Време ли е за бебе?

Здравей Tulitta,
Не знам какво да те посъветвам, защото е трудно да влезнеш в чужди обувки.
В подфорума за Ин-витро забременяване съм мяркалта тема, която е точно с такава насоченост - за жени, които по една или друга причина преминават сами през прецедура с донорска сперма.
Може би там ще има по-адрекватни и значими за теб мнения.
Пробвах да я намеря, но нещо не мога да се ориентирам. Мисля, че беше в "Проблемно Забременяване" някъде.

Смятам, че имаш още доста време чисто физиологично, за да намериш мъж, с който да създадеш семейство и деца.
Да, в съвременният свят е напълно възможно да родиш дете от донорска сперма.
Мисля, че инвитрото е по-крайна мярка. Ако избереш да родиш дете от донорска сперма, предполагам, че първо ще се приложат стандартни инсеминации. Докато си в овулация ще се апликира проба от спермата на донора. Не зная каква е успеваемостта на метода. При стандартно инвитро дават към 30% успеваемост, която е същата като при нормален полов живот на двойка с 2-3 акта седмично (това е статистика от лекар, който се занимава с репродукция при хора).
Относно донорите - мисля, че ти се плаща като станеш донор на сперма. Все пак тези центрове са медицински заведения и донорите се наблюдават, преглеждат и следят по един или друг начин. Смятам, че и профилите им са актуални. Нямат основание да лъжат хората. Има пътници за всеки влак, както се казва.

Нещото, за което трябва да размислиш 3 пъти е, че забременяването и раждането са един отличен старт на живота на нов човек. Този човек ще има нужда от ужасно много време и внимание, модел на поведение и в двата пола, да го отгледаш и възпиташ. Това е трудното в живота на един човек. Да отгледаш един нов човек - добър, смислен, стойностен, да му дадеш ценности и морал...

Аз съм дете на разведени родители. Въпреки, че баща ми никога не ме е изоставял, аз долавям проблеми във възприятието ми за мъжки модел на поведение. Имам прекрасен човек до себе си, но въпреки това не винаги намирам причините за неговото поведение, не винаги намирам път към него, не винаги успявам да го разбера. Заедно сме от над 10 години и все пак....

Помисли си добре, най-вече, помисли за живота на бъдещото ти дете. Постави се в неговите обувки. Проектирай...
И успех, каквото и да решиш!

Моето дете е от донорски сперматозоиди. Мога да кажа, че това е най-смисленото нещо което съм правила в живота си. Ако можех да се върна на зад, единственото нещо, което бих променила е да го направя по-рано (започнах с опитите на 39г, родих 2 месеца преди да навърша 43)
Ако се решиш на тази стъпка със сигурност първо ще ти направят изследвания и ако няма видим проблем, ще се започне с инсеминация.

Ако желаеш ето я нашата темичка
https://www.bg-mamma.com/?topic=975529&nomobile=1

Благодаря за отговорите!

CvEtEmOe разбирам съображенията ти, но помисли, че никое семейство не е идеално, и никой в крайна сметка, колкото и книги да е изчел, колкото и подкрепа да е имал, не е получил инструкции за универсален начин за отглеждане на дете.
Моите родители никога не са се развеждали, но не са били родители в пълният смисъл на думата. Не знам дали това ми е повлияло върху възприятието ми към мъжа - партньор, но аз нямам страхове да отгледам детето си сама, пред това да слуша затръшване на врати и неуважение между хората, които би трябвало да му бъдат за пример.
Разбира се, искам да дам всичко най- добро на детето си някой ден, както искам да го направя и за кучето си, не бих се съгласила на по- малко от най- доброто. Така е за приятелите ми и за семейството ми. Имам високи изисквания към стандарта на живот. За това и размислям за напускане на държавата, защото, очевидно, това тук не е най- доброто, аз имам още да си поживея, а следващото поколение - надявам се да получи по- добър живот от моя.

Благодаря на всички за включването, ще се разтърся по- подробно из останалите теми.

Tulitta,разбирам терзанията ти, но според мен си още млада за да мислиш за донор. Дай си още 4-5 години...!
Подреди си мислите, успокой се и си живей живота ! Ще го срещнеш твоя Мъж и всичко ще бъде наред ! 😘

Има време , с дете е много трудно , особено от един родител . Поизчакай 3г и тогава обмисляй .

Бих прибягнала към донорска сперма само, ако имам някакво крайно непоносимо състояние към живи мъже.
Защо така отчаяно се изолирате? Защо не си дадете шанс да живеете един пълноценен живот с мъж до себе си. Общувайте по-често и отворете съзнанието си за всякакви хора (и мъже). За мен естественият начин да имаме чудото на природата (зачеването) е най-добрият вариант. Защо зорлем го отхвърляте? Дайте си шанс с жив мъж.

Защо просто не си намериш мъж с който си допадате и да си направите дете заедно !? Много по-добре е да има, кой да ти помага в отглеждането, пък за дорбо възпитание си трябва мъжки модел на поведение.

Не го отхвърлям, но след пет години шансовете ми ще бъдат по- малки, отколкото са сега, а след десет - четворно по- малки. Не ги решавам  аз тия неща, природата ги е нагласила. Да не говорим, че не искам да съм стара майка и когато детето ми иска да излезе на клуб с приятели, на мен да ми се виси вкъщи и да ми се плетат чорапи.

Не се изолирам изобщо, излизам, забавлявам  се, даже се смятам за доста разкрепостена относно връзките, не се ограничавам откъм възможности. Но изрично отказвам да живея с някого, само защото така е било речено - трябва да имаш семейство и толкоз, ако ще и да се избивате вкъщи, докато смъртта ви раздели. Ако не срещна такъв мъж, трябва да имам план Б.

Така е, но ти е рано още да мислиш за това. Поне според мен.

Епа, случва се и да е по-възрастна.

Не знам, дори и от обща култура ми се струва логично човек да се сети, че инвитро и изкуствено оплождане не се припокриват и ако няма някаква наложителна репродуктивна нужда да ти извадят яйцеклетката, често насилено хормонално, или да вземат чужда, и да я оплодят в епруветка със сперма, след което да сложат ембриона в матката, по-здравословно и по-евтино е сперматозоидът да извърви естествения си път за среща с яйцеклетката.

Пързалка или не, авторката се е фокусирала единствено върху своите желания. Някаква мисъл за детето, което ще ражда евентуално? Например, какво семейство и какъв живот има готовност да му осигури? Дали те са добри за детето? Мислено ли е в тази посока или бъдещото дете е проект за запълване на липси в живота на авторката?

Не ми е приятно да ме подозират в сплетни. Още повече - искрено ненавиждам празнодумстването и клюките, и няма да седна да си губя от времето с подобни. Имаш право да мислиш каквото искаш за мен, но аз не съм дала повод да бъда обиждана, а поведението ти ме обижда. Държах се любезно до момента с всички. Ако искаш да се караме - и това мога.

Имаше една приказка, всеки съди за другите по себе си. 

А ти познаваш ли "Авторката" за  да знаеш какъв живот ще му осигуря? Или не си прочел/а там, където написах, че не приемам по- малко от най- доброто? От къде точно си така добре наясно какви са моите липси и какво се опитвам да запълня? Или вече даването на живот е начин за избиване на комплекси?

Време ли е за бебе? На тези години - да.
Време ли е да се паникьосваш, веднага да мислиш за "план Б" - мисля, че не. Ясно е, че с годините биологията си казва думата, но и тя не е точна наука. Затова и сметки като "днес е така, утре ще е два пъти по-трудно, вдругиден ще е четири пъти по-трудно" - хем е така, хем не точно.
Да не говорим, че можеш още утре, вдругиден, тази седмица, този месец да срещнеш "твоя човек" и всичко да се преобърне.

Гледала ли си този филм?


Когато героинята се решава да забременее от донор, среща мъжа на живота си.
Естествено е само филм,но имаш още време да срещнеш твоя човек.Всяко детенце се нуждае от баща.

Изобщо не съм се паникьосвала. Зададох въпроси, които смятам вълнуват всяка една жена, която би искала да има дете. Ако бях паникьосана, темата щеше да звучи така:

Моля ви се! Помагайте! С приятеля ми се разделихме, той не ще деца и ме остави да търся донори за нероденото си бебе! Майка ми е в шок от подобно решение! Не ща да си умра стара мома, намерете ми мъж!

Разлика правиш ли

Tulitta, ако си сериозна и обмисляш донорска сперма е добре да направиш няколко консултации с психилог според мен. Той ще те постави в хипотетични ситуации и ще ти помогне да видиш нещата от друг ъгъл. Така ще може да си максимално информирана за решението си и за това, което предстои.
За мен една такава ситуация ситуация е, възможността един ден (след раждането на дете от донор), да намериш мъж и да имаш и друго дете с яснен биологичен баща. Това е един от “тънките” моменти, който трябва да се обмисли много добре. Сигурно има десетки други, за които трябва да си готова.

Само ще ти кажа, че наистина е много трудно сама да отгледаш дете ... И не от финансова гледна точка, а чисто физически и психически. Моето детенце е на годинка и два месеца. Бабите не помагат, а бащата работи на две места и или работи или спи ... И аз усещам, че вече съм пред нервен срив ... Ако се решиш на донорско забременяване, дано да има кой да ти помага

Мисля, че всяко момиче и жена като млада си е представяла живота по следният начин: Учи, завършва, среща красив, умен и грижовен мъж, двамата си имат красиви дечица, малка къщичка с двор и куче, стабилна и приятна работа. В действителност хората се използват един друг, надцакват се, дори дългогодишни бракове се разпадат.

Не съм тръгнала да си правя бебе от непознат на момента, просто не мисля, че ако не намеря принца с бялото магаре, трябва да захвърля желанието си да бъда майка, днес, след десет години или когато се случи. Обмислила съм нещата за да се спра на подобен ВЪЗМОЖЕН вариант. Явно има жени като мен, за да съществуват подобни донорски банки, а и желаещи да даряват материал.
И все пак - никой не говори за крайна дата. Консултирала съм се с гинеколог по въпроса и получих подобен отговор - да изчакам, но след като това е желанието ми - защо не? Нито съм казала, че не харесвам мъже, нито, че не искам семейство. Казах, че ако до определена възраст не намеря мъж, с който да имам семейство, няма  да създам такова с кой да е, за което да съжалявам по- късно, само и само да родя.

Не, не познавам авторката и не съм наясно какъв живот ще осигури тя на детето си. Наясно съм обаче, че авторката не чете, защото аз никъде не съм написала, че зная какъв живот ще осигури тя на детето си, а задавам въпрос какъв живот смята тя да осигури на бъдещото си дете. Не съм наясно какви са твоите липси, с изключение на една- липсата на умение да четеш и да схващаш прочетеното. Ако умееше да четеш и схващаш прочетеното, щеше да си забелязала, че аз никъде не твърдя, че съм наясно с твоите липси, а отново задавам въпрос- дали детето не е проект за запълване на липси? Посочила съм и основанията за задаването на въпроса.

Накратко, чети и мисли преди да пишеш.

Tulitta, не си длъжна да се оправдаваш пред когото и да било.
И аз години на ред си казвах, че имам време. Във всяка връзка влагах надеждата, че това е Мъжът.
Докато един ден се оказах сама на 39 и осъзнах, че нямам време.
Борбата да имам дете не беше хич лека. Преминах през 2 инсеминации, не помня колко пункции (за яйцеклетки), 5 опита ин витро (ембриотрансфера), няколко отрицателни теста за бременност и 1 аборт.
Слава на Бога от година и 1месец съм майка на прекрасно момченце.
И всъщност не е толкова трудно, колкото всички те плашат.
Zzzaz, излиза, че и да имаш мъж не е гаранция, чехще го гледате двамата. Даже е още по-зле, защото разчиташ, че има и друг родител, а всъщност помощ не получаваш.

Ако нямаш желание да се включиш АДЕКВАТНО по темата, недей да пишеш. Коментарът ти беше живо заяждане и не мисля, че си толкова загрижена за моето благо или това, което ще осугоря на бъдещето си дете. "Някаква мисъл за детето, което ще ражда, евентуално?"
Пак те питам, и този път отговори конктретно или напусни темата ми - как знаеш ти аз какви възможности имам какъв живот и бъдеще да осигуря на детето си? Понеже с коменатра ти си личи, че ме смяташ за неспособна  да го направя.

Излиза, че да зададеш няколко прости въпроса те превръщат в мишена.

Благодаря Надин, живо и здраво да ти е момченцето! Аз не съм от страхливите, винаги съм разчитала на себе си в живота си и съм поемала рискове. И в крайна сметка, никога не знаеш какво ще се случи утре, но ако ти сам не промениш нещо, нищо няма да се промени.

Tulitta,  аз досега видях няколко момичета, които дават сериозни и реални отговори, без заяждане и сарказъм. Ти обаче не се обръщаш към никоя от тях и повече се интересуваш от "по-хапливите" коментари.
Трябва да знаеш, че в България хората все още са резервирани към различното. Има голям шанс твоето ЕВЕНТУАЛНО решение да срещне негативен отзвук в приятели, семейство, познати и непознати. Как ще се справиш с тези ситуации, след като дори и тук си личи, че няколко нежелани от теб коментара те изкараха от развновесие и те вкараха в отбранителна позиция?!

Докато във форума можеш да кажеш кой да пише или да не пише в темата, навън не е така. А виждам, че се палиш супер лесно веднага след като някой изказва мнение, различно от това, което искаш да чуеш.

Да Nandin,  на практика така излиза, но пък има и друга страна ... Детето иска да получава любов и от двамата родители. Конкретно при нас малката е по-привързана към баща си, макар че го вижда по-рядко. Това е много относителна тема ... Лично аз съм на мнение, че без децата живота ни е непълноценен. Но пък донорството не е ли по-големият риск ?

Няма таков нещо, говоря и с онези, които ми дават съвети им благодаря. Но в България има една такава практика - във всяко решение ще се намери проблем. Не става дума за нежелани мнения, а за заядливи такива. Не се заформя интелигентен разговор с позиции "За" и "Против" а направо минахме на това дали аз съм била мислела за детето, което искам да родя и какви липси съм запълвала с желанието си? Това по какъв начин има нещо общо с каквото и да било? Трябва да съм психически увредена за да поискам да имам дете ли? А по някаква причина се спомена и че лъжа за годините си. Какво въобще се случва в този форум и защо трябва да се защитавам, без  да съм сбъркала в нещо?

Решението е трудно - ясно е. Но пък и е единствената алтернатива една жена да има дете, ако не срещне своя мъж. И така поставен казусът, излиза, че жената трябва да избира - да има или да няма дете, ако се наложи план Б ( с всичките му негативи ).

Zzzaz, в световен мащаб има милиони деца, които израстват без родители или само с един такъв. Това, че едно дете има двама родители му дава известна преднина, но не е едиснтвеният и решаващ фактор за неговото развитие. Примери за това как деца от "нормални" семейства се оказват в неблагоприятно положение колкото искаш.
Не виждам защо донорството да е риск?
Просто то трябва да бъде добре премерено и информирано решение.

Да не говорим, че никога не знаеш какво ще ти поднесе животът. Това, че си създал дете с мъж до себе си, не значи че този човек ще остане в живота ви. Съдби много и разнообразни.

Донорството е риск само по себе си. Не знаеш какъв е човека, който е дарил материал, не знаеш дали манипулацията  ще е успешна, не знаеш дали въобще нещата ще тръгнат както трябва. Всяка връзка също е риск - дали човека, с когото ще решиш да съжителстваш в един дом и да споделяш едни ценности, да разкриеш най- интимните неща за себе си пред него/нея няма да те предаде, да ти забие нож в гърба или да живее с теб заради парите/апартамента/положението ти. Дали няма да ти вземе всичко след като вече няма нужда от теб, дали няма да ти разбие сърцето и да срине основите на доверието ти към хората като цяло.
Надявах се да не се налага да задавам този въпрос, но ето, че му дойде времето: Всички семейства с по двама родители ли са щастливи семейства? Няма ли много женени двойки с бащата - обикалящ по света да печели пари и майката, отглеждаща децата си сама, които израстват без родителско тяло? Въобще темата тръгна в друга посока. Аз не питах за това как да отглеждам дете сама, а дали си струва да опитам инсеминация от донор. Този мой прост въпрос, незнайно как, подразни много хора тук. Извинявам се.

Не, не си личи. Това е само твоята болна интерпретация на моите въпроси. Аз никъде не видях каква е твоята мисъл за детето, което евентуално ще родиш. Ти говориш само за своите потребности. Никъде не видях мисъл за това в каква среда и семейство ще расте това дете. Те, средата и семейството, които ти ще му дадеш, може и да са прекрасни, но ти не споменаваш и дума за тях. Всички твои постове са концентрирани върху твоите потребности, желания и възможности. Затова попитах каква е мисълта за детето. Как го виждаш това дете? Него, а не себе си.

Въпросите ми далеч нямат за цел да се заяждам, а да провокирам мисъл в най-важната посока- детето. Реакцията ти обаче е изключително неадекватна. Ти си знаеш защо и какво съм уцелила.

Не забравяй обаче, че когато пускаш тема, не си назначена за портиер, който да къса билетчета за пропуск и да дава указания кой да пише в нея и кой не. Изрази като "напусни темата ми" си ги запази за някое гадженце, ако ти се върже. Като пускаш тема, участвай в коментарите. Ако ти стиска.

Риск от гледна точка на това, че е на 30 години ... Ами ако забременее и след година, две срещне "мъжът" ? Не, че ще съжали за детето, но просто се получава кофти ситуация. Според мен, авторката има поне още три годинки в които да премисля нещата. Винаги съм била привърженик на по-ранното забременяване и раждане, но в случая май е по-добре да се изчака ...

В днешно време хората под 30 дори не се замислят за семейство и деца. Отдавна не се срещат хора на 20-25 , които да искат да сключат брак и да са сериозни с обвързването. Това е факт! И в тази връзка мисля , че ви е рано да се замисляте за такава сериозна стъпка . Та хората дори за 2-3 години срещат толкова много хора, живота им така се преобръща, че на някой и по 2 пъти. Защо трябва да сте черногледа? Нима няма свестни мъже, които да споделят възгледите ви, такива които да ви обичат и да поискат да са сериозни и отговорни? Да-има много връзки и бракове, които се разпадат, много лоши мъже , че и жени, но има и много такива връзки, които са оцелели и са истински. Трябва да си дадете шанс да срещнете достоен човек, който да ви направи щастлива, а в последствие и майка. Не бързайте с решение за донорство , както казах хората едва на тази възраст започват да мислят и да търсят своята половинка .

Природата така ни е създала, че оптималната конфигурация е мамататииаз хепи. Само, че семейството като устой толкова се измени, че трудно можем да отсъдим коя от оставащите конфигурации е най-добра за детето. Единственото, което знам е, че детето се нуждае от безгранична любов.Също така знам, че има хора с толкова много любов в себе си нямащи на кого да я дадат .....Все ми се струва, че такива хора биха могли да да дадат толкова любов на едно същество, че чак е несъизмеримо с привидно отличната конфигурация, в която тази любов я няма.

Zzzaz,  за това си права. И аз го споменах в един от постовете си майче. Че един ден ако има друго дете с ясен биологичен баща, ще е тежко за първото детенце, което може никога да не разбере кой е неговият.
Абе сложна е темата, но на мен ми е интересна.

Ако на определена възраст нямаш мъж до себе си, вариантит реално са или донорска сперма или осиновяване.

Tulitta, за да ти отговя директно на въпроса - за мен всичко, чиито резултат е появата на едно желано дете, си струва.
Вече дали ти е време за бебе, няма как да отговоря адекватно.
По начина, по койнто пишеш и се палиш за някои неща, ми изглежда, че още не си достатъчно емоционално съзряла. Но пък може и да се лъжа, това е само форум все пак.

Мислех, мислех дали да отговоря, пък си казах - понеделник е, колко по-лошо може да стане. Зададе въпроси, аз отговорих, струва ми се съвсем нормално решението да заченеш от донор. Ако си решила, че сега е точният момент, давай смело. И други отговориха със своите мнения, но...
... Tulitta, нервничка ми се виждаш нещо и май проблемът не е имане и нямане на деца и след още някоя и друга страница ще цъфне истината "къде е заровено кучето"... Макар че всъщност още в първия пост по темата и то в самото, ама самото му начало (!) май си личи къде е то...

Jubiles, в първото изречение от поста ти се съдържа един от главните проблеми на обществото ! Но това е друга тема ...

И къде е то?

Tulitta, тотално се убеждавам, че в тази тема ти търсиш само конфронтацията и конфликта.
Прекалено си гневна и ядосана на всички и всичко, за да обмисляш толкова сериозни решение като създаването на дете.
Пожелавам ти успех все пак и лека вечер.

А сега сериозно по зададените въпроси:


1. Имаш решение: замрази яйцеклетки. Така си даваш отсрочка за 7-10 години.
2. Ако те притеснява дали замразените яйцеклетки ще свършат работа след време, замрази ембриони (с датски донорски материал). Имам 3 познати с деца с датски донорски материал и децата са здрави, умни, подвижни. А майките - щастливи.

Обърни се към реномирана АРТ клиника (Надежда примерно). Да се ориентираш коя клиника е добра, ще ти помогне раздел "Проблемно забременяване" тук в БГ-МАМА. Успех.

Отговарям само защото темата ми е много близка и болна.
За мен това са единствените отношения, които си струват и щом си сигурна, че би се справила сама, действай. И все пак обмисли варианта, който вече са ти дали, а именно да намериш някого, който също би искал дете. Познавам "двойка" в такава конфигурация и нещата им се получават. Мисля си, че това е и нещото, което аз бих направила. Разбира се, не някой случаен, такова решение трябва да се обмисли, защото ще сте свързани за цял живот. Рисковано е, няма гаранции, но пък всяко дете има нужда от баща. Успех! 

 По повод това “какво ще кажат другите - близки, познати и непознати”
Аз до сега не съм срещнала човек, който да ме е “осъдил”. Напротив срещам само подкрепа.

На 30 години разсъждения за тези въпроси????? Не вярвам.

Може да го срещне и след като вече има дете.

Не бих съдила така строго авторката. Като гледам какви деца се пръкват и като какви хора израстват (ще си спестя епитетите, ама не са хубави), се чудя техните родители дали така са се замисляли дълбоко какво могат да възпитат в едно дете и дали изобщо си струва да си размножават гените. Ако се абстрахираме от частта с предразсъдъците, със сигурност има неродени стойностни хора по изкуствен начин, както и много уж родени чрез "божието чудо", а само мърсят света. Хората са в някакво коловозче и смятат, че щом са си отворили естествено краката, а не на стола, надули са корема, то всичко е точно, все някак ще се справят и после стават майки героини, дето ги четем по смешките, а дечицата им по свекървенските теми, но всички други трябва да се замислят по 10 години, преди да решат на някаква стъпка.
Не ми е фанатична гледната точка, пиша го рязко, за да се замислят тези, които се заяждат.

Често си мисля, че много хора остават без деца точно, защото са прекалено отговорни и вечно обмислят.

Човек се става, не се ражда. Разбира се, че има и вродени качества, но сме ставали свидетели как чистокръвни семейства и наследници се продънват, и как деца на обикновени хорица достигат върха и са пример за цял свят, ако не и повече. Детето не избира кога, как и в какво семейство да се роди, нито дали да получи това, което му е на сърце. В крайна сметка действията ни правят това, което сме, а не думите или плановете на някой друг за нас.

Не ми харесва тесногръдието. Независимо от кой профил идва. Не познавам потребителите и не съм защитник на никого. Като цяло съм защитник на способността ни да общуваме, да се обичаме и да се стараем да разбираме ( дори да не съвпада с нашето светоусещане ) . А ти защо се палиш ?

Нори, не се паля, просто темата сама по себе си ми е интересна.
Но в този си вид реално е безсмислена.
Ако отидеш в началото ще видиш, че аз първа коментирах и коментаът ми беше максимално разбиращ, уважителен и адекватен.

Много крайно си поставяш нещата, или е сериозна връзка и живот заедно с идеалния, или донор, или нищо. Между тези две опции има още поне няколко варианта, само трябва да решиш кое ти е важно- перфектното семейство от въображението ти, или просто да си майка. Познавам жени с деца от донор, с нищо по-различни от майките с "нормални" семейства. Знам "нормални" на вид семейства, дето хич не са за завиждане. Формула няма, както си го направиш е! Като цяло, 30 ми се вижда рано за подобни терзания, но ако го искаш вече- давай смело.

Ами хайде да се върнем по темата Защото и на мен ми е интересна и ще е полезна за много жени. По-добре да не я съсипваме.

Естествено, че от "заченалите нормално"/станалите родители по старомоден начин ще да са се чули и видяли много повече неща от всякакъв характер. Това са много повече на брой хора, няколко милиарда понастоящем... от началото на човечеството са още повече. Аз лично нямам близки наблюдения над живота на самотни майки, станали такива целенасочено с донор, нито някакви дългогодишни впечатления от способностите им да гледат и възпитават деца. То и останалите май нямат много такива, за да дават всеки път тъпия филм с Дженифър Лопес за пример, а не комшийката Пенка. Това са някакви изключения. Но честно казано, при една бременност така може да се бъгне жената от хормоните, да ѝ се влоши здравословното състояние, дори и иначе да си е що-годе наред, физически/психически стабилна и пр., че в никакъв случай не бих рискувала без подкрепа от близки да се захвана с такова нещо. Да не говорим за след раждането. Пък да рискувам целенасочено да натоваря евентуално майка ми, която е вече почти сигурно е поне на 50-60, при условие, че ме притеснява репродуктивно моята възраст, сестри и пр. роднини от женски пол (не ми казвайте, че разчитате на третите си братовчеди от мъжки пол за подкрепа) с много по-голяма отговорност, отколкото е нормално, ми е доста егоистично.

Всеки човек има право да бъде щастлив. И всяка жена има право да стане майка. Както има майки, които не стават за майки ( твърдо вярвам, че не всички жени трябва да раждат, само, защото могат ) , така има и жени, които не успяват да станат майки ...
В случая, мисля, че замразяването на яйцеклетки е добро решение ( предвид възрастта ). А дано никога не и се наложи да ги използва.
Границата за това да прецениш докога има време и кога е време да поемеш по план Б е много размита и точно това мисля, че е проблемът. От една страна надеждата, че ще намериш Човека умира трудно, от друга биологичният часовник трака все по-силно.

Авторката, имаш ли/имала ли си любящ баща? Ако да, би трябвало да знаеш от какво съвсем съзнателно ще лишиш един човек само за да задоволиш желанието си да си майка.
Според мен имаш още няколко години преди да преминеш към план Б.
Замисляла ли се за осиновяване?
Дете се гледа трудно от сам човек, не само физически и материално, в голяма степен и емоционално.

Не е целенасочено. Жените, които използват донор не го правят от кеф. Помисли ли, че може би не съм намерила мъж? Или, прочете ли, че с мъжа, с когото бях не стигнахме до единодушие за децата?
А може пък и да не искам мъж. Може да не искам да осиновявам второ бебе и да ставам дежурна линейка из къщи, помисли ли това? Колко много са темите само из този форум, в които жени се оплакват от съпрузите си? И аз имам познати, наблюдения... Да извадя ли списък колко от жените на моята възраст в обкръжението ми са щастливо омъжени и колко самотни майки или вдигнали ръце и офейкали да бач зад граница?

Някак сексизъм ми звучи това, невярване, че една жена може да се справи сама да отглед дете.
Не, чакай сексизъм е ако е насочено от мъж към жена, това какво е в случая?

Ами, ако наистина си на 30 и не си от Рибново или някое друго такова особено място, не е нещо фатално, че не си намерила мъж, или че в момента си без мъж. Доста жени, като наближат тази възраст, започват да си правят някакви равносметки какво точно искат, прекратяват неудовлетворителни връзки, ако са в такива, и започват тепърва да търсят, че и намират мъже. Все пак имат поне петилетка за целта, ако са с прилично здраве и фертилитет.

Жените с много неща може да се справят, ако се наложи, ама трябва ли да се мъчат зорлем, че и с цената на косвени жертви покрай тях, ако има и други начини.

Norry, едно от най-адекватните решения (за мен) на този етап е да се пуснат едни пълни хормонални излседвания + изследванията за яйчников резерв. Те са много по-добър покзател за оставащото време от годините.
В темите, в които участвам съм виждала момичета на 26г. с резерв като 40+, и такива на 42г. със съвсем нормални показатели.

Замразяването на яйцеклетки, е вариант, но е хубаво да се знае, че то допълнително изчерпва яйчниковия резерв и е свързано с хормонална терапия. Освен ако не се прави на естествен цикъл и не се ходи всеки месец, да се вади яйцеклетка по яйцеклетка.

Затова решението изобщо не е лесно и няма еднозначен отговор. Затова и всеки отговаря от собствената си камбанария. И затова тук във форума можем само да си чешем езиците и да гледаме от по-лесната страна на нещата. Ако авторката е сериозна, и трябва сериозна консултация с клиника за репродуктивно здраве, за да и се предложат всички варианти и алтернативи.