Защо избираме да сме сърдити?

Прекрасна тема. Много добре описва мнението ми относно негативните емоции, страхотно е, че не само аз мисля така, наистина!

Приятелят ми много лесно може да бъде изнервен, особено на пътя и всеки път му обяснявам, че не може да промени идиотите по пътя, вианги ще ги има, но може да промени начина, по който той реагира на всичко това. Всичко е въпрос на избор, трябва ние да контролираме ситуациите, а не обратното.

Дано има повече пробудени хора като теб

Хората предпочитат да са прави вместо щастливи.

Даааа,много на място казано.
Благодаря ти за включването!

 никак не е добре човек да се изправя пред точно такъв избор

Мда, и с това ще се съглася напълно.

Предпочитам ако не да съм щастлива, то поне да съм спокойна и хич не ми е зор кой и за какво ми се цупондри.

Единственият проблем с проблемите ни, е начинът по който реагираме на тях.
Не са мои думи, но не помня, кой го беше казал и цитирам по памет.
Няма общочовешки верен отговор на поставените въпроси. Както и няма как да си напълно сигурен, че колкото и да се контролираш или да не се контролираш, няма да попаднеш в ситуация, в която реакциите ти и действията ти да са точно обратното на това, което си правил цял живот, досега в подобни ситуации.
Аз в повечето случаи избягвам конфликти (конфликт за мен не е скандал с крясъци), но не стискам и зъби. Стискането на зъби е крайно вредно и за зъбите, и за душичката, според мен. Влизам в спорове за неща, които според мен си заслужават, но не обиждам и не категоризирам хора и действия. По принцип не се поддавам на провокации.
Относно мълчанието. Случва ми се да мълча по дадена тема, но то е по-скоро защото се опитвам да анализирам ситуацията и моите чувства в нея. Мълчанието ми не е напълно истинско мълчание, а е по-скоро обрано поведение, за даден период от време, по определена тема.
Емоциите ги приемам, като моята лична реакция, породена от някакъв външен фактор. Приемам ги като онази част от себе си, която е насочен към заобикалящата ме реалност. Ако нещо в тези емоции ме кара да не се чувствам добре вътрешно, си ги изживявам докрай, но търся причините. По този начин "възпитанието" на емоциите е осъзнато и не се усеща като някакъв вид насилие.
По отношение на осъждането и прошката, съм малко крайна. Всъщност не малко, а доста. Бих могла да осъдя единствено на базата на моите разбирания за живота и света, но това си е осъждане за лично ползване. Като цяло не прощавам, защото не смятам, че има нужда да прощавам на човек, понеже той е някакъв-си и това някакъв-си е различно от това, което съм аз или което търся.

Естествено, че се сърдя, но не за различни виждания или спор на някаква тема. Сърдя се за действия, не думи, думите може да са неволни, да не е искал човекът да го каже... може да се нацупя за малко, но ми минава. Обаче за постъпки, не просто се сърдя, видимо съм весела, усмихната и чуруликам нещо весело... но въпросният човек опре ли за нещо до мен, открива че не е трябвало да постъпва така.
Аз не казвам с думи, че са ме наранили, обидили и т.н. показвам с действия  - с възможно най- сладката усмивка отказвам да свърша услуга примерно.
Избягвам контакти, разговори.
Това май си е отмъщение, ама така постъпвам, не забравям и не прощавам, ако не се извини човека. Говоря за нещо супер лично и от човек близък, способен с постъпката си да ме нарани...
Това, че лелята в магазина ми се сопнала, хич дори не си го слагам.
Уча се да не реагирам с гняв открит или сдържан, няма значение, защото си давам сметка, че така вредя предимно на себе си...

Аз не бих казала, че като избягваш комуникация си отмъщаваш. В края на краищата право и свобода на всеки човек е да подбира с кого да разговаря и на какви теми. Ако пък някой ти се сърди затова, че си упражняваш правата и свободите, проблемът си е лично негов.
Аз също снижавам комуникацията до санитарния минимум с хора, които по някаква причина съм решила, че не са от моята "кръвна група".

Научих се да не се сърдя... освободих се от всички негативни емоции и се чувствам страхотно. Научих се да се наслаждавам на всеки момент... По реакциите на хората и това как приемат нещата си проличава щастливи и доволни ли са от живота. Един щастлив човек прави и тези около него щастливи, съответно- нещастният прави другите нещастни. И човек вижда около себе си това, което носи в себе си. Мрачните и сърдити хора виждат сивота и негативизъм... Всичко е енергия, включително и ние и според честотата, на която сме привличаме или отблъскваме късмета, здравето, благополучието, любовта, щастието...

За мен, да се сърдиш е равносилно на това да абдикираш от отговорност за собствените си емоции. Глупаво е. Който, иска да се самонаказва със сърдене. Такива, които се сърдят вместо да се справят достойно с даден конфликт, много бързо ги отсвирвам вече.

Глупаво, т.е. незряло е... но всички сме минали през това. Само преживявайки трудности, човек се научава да цени истински стойностното и значимото, помъдрява. No pain, no gain... Човек трябва да осъзнае, че като се сърди повредата е само в неговия телевизор. И като се сърди сам си вреди, и само на себе си вреди. Животът е много по-хубав като приемаш всичко с усмивка.

Направо ми звучи като мъчителен фалш фразата "да приемаш всичко с усмивка". Еми това е също толкова безсмислено като това да се сърдиш.. Някой ще те нарани, ти ще му се усмихваш ли? Няма как всичко да се приема с усмивка, освен ако не си нон стоп в роля, но и това не е възможно.

Също толкова безсмислено е да се обясняваш на тоз, който те е наранил, да му търсиш сметка и обяснения.

Ако това е дете, което трябва да възпиташ пак ли така Дренке? Или човек на който държиш много и искаш да решите заедно конфликтна ситуация?