Представи си го от негова гл. т.: стадно, социално животно, което обаче е взето от стадото му като съвсем малко от някакви двуноги и поставено за известно време на витрина в магазин. Там вероятно си е намерило някакви приятели, едва ли е било съвсем само, та въпреки че му е било неприятно да е изложено на витрината, все пак е имало другарчета. След това друго поредно двуного го взима, води го второ непознато за него място, където обаче е съвсем само.
За прасенцата това да са сами е огромен стрес. Да си сам, отделен от стадото е да си уязвим за всеки хищник и това е инстинкт, с който ние хората няма как да се преборим. Нито можем да заместим техните си приятелства. Гледала съм прасенца по едно, гледала съм и прасенца в група, разликата е от земята до небето. Прасенце, което е само, подскача от всеки шум, напрегнато е, непрекъснато нащрек, не може да се отпусне и да поспи спокойно. Много ми е виновно, че на две мишлета, към които съм била много привързана и на които съм мислела, че съм добър стопанин, целият им живот е минал така.
С други думи, ако не искате то да живее в постоянен страх и самота, вземете му другарче. Ще са щастливи, а и вие ще разберете, че имате домашен любимец, а не някаква изплашено, затворено мишле, което не иска да излезе от клетката.