Бебета родени в чужбина -Нова тема

Две в едно, аз подкрепям Ifsinka и съм за социализиране на децата от ранна възраст. Това че детето ходи на ясла не означава че губи контакт с родителите си и че е изоставено. Какво ако някой друг го гледа 5-8 часа? Било то и баба, леля или хора посветили се на тази професия.
Видях разликата със сина ми който тръгна 6- месечен на ясла и дете гледано от майка си в Белгия (Българка) с ограничен кръг и изолирана от доста неща тъй като не говореше добре езика. Детето и на година и половина и беше вързано за полата и тя дори до тоалетна сама не можеше да отиде. Да не говорим каква драма беше когато детето тръгна на училище на две години и половина. Тук 95%от децата тръгват в прискул тогава нищо че не е задължително.

Съгласна съм и с факта че жена която иска някаква реализация и то в сфери като финанси, медицина и всичко което не спира да се развива със секунди, със стоене вкъщи една година е меко казано доста назад с новостите когато се върне и я връщат едва ли не в първи клас.

Това е мое лично мнение и не се чувствам като че ли не си обичам децата. Напротив, аз съм първата която скача за тях и си намесвам ажендата според тях.

От педагогическа гледна точка и двете сте прави, но и двете грешите. Ранната социализация не е нещо хубаво или още по-малко, нужно за бебетата. Ако се случва, то е хубаво да е винаги с майката, бащата, бабата или детегледачката - да има с тях винаги човек, с който те се чувстват сигурни и който може незабавно да откликне на нуждите им. Малките бебета се свързват и общуват изключително само на емоционално ниво. Те имат нужда да са привързани към хората от обкръжението си, защото това им създава чувство за сигурност, което в по-късна възраст ще се развие в самочувствие. Социализация категорично не е нужна на децата преди навършване на годинка. Не и с други деца. Ако го има, много зависи как точно се провежда, за да бъде от полза за детето.

От друга страна, между две и половина и три години, децата започват да имат нужда от социализация с други деца. Аз лично съм против децата над 3 години да не посещават детско заведение поне за половин ден, защото това наистина им вреди на социалните умения и общуването с връстници дори и на по-късен етап. Така че, според мен, и двете крайности вредят. Но за мен най-вредно в действителност е толкова ранното тръгване на забавачка. Аз не бих си пуснала детето. В крайна сметка една година от моя живот не е толкова решаваща, колкото първата година от неговия живот. Нито пък работата и кариерата могат да ми дадат толкова, колкото това да извървя с децата си онези толкова важни първи стъпки в живота.

Аз си бях три години в къщи, преди годинката тръгнахме на занимания като плейгрупи и плуване. На 1.8 я пуснахме на гадина два пъти седмично по половин ден, на три и малко започна градина на пълен ден 4 дни в седмицата, в петък е с баща си, защото той работи само 4 дни. Догодина е ученичка и ще станат пет целодневни. Мисълта ми е, че при Софи това постоянно надграждане се отрази добре и без стрес.
Ако аз обаче имах хубава работа по онова време, най - вероятно щях да се върна по рано тогава, но и сега се получи добре

Здравейте! Не ми харесва начина, по който се развива този разговор. Това, че с bruxelles си пускане децата на дейкеър преди 1 годинка, не означава, че ние сме безотговорни майки, които не се интересуват и грижат за децата си, напротив. Освен това, това не е наука и педагогически кое е правилно или не, според мен е субективно. Има хиляди теории и литература по въпроса. За едно дете може да е така, за друго иначе.
Да, ако бях в друга страна, в която се позволяваше, щях да си остана майчинство до 1 година и щях да се върна на работа, нямаше да остана вкъщи повече. Това, което bruxelles казва за професиите е точно така и явно вашите са такива, че дълго отсъствие е ок, но за мен това не е така.
Всеки си претегля везната и взима решението, което е най-добро за него, неговото семейство и ситуация и това не прави един по-добър или по-лош.

Брюксел аз в никаква степен не съм си помислила, че ти или някой друг не си обича децата . Знам, че в Белгия и Франция и други държави е така.
От много ранна детска възраст има най различни занимания на които детето е с родител. За професията колкото и да е важна както казва Сноуче година или две не са по важни от детето ми.
Моите деца и света са ходили/ ходятна градина,единият от 1.10 м другият от 1.3 м но считам, че това НЕ е било оптимално.
Пак казвам сигурна съм, че всеки родител тук си обича децата безкрайно много.
Исфинка разбира се, че никой не е лош родител, тук си говорим и споделяме различни гледни точки.

Ифсинка спокойно аз затова казах, че ако бях с хубава работа Софи на 6 я месец щеше да е на градина, но при моите обстоятелства и цените на градините се получи този вариант. И да кажа че наистина е трудно да си три годин в къщи, ама не се изкуква 😂

Разбира се, че всичко е субективно. Не разбирам защо е това цупене. В крайна сметка вие правите избор и преценявате, че кариерното ви развитие е по-важно от това да сте до децата си целодневно. Аз не ви казвам да не го правите, а ви казвам, че все пак е до някаква степен компромис с нуждите на детето. Всеки в даден момент от живота си прави компромиси с нещо. Аз исках да работя, но по стечение на обстоятелствата тук не си намерих работа. Компромис съм направила огромен със себе си, докато мъжът ми расте в кариерата и го няма по цели нощи и седмици, а аз съм като самотна майка. Моята награда за този компромис е радостта да съм до децата си в първите им най-важни моменти. Вашата награда е, че ще си имате собствен живот и ще се чувствате пълноценни и успели. Извинявам се, ако съм обидила някой - пак казвам, за мен вашето е по-трудно от моето и затова всъщност изобщо не ви съдя.

Първите три години са много важен период, мозъкът се развива с невероятен темп, за мен е важно детето ми да изгради връзка с нас и като цяло да не пропускам всички малки постижения.

Оптималния вариант е да тръгне на градина на година, година и няколко месеца. 6м е малко, 3г е много време според мен. Нито късо, нито прекалено дълго майчинство е окей, нещо посредата трябва.
Да, кариерата е важна, но и моментите с детето също са важни. Въпрос на приоритети е предполагам...

Ние се връщаме от преглед, 7.700кг е, почти на 5м. Усеща се като повече Снощи спа много неспокойно, голямо въртене падна, сякаш пак имаше колики

Здравейте!
Веджи, честит рожден ден с голямо закъснение от мен😊❤

По темата, захваната в момента...според мен не трябва да има засегнати. В различни държави сме, възможностите , между които трябва да избираме и подходът ни също.

Когато се преместихме Вики беше на 3 месеца, а аз пък останах без работа, в името на кариерното развитие на ММ. Да де, но се чувствах зле и безполезна ( с това не казвам, че неработещите майки са безполезни. Майчинството само по себе си е доста значима работа, макар и малко хора да я отчитат като такава.)
Намерих работа, наложи се да тръгна от януари, а майка ми дойде първите месеци вкъщи да я гледа. Като тръгна беше някъде февруари-март и докато мине на цял ден , мина доста време. Не мисля, че съм я ощетила по някакъв начин от към внимание и майчина любов.
Исках финансово да подпомагам семейството си, а и да имам някакви социални контакти с други хора също, освен бебета, майки с деца и мм.

После пък забременях и като наближих 5ти месец ми предложиха да работя от хоум офис. Доста удобно ми беше и все още ми е, защото повечето работа мога да си върша от вкъщи, единствено на срещи ходех. От пролетта отново ще започна да работя. А като Анна стане на годинка , в зависимост от това какви са ми уговорките в работата, мога отново да се върна в офиса. Доволна съм, попаднах на читави хора, но все пак си имам едно наум и гледам да не правя много далечни планове, че бързо се объркват обикновено.

Малко да сменя темата....
Ани я хванаха коликите и ни прави диви и щастливи с татко ѝ😑😁
От мъничка е диктатор. Носене, друскане, люлеене до безкрай. Аха я гледам, че е заспала и си викам, че ще я оставя в леглото и ще си починем, но уви.
Вчера ако ви кажа как излезнах, но поне заспа. От 17ч не можеше да заспи, та чак до 22ч. Ядосах и се само и сложих една шапка, някакво одеяло в количката и дъждобрана, и излезнах. Да, но Алексчето по чехли се разхожда 🤣😆
Хич и не разбрах, докато съвсем не ми стана студено.
Всичко добре, но поне заспа!😀

Свекървата се гласи да идва началото на януари, а малко след нея и моите родители. Вече не можем да им откажем, защото е за погачата на малката и съм тих ужас. Къде са тръгнали тези хора да летят от Нова Зеландия. Аз ако съм ще си седя на топло, при тях си е почти лято, и няма да ми мръдне крака насам. Не ги знам колко ще седят, но да се надявам да не се заседяват много.

Извинете за фермана!🤭

Не се обиждам на никого и приемам всичко много обективно. Изградила съм си име и имам собствена кантора с 4-ри работника. Нали се сещате, че когато котката я няма, мишките танцуват. Отделно в моята работа, ако ме няма едно тримесечие, на второто няма да имам клиенти. Когато имате лекар когото харесвате, не искате една цяла година да ходите по други доктори, които не ви познават и не знаят нищо от предисторията. Е същото е и при счетоводител... Аз знам повече за моите клиенти от техните адвокати, доктори и банки взети заедно, защото всичко е важно в управлението на досието. Знам че някой ще се развежда, преди да го е казал на половинката.... Не мога да си позволя да не съм на линия повече от 2-3 месеца....

Не мисля че след като Йоан беше от 6-месечен на ясла е умствено недоразвит или че му липсва самочувствие. Напротив.... С нищо не изостава и от деца гледани от родителите които не работят.

Брюкселче, това с котката и мишките ми е много познато и на мен. При теб е още по-сложно, защото бизнесът си е твой.
Аз нямам такъв, но наблюденията ми са от управление на отдел 30тина човека, сега по стечение на обстоятелствата са два, заради съкратен колега.
Ами, ако ме няма или ако не се появя , правят глупости. Като малките деца.
Точно няколко дни преди да родя бях отишла контролно до офиса , без да кажа предварително, нещо да си взема от кабинета. Ей, като им цъфнах по бюрата изтръпнаха. Смятайте, че по горните етажи се беше разчуло, че чудовището е дошло. 🤣
За капак на всичко един колега не ме видя и вика на колежката -“ Мирише ми на парфюма на Алекс, тук ли е “😅🤭
Е тогава умрях от смях вече.

Алекс, такава бройка не искам и да си помислям. Няма да ставам звероукротител. То с 4-ри човека си е Стой та гледай, па представям си повече.
Честно казано, не съм и мислила че ще се развият нещата така и относно работа, и относно отговорности. Но, хванала съм се на хорото от вече 16 години, не мога и да се пусна.
Хубавото е, че не давам отчет на никого и ако искам да си стоя вкъщи, мога, но работя по-цели нощи за да наваксам деня.
Е, мисля че е по-добре адекватна майка за по-малко време отколкото нервна женица на която всичко и пречи и си го изкарва на детето. Направила съм моя избор.
Мога само да похваля жените, които са си намерили мъже да ги издържат и които са си загърбили кариерите заради, първо половинките, и после децата. Стискам палци само и да си останете всички заедно, че имах няколко познати от предишната група тук преди 7 години които се намериха оставени от мъжете си... Е, няма такава грозна картинка.

Брюксел много злоба и много черногледство. Животът е непредвидим и скъпите неща в него не се купуват с пари. Здравето е най важно, всичко друго се нарежда по един или друг начин.

Липсват ми предишните участници и тон на темата, която беше позитивна и приятелска, но ги разбирам защо спряха да пишат, Кала, Айа, Якамоз..май ще последвам примера им. Всичко добро 👍🏻

Не се излагайте, бе, какви са тия работи? И то навръх Нова година.