Гледам детето си да покорява върхове, почти като Еверест. И, просто няма как, първото което ми идва на ум е "a picture is worth a thousand words".
Това е същото дете, което отказваше да върви ноември.
Същото, на което купихте количка, че да не се чудя как да го влача от точка А до точка Б.
Същото, за което казаха:
...Ами единият му крак е по-къс, затова.
Липсва му някой витамин. (Кой?)
Има сколиоза.
Така ще е, какво очаквате след тези операции?! (За тумор в мозъка)
Три часа.
Толкова изкара да се пързаля.
Сигурно и още можеше, ама аз не можех повече.
Никога, абсолютно никога не се отказвайте и не вярвайте на окончателните диагнози. Те са окончателни за някой доктор, никога за една майка.
Особено за майка с късмет да има подкрепата на всички вас.
Смятам да докажа, че бъркат и за останалото.
Моето дете няма да е статистика, обслужваща нечий докторат или оправдаваща нечия заплата.
Как тези, които не са видяли отвъд видимите симптоми, ще оправдаят своето незнание, безпомощност или просто нежелание да направят малко над минимумът изисквания за да си запазят титлата, ще обяснят своето бездействие (или още по-лошо: противодействие) е техен проблем.
Мой проблем е бъдещето на моето дете. И докато мърдам, то ще зависи основно от мен.
И от вас.
Благодаря!
Help Johnny's recovery:
GoFundMe:
https://www.gofundme.com/f/help-our-johnny-recover
PayPal: https://www.paypal.me/Letshelpjohnny
Bank transfer:
IBAN: BG26UNCR70001524624650
Bank: UniCredit
Beneficiary: Karolina Tomova
(Johnny's sister)
https://www.youtube.com/shorts/29ZcS0tnyGg