ПОМОГНЕТЕ!!!

Сега да ви напиша още истории
То това стана като сага , но ми се иска да имам някой с когото да мога да споделя и да получа по някое ценно мнение

Сутринта говорих с директорката на градината. Тя категорично отрече да са извеждали децата където и да било. Ако ги извеждат искали писмено съгласие на родителя!
До тук добре. Явно този разказ не касае градината
Направо незнам вече как да разграничавам нещата. Това е като да разказваш 10 приказки в едно и омешано. Ходи че разбери кое от къде е    и имайки в предвид, че аз незнам приказките които ми се разказват ми е още по-трудно да ги разделя  

Снощи се случи още нещо. Незнам може би вече ме гони параноя, но ........
Докато си играехме тя взе ръката ми и започна да ми смуче пръста. Така правело момчето от градината - беше наречено с две имена, едното българско другото тукашно    

Има ли хора с предложения къде да търся? На мен ми клони повече към България или някъде тук, но не в градината. Или част тук, част там  

За местене - вече я питах дали иска да я преместя но тя отказа. Не ми се иска да я местя без нейно желание!

ЩО ЗА ИЗРОДИ ЗАПОЧНАХА ДА СЕ РАЖДАТ И ВЪЗПИТАВАТ В ТАЗИ ДЪРЖАВА?
Умолявам те направи всичко възможно да спреш детето от градината, останете известно време в къщи, дайте и възможност да забрави случилото се, ако е необходимо бори година!!!!
Направете среща с изявен психолог!!!
А за доброто и на другото дете - задължително говорете с родителите, ако са хора би следвало да са ви благодарни!
Искрено ви желая успех!

Ето ме пак! Извинете за закъснението с което пиша, но ми се ступаха много проблеми на главата и вече незнам кой е с приоритет  
Разследването..., незнам до къде е стигнало, така и никой не ми се обади да ме информира какво става. Аз звънях няколко пъти но не можах да се свържа с хората и .... така си и остана
Не сме ходили на лекар - не ми се иска да я подлагам на такова нещо преди да разбера дали наистина си заслужава.
Психолог така и не открих - почти няма специалист който да се съгласи на подобен случай - прекалено е оплетено и детето е много малко.

Аз от време на време разпитвам детето но..... гледам да не и създам някакви комплекси.

Една нощ обаче ми се наложи много бързо да се събудя и да вляза в час. Беше ми трудно да осъзная какво става и какво се опитва да ми каже защото и тя се събуди .
Събудиха ме виковете и и хленченето. Взех я при мене на леглото като помислих, че просто е сънувала нещо лошо и докато придремвах я успокоявах. Когато обаче чух какво ми казва, или поне се опитваше защото беше изпаднала в истерия направо, ми нстръхна коста - в буквалния смисъл. Наложи се да я успокоя защото нищо не разбирах от толкова важния и разказ, а и на мен ми трябваше време да се оттърся от ужаса.
Та, на кратко, тя каза че се страхува от някакъв чичко - разказа ми историята която съм ви писала по-горе. Тя плачела не искала да ходи в къщата му но са я завели, там имало много играчки. Карали са я насила да спи а тя не искала защото се е страхувала и плачела за мене. После каза че чичкото е легнал при нея и я е хапал по корема. Попитах я аз къде съм била и как се е озовала там сама. Питах това докато съм на работа ли е станало. Тя каза не. И тук идва кошмара ми. Тя каза, че това е станало когато аз съм била в къщи и един чичко я е взел с кола и я е завел в къщата на другия чичко. Разказа ми за черно куче от което се изплашила.
Хора повярвайте ми, щях да получа инфаркт когато свързах 2+2.
Единствения път когато тя е излизала без мен а аз съм я чакала в къщи както тя казва и са я взимали и докарвали с кола е когато баща и я е взимал за през деня. Тя почти не го познава и за това му казва чичико. Проклетия съдия издаде решение в което бащата може да я вижда два пъти през месеца и още незнам колко дни през лятото и през зимата независимо от това че тя почти не познава баща си и независимо от това че има сума оплаквания в полицията с/у него за психически тормоз над детето и мен. Според съдията това било възможност да се опознаят и бащата да се "грижи" за детето. Аз не можех да откажа да му давам детето защото можеха да ме осъдят за неизпълнение на съдебна заповед. Та, на въпроса. Попитах я този чико твоя баща ли е? Ти  нали се сещаш кой е баща ти? И тя милата цялата трепереща и свита на кълбо вика ДА, моя баща, страх ме е от него. Той ме заведе при лошия чичко! Аз я питах а баща ти причинявал ли ти е болка тя каза Не, той е добрия чичко, но мен много ме е страх. Обещах и че това повече няма да се случи и тя повече няма да види този лош човек и че баща и никога повече няма да и причини болка и няма да я води при лоши хора - аз няма да го позволя. Обещах и че никога повече няма да я оставям сама с непознати - за нищо на света.
Сигурно ще питате защо мисля че той е виновен.
Той я е взимал 2 - 3 пъти и всеки пъти тя е пищяла и не е искала да ходи с него. Той ми е казвал :" накарай я да ти обещае, че ще спи на обяд защото не иска" Той я е водил някъде където едно куче я е изплашило та сега тя където види куче бяга. Знам че той я е оставил някъде я на майка му я незнам на кого да я гледа. Знам, че я е водил по роднини които тя не познава. И накрая знам и имам медицински, че тя всеки път след като той я е взимал е била зачервена отдолу и сме я лекували. Аз отдавах това зачервяване на небрежно бърсане от негова страна. Когато първия път това се случи и го попитах защо и как това се е случило, той не можа да ми отговори. Когато го попитах с какво я е бърсал - той каза сълфетка.  След последното изпълнение, аз просто казах :" ако искаш да видиш детето отново ще се наложи да изтърпиш и моето присъствие. Не ме интересува съдебното решение, детето ми е много по-важно"
След това, се наложи да я водя на детски психиатър защото започна да се напишква вечер и да се нааква в градината от където ме помолиха да занеса памперси за да не перат постоянно. Учителките в градината ми казаха да обърна внимание, защото нещо не е наред с детето и много се е променила. Тя започна да сънува кошмари и да изпада в истеричен ужас само при мисълта, че мога да я оставя сама. Детския психолог разбира се каза, че  не е възможно детето така да реагира на срещите с баща си. Може би, по-скоро тази реакция е защото той и липсва и тя иска да е повече време с него. Казаха че аз съм виновна за това и трябва да приема факта че сме разделени с него и че той също ще я вижда без мое присъствие. Казаха ми че ако аз освободя съзнанието си и приема тези факти и разреша на детето да има контакт с беща си и детето ще го приеме по-лесно и няма да има проблеми. Аз им казах, че не ми е проблем че ще го вижда, проблема е че се случват неща които никога до сега не са се случвали и че аз не настройвам детето си с/у бащата и т.н. Единственото което искам е да разбера какво става и да мога да поискам от съдя да промени решението и срещите да са в мое присъствие. Никой нищо не направи! " Той е баща и има право да е с детето на саме" Всички ме обвиняваха мене и.... така си и останаха нещата.
В един момент когато вече сме на достатъчно безопасно разстояние тя започва да проявява пак някакви симптоми заради които аз пак започвам да търся истината.
Незнам дали това е решението на задачата, но поне на мен ми звучи много логично. Само сега трябва да разбера до колко е възможно чак сега да ми казва за всичко това. И разбира се как мога да и помогна да го преудолее.
Ами, поне за сега това е края на историята освен ако не ми се сервират други новини и резултати от разследването.