякога се налага - за да се изяснят нещата. Иначе ако всяка ситуация се разрешава на принципа "конфронтацията е абсолютно забранена", то доста често събитията не се нареждат в наша полза. Понякога се налага конфронтация, за да се очертаят граници. Иначе има хора, които стратегически генерират конфликтни ситуации и след това вадят мантрата "да не се караме, да решим мирно", при което губиш част от територията, ей така перфидно и тихомълком. Другият излиза зрял и балансиран, щото не е креслив и не е имало конфронтация, но ситуацията е много, много сбъркана, до токсична.

Та така, на моменти предпочитам да има остра и сериозна конфронтация - много е освежаващо и доста маски сваля. Общо взето като Гандалф - бързо палиш, бързо прощаваш. Хората са по-скоро дефектни, дори наглед всичко да е наред. И правят глупости, дори добронамерените. По-добре ги вкарай в правия път навреме, че иначе заиграват хоро върху главата и си прокарват политиките "без конфронтация".

Има хора, които са с търпение и нерви да играят такава окопна война, аз не мога и предпочитам открита конфронтация и изясняване. Често питам директно - сега каква игра и какъв сценарий играеш.

Но съм злопаметна: при поредица от изцепки си имам едно наум, в смисъл не ги отписвам и да почнем на бял лист.

Общо взето съм гад мръсна, не си цензурирам негативните емоции и съм ОК с това. В крайна сметка няма значение, важно е моите цели да си вървят. Щото и с позитивни емоции и мяу-мяу може яко да те насадят на пачи яйца.

# 57 25 март 2019, 09:11 ч.

Мнения: 7 006

Цитат на: Norry в нд, 24 мар 2019, 19:20

A за мен емоциите и чувствата,са част от ефира,ако мога така да се изразя.
Възприемам ги като нещо универсално,някакви енергии които протичат през всеки индивид,но всеки ги осезава и реагира на тях по различен начин.
Не мога да кажа,че са част от мен.Не ги приемам и като част от хората.
Възприемам ги като палитра с багри и всеки човек рисува с тях и твори личния си шедьовър.
Примерно,ако някой изпита мимолетна злоба,ревност,завист,омраза и т.н.,не мога да кажа,че този човек е "ревнив","завистлив" и т.н. За да го окачествя,той трябва редовно да е под влияението на тези емоции и чувства,да нехае за своята осъзнатост,да отказва да ги контролира и да действа изцяло под тяхно влияние.
Ама сега съм си купила нова фуста,или ме повишили,пък колежката леко позеленяла..Това не я прави завистлива по принцип.Моментни фази всеки има.Завистлива би била,ако зеленее пермененто на всеки чужд успех,придобивка и т.н.

Когато направих темата,не съм формулирала много ясно питането си..
Нямам предвид точно демонстративното цупене и сърдене,а говоря по-скоро за повлекуса който остава у нас самите.Не у отсрещния,а у нашите души.
Успяваме ли да разтоварим,дори когато уж няма проблем,но у нас има останало някакво напрежение и дискомфорт отситуацията,или го трупаме у себе си?

# 58 25 март 2019, 09:22 ч.

Мнения: 7 951

Аз съм изключително емоционална и затова ми се наложи да стана спец в контрола над емоциите си. Външно изглеждам много кротка, смирена дори и с желязно самообладание. Близките ми само знаят за емоциите и чувствата ми.
При конфликт колкото по-ядосана съм, толкова по-хладнокръвно се държа и толкова по-разумни доводи прилагам.
Не понасям лични обиди, казани с цел да ме унижат и изкарат от равновесие по време на спор/разговор. След една случка, в която мъжът ми ме накара съвсем осъзнато да направя нещо силно унизително, само и само да ми покаже кой е шефът, го попитах два пъти дали е сигурен, че точно това иска. След като потвърди, направих нещото, което поиска, спокойно го уведомих, че аз бях дотук и бракът ни приключи, пуснах си музика и отидох да приготвям вечерята. Разбира се, решението не беше никак импулсивно, отне ми повече от 6 години да го взема.
С приятелки и приятели не си спомням някога да съм се карала. Нито пък да сме спорили за нещо - просто споделяме възгледите си и обосновките им. Много са ми ценни техните различни мнения - колкото са по-различни от моето, толкова по-внимателно ги обмислям.

# 59 25 март 2019, 09:26 ч.

Мнения: 30 802

Не мисля, че емоциите са "енергии" и по принцип не мисля, че всичко е плод на някакви безлични флуиди, които ни влияят. Не е от луната, нито от ретрограден Меркурий - емоциите са си част от нас. Те са алармена система, също така имат когнитивен елемент и са важни за оцеляването в широкия смисъл.

Така че ако изпитвам негативна емоция, не се "чистя" от нея, а се опитвам да разбера какво се опитва да ми каже. ОК съм да си живея с някаква доза негативност. Разбира се, след време емоцията води до някакво действие или решение, или осъзнаване. Та явно има причина да изпитвам такова нещо и няма нужда да го цензурирам. Както казах - не ме интересува дали съм извисена, балансирана или някакви други ню ейдж бози. Интересувам ме само "да видя враговете си оковани пред себе си и да чуя плача на жените им".

# 60 25 март 2019, 09:40 ч.

София
Мнения: 28 786

Цитат на: Дренка в нд, 24 мар 2019, 20:30

Тук съм напълно съгласна.

# 61 25 март 2019, 09:45 ч.

Мнения: 7 006

Цитат на: The Siren of Titan в пн, 25 мар 2019, 09:26

Емоциите нещо материално ли са?
Ако не,то защо при жените се наблюдават промени в емоциите при промени в хормоните(хормоните са материя)?
Изобщо,какво е емоцията?

# 62 25 март 2019, 09:50 ч.

Мнения: 30 802

Емоциите имат материален аспект, да. Физически ако щеш. Емоцията е "език", на който говори тялото, или по-точно начинът, по който съзнанието ни интерпретира някои послания. Може от физически стимули да изпиташ някои емоции, приятни или не - дори от тривиални физически стимули, като аромат или температура на помещението.

А може да изпиташ физически ефект и от нематериално възникнали емоции - от нечия гледна точка, от нечия история или просто от думи.

Но по-скоро мисля, че емоцията е в голям процент материален феномен, биологичен, независимо от начина на възникване. А това е важно, щото може да си подобриш или скапеш здравето покрай емоционалната обработка на света.

# 63 25 март 2019, 10:07 ч.

Мнения: 7 006

Цитат на: The Siren of Titan в пн, 25 мар 2019, 09:50

Да,така е..
Но именно поради материалния им аспект се питам кое ги поражда?
Щото ако приемем,че са само физиология,то тогава никой дебил не би трябвало да носи отговорност за дебилността която сее из обществото,понеже..Физиология,кво да правиш?
Но не мисля,че са точно така нещата..

За мен емоциите са съществуващ фон(както казах,енергии,и не,не от"ретроградния Меркурии" Simple Smile

),и когато едно същество се ражда,в зависимост от физиологичните и психичните му дадености,то се влияе от тези енергии,понеже те протичат през нас както поемаме въздух и кислорода циркулира в тялото ни.
И от тук насетне идва ролята на индивидуалността/индивида.
Как той реагира и действа под влиянието на въпросните "енергии/емоции"?
Примерно..Мисля,че няма срамно да изпиташ омраза,т.е.да я почувстваш как протича в теб и те изпълва.Та това си е просто багра от палитрата.Срамно е да останеш неосъзнат за случващото се и да позволиш на дадената енергия да те завладее и контролира.
Същото нещо е и с любовта и всяка друга емоция..Не ги ли контролираш,те теб почват да контролират.
Единственото изключение би било алтруистичната обич,но..За сега май е утопия..

# 64 25 март 2019, 10:15 ч.

Мнения: 30 802

Ние не сме "само" физиология. Но при някои хора емоцията контролира повече физиологията. Други или от опит, или с трикове, владеят емоцията.

Не мога да говоря общо, всичко е до ситуация. Понякога може да си отработиш емоцията и да не те засяга, но ситуацията си остава конфликтна и проблемът - нерешен.

А понякога човек може да избере да действа за някои неща под влиянието на емоция. Ей така нарочно, защото емоциите дават енергия. И мисля, че емоциите ни са доста по-близки до нас, не са някакви чужди и безлични енергии, които може да сърфираме чрез съзнанието си.

# 65 25 март 2019, 10:18 ч.

Мнения: 14 966

Ей, много хора, възпитали насрещните си реакции, в случай на конфликт, браво.
Аз и на сто години да стана, няма да успея да култивирам експанзията си. Реагирам бурно, първосигнално, паля и бързо ми минава после. Естествено, човек си позволява такова поведение единствено спрямо хората, спрямо които може да си го позволи / най- близките и обичани/. Иначе, в социума, сме си ролеви играчи, няма как. Нарича се етикет.
Колкото до мълчанието- не съм съгласна, че във всички случаи е манипулация. При мен е знак на несъгласие с отсрещно поведение, отсрещно действие, или неправилна вербализация / по същество обидна/, спрямо мен. Мълча. Вместо да крещя. Вместо да изяснявам. Обикновено наистина няма какво да се изяснява. Мълча , когато има системност в отсрещно поведение и вече е коментирано. Какво ми остава друго ? Пак да изяснявам, да напомням, да се тръшкам и да чупя нерви. Еми не, благодаря. Ще си мълча. Поне си спестявам скандал, негативи и пр.
Не че мълчанието нещо решава. Но то е моята дистанция и защита от периодично повтарящи се нелепи ситуации. Като няма чуваемост, изграждам стена.

# 66 25 март 2019, 10:23 ч.

Мнения: 15 619

Избухването на емоциите и насрещните реакции култивират качества, които не са съвсем доразвити и у теб, и у другия. Не ми пречат емоциите ми. Излизат на повърхността, когато ми е нужно. Обичам да забивам ясни знаци на граничната стена, ако някой не спазва указанията и не ми носи никакви емоционални негативи, демек не оставам с вътрешни драми, след като съм изявила себе си. Който иска, да се сърди.

# 67 25 март 2019, 10:26 ч.

Мнения: 7 006

Цитат на: tays в пн, 25 мар 2019, 10:18

Ей, много хора, възпитали насрещните си реакции, в случай на конфликт, браво.
Аз и на сто години да стана, няма да успея да култивирам експанзията си. Реагирам бурно, първосигнално, паля и бързо ми минава после.

Т.е.не искаш да се опиташ:)
Повечето хора са така.И възприемат емоционалността си като непроменлива константа.Или им е удобно и нехаят за емоциите си,или ги мързи да работят със себе си.
То и не е най-приятното нещо,де..Контрола над емоционалността..
Мисля,че човек трябва да започне да работи със себе си,тогава когато започне да се чувства дискомфортно в собствената си компания:)

Емоционална интелигентност
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0% … D0%BE%D1%81%D1%82

# 68 25 март 2019, 10:28 ч.

Мнения: 14 966

Цитат на: Какво? в пн, 25 мар 2019, 10:26

Цитат на: tays в пн, 25 мар 2019, 10:18

Аз пиша за мълчанието като крайна мярка. Преди това съм изчерпала всички способи - от кротката убедителност, през бурното изразяване на позиция. И насреща- нищо. Мълчанието ми не е сърдене, а обвинителна реакция. Крайна мярка. Млъквам , защото съм изчерпана.
А , и се чувствам прекрасно . Пуснала съм щорите вече.

# 69 25 март 2019, 10:30 ч.

София
Мнения: 28 786

Цитат на: Какво? в пн, 25 мар 2019, 10:26

Скрит текст:

Цитат на: tays в пн, 25 мар 2019, 10:18

Мисля,че човек трябва да започне да работи със себе си,тогава когато започне да се чувства дискомфортно в собствената си компания:)

Скрит текст:

Емоционална интелигентност
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0% … D0%BE%D1%81%D1%82

Съгласна. Но ако се чувстваш добре със себе си, защо трябва да се опитваш да се променяш?

# 70 25 март 2019, 10:31 ч.

Мнения: 7 006

Обвинителната реакция поднесена като наказателно отношение,си е живо осъждане,Таис.Т.е.сърдене:)
Обвинението не е едно и също с доказването на вина.

# 71 25 март 2019, 10:34 ч.

Мнения: 15 619

Цитат на: Какво? в пн, 25 мар 2019, 10:31

Мисля, че грешиш в случая. Човек може и да млъкне, когато е наясно, че от приказки и реакции полза няма и приема ситуацията съвсем без драми, и се чувства добре. когато нещо се е изчерпало, няма драми, просто отпада необходимостта от реакции.

# 72 25 март 2019, 10:35 ч.

Мнения: 14 966

Цитат на: Какво? в пн, 25 мар 2019, 10:31

Цъ, не е сърдене. Сърденето е манипулация, аз ще се накукушинкям, та да се сетиш . Joy

Свързано е с очакване за подобряване на комуникацията, като отсреща да се "светнат" за грешката, примерно.
Моето мълчание съдържа и осъждане, и разочарование.
Като мога много да мълча, но без очаквания отсреща.
Мълчанието ми е повече от скандал. Tired Face

Самото то крещи.

Луна вече го е написала, макар и с други думи.

# 73 25 март 2019, 10:41 ч.

Мнения: 17 409

Добре със себе си, но докога? Обикновено до моментите, в които се търсят външни причини и намеси, но и тогава е неосъзнат, за да работи над себе си Simple Smile

# 74 25 март 2019, 10:45 ч.

Мнения: 14 966

Дренке, ти поне трябва да си наясно с характеропатиите.
Човек си се ражда и умира с тях. Култивирането е насилие над личността. Води до болести.
Хехе , какво се сетих- едно старо плакатче съм виждала със следния текст "Болестите идват от ядовете, а ядовете идват от гадовете".
Та ако ще се самонасилвам да се сдържам и да се правя, че съм над нещата, това обслужва отсрещните, но не и мен.
Ми не съм над нещата , щом пряко съм засегната.

# 75 25 март 2019, 10:49 ч.

Мнения: 15 619

Цитат на: Дренка в пн, 25 мар 2019, 10:41

Дренке, перманентното щастливо състояние е обикновено последица от някакви хапчета. Спадовете и възвишенията са нормален, естествено ход на развитието и живота. Пък на всеки отделен индивид темпото на осъзнаване и случване на това осъзнаване е различно и е без значение как се види отвън.

# 76 25 март 2019, 10:49 ч.

Мнения: 30 802

Цитат на: tays в пн, 25 мар 2019, 10:45

Култивирането е насилие над личността.

Не е вярно, може да има промяна на съзнанието и емоциите и без насилие. Само че не става изведнъж. И е по желание, разбира се. Но пак се чудя как дори зрели хора не са си израснали поне малко емоциите и цял живот врят и кипят с една и съща емоционалност.

Някои практики и похвати естествено водят до по-хармонични емоции. Вкл. на физическо ниво.