Топла есен настана, ДЕКЕМВРИйче скоро ще прегръща мама! 💛

Не ми се разказва за моето спешно секцио, наистина всичко се забравя. Единствено помня момента в който приятелката ми я донесе в стаята и видях за първи път. Няма такава емоция.
Сега пак се очертава секцио поради скорошно такова, е ще издържа някак си.
Мразя болничния престой, но това че кумата ( приятелката ми) работи в АГ малко ме успокоява.

Аз май от секциото се притеснявам повече. Никога не са ме оперирали и не съм имала дъшги болнични престои и ме убива мисълта,че трябва да съм зависима от някой (говоря за първите дни). За сега нямаме решение с лекаря ми-ще му се доверя напълно. Бебето върви едро и той ми спомена секцио,но има време. Живи и здрави каквотот дойде-гледам да не мисля много.

Мен са ме оперирали от ендометриозна киста с пълен разрез. Да, при тази операция не се реже самата матка, но изживяването е подобно. Мисля, че 5 дни стоях в болницата, а после вкъщи като се прибрах бях вече раздвижена. Единствения дискомфорт ми беше, че не можех да се навеждам в началото и от легнало положение трудно се изправях, но и това отшумя до втората седмица. Сестра ми след нейното секцио също до втората седмица беше пушка. Докторът каза, че дори разрезът от секциото ще бъде на същото място, където е бил този от операцията ми и няма да имам два белега (не че ми е толкова важно, имайки предвид, че ми е под бельото). Аз за себе си съм избрала този начин на раждане и не искам да натрапвам мнението си на никой. Уважавам момичетата, които искат да родят по естествен начин, просто аз си се познавам и предпочитам всичко да ми е планирано и контролирано до колкото е възможно, а и на мен от силни болки доста ми пада кръвното и припадам, затова не искам да рискувам да припадна докато раждам. Смятам, че всеки решава сам за себе си, тъй като никой не познава телата ни по-добре от самите нас.

Аз също знам как ще раждам- секцио. Нямам друг избор и добре, че в днешно време го има отработеното секцио, че да мога и аз да бременея. Не се притеснявам от секциото, мисля, че ще ми понесе много добре, защото имам две предходни операции с дълго възстановяване и тази ми се струва като лека интервенция в сравнение с тях.

Ох, момичета на прага на 8 ми месец и аз започнах яко да го мисля това раждане...Първото ми беше секцио по медицински причини и сега много ми се иска да е естествено, но определено започва да ме хваща страх....Искам с епидурална упойка, но както май вече бях споменавала, се страхувам че няма да знам кога да напъвам и да усещам процеса... Като цяло не знам въобще какво значи да напъваш....Опасявам се и от това, че физиологично съм много тясна- не знам това дали и до колко има значение....?! Мамите раждали с епидурална дали може да кажете до колко се усеща? Друго, което се чудя е дали да не започвам гледам някакви образователни клипчета свързани с дишането при раждане, напъване и прочие...Наскоро една позната американка ми обяснява, че там масово докторите им препоръчват няколко месеца преди раждането да започват да се мажат отдолу с зехтин, кокосово масло или други от този тип, за да стане кожата по-еластична и евентуално поне външните шевове да са по- малко...Не знам до колко има резон в това, разбира се....

Малее говорим за раждане вече.
Имах определена дата за секцио постъпих за приемане, но тоновете на бебето не им харесаха та я извадиха спешно около 23 часа вечерта .

Здравейте  мамиии, много интересни въпроси сте почнали да обсъждате, та да кажа и аз мисля постоянно за раждането вече и няколко пъти сънувах , че раждам по-рано , но си мисля че това може да е и защото още не сме подготвили нищо вкъщи. Тъй като решихме тези дни ,че ще останем в мама да живеем на този етап , а тук трябва също лек ремонт за стаята , където ще е бебчо, той ще е при нас за сега, тъй като пространството у мама е органичено( има една неизползваема стая де, но на нея и трябва основен ремонт) , а и мисля че така ще ми е по-удобно да го обслужвам. Ние също имаме кучета, но едното е навън, другото на село, а третото в баба , така че вкъщи няма да има куче за сега. Но когато ходим в бабини ще гледам малкия да свиква с Бела (кучето), а и тя с него ( когато поотрасне малко разбира се) Иначе с покупките не се чувствам чак напреднала, но долу-горе сме подготвени, само кошарката и скрина са едни от спешните  неща, които трябва да поръчаме и да се успокоя за тях вече. Тези дни ще ходим да ги поръчваме . А и корито със стойка също ми е едно от спешните неща, но и това ще се набави скоро. Другите неща вече малко по малко и тях ще набавим . За раждането искам да е нормално, понеже ме е страх от операции супер много и скоро лежах за първи път в болница, така че нямам опит в тези неща, но все пак ще гледаме какво ще става, то не се знае , понякога не става както искаме ние...Да ужасена съм, страх ме е , но всички жени минават от там така че, ще намерим кураж и ние някак си... Вече ми е много трудно , онзи ден тук валя и ми се наложи да тествам бързината си за да не ме навали дъжда и да пробягам отсечка от 15 метра от колата до входа на блока и ви казвам честно толкова тромава никога не съм се чувствала, бях супер бавна и супер много се изморих хахахах, но вече ще е така

Калиси, не мисля, че е ок да се мажем там с каквото и да е. Камо ли зехтин 😣

Иначе акушерката на лекцията каза, че имало уред тазомер и мерят таза ти и бебето и преценяват дали ще може да мине през таза ти или не. Не съм чувала досега за това, но тя обясни, че няма такова нещо като на око някой да ти каже дали си тясна или не. Ще питам моя лекар другия път.
Иначе започнах да се чудя, щом акушерките водят раждането, защо ще плащаш за избор на екип, ако дори не я познаваш? Какъв е смисъла от това нещо при естествено раждане?

То като цяло контракциите са зора, там е цялата болка. Самия процес на излизане на бебето не боли поне така са ми казвали, понеже аз накрая си исках упойка. Акушерките ми казаваха, че малко ми остава половин час, но 6 часа на система имах чувството, че няма да издържа😁В крайна сметна както казах така ти се вдига адреналина, че после чак се чудих аз наистина ли успях да родя дете😁Усещането като ти сложат упойка та е Облекчаващо болката спира, но се усеща контракцията,т.е стягането на матката. А за дишането повярвай ми от самосебеси ще го усетиш как е правилно. Аз в началото като почна да ме боли взех да викам и се паникьосах и сестрите ми казаха да си пазя силите за съществената част. И някакси отвътре го усетих да си поема въздух и да издишвам. Пак казвам акушерките за това са там питайте ги кое е правилно, те ще ви напътстват през цялото време и за дишане, напъни кога и как.

Калиси, доколкото си спомням ти спортуваше активно или греша. Това ще ти е голям плюс - със сигурност познаваш добре и умееш да контролираш тялото си, тоест знаеш какво движение да направиш, за да получиш даден резултат. Това ще ти е от полза с упойката, защото поне в моя случай грам нищо не усещах, само изпълнявах какво ми кажат - "напъвай" и аз уж напъвам.
За воденето на раждането - да официално май акушерките изграждат ама предишния път моя доктор не ме остави нито за минута. По едно време се развика "виждам глава, някой да дойде" ама кой и защо викаше идея си нямам. Но пък може да е различно на различните места.
Аз почти се примирих със секциото този път, но си ме е страх 🙄
А относно покупките - имам дрешки от една приятелка, но нейното е септемврийче и пет бодита и едни ританки, това е 😁 Та положението е мама миа и като вече не мога да изкарам и 30 мин права... Вече съм във фаза "да става квото ще". От почти месец живеем по родителите, щот правим ремонт на великата баня, една манджа не мога да сготвя щот не ми стигат силите и корема ме стяга почти постоянно ако не лежа.
В заключение на дългата тирада - спокойствие му е майката по време на раждането!

Хич няма да го мисля това раждане и мен ме е страх от неизвестното , но толкова жени са родили няма как аз да не мога , а пък и вече толкова Искам да го видя и прегърна, че нямам търпение по бързо да дойде момента . Момичета аз доста сериозно се разболях и нз какво да правя . Тъкмо мислех , че съм го стопирала и се почна хрема и кашлица . Май ще ходя до лекарката по рано от назначената дата за прегледа. От това , че дишах през нощта от устата, резултата сега е паднал глас 😣

Добро утро
Феталната ехокардиография на бебка мина, слава Богу всичко е наред. Малко е по-голям наистина този отвор, който разделя сърцето,но не бил толкова над нормата,за да е опасно за бебчето. Сърцето е идеално развито. Отдъхнах си.
Минах преглед и при лекаря,който ще избера за раждането. Много ми допадна. Направи ми обстоен преглед. Обсъдихме проблема ми с тромбоцитите.
Ще раждам отново нормално. За сега върви със седмица напред бебчето. Според него ще родя по-рано.
Дано, обаче се обърне девойката главично, че сега отново беше седалищно...
От няколко дни така силно рита имам чувството,че ще ми пробие корема.
С първата бременност такива силни шутове нямаше.
Не го мислете раждането,толкова бързо се случва всичко, адреналина е толкова висок,че когато дойде момента мислите са само към това,кога ще гушнем бебчето.
Лично мен не ме е страх от самото раждане, казвам го като преминала през доста дълго първо раждане,а от това дали всичко ще е наред и ще успея да родя нормално.
Изпитвам ужас от секцио, това е страха ми. Но вярвам,че съдбата ще е благосклонна и няма да се стига до там.
Желая ви хубава седмица и мислете позитивно Болката ще ни доведе слънчицата, гледайте от този ъгъл на нещата.

Отивай на лекар, изобщо не чакай. 😟
Да се оправяш бързо
:

Добро утро,
Попи, радвам се , че е минал добре прегледа
Аз отново се влошавам и днес усещам как ще ми изпишат аб толкова не искам, но май няма как- какво ли не направих и тази хрема не спира, освен това усещам тежест в главата, болки в скулите, абе нещата отиват на възпален синузит, а никога не съм имала такова нещо...
За домашните любимци- и мен ме е страх от тази токсоплазмоза , нямам анти тела , а ме одраска коте още в самото начало на бременността. Това, което ми казаха , че наистина е по- голям рискът да се заразиш от недобре измити зеленчуци и плодове, които са били с досег с фекалиите на животното, а по козина и нокти то нямало от паразита. Иначе първата ми бременност и първите година и половина на каката , си имахме куче, което до ден днешен адски ми липсва. За мен няма проблем детето да се отглежда с домашен любимец, стига да се спазва нормална хигиена и редовно обезпаразитяване
За раждането малко ми е притеснено и на мен... също имам чувство, че ще тръгне по- рано , не знам защо. Принципно трябва са съм секцио, заради очите...

На мен ми мериха таза с някакъв уред още в 15-16 г.с.. Не зная дали пак ще го мерят, но доктора ми каза, че с тоя тесен таз ще е трудно да излезе това голямо бебе. Все пак има време.
Ние с покупките сме добре. По-скоро повечето неща имам от сестра ми и приятелка. Спирам работа след 2 седмици и ще почна да пера, подреждам, гладя и ще видя от какво още имам нужда. Памперси и козметика няма да купувам за сега. За болницата не ми търсят, а не смея да поръчвам големи пакети защото не знам какво ще понесе бебчо. Все пак магазини има на всяка крачка, а в нашия град 2-3 жени продават от Англия на много добри цени и имат постоянно.
Хубава седмица от мен, момичета!