В петък ходих до ЛЛ за мед. бележка за спорт. Мога да похваля мед. сестра, че знаеше как се пише таекуон-до.
Та... мушнала съм си слушалки (тапи) и бодро се разхождам. Поседнах на една пейка на слънчице и си допивам кафето. Слушам си музика. Свършва една от песните и започва... някаква бясно хъркане. За малко да изскубя слушалките от ушите си.
Записах ММ преди време как похърква и забравих за файла. А музикалният плейър на телефона свири всичко музикално дет намери на телефона. Даже забравих да пусна файла на ММ. Пускам му го и веднага ще го изтрия.
(Пуснах... "аз ли съм това??", "ами не, тоя дет те замества докато си в Македония"
Изтрих файла. Няма да има повече изненади.)
Благополучно се прибрах от ДКЦто. Синът ми иска да се подстриже. Изпратих го да си запише час, а ако фризьорката е свободна да сяда на стола и да ми се обади, за да отида да му платя фризурата.
Звънна детето и каза "подстригвам се". Казах му, че тръгвам.
Междувременно си спретнахме мини скандал с голямата. Качи ме на черешата за 5 мин.
Изхвърчам от не и се мятам на асансьора. Телефонът ми пее, че съм си забравила часовника. Не е толкова важно, ама се усетих, че съм по чехли и без пари.