Кога е най-подходящо да станеш майка от емоционална гледна точка?

Авторке, личният ми опит и наблюденията ми са, че всичко е до психическа нагласа. Животът е какъвто сами си го направим. Дали сега ще си стоиш с детето и ще си мислиш какво си пропуснала или пропускаш, или ще го грабнеш и ще отидете заедно някъде, където детето ще се забавлява, а ти ще се разнообразиш, си зависи изцяло от теб. И не, животът с бебета и малки малки деца не е само по площадките и парковете, както често си въобразяваме. Често майките/родителите сами се ограничаваме. Животът не свършва с появата на децата. Да, отговорностите се умножават по много, но и се откриват нови хоризонти. Трябва само да ги видиш. Да преоткриваш всичко наоколо през очите на детето си е незаменимо. Все едно изучаваш света от друг ъгъл.

Аз лично, родих рано(според съвременните разбирания за "рано"). Преди да стана майка бях също от куподнжийския тип, бях ужасно свободолюбива и обичах спонтанността. Не предполагах и не планирах да раждам преди 32-35г. Но срещнах мъжа ми и осъзнах, че искам да създадем семейство. Имах огромното желание да имаме дете, а готова не съм била. Не смятам, че някой е готов за дете, преди да е видял и разбрал какво е, без значение от възрастта му. Когато забременях, едновременно бях много щастлива и много уплашена-как ще гледам дете, как няма да имам време за себе си и т.н. Първите няколко месеца след раждането бях в лека депресия и често си мислех как повече никога няма да имам време за себе си. Просто наистина моят живот се преобърна и промени на 100%. Повечето от моите познати и приятели от преди(връстници, колеги от университета и т.н.) нямаха и все още нямат деца. Постепенно, обаче, с времето дойдох на себе си, свикнах да съм майка, семейството ми се сплоти. Към днешна дата с ММ имаме вече две деца, един куп планове за бъдещето ни и най-важното-свобода. Да, странно е родители на 3 годишно и на бебе да казват, че имат свобода, но е така. Свободата е в съзнанието ни. Сега си намираме най-различни занимания и това, че сме с две деца изобщо не ни спира. Стане ли ми тегаво, товаря двете деца на колата и отиваме някъде за разнообразие. А когато бяхме само с едно, все си мислех, че не можем тук и там да ходим, не е удобно с дете, трябва да порасне и куп други извинения. А сега, лятото даже и на море ходихме. Бебето си лежи на активната гимнастика на плажа, каката играе на брега и т.н. Ето това е за мен щастието и свободата-да правя всичко с децата си, а не да гледам да ги изтърся на някоя баба. Купони, безгрижие, това са адски тъпи и безсмислени неща. Отдавна не ми липсват и се радвам, че рано открих и осъзнах неща, които някои ги осъзнават чак на по-късна възраст. Животът ми стана истински, смислен и пълен. Като погледна сега, всичко което искам е в дома ми. Искам и още едно дете, ей така за разкош.

Аз родих на 25 и пак не ми се е тичало след детето много-много нито ми се играеха игри. Не е до възраст всичко.
Аз я разбирам авторката какво има предвид. Когато и да родиш все има плюсове и минуси, няма идеален вариант, но точно от емоционална гледна точка на зрялост, за мен преди 30 е рано

Гледам сте се разписали за бебета и малки деца.
Да ви успокоя, лесното идва когато влезе в гимназия. Чак сега се усетих като с едно дете. Когато големият е на училище, навън с приятели или при баща си го чакаме с нетърпение да се прибере да ни помогне с нещо. Я ще напазарува, я със сестра си ще постои, я някоя чиния да измие.

Аз мисля, че разковничето е какво сме свършили до момента, в който сме родили. Ако сме се реализирали, ако сме поживяли, ако сме смогнали да уредим жилищни въпроси, постоянна стабилна работа, човек, до себе си, в който да сме сигурни, то тогава се понася по-лесно. Ако тези фактори не са налице, винаги ще има доза съжаление и колебание "какво можеше да бъде, ако...". Някои хора го постигат на 25, други на 35, различно е.
Аз лично за себе си искам да не бях толкова глупава и да бях взела други решения, защото едно по-ранно раждане ми костваше завършване на университета, стоп в кариерата, хайде после още едно дете, хайде съобразяване да си намеря работа, която да е подходяща за майка с деца, всички тези ограничения водят до там, че на 33 г. все още до никъде не съм я докарала и стоя на някакво входно ниво, а съм работила доста. Междувременно завърших друго, че даже и магистър, но пак с безброй компромиси, стрес и какво ли още не. Та ако имам възможност да се върна, щях да си уча, да си завърша, да си намеря хубава работа, да си се издигам постепенно, да си намеря мъж до себе си, да поживеем няколко години, че чак тогава да решим, че искаме дете и сме готови за това, да се подсигурим с жилище....А не - обичам те, давай да се женим и да правим деца, ще живеем у нас, ще завърша аз, колко му е 1 год ит.н.

При избора за деца има някои "меки" граници (колко още години пътуване и излизания), ама и някои твърди граници. За мен е абс. неприемливо жената да си жертва образованието. Не говоря да учи до доктор на науките и след това дете, но минимум бакалавър, завършен, и 3-4 години стаж. Това дава основа да се върнеш в играта след първото дете и да вървиш нагоре след това.

Подсигуряването с жилище е много условно, при тоя луд пазар може да стане, може и да не стане. Няма никаква драма да започнеш семейство с живот под наем, това е "мека граница". Но да го започнеш в детската стая...това вече за мен е абс. твърда граница.

Някои неща са основоположни, други са екстри. Да, не съм яздила камила до пирамидите преди децата, не съм била и на сто други места, не скочих с парашут и каквото се сетите. Но това са дребни компромиси. Голям компромис е да нямаш работа, образование, и най-вече бързайки, да вземеш много кофти човек (не е хубаво да се обобщава, но мъжленцата, дето бързат да те забременят на 21, не са много стока).

Подкрепям напълно. Специално за оцелелите след 7 клас:

Това с повторното учене с ученика хич не ме блазни, даже ме втриса още от сега. Особено да им чета глупостите по учебниците.
Моя приятелка пише есета, домашни, решава задачи, а осмокласничката си слуша музика, щото ... трудно й било.

При мен май никога няма да стане, но не го считам и за необходимо. Почти на 33, с кариера, имам мъж, дом и финанси, но дори и грижите за една котка ме изкарват извън нерви понякога. Сега съм си самодостатъчна, независима и доволна от себе си и свободното си време за пръв път в живота ми. Мога да си позволя неща, които с години не можех. На 20 бях по-съгласна за деца, но не се случи. Сега съм и психически,и физически по-уморена. Никакво желание да поемам отговорност за което и да е било друго същество. Много време бях сама и съм свикнала, че мъжете не са кой знае какъв фактор в живота ми за да се реша да раждам за когото и да е било. На сегашния ми партньор съм обяснила тая моя особеност още в началото. Отделно имам и няколко здравословни проблеми, които биха се влошили в бъдеще, не искам някой се чувства задължен да ме гледа.

Авторке, разбирам те. Според мен няма идеална възраст, всяка възраст за раждане си има плюсове и минуси. Твърдо съм убедена, че няма как да си готов психически за това, защото просто не знаеш какво да очакваш. Много зависи какво дете ще ти се падне. Колкото и книги да си изчел, и съседски деца да си гледал за 1 час, няма как да се подготвиш. Родих на 32 г., винаги съм била завършен егоист, самодостатъчен човек, умишлено не родих по-рано, просто не исках. Бях се подготвила за много лошо развитие първите 1-2 г. За щастие, ми се падна страхотно дете-неревливо, спящо, ядящо. Той е малък още, та сега се готвя психически за малкия пубертет- 2-3 г. Сами го гледаме с мъжа ми, няма кой да дойде да го погледне и за 10 мин., но това вече за мен е щастие, никой не ми се меси и не ми дава акъли кое как. И на мен ми се излиза с мъжа ми понякога, ходи ми се напред-назад, но няма как. Стискам зъби, докато стане на 4, тогава смятам, че ще мога да си отдъхна.

Е, аз пък родих на 24, още по-рано от теб. И да - минаваха ми в началото такива мисли, макар че винаги съм си се представяла като млада майка. Забременях бързо и безпроблемно, възстанових се светкавично. И сега съм на 34, детето ми вече е на 10, а аз си гледам живота, докато другите, които са изчаквали, тепърва раждат, сменят памперси и разни досадни неша, които на мен са ми вече дооооста далечни. Да, и с по-големите деца има проблеми, но няма нищо общо с първите 2-3 години, когато хлапето е буквално залепено за теб и не можеш да мръднеш. На 10 си е вече самостоятелен индивид. И нищо не съм изпуснала - идеално си живея.Така че - споко! 28 си е една съвсем нормална възраст за първо раждане, хич не е рано даже.

Това ме подсети. Когато се роди моята, толкова гръмогласна, че озвучаваше цялото отделение. Докато другите бебета едва мякаха милите, това имаше леле какъв глас - гласище, и оперен певец би завидял. Майките се питаха моето ли е, моето, а аз някак с притеснение казвах - не, моето. Та, още тогава му казвах на мъжа - дай да го сменяме това, докато има избор. Той - не, та не, взимаме си го. Сега почти 4 години по-късно си е все така, само дето аз от тиха, но твърда, се научих да крещя и още как.
И това за намесата също ми стана смешно, защото свекърва нямам, но мъжът ми играе за Оскар и тази роля.
И като казах 4, сега виждам малко светлина в тунела, че с това повтаряне до посиняване направо изнемогнах.

Защо пък трябва да са други?
Момичето е емоционално объркано, нещо, което ще премине, период е.
Вие кои сте да съдите. Има един, който може да съди..
Проявете разбиране, на всеки се е случвало да изпадне в депресия, да има черни мисли, да изпитва тъга, въпреки , че държи цялото щастие в ръцете си. Всичко е човешко!
Тони, намери си някакво хоби ( ако нямаш) без детето- фитнес , групови занимания, може пък да помогне да не мислиш толкова.

Iligd благодаря за подкрепата! Човек има нужда да чуе нещо такова, когато му се въртят такива мисли в главата и то не от малко време! Отскоро имам хоби, занимавам се с грим, мн ми харесва и ми доставя удоволствие 😊.

На твое място бих родила деца с малка разлика, за да израстат по-бързо , така или иначе вече имаш едно.
Нощните приключения не е необходимо да спрат ако са толкова важни. Все пак щастливите деца имат щастливи родители на първо място. И при добра организация всеки ще получава и своето си.
Лично аз исках да имам дете на 24, а родих на 28, защото моят мъж, който въобще не беше купонджия, не беше готов през цялото това време. За сметка на това е разкошен баща.
За мен с децата идват новите приключения. Освен, че покрай тях имаме и много нови контакти и приятели, всяко едно изживяване е по-вълнуващо когато го споделяме с тях. Всяко едно познато за нас нещо се съживява по нов начин погледнато през тяхните очи. И когато искам да развълнувам тях се вълнувам много и аз .
Освен това съм поела на едно много важно пътуване, пътуването към себе си, в което най-важните ми водачи и учители са децата ми.

Страхотно! Продължавай да намираш себе си.