Фентъзи и фантастика – тема 18

Повечето са бокс офис провали. За съжаление, в тях се наливат пари, дори когато се провалят. И това се отнася не само за филмите, ами и за сериалите. Можем само да се надяваме, че един ден парите на спонсорите ще свършат

Аз все още си дочитам Пътешествието на Запад, вече съм накрая. Знам, че има елементи на сатира, но някои детайли ме хвърлят в недоумение и не съм сигурна дали авторът е сериозен, или и това е шега - примерно описанието на един от главните герои - Tang Sanzang. Той е много красив монах и това е повторено десетки пъти (буквално). Но освен че многократно е наречен красив, в книгата има и детайлно описание, което е следното - блед, дебел, с уши до раменете (увиснали, като на някои статуи на Буда - може да сте виждали такива), с широко чело и голяма глава, с дълги ръце, които му стигат до под коленете (?!).

Ами зависи кой е писал книгата? за автора явна понятието "красота" се изразява по различен начин. За японците европейциет са грозни, а за европейците - японците. Автора може да има предвид, че героя прилича на Буда, и следователно е красив, така както ние бихме оприличили някой който прилича на Иисус за красив.

ей хора, наближава време за нова тема и за нова класация. Четете активно.
Аз признавам, че засега нямам проблем да класирам три фантастики (начетох се на фантастики), но само едно фентъзи ще мога да дам тоя път - "Огненият факултет"

Аз миналата година изчетох голямо количество книги, вдъхновени от митологията (или направо митологични). Почти нищо новоиздадено.
И тази май ще продължи така - приготвих няколко, а и наскоро видях в Читанка преразказ на разбираем език на пълния текст на Махабхарата. Не знам дали е добре направен, но си го сложих на четеца. Чела съм само съкратено издание в стихотворна форма.

На "Тъмна Дарба" кастингът му бе последната грижа. Сценарий, едитинг.... нищо кохерентно.
Колкото до самите актьори - има значение как изглеждат, само ако от това зависи сюжета (или е някаква безумно отличителна черта, уникална и невиждана, предизвикваща реакция от другите, т.е. пак сюжетна основа)
И да не е тотално офф - Джо Хил и Носферату: малко (и не само) Стивън Кинг, тук-таме Нийл Геймън влияние. Преводачът го е поосакатил на места, но иначе държи вниманието.

Въпрос на гледна точка.
За мен основните проблеми са два:
1. Авторът си е направил труда да опише по точно определен начин героя си.
Ако писателят е жив и даде съгласие за промени - добре, но ако вече си е отишъл ми е някак нечистоплътно, неуважително към труда му. И нямам предвид 50 годишната защита на авторското право след смъртта на автора.
2. Моите лични усещания. Аз се вживявам в книгите, които чета. Когато описват героя си го представям, също облеклото, обстановката, всичко което е описано. Резките и големи промени няма как да ми харесат.
Например, не съм чела книгите, по които е направен "Игра на тронове" и нямах никакви драми с подбора на актьорите.
 Чела съм "Вещерът" и подборът не ми хареса, но пък авторът е жив, дал е съгласието си, добре, щом така е решил.

Съгласен съм. Това е както сега ще махат от книгите на Астрид Лингред, че баща й е "негърски" крал и ще оставят че е само крал. Те променят целият смисъл. Да, дъщеря  може да е позволила, но очевидно  не това е било идеята на авторката, а тя е мъртва, не може да се защити и ми стои неуважително.
По същия начин ми стои неуважително когато някой дописва покойник, без съгласието на близките му и без чернови, по които да работите - случаят Стиг Ларшон, където се напиша четвърта книга "Милениум" от друг автор
За  Робърт Хауърд само Лин Картър и Л.Спрег де Камп приемам, че са имали известно право да го дописват, те са притежавали черновите на автора и са ги редактирали....* но късните писатели като Р.джордан и Джон Мадокс Робъртс ми стоят не на място. Специално в "Съкровището на Питон" (пък и в Конан наемника) джон Мадокс Робъртс е описал Конан едва ли не като рицар - смел, благороден, не посяга на чужди жени...което е в пълен противовес с това как го описва Робърт Джордан- пълен развратник, разбойник и хаймана. сега разбрахте ли защо не бива да се дописват мъртви автори?

Ако видя сега, че филмовият герой е рус и с тип на бияч, а в книгата е описан чернокос и с тип на сваляч, много ще се разочаровам. Аз си представям много образно всичко.


*Например на Черният Колос - чернова на Хауърд, те добавят няколко абзаца, за да направят връзката с предната книга и слагат епилога и така става "Съкровището на Траникос" иначе книгата е на 95 процента готова, още при Хауърд. Това е като намесата на Сандърсън по бележки на  Джордан, но тук има дори по-готови текстове.

"Кръвта на мага" и "Алени приливи" на Дейвид Хеър са изключително добре написани книги. Още като излезе първата книга имах добро предчувствие за нея и то се оправда.Много, много ми харесаха. Втората книга дори е още по-добра от първата. Много добро развитие на героите. Дейстието се развива плавно, много добре въвежда главните герои, а и не само тях.Такова препускане по страниците не ми се беше случвало скоро, даже се замислих дали да не взема с мен на работа тази тухла ( доста са обемни книгите), за да прочета някоя друга страница. На любителите на мащабни битки, може и да не им хареса. Има битки, но са спорадични. Голямата война все още не е започнала, поне аз не съм стигнала до нея, ако изобщо се случи във втората книга, остават ми около 200 страници от нея. Но пък интриги и заговори има колкото си искаш.Любимите ми истории са за Аларон и леля му Елена. При все, че от Аларон има още какво да се желае, шматка е малко. Дано, дано довършат поредицата Артлайн.

Тъжна новина - на 95 години почина Кристофър Толкин.

https://offnews.bg/kultura/kristofar-tolkin-sinat-na-velikia-dzh … na-95-719640.html

Захванах Застрашена корона....пред 15 години щеше да ми е интересно, сега блика скука на талази. След Войната на студенокръвните и особено - след Конклав на сенки, Фийст ми е безинтересен,  (Войната на Мрачния и Войната демоните ми бяха тъпички) чета го само за да видя как ще приключи всичко.

И аз зарязах Фийст насред една от книгите, имах чувството, че имам дежа вю.
Хубаво започна, интересно, но не е могъл да спре навреме.
Ех, тия финикийски знаци.
Иначе се мъча с детелинките на Диърдри Монахан и покрай нея изгледах няколко мини сериала .

Без да искам да го оплювам но след във Войната на Студенокръвните, и особено - след в края на Конклав от Сенки, просто Фийст ме изгубии. Мисля, че точката след която трябваше да спре определено бе Нататък всичко се повтаря, уж герои със същите имена, а са съвсем други  Да не говорим че Пъг което вече става досадно.
А това как обезсмислиха съществуването на най-могъщите магове като Макрос и Накор просто ме вгади.
И отделно - когато започна Историята си, Фийст бе твърде много повлиян от Толкин...за добро или лошо. Тогава ми бе супер-интересно да чета героично фентъзи. Днес ми е скучно, предпочитам дарк фентъзи. Предполагам, че ако сега започвах да чета фентъзи и бях на 7-10 години щях с кеф да чета "Сълзата на Боговете", "Убийство в Ламът", "Възходът на търговеца принц" и пр.. понеже съм почти на 38, ми е скучно да чета за "Кралство под обсада".

И с Фийст стана като с Карл Май- в началото пускаха по 4 книги на година, посел по 2 книги на година, после по една книга на година, после по една книга на две години....в един момент  някъде между "Стейтман" и "Сатана и Юда" аз просто порастнах  и престана да ми е интересно. (отделно че силните книги на този автор излязоха в началото, а останалите не бяха на това ниво)
Вероятно ще  дочета до финал Фийст, защото повече от пет години чаках Читанка да пусне книгите...но определено не е същото.

Ти си бил по-търпелив от мен по отношение на Фийст.

Ликвидират, силно казано, просто си изживява живота и отстъпва на следващото поколение.

Някой да каже нещо за двете книги от "Кинжалът и монетата" на Даниел Ейбрахам? В озон са на промоция. Оприличават го на Мартин, а аз Мартин не го харесвам - преживявам някакво раздразнение покрай неговите текстове, имам чувството, че мрази героите си.
Стигнах до 4-та книга на Вещерът, страхотни са. Само дано Йенефер не предаде Цири. Гадно ще е. Тая нощ ще чета

На мен ми харесаха книгите, но поредицата е недовършена. Би ми било интересно да прочета и другите, но няма да се случи.

Мартин ме научи недовършени поредици да не чета. Пък не само той. И Питър Брет. И много други. Вече докато не видя края преведен - не чета. Затова ограничих фентъзито.