В 28г.с съм и от повече от месец съм в хоризонтално положение.
Имам две малки деца и чакам трето. Първото е от 5ти опит инвитро. Второто стана естествено и две години след 1вото раждане станах за втори път майка в 32г.с след спукан мехур. Три години след това отново забременях, отново естествено. Беше шок - с мъжът ми бе сме първа младост, тъкмо животът ни беше влязъл в някакви релси и се бяхме успокоили. Няколко дни след теста правих аборт и отново ежедневието ме завладя. Имах много кръвотечения, цели парчета като лигавица. Последваха и два цикъла. Кръвното ми рязко взе да пада. Не се чувствах в кондиция. Все неща, които са присъщи след аборт. Два месеца по-късно отидох на профилактични, а се бяхме разбрали и с лекаря да мислим какво ще правим с множеството ми миомни възли. Та на този същия преглед се оказа, че абортът ми не е бил успешен?! И вече съм в почти 16 седмица бременна! Това вече беше шок. Още на другия ден ми записаха час при Д-р Сигридов. Бях тръгнала с очакването да ми каже, че трябва да го махнем. Той обаче направи точно обратното. Ударно пуснах всякакви изследвания - излезе тромбофлебия, много високи рискове на всички възможно синдроми. Пуска неинвазивен пренатален тест, който отхвърли всичко. Лошото беше, че имах конизация на шийката, едно преждевременно раждане, множество миомни възли... Шийката в 21г.с се скъси до 2.6м и в 22г.с Д-р Христов ми направи серклаж. От тогава съм в леглото - 5 минути изправена водят до контракции. Ходенето ми е мираж. Няма да описвам всички емоции, през които минавам, съмнения и тревоги. Кълбо от нерви съм, но гледам да се държа пред децата. Шийката продължава да се скъсява. Най-вероятно другата седмица ще вляза в болница за задържане. Следящият ме лекар иска да сложим и инжекции за дробчетата. Усещам го, че няма вяра да стигна до 34г.с.
Знам, че и това ще мине, но тези дни са ми много тягостни .