Здравейте, мили хора.
Пиша тук за първи път.
Ще се постарая да съм максимално събрана и ясна.
Живея от близо 2 години с човека до мен.
Разбира се, в началото всичко беше прекрасно, както често се случва.
Сега обаче съм като в ад. Вечно начумерен, крещи за щяло и нещяло.
Направо не ми се описват конкретните ситуации, защото ме е срам, че още търпя.
Класически психически тормоз.
Дълго време търсех грешката в себе си, чудех се с какво го провокирам.
Така и не успях да си отговоря. Неговата вечна мантра е: "Свикни, че аз съм прав, а ти грешиш".
Не беше такъв. Преди известно време открих, че е теглил много големи заеми. Като го питах за какво са, така и не получих смислен отговор.
Живеем на квартира, в която аз се нанесох - той си живее там от 3 години.
Имаме домашен любимец, към който и двамата сме много привързани.
Знам, че ще ви е много смешно, но май единствено животинката ме държи.
Той няма да ми я даде, а аз не мога да я оставя, ще ми се скъса сърцето.
Междувременно на фронта се появи моя стара неизживяна любов, който е готов веднага да ме приюти в дома си, защото явно си дава сметка, че живея в отровна среда.
Всичко ми е каша в сърцето.
Как ви звучи моята история?
Благодаря на всички, че ме "изслушахте".
Пиша тук за първи път.
Ще се постарая да съм максимално събрана и ясна.
Живея от близо 2 години с човека до мен.
Разбира се, в началото всичко беше прекрасно, както често се случва.
Сега обаче съм като в ад. Вечно начумерен, крещи за щяло и нещяло.
Направо не ми се описват конкретните ситуации, защото ме е срам, че още търпя.
Класически психически тормоз.
Дълго време търсех грешката в себе си, чудех се с какво го провокирам.
Така и не успях да си отговоря. Неговата вечна мантра е: "Свикни, че аз съм прав, а ти грешиш".
Не беше такъв. Преди известно време открих, че е теглил много големи заеми. Като го питах за какво са, така и не получих смислен отговор.
Живеем на квартира, в която аз се нанесох - той си живее там от 3 години.
Имаме домашен любимец, към който и двамата сме много привързани.
Знам, че ще ви е много смешно, но май единствено животинката ме държи.
Той няма да ми я даде, а аз не мога да я оставя, ще ми се скъса сърцето.
Междувременно на фронта се появи моя стара неизживяна любов, който е готов веднага да ме приюти в дома си, защото явно си дава сметка, че живея в отровна среда.
Всичко ми е каша в сърцето.
Как ви звучи моята история?
Благодаря на всички, че ме "изслушахте".
