Има ли място за всички на площадката

Тази тема ми е много на сърце. От София съм  и синът ми е от много малък по площадките, сега е на две години. Много пъти е имало грубости от страна на деца към нас и пълно безхаберие от страна на родители. В началото си траех, но после почнах да си реагирам спокойно, но твърдо. Най-много ме дразни, че на пързалките не се изчакват. Ние винаги изчакваме и не виждам смисъл пет деца да се качат едновременно и да се рискува падане. За съжаление, други майки не виждат нещата по този начин.
Един път едни деца не само го изгониха от пързалката, ами после искаха неговите играчки и аз им казах, че не са познали и след като го гонят от пързалката не позволявам да си играят с играчките му.
Друг път едно дете тръгна да го бута от високо, казвайки "ти си бебе, не ти е мястото тук" и го бута. Казах му, че ако продължи да го бута, ще го бутна аз. Майка му ми вика "ама те са деца" ами като са деца да се намесва и да наблюдава своето дете, а не то да го бута.
Трети път откраднаха и няколко книжки ...пред очите ми изчезнаха обикалях обикалях и не ги намерих.
Моят син също най-често си тръгва при грубост от деца, отсвирва ги. Просто е по-стеснителен.
Другото ни местонахождение е в малък град извън България и тук пък има страшно много площадки, които сега, поради лошото време са свободни и сме царе. Много се успокоявам, когато  съм тук, заради липсата на войните по площадките.
Тоест, съвсем не си само ти, на мен също ми е страшно напрегнато по тези площадки, понякога са като военна зона. От известно време насам политиката ми е да си защитавам детето от нагли дечица и безхаберни родители и да не ми пука хич кой какво си мисли. И на него не му позволявам никакво кофти поведение, разбира се.
Атмосферата много зависи и от квартала. В нашия квартал сме все прости селяни, но в Борисовата градина на един пясъчник, на който го водя, са били все възпитани родители (даже прекалено) и не съм имала проблеми.

Аз съм си писала вече в темата мнението, но искам  да споделя нещо позитивно - последната седмица срещнах изключително мили и възпинани деца от ромски семейства( съвсем различни, не са роднини). Бабата и майката, облечени по типичния за етноса начин, стоят отстрани на пейките. Децата бяха изключително мили и към моето дете и към възрастните. Говореха ми на "вие", (на 4г и 5г), използваха етикетни изрази на вежливост, говорят без превземки и крясъци. Ходеха на детска градина, дори си дадоха играчките да ги разгледаме.
Много приятно впечетление ми направи това!

Друг път едно дете тръгна да го бута от високо, казвайки "ти си бебе, не ти е мястото тук" и го бута.


И на нас се е случвало и това много ме подразни , сякаш аз трябва да се обяснявам на това дете какво правим там , все едно ние нямаме право да ползваме пързалката , защото според него бебето не можело и не е способно нищо да прави...

При нас малко се оправиха нещата. Започна да разпознава къде е желана и къде не. Отбягва по- големите деца , освен ако те не я заиграят и играе с тези които усети ,че са добре настроени към нея.  Играчки , които не са нейни не дърпа от децата, изчаква да я пуснат и веднага се изстрелва да я взима след това. Много е смешна. Смятам , че като стане малко по -голяма , ще има самочувствието да се отстоява и сама без да я е страх.

Браво на вас! Дано и при нас се оправят нещата с времето, много преживявам за социализирането му. Той е свикнал да е основно с възрастни, които много му угаждат и глезят. Нежна душа е. С децата не е съвсем самоуверен.

При нас бутането беше особено дразнещо, защото целеше да събори детето от високо...

Разбирам ти притесненията относно социализацията,именно заради това я водя по площадки и паркове от бебе да вижда и свиква с деца , защото тя прекарва почти цялото си време откакто е родена само с мен и с баща си. Бабите рядко се появяват и й липсва внимание.
Ще се оправят и при вас нещата , просто трябва да сме нащрек и да отбягваме по-големите деца поне за сега

Никой не отбягвам. Само тези, които повече от веднъж са я нагрубили (физически и/или вербално). Та тя се спуска от 8-9 месец във всякакви пози и положения на всякакви пързалки. Предпочитам да сме сами по отношение на моя комфорт. Но обикновено не сме и ние бягаме от гушкащите я каки 😆 Изобщо може да не комуникирам. И аз съм човек. Но като Е, да Е. Това Е.
Веднъж нагрубих едно момче. Още го мисля. Но това е детето, което абсолютно винаги се отнася лошо с моето. Има бебе братче и подозирам, че майката има пропуски. Виждала съм я да оставя по-малкото братче на люлка и да тича до количката да си вземе телефона. Аз изобщо не го нося, защото нямам време да го използвам. Но нека не съм критерий.
Та по-голямото й момче в един от последните пъти пищейки (минимум на 3-4 години е) бягаше от моето бебе на 1,4 и крещеше "чудовище". "Ти си чудовище!" се чух да изричам. Звуци в небитието. И слава Богу, защото аз още се обвинявам...
Но точно тази майка съм я чувала за философията в живота, че щом са го ударили - да върне. Тогава се обадих, много съм неудобна. "Така докъде ще я докараме?" попитах. Тишина, както, когато синът й бута и нагрубява моето бебе до което съм на по-малко от петдесет сантиметра. Понякога не си струва. Има прости родители и това е. Само ми става мъчно за децата.

Така е. Гбури, невъзпитани и ограничени възрастни има. Те възпитават груби деца, които един ден ще са част от групата на нашите деца в ДГ или от класа им в училище. Затова и аз залагам на това, че детето трябва от малко да се среща с тях на детската площадка и да свиква със съществуването им (но не и с поведението им, защото то е неприемливо и това съм обяснявала многократно на дъщеря ми). Стратегията ми е да я уча да не общува с тях, защото много често освен агресори, те са и провокатори, които провокират реакция от отсрещната страна и в последствие реагиралото на провокацията  дете излиза виновно. Не харесвам правилото ако те ударят, удари и ти, защото то според мен подклажда нова проява на агресия, която не потушава агресията на първоизточника. Но за съжаление ми се струва, че децата, които не реагират на удара с удар биват възприемани от връстниците си като слаби, смотани и т.н. Уча дъщеря ми в такива ситуации да казва на някой възрастен, но пък това я прави клюкар. Изобщо деликатни са нещата, но колкото по-рано срещнем децата си с различните типове поведение, толкова по-подготвени ще са те за тях, когато ги срещнат извън нашето присъствие.

Предполагам, че е така. Аз пък все раздавам. И накрая ми откраднаха (и досега не знам кой, но все някога ще излезе наяве) първата количка (от магазина на Техническия музей), която й взехме като ходихме заедно до Виена преди няколко месеца. Това беше първият й подарък от чужбина. Винаги давам. Понякога от детето си взимам да дам, защото знам, че реално няма интерес и се е пренаситила от играчките си. И накрая... Още ме е яд. Площадката беше пълна и просто някой си я е взел 🥺

Първо, ние няма да бъдем все до детето си и то трябва да свиква да се "оправя" само включително от детската площадка се формират тези навици. Колкото по -рано детето "разбере" ,че света не се върти около него, толкоз по - добре. Майката създава "фалшив свят" за детето си и то водена от най - добри намерения. За децата често това е вредно, дори от бебешка възраст е добре да формирате някаква самостоятелност, даже и в отношнията с другите деца. Не става дума да седите и гледате, но по-малко намеса , по - добре.
Аман от майки орлици !
Колко съсипани деца има от такива майки , нямате си представа.
Тича майката да му връзва обувките, той вече станал на 9 години.
Тича с попара да му блъска в устата на детската площадка, детето плюе.
Една майка я гледам, тича след момче на 8 години (някъде там) на площадката и му бърше през 2 минути врата да не се изпоти. А той навлечен с дрехи, вече голям и му се играе. Ами ще се изпоти , как няма? Майка му супер  притеснена

Шанса такива деца да намерят "достатъчно добро" за тях мястото като възрастни и да "открият  "достатъчно добра съпруга/ съпруг колкото мама е била добра, този шанс е нула . За жалост.

Мама си е МАМА, единствена и незаменима ❤ Съпругата трябва да е съпруга, не мама.

Ми моята майка и сега тича да ми оправя бакиите и се опитва да се бърка. Намирам го за нормално.  Тези бебешки независимости, според мен, идват от разни западни модерни теории на пишман експерти, към които аз съм изключително подозрителна. За щастие, нямам обувки с връзки, че така и не усвоих изкуството на връзването им.  Нормално е майка да си пази детето. Още повече, че по площадките има рискове от сериозни наранявания и падания. Сега виждам, че в лошото време площадките са празни, което ме радва )

Е какви бебешки независимости, тук бяха примерите вече с деца на 8. И аз съм забелязвала как деца вече на 7-8 се обгрижват като тригодишни. А те трябва да са компетентни за доста неща, да им е показано и да се пазят. И всяка възраст си има неща, които може да върши независимо.

Ако има риск от сериозни наранявания, то майката следва да прецени и да не ходи там, а на по-безопасно място. А не да заведе детето на опасно място и после да кръжи отгоре.

Сирена, ами площадките, на които ходим ние специално, са от 0-3. Но често идват по-големи деца, които за мен са проблематични. Едни батковци използваха пързалката за малките като крепост, от която се стреляха с някакви последна мода пушкала и настъпиха едно бебенце.
 Аз не знам как би могло да има безопасно място без да е майката наблизо, защото има люлки и какво ли не Дори 3годишно дете може гадно да удари едногодишно, например. Едно 3-4годишно  беше взело топката на моето и я беше заровило някъде, моето търчи по него и  онова беше дръпналo едни клони навътре и МНОГО  му се искаше да ги пусне да изплющят сина ми в лицето. С такова изкушение гледаше и се обръщаше към мен къде съм. ).
 Сигурна съм, че ако не бях да кръжа, щеше да ги пусне върху лицето.  
Моето дете е независимо в една стая вкъщи или на обезопасения ни двор, тоест в наистина планирана среда. И пак не на 100%, защото сутринта видях, че снощи някъде е намерил два гвоздея и си ги е сложил в джоба. А можеше да ги глътне.  В обстановката, която е при най-близките ни площадки, дори за най-малките деца, ситуацията не е безопасна, децата са прекалено много, на различни възрасти и така.

Мисля, че си по-скоро плашлива мама. Децата не гълтат гвоздеи. Особено ако вече имат акъл да си слагат неща в джоба.

Не разбрах на каква възраст е детето, но може наистина все още да не е за площадка. Може би наистина е прекалено малко и тия "паяци" обикновено следва да се водят далеч от други деца. Щом за вас и тригодишното е някакъв опасен звяр - ами сядате на пейка, или си търсите "стадо" годиначета.

Виж, че 3-4 годишното в крайна сметка не е пуснало клоните. Защо? Защото е играло много и вече знае какво може и не може.

Да, дете на 1г. е много далеч от независимост, но на 3-4 вече няма хеликоптери, оставяме ги да се поскарат. Впрочем сама ще видите.

Абсолютно съм съгласна със Сирената по темата като цяло. Наблюдавам в последните години тенденция към нарочна инфантилизация и честно казано нямам обяснение. За по-големи деца иде реч естествено.
Моето годиначе е напълно самостоятелна бойна единица вкъщи и когато сме сами на площадката. Има ли други деца обаче, съм резонно до него на тоз етап, защото още не е наясно с правилата на нещата, а нежеланието на по-големи за комуникация с бебета ми е напълно естествено и не знам защо има хора, които ги учудва.

И апропо, не считам желанието на която и да е майка за оправяне на "бакиите" за нормално след една ученическа възраст натам.