Къде да отседнем в Родопите и какво трябва да се види непременно - 8

Къщата се оказа, че не фигурира никъде в интернет пространството, едва изрових няколко снимки от предишно нейно старо представяне в сайт, оказаха се актуални. Обадихме се, оказаха се, че нямат актуални снимки на къщата, не работят с пощи, вайбър, едва изпратиха няколко снимки на фасадата, оказа се, че нашите са по-добри. Като цяло трудна комуникация, имаха гости с дълъг престой, трябваше да звъним периодично, за да питаме ясно ли е вече кога напускат, бяха редовни техни гости, не искали да ги притесняват, така измина почти месец. Но ние алтернатива нямахме, търпеливо изчакахме, решихме да рискуваме да отидем без снимки, на база на някакви обяснения и спомена за красивата гледка там. Договорихме цена за самостоятелно ползване само за нас. Пристигнахме и ни посрещнаха мъж  и жена(собствениците), които започват да ни подготвят явно за варианта да сме заедно с тях в къщата без да ни попитат или уведомят, при което аз вече обмислях варианта да си тръгваме. Тогава мъжът ми ги попита направо няма ли да сме сами, при положение, че така е договорено,  те започнаха да увъртат как сме само трима, цената щяла да бъде друга и ред вбесяващи изречения след 6 часа  път. Ние запазихме външно самообладание, т.е. не сме по скандалите, но само се споглеждахме. Та виждайки, че не сме съгласни с тази ситуация решиха да си тръгнат и да ни оставят сами, в крайна сметка ни дадоха и по-ниска цена от тази по телефона. Та въпреки първоначалните ядове, нещата се наредиха. Те си бяха сготвили и ни оставиха даже вечеря, стана доста конфузно като цяло. Но реално мъжът спи в стаята с кухнята, ние не тръгнахме с идеята да ползваме стая с хазяи. Та за пореден път си казахме, че изрично трябва да се натъртва по няколко пъти, че държим да сме сами в къщите. Очаквах някакви изненади по настаняването, но чак такова фиаско по посрещането не си представях.
Къщата отвън:






Тази част от къщата с дървена облицовка има прекрасна гледка, нея бях виждала от един форум:




Та вече силно изтощени и изморени от пътя вечеряхме тук, гледката, звуците бяха вълшебни, завещаната ни храна вкусна и сякаш всичко си дойде на мястото:


Тревата беше доста голяма, около къщата по-ниска, в по-голямата част от двора, който си преминава без ограда естествено към гората под къщата, беше до коленете. Когато я видях, първо попитах за кърлежи, казаха, че нямат, за щастие нямахме неприятни ситуации, детето често хукваше босо от хамака из тревата. Не видяхме змии, само много паяци и скакалци. Но си дадох сметка, че така някак отива на мястото, някак диво изглежда и бях доволна как стои на снимките. Не мога да опиша колко прекрасно беше чувството цяла седмица да се събуждаме на тази гледка, аз не исках да стана от хамака, гледката от него беше разкошна, изключително тихо и приятно беше(прилагам тялото на мъжа ми).

Аз да кажа: ние винаги търсим максимален досег до природата, тишина, преглъщаме доста неуредици в името на това. За съжаление още не сме открили място с невероятна гледка и много добри условия. Не е място за капризни хора, спретнато е, баните са чисти, сравнително скоро ремонтирани. Имаше стърчащи, даже опасни контакти, в някои стаи явно е имало течове, вижда се по стените, но дворът компенсира всичко това. На първия етаж е дневна с кухня, килер с огромни количества посуда, подправки и каквото се сетите(къщата си е за големи компании и купони), камина, баня с тоалетна, тази пристройка с красивата гледка, на втория етаж с обща баня и тоалетна са само спални(3 стаи и едно стайче с легло, което обаче няма врата). Ние си избрахме стая със спалня и двуетажно легло, тя беше чиста, с гардероб. Но обзавеждането е този тип като в тази спалня, която снимах:

Дървояди за щастие не се чуваха, имали сме такива случаи, наистина трудно се спи така. Но липсата на комарници и дървеният таван събираха доста паяци из стаите, ако някой се ужасява, може да бъде кошмар там за него. Комари и мухи нямаше. Отдалечих леглото ни от стените, нямахме допир поне в будно състояние. Не понасям родопски одеала, за нещастие други завивки не видях, но вечер в стаята беше топло и не се наложи да обмислям план Б за завиване. Имаше и духалка в стаята.
Дневната с камината за обща представа:

Много добра опция в деня с дъжд, при много силно слънце и вечерта без ток за един час беше този навес с камина:

Има си осветление, хладилник, външна чешма с бойлерче, пещ, въобще идеално за купони с много хора.
В края на единствения дъждовен ден детето беше в екстаз да се отъркаля в мократа трева, обожавам изпаренията след дъжд, по целия път ни преследваха гръмотевици, за разходката ще разкажа в друг пост.

На обяд токът спря докато правих опити да сваря едни картофи. Водата също спира за кратко един ден. Възстановиха ел. енергията след час, но вечерта се оказахме в тъмна къща без ток след 21 часа. Та запалихме огън в камината на навеса и на светлината от фенерите на телефоните правихме салата, чуваха се вълци, срещу къщата се вижда Стикъл, там също нямаха ток, въобще изживяването беше пълно. Огънят ни спаси от измръзване, беше станало около 10 градуса навън, все още гърмеше:

Като цяло времето беше с нас, през деня около 27 градуса, но много жарко слънце, във Варна така го чувствам на 34 градуса. Постояно се криехме на сянка след 10-11 часа. Туристите, които минаваха, ако нямаха шапки, си държаха блузи над главите.
Та това ни бяха основните приключения по настаняването. Много ми хареса този портрет на куче над камината, собственичката ми обясни, че е нарисувана от Христо Христов при негово гостуване, изобразява кучето на съседката им. През 2004 година той изкачва Еверест, но за съжаление остава завинаги някъде там на слизане под върха. Но в това родопско село, до една камина с тези живи очи гледа гостите това кученце:

Та в общи линии си беше приключение с тази къща, няма да я включвам в списъка с предложения, но бях детайлна, ако все пак някой търси преди всичко невероятна гледка и тишина. А и лично на мен винаги ми е интересно, когато включвате разкази относно преживявания, впечатления по време на пътуването си, дано не съм отегчително дълга в разказите. Проблем ми беше да си тръгна от това място, сутрините бяха вълшебни:

Вечер Млечният път се виждаше невероятно ясно, да лежиш на хамака и да гледаш обсипаното със звезди небе, беше приказно, не знам дали детето нещо ще помни, но се впечатли много(особено и от виенето на вълците вечер). Видяхме само таралеж през нощта. Сутрин чувах как извежда овцете овчарят от Стикъл, птици, щурци нощем, магия за градския човек. За щастие мечки не видяхме, но ни разказаха как веднъж съседът ловец едва се е прибрал от разходка с кучетата. Хвърлял безцелно камъчета в храстите в гората близо до къщата, когато чул скимтене на животно. Оказва се, че е нацелил малко мече, излиза майката и го подгонва. Едва се е прибрал. Детето хвърля доста камъчета в района преди да науча тази история.
Относно храната: в селото има един магазин в началото му, който не прилича на магазин и има основно хляб. Има мъж, който доставя плодове и зеленчуци 2 пъти в седмицата, възползвахме се, не е производител, внос бяха основно, за наше разочарование. В съседната къща продават хубав мед и сладка, жената ни набра и круши, много вкусни бяха. От Стикъл си напазарувахме от овчаря, с който се запознахме миналата година, пазих снимка на телефона от етикетите, бях качвала и тук. Та от Спас Седянков не останахме разочаровани, този път имаше уникално вкусно кисело мляко, миналата година нямаше налично. Мисля, че е най-прекрасното, което съм яла. Гюбекът и кашкавалът бяха разкошни, както миналата година. Само със сиренето нещо се беше изложил. Голяма кутия взехме, но имаше дъх на застояло, не ни допадна, а миналата година беше много вкусно.

От пътя се вижда така покривът на новите къщички, подозирам, че цената за тях ще е съвсем висока, гледайки останалите цени:


Но конете стоят фотогенично, ако игнорираме отпадъците до тях: