Аз не считам ,че децата трябва да ни благодарят и да са ни длъжни за това че влагаме пари в тях. Ние плащаме 10000 лева всяка година за ЧУ. Детето ми не е искало да го записваме там, нито се е тръшкало да ходи точно в това училище. Решението е наше. И не искам да се чувства длъжно към родителите си.
Другото което не е моя вариант на възпитание е това да се докаже родителя че е по-силен, че той контролира нещата. Навремето мен ме научиха да плувам като ме метнаха във водата. Изживях ужас и изплувах. Не харесвам да плувам, изпитвам страх и плувам само когато имам цел до която да стигна. Никога не съм плувала ей така за удоволствие. Детето го записахме на плуване...след 4 години плува страхотно/красиво и най-важното с огромно удоволствие.
Та за мен самостоятелност се гради със знания и подкрепа...така аз мисля
Някъде назад прочетох за хранене на дете на 5 год. Имаме приятелско семейство с дете което беше с ужасен атопичен дерматит. Когато то искаше да се храни само те не му даваха много неща. С ужаса да не стигат до спешното. За 5 години 10 пъти беше на диета и още толкова на захранване. Стана злоядо дете. Ако не му сложеха нещо в устата изобщо можеше да не яде с дни. Така един ден когато беше на 6 се озовахме дружно в дена пицария. Майката го тъпчеше в устата само и само нещо да хапне....а една специалистка от другата маса направи коментар. Та така....никой не е в ничии обувки та да бъде съдник. Просто се сетих