Усещане за нещо лошо

  • 25 963
  • 690
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
Здравейте,
Скрит текст:
С мъжа ми сме заедно от 15 години, имаме и две деца, второто от които е на десет месеца, желано и много чакано.
След раждането му отношенията между нас доста се промениха.
Трябва първо да поясня, че съпругът ми е много грижовен човек и баща, домошар, семеен тип. Първите два-три месеца след раждането страшно много ми помагаше с възстановяването и физическото, и психическото. Бебето ни се оказа с тежки колики и други “бебешки” дребни проблеми, които обаче превърнаха дните и нощите ни в огромно изпитание.
Постепенно той сякаш му писна от всичко и подкрепата му се замени с едни постоянни критики кое как не правя с бебето, защо няма режим, защо не го извеждам по-често, за да не мрънка, писнало му да му се оплаквам по цял ден. Започна с едни равносметки за живота като цяло- как не бил живял живота си като хората досега и т.н.
Това, което най-много ме тревожеше обаче, беше липсата на всякакво желание за секс у него.
Той винаги много е държал на това през годините като всеки нормален мъж, аз съм била по-скоро с периоди на приливи и отливи.
Изведнъж през бременността (казва, че просто бил притеснен за мен) спря да ме търси сексуално напълно. След раждането също му казах, че съм добре и можем да бъдем заедно, нямаше и медицински показания да не сме, но секс се случваше само, ако аз се натисках, иначе си лягаше с телефона и толкова.
Попитах го на няколко пъти поне порно гледа ли, за да си обясня къде отива срксуалната енергия-категорично отрече.
Наскоро обаче открих, че не само гледа редовно , но е и порно с мъже Sad
Отделно след като рових в служебния му лаптоп открих едни уж безобидни закачки с колежка - точно, когато с мен се е заяждал да не му мрънкам и да не се оплаквам от бебето, на нея през ден й е пращал някакви като “мемета” стил уж закачка,  но все пак -търсещи реакцията й и вниманието.
Отделно негов близък колега му е писал  във вайбър точно по това време “Много си пасвате Simple Smile
Тъй като чатът няма контекст, го попитах с кого си пасва- ставало дума, че си пасва с новия си екип, с който го бил видял колегата.

За тези закачки с колежката-били просто опит да се впише в новия колектив и нищо повече.
За порното- разбира се, че гледал, просто това с гейовете били някакви вируси, които не е изтрил( което не мисля, че е така, то си седи в историята на търсенията).
Говорихме, обясни ми, че нищо няма,
но мен продължава да ме човърка усещането, че нещо се случва зад гърба ми.
И най-вероятно се случва.Интуицията обикновено не лъже.
В такава ситуация, аз например, директно бих му заявила:"Виж какво, знам, че нещо става.Дали се заиграваш с някоя, дали мислиш да го правиш или вече е станало, ясно е, че си стъпил накриво.Нямам намерение да се правя на детектив или надзирател, имам досттатъчно други занимания и ангажименти, за да се занимавам с простотиите, които твориш.Но, ако не се вземеш в ръце и не спреш, ще си имаме проблеми.И развода ще е най-малкия от тях!".
И няма да повдигам темата повече, освен ако той не стане много нагъл.
В този случай има два пътя:
1.или си си избрала сравнително добър мъж, който изнервен покрай бебето, не е устоял и е стъпил (мислел е да стъпи) накриво, но разбирайки, че продължи ли, го чакат само проблеми, решава, че не си струва нервите и неприятностите и се кротва
2.избрала си си някакъв боклук, който се пуска но наклонената плоскост.И разбира се, съсипва брака ви.

# 16
  • Мнения: 85
Благодаря ви много за мненията.
Ще допълня още малко историята, за да сложа и аз мислите си черно на бяло.
Говорихме си доста, да, тези неща ги разкривай поетапно преди около месец.

Първоначално като намерих закачките с колежката млъкна два дни, беше гузен, даже на по-следващия ден се прибра с уред за миене на прозорци-той щял да ги поеме тая година, бил осъзнал колко ми е тежко ежедневието. Една седмица беше мил и постоянно ми обясняваше как няма абсолютно нищо там с тая колежка, как няма нито нуждата, нито желанието да се занимава с други хора и т.н
Предполагам, че никой не си признава- да, много ме кефи и затова се закачам... не знам, как реагират всъщност “хванатите в крачка”?

След това му мина тази гузност и се започна с едно обвиняване как това били нормални закачки между колеги ( през ден, закачки от типа “гледам ти компа от тука, виждам къде се ровиш...”, “ имай прекрасен ден днес”) и т.н пращани през ден в рамките на две седмици. Според вас нормални ли са? За мен лично не са- аз не съм закачала колеги толкова години, нито пък мен някой си е позволявал да закача.
Опита се да ми вмени, че аз съм с изкривена представа и преувеличавам.

След седмица пак тършувах ИЗ лаптопа- пламне ли съмнението, няма спирка... открих, че цялата история в служебната поща на изпратени и изтрити съобщения е изтрита, което не е ОК.

От друга страна имаха наскоро парти, на което аз открито му заявих, че предвид откритията ми няма да ми е приятно да отиде и той не отиде. Реши да се махне от тоя отдел, поради други причини, което не означава, че комуникация или закачка няма да продължи - та те са по цял ден заедно...
На първо време искам това ужасно усещане, че нещо се случва и че трябва да тършувам да ме пусне, защото е ужасно . Вместо да се концентрирам върху двете деца и моето здраве, аз преравям каквото ми падне и ето- попадам на уж безобидни, изолирани и извадени от контекст неща, които обаче мен ме тревожат.

Аз ли съм параноясала от цялото седене вкъщи с децата?

# 17
  • София
  • Мнения: 1 907
Ами не, не е параноя. Явно има нещо и то го усещаш. Колко време каза, че сте заедно 15години? Познаваш го идеално, така, че трябва да си наясно. В крайна сметка ти си о цял ден с децата вкъщи, ненагласена, говореща само за бебета, памперси и сополи. Ами писнало му е и си търси "закачка".

# 18
  • Мнения: 62
Благодаря ви много за мненията.
Ще допълня още малко историята, за да сложа и аз мислите си черно на бяло.
Говорихме си доста, да, тези неща ги разкривай поетапно преди около месец.

Първоначално като намерих закачките с колежката млъкна два дни, беше гузен, даже на по-следващия ден се прибра с уред за миене на прозорци-той щял да ги поеме тая година, бил осъзнал колко ми е тежко ежедневието. Една седмица беше мил и постоянно ми обясняваше как няма абсолютно нищо там с тая колежка, как няма нито нуждата, нито желанието да се занимава с други хора и т.н
Предполагам, че никой не си признава- да, много ме кефи и затова се закачам... не знам, как реагират всъщност “хванатите в крачка”?

След това му мина тази гузност и се започна с едно обвиняване как това били нормални закачки между колеги ( през ден, закачки от типа “гледам ти компа от тука, виждам къде се ровиш...”, “ имай прекрасен ден днес”) и т.н пращани през ден в рамките на две седмици. Според вас нормални ли са? За мен лично не са- аз не съм закачала колеги толкова години, нито пък мен някой си е позволявал да закача.
Опита се да ми вмени, че аз съм с изкривена представа и преувеличавам.

След седмица пак тършувах ИЗ лаптопа- пламне ли съмнението, няма спирка... открих, че цялата история в служебната поща на изпратени и изтрити съобщения е изтрита, което не е ОК.

От друга страна имаха наскоро парти, на което аз открито му заявих, че предвид откритията ми няма да ми е приятно да отиде и той не отиде. Реши да се махне от тоя отдел, поради други причини, което не означава, че комуникация или закачка няма да продължи - та те са по цял ден заедно...
На първо време искам това ужасно усещане, че нещо се случва и че трябва да тършувам да ме пусне, защото е ужасно . Вместо да се концентрирам върху двете деца и моето здраве, аз преравям каквото ми падне и ето- попадам на уж безобидни, изолирани и извадени от контекст неща, които обаче мен ме тревожат.

Аз ли съм параноясала от цялото седене вкъщи с децата?

Не, не е проблема във висенето с децата вкъщи, а в липсата на доверие. Трябва ти време за да почувстваш дали има или няма нищо между тях. Дали можеш да имаш доверие на този мъж отново. Тогава ще можеш и да вземеш решение как да постъпиш. И спри да ровиш и да търсиш, така измъчваш себе си. Времето ще покаже!

# 19
  • Мнения: X
Даже не прочетох темата до край.
Изглежда като да се кефи другаде, да. Спомням се един такъв хубавец, докато се кефеше другаде дуднеше на жена си колко е зле и как трябвало да прави това и това.
За съжаление това показва, че и коментира с другата. И после се връща разярен.

Ох, прочетох и остатъка.
Виж какво, ако имаш къде да отидеш, наистина - взимай голямото и му оставяй бебето, ще се озъби за дни.
Това го прилагам много редовно вече от години - така ли сине майчин? Не ти харесва нещо си там? Хайде, госпожицата си е твоя, взимай си я, багажа, детето, и откъдето си дошъл. След два дни пристига мазен мазен и готов на съдействие /с каквото там има/. Но при нас няма друга, другаде е проблема.
Както написаха в една друга тема - така или иначе ще се наложи много да работя и детето ми ще го гледа друг, дали ще е едната баба, другата или бащата - все тая, да се почва, като твърдо го е решил. Кляка за норматив. Това е друг случай обаче, разбирам го.
От протакане полза няма, действай.

Последна редакция: ср, 22 май 2019, 15:10 от Анонимен

# 20
  • Мнения: X
А каква е целта на занятието? Искаш истината, искаш да спре, ако се е увлякъл, а имаш ли готовност да се стигне до раздяла?

# 21
  • Мнения: 85
Истината е, че откакто по-често започна да работи от вкъщи ( от около два месеца) действително видя колко е тегаво ежедневието , защото бебето се случи крайно неспокойно. Мисля, че си даде сметка донякъде (защото няма как напълно) какво преживявам всеки ден, но пак се дразни на моменти като се оплаквам.
Това са подробности, де-важното е, че нещо се пречупи и нещо безкрайно ме разочарова. Просто имам нужда да обсъдя ситуацията със странични хора, да я видя от други ъгли , за да ми се проясни на мен. Защото всеки ден преминавам през цялата гама чувства - от “аз съм брутална досадника и параноичка, горкият ми мъж” до “ искам са го удуша ей сега заради всичко тива@
Което е ужасно.
Искам истината - пък след това ще премислям вариантите, но знам, че нещо се скри от мен (или продължава да се крие). Знам, че няма как да хвърлите боб и да КИ кажете истината, просто споделям . Благодаря ви!

# 22
  • Мнения: 243
Да насърчаваме друга майка да използва детето си като остен срещу изневеряващия съпруг... Колко зряло. И по майчински стоплящо сърцето... Даже аз се разчувствах. А вече на всички е ясно, че съм гъз.

Имаше една приказка: "Да не се следим, че ще вземем да се хванем".

Към авторката: това, което правиш, те трови. Убеден съм, че и сама го усещаш. Предстоят ти потенцално важни и тежки решения. Започни да ги обмисляш. След това дръпни младежа на един разговор и му представи своите варианти, поискай и неговите. Не си малка, ще усетиш, ако реши да ти сапунисва очите с обещания за седмица.

# 23
  • Мнения: 3 159
Това с вменяването на вина е според мен да те "приспи". Да се загледаш в собствените ти недостатъци и да нямаш време да гледаш той какво прави или не прави. Трябва да намериш начин да стопираш изказванията му още в зародиш. А спомене нещо, че не си се справила и почваш да дуднеш за неговите задължения.
Според мен остави колежката колкото можеш на страна и се опитай да го накараш да върши повече неща из къщата. След като толкова много е искал бебето сега да си се грижи за него. Връчваш му количката и да излизат на разходка докато ти дремнеш, да си играе с бебето, вечерно време да помага повече в къщи.

От тук има  варианта - или ще се кротне и ще се върне при семейството си или директно ще си събере багажа, но което и да стане, не трябва да го оставяш да ти вменява вина и да те тормози психически.

# 24
  • пловдив
  • Мнения: 208
Всички маже го правят,търсят един вид потвърждение от света че все още стават и са " мъже" и в това търсене естествено участват другите жени....но едва ли би имал сериозни отношения с " другите жени" каквито има с майката на децата му която го познава до мозъка на костите му....

eee не хахах, те щото жените въобще не го правят.....

# 25
  • Варна
  • Мнения: 36 738
Като хванала половинка в изневяра, да кажа, че поведението е баш същото. Отричане, замазване на очите, после атака срещу теб. Това, разбира се, не означава, че твоят случай е едно към едно с моя, но шансът е голям. Мисля, че и ти го знаеш. Аз разрових историята до дъно, защото държах да знам. Помисли си за теб кое е по-добре - да си в неведение и на тръни или да знаеш всичко, колкото и да е гадно. И действай според това.

# 26
  • Мнения: 85
Искам да знам истината, цялата. Въпросът е, че всичко се отрича и потулва. Те не са приятели във фейсбук, за да следя някаква активност там, няма как да знам какво се случва на работа- може по цял ден да пият кафе заедно , да обядват , да си споделят, да се закачат и т.н. Това за мен пак е вид изневяра. Емоционална.

# 27
  • Мнения: X
Това с вменяването на вина е според мен да те "приспи". Да се загледаш в собствените ти недостатъци и да нямаш време да гледаш той какво прави или не прави.
Точно така е, gaslighting. За приспиване на вниманието. На всичкото отгоре и манипулира.

# 28
  • Мнения: 1 726
Типичните симптоми - първо е гузен, след това те атакува, като ти втълпява, че си луда и параноичка.

# 29
  • Мнения: X
Абе или да признава, или да си взима децата.
Изчезни оттам, не ги взимай от детска, училище, да си върши работата, няма да има време да гледа напосоки, обещавам ти.
Ама не ги ангажирате тия мъже и това си е. Много свободно време им остава.

Общи условия

Активация на акаунт