Време ли е за бебе?

Здравей Tulitta,
Не знам какво да те посъветвам, защото е трудно да влезнеш в чужди обувки.
В подфорума за Ин-витро забременяване съм мяркалта тема, която е точно с такава насоченост - за жени, които по една или друга причина преминават сами през прецедура с донорска сперма.
Може би там ще има по-адрекватни и значими за теб мнения.
Пробвах да я намеря, но нещо не мога да се ориентирам. Мисля, че беше в "Проблемно Забременяване" някъде.

Смятам, че имаш още доста време чисто физиологично, за да намериш мъж, с който да създадеш семейство и деца.
Да, в съвременният свят е напълно възможно да родиш дете от донорска сперма.
Мисля, че инвитрото е по-крайна мярка. Ако избереш да родиш дете от донорска сперма, предполагам, че първо ще се приложат стандартни инсеминации. Докато си в овулация ще се апликира проба от спермата на донора. Не зная каква е успеваемостта на метода. При стандартно инвитро дават към 30% успеваемост, която е същата като при нормален полов живот на двойка с 2-3 акта седмично (това е статистика от лекар, който се занимава с репродукция при хора).
Относно донорите - мисля, че ти се плаща като станеш донор на сперма. Все пак тези центрове са медицински заведения и донорите се наблюдават, преглеждат и следят по един или друг начин. Смятам, че и профилите им са актуални. Нямат основание да лъжат хората. Има пътници за всеки влак, както се казва.

Нещото, за което трябва да размислиш 3 пъти е, че забременяването и раждането са един отличен старт на живота на нов човек. Този човек ще има нужда от ужасно много време и внимание, модел на поведение и в двата пола, да го отгледаш и възпиташ. Това е трудното в живота на един човек. Да отгледаш един нов човек - добър, смислен, стойностен, да му дадеш ценности и морал...

Аз съм дете на разведени родители. Въпреки, че баща ми никога не ме е изоставял, аз долавям проблеми във възприятието ми за мъжки модел на поведение. Имам прекрасен човек до себе си, но въпреки това не винаги намирам причините за неговото поведение, не винаги намирам път към него, не винаги успявам да го разбера. Заедно сме от над 10 години и все пак....

Помисли си добре, най-вече, помисли за живота на бъдещото ти дете. Постави се в неговите обувки. Проектирай...
И успех, каквото и да решиш!

Моето дете е от донорски сперматозоиди. Мога да кажа, че това е най-смисленото нещо което съм правила в живота си. Ако можех да се върна на зад, единственото нещо, което бих променила е да го направя по-рано (започнах с опитите на 39г, родих 2 месеца преди да навърша 43)
Ако се решиш на тази стъпка със сигурност първо ще ти направят изследвания и ако няма видим проблем, ще се започне с инсеминация.

Ако желаеш ето я нашата темичка
https://www.bg-mamma.com/?topic=975529&nomobile=1

Благодаря за отговорите!

CvEtEmOe разбирам съображенията ти, но помисли, че никое семейство не е идеално, и никой в крайна сметка, колкото и книги да е изчел, колкото и подкрепа да е имал, не е получил инструкции за универсален начин за отглеждане на дете.
Моите родители никога не са се развеждали, но не са били родители в пълният смисъл на думата. Не знам дали това ми е повлияло върху възприятието ми към мъжа - партньор, но аз нямам страхове да отгледам детето си сама, пред това да слуша затръшване на врати и неуважение между хората, които би трябвало да му бъдат за пример.
Разбира се, искам да дам всичко най- добро на детето си някой ден, както искам да го направя и за кучето си, не бих се съгласила на по- малко от най- доброто. Така е за приятелите ми и за семейството ми. Имам високи изисквания към стандарта на живот. За това и размислям за напускане на държавата, защото, очевидно, това тук не е най- доброто, аз имам още да си поживея, а следващото поколение - надявам се да получи по- добър живот от моя.

Благодаря на всички за включването, ще се разтърся по- подробно из останалите теми.

Tulitta,разбирам терзанията ти, но според мен си още млада за да мислиш за донор. Дай си още 4-5 години...!
Подреди си мислите, успокой се и си живей живота ! Ще го срещнеш твоя Мъж и всичко ще бъде наред ! 😘

Има време , с дете е много трудно , особено от един родител . Поизчакай 3г и тогава обмисляй .

Бих прибягнала към донорска сперма само, ако имам някакво крайно непоносимо състояние към живи мъже.
Защо така отчаяно се изолирате? Защо не си дадете шанс да живеете един пълноценен живот с мъж до себе си. Общувайте по-често и отворете съзнанието си за всякакви хора (и мъже). За мен естественият начин да имаме чудото на природата (зачеването) е най-добрият вариант. Защо зорлем го отхвърляте? Дайте си шанс с жив мъж.

Защо просто не си намериш мъж с който си допадате и да си направите дете заедно !? Много по-добре е да има, кой да ти помага в отглеждането, пък за дорбо възпитание си трябва мъжки модел на поведение.

Не го отхвърлям, но след пет години шансовете ми ще бъдат по- малки, отколкото са сега, а след десет - четворно по- малки. Не ги решавам  аз тия неща, природата ги е нагласила. Да не говорим, че не искам да съм стара майка и когато детето ми иска да излезе на клуб с приятели, на мен да ми се виси вкъщи и да ми се плетат чорапи.

Не се изолирам изобщо, излизам, забавлявам  се, даже се смятам за доста разкрепостена относно връзките, не се ограничавам откъм възможности. Но изрично отказвам да живея с някого, само защото така е било речено - трябва да имаш семейство и толкоз, ако ще и да се избивате вкъщи, докато смъртта ви раздели. Ако не срещна такъв мъж, трябва да имам план Б.

Така е, но ти е рано още да мислиш за това. Поне според мен.

Епа, случва се и да е по-възрастна.

Не знам, дори и от обща култура ми се струва логично човек да се сети, че инвитро и изкуствено оплождане не се припокриват и ако няма някаква наложителна репродуктивна нужда да ти извадят яйцеклетката, често насилено хормонално, или да вземат чужда, и да я оплодят в епруветка със сперма, след което да сложат ембриона в матката, по-здравословно и по-евтино е сперматозоидът да извърви естествения си път за среща с яйцеклетката.

Пързалка или не, авторката се е фокусирала единствено върху своите желания. Някаква мисъл за детето, което ще ражда евентуално? Например, какво семейство и какъв живот има готовност да му осигури? Дали те са добри за детето? Мислено ли е в тази посока или бъдещото дете е проект за запълване на липси в живота на авторката?

Не ми е приятно да ме подозират в сплетни. Още повече - искрено ненавиждам празнодумстването и клюките, и няма да седна да си губя от времето с подобни. Имаш право да мислиш каквото искаш за мен, но аз не съм дала повод да бъда обиждана, а поведението ти ме обижда. Държах се любезно до момента с всички. Ако искаш да се караме - и това мога.

Имаше една приказка, всеки съди за другите по себе си. 

А ти познаваш ли "Авторката" за  да знаеш какъв живот ще му осигуря? Или не си прочел/а там, където написах, че не приемам по- малко от най- доброто? От къде точно си така добре наясно какви са моите липси и какво се опитвам да запълня? Или вече даването на живот е начин за избиване на комплекси?