Как да се справя с подигравките?

Така е. Съмнявам се от днес за утре да се научи да си отваря устата. Това е дълъг процес и трябва тя да се научи и промени.
Затова и най-добре жалба. И не мисля, че е добър вариант да я предупреди, че ще пуска жалба. Просто да го направи.

Вдигни й един скандал пред шефовете, ама така пред колкото се може повече хора, за да й покажеш че няма да й минат номерата.

Няма какво да си губи времето със скандали, направо да се хващат за косите. Да се постараят да увлекат и шефовете в мелето, разбира се, иначе идеята звучи леко незавършено. Нека летят шарени чорапи и маслини, ама ха!

Понякога наистина се изумявам от съветите във форума...

Ако вземе че те послуша, така авторката ще излезе скандалджийката. И на жалбата и никой няма да повярва.

И като вдигне скандал какво?Ще я изгонят дисциплинарно.

Проблемът на авторката е на първо място в нея самата. Затова ми е трудно да й дам съвет. Може би да си потърси друга работа и ако намери много да внимава. Добре е в нов колектив човек първо да се ориентира и да се постарае да се впише и после, ако вече се е доказал би могъл да си позволи малки странности/ индивидуализъм.

Аз съм съгласна с идеята за разговор насаме. Обаче обмислен преди това, с много спокоен тон и реплики. Правила съм го и при мен подейства. Ако не подейства, поне ще знае, че е опитала.

Аз пък смятам, че авторката трябва да бъде по - социална. Как пък с нито 1 колежка не намери общ език, как в столовата бързаш и се срамуваш и с никого 1 дума не обелваш?
И аз съм била на режим, нося си в кутия и излизам с колежките ми, намирам начин как да си хапна навън с тях, не може все да си изолирана.. тъжно е.
Работи върху себе си, а онази я затапи с 2 изречения.

Авторката явно е възпитан човек и по чувствителен, да трябва да се научи да се оправя в работна среда, но не мисля, че проблема е, че не излиза с тях на обяд.
Въобще цялата ситуация е сбъркана, как въобще т.нар. стари колеги, оставят някаква пикла дошла от две седмици така да се вихри и това се търпи и се влиза в тон.

О, случва се постоянно...Има една особена порода гадняри-кариеристи...

Това са злобни хора, без таланти. Държат се така, защото всъщност като служители не струват, но имат амбицията  и искат да са нещо повече. И като не могат да се докажат в работата, почват с интригите.
Способните хора израстват благодарение на уменията си.

С такива не става с деликатност, само открита война. Да види че няма да търпиш да те тъпчат. А и останалите да видят, иначе никой няма да те уважава. Ако се притесняваш, тя ще набира смелост и ще те мачка още повече. Тези от това си хранят самочувствието, така си избиват собствените комплекси. Трябва да покажеш, че си силна и няма да те събори. Естествено, не е приятно да отиваш в такава атмосфера, но тя е обявила войната и трябва да отвръщаш. Понякога такива предизвикателства са полезни, учат те да реагираш, както може да не си свикнала и ставаш по-силна и уверена. И не трябва да показваш че те бърка. Отговаряй винаги, и рязко, и иронично, както дойде. Но да има отпор. Примерно: "Очевидно съм ти много интересна, щом постоянно забелязваш какво правя и ям", или кажи за храната: "Ами вземай пример от мен!" и си продължи да си ядеш все едно не ти пука. И в краен случай ако положението става нетърпимо с времето, направи го достояние по някакъв начин и пред шефовете. Те няма как да не вземат отношение, все пак ги интересува работа да се върши.

Тази е надушила, че авторката е лесна жертва и за това така подхожда. Просто си личи на  хората, когато са притеснителни и няма да се опълчат. Авторката сама си казва, че е скромна, тиха и иска просто да си работи. Знам какво да е се притесняваш, с години съм била така, обаче ми писна и почнах да отговарям и да не "цепя басма". Колкото и съвети да и даваме, трябва сама да намери начин да се "пречупи" и да я навре в кучи г*з тази колежка.

„Където и да работи човек трябва да има някакво ниво на доверие”. - Именно, работила съм във фирма, в която шефката ми поставяше задача знаейки, че не съм все още навътре с нещата, тогава бях баш в началото, та още с поставянето на задачата ми я даваше грешна, но с такъв непоколебим тон, без да остави място за коментар. После ми се присмиваше в лицето, защо съм била мълчала и не съм казала, че има грешка, която е очевидна и аз трябвало веднага да я видя. Аз я видях, но замълчах и явно тя е очаквала веднага да й опонирам, а тя самата само ми метна демонстративно документите и се върна в кабинета си веднага. Е кажете как да работиш с такива хора, дето те пързалят и лъжат, а би следвало да им имаш доверие. И на следващото си място попаднах на подобни донякъде хора и както каза Елора, докато не се науча как да се справям с тях, винаги на всяко ново място ще има поне по един такъв, който ще си е поставил за цел да ме тъпче и унижава.
 „Проблемът ще е сериозен, ако по някакъв начин саботират навлизането й в работата и й отказват нужната информация, за да си изпълни служебните задължения.” - Това според мен е вече на лице за съжаление.
„Подобни персони се хранят от вниманието на другите, тя търси публика, така смята, че печели почитатели, а и се чувства по-смела, уверена – изнася сценки и чака "овации". - Така го виждам и аз.
Въобще цялата ситуация е сбъркана, как въобще т.нар. стари колеги, оставят някаква пикла дошла от две седмици така да се вихри и това се търпи и се влиза в тон. - Именно…
„Това са злобни хора, без таланти. Държат се така, защото всъщност като служители не струват, но имат амбицията и искат да са нещо повече. И като не могат да се докажат в работата, почват с интригите.” - В този коментар виждам новата ми колежка. Тя е била 10 години в една фирма и явно си е свикнала с постоянно пушене навън, с клюките, с махленските неща, с лежерност и бездействие, с постоянно оглеждане наоколо и коментари. Виждам я как едвам се сдържа да излиза на всеки един час да пуши и го свежда до 3-4 пъти на ден по 20 минути, което не е малко в сравнение на другите, които не пушат (като мен например). Преди да дойде при нас е била 3 месеца на едно място където не е можела да отиде до тоалетната дори, страхотен контрол, който не й е понесъл разбира се. Не мисля, че тя знае много, но спечелвайки симпатиите на когото трябва тук, тя си е осигурила тренировка и обучение, които ще са й безценни. Аз мисля, че тя работи само за себе си и не е лоялна към никого и нищо. Просто е дошла да се научи и в момента в който се почувства по-сигурна веднага ще отлети към друга фирма с по-добро заплащане.
Относно питането, колежката с чорапите която е кажи речи беше първоначално отговорна за навлизането ми в работата открито ми показва, че не желае да ме обучава. Постоянно ми казва, че е заета и не може да ми обърне внимание, а ако я помоля за разяснение на нещо или ако ми покаже нещо набързо и в процеса на работа имам допълнителни въпроси и искам да я попитам се държи грубо и с пъшкания и отегчение от нейна страна, а самата тя ми обяснява гадно и бързо колкото да не мога да кажа, че не е откликнала, но реално не ми е помогнала грам.
Не е такава обаче с новата колежка, тя е постоянно залепена за нея, а вече и тя към нея и само са ту двете на нейното бюро, ту колежката с чорапите ходи да помага на новата колежка, сама без дори да я е молила за помощ. Постоянно й казва „ Не се притеснявай, аз няма да те оставя сама и ще ти помагам”, а за мен е на 180 градуса като поведение.
Мисля, че новата колежка е решила да се гаври с мен, защото тази дето е близка с началството й е казала, че ще ме уволнят и новата колежка е видяла трамплин в това. Както се казва, съвсем няма какво да губи. В четвъртък получих уведомление на електронната ми поща, че фирмата ми е пуснала обява, че търси човек за моята позиция, но от една страна още на първото ми интервю ме беше казано, че ще се търсят поне няколко човека, а от друга страна не виждам къде „тези няколко човека” ще се настанят да работят, тоест трябва да се освободи място. Но не искам да се филмирам и да се стресирам излишно.
Тази седмица ние новите хора получихме нови разпределения на задачите и на практика, само аз съм без ментор. Всеки от новите колеги си има човек, който да е плътно до него, а само аз съм разкрачена, между двете нови колежки. Първо трябваше да е тази с връзките, но тя би отбой и уж ме прехвърли на другата. А тя от своя страна иска да се отърве от най-трудната, досадна и трудоемка работа и разбира се я даде на мен, без много подробности, но истината е че и двете са груби и лаконични. Набързо се изстрелва някакво половинчато обяснение, при положение, че знаят, че не знам и с това се приключва. Назначават се задачи, които е необходимо да се свършат бързо, а това е глупаво при положение, че правя нещо за първи път. Чувствам се като в  капан, обречена на провал. От долният етаж имах няколко колежки с който бях завързала някакъв контакт, но те сякаш охладняха, или просто новата колежка е обсебила и тях, защото тя ходи да пуши доста често (в сравнение с мен 1 на ден на обяд) и си търси компания винаги и разпръсква клюки и отрова и там. Бях се намерила компания за обяд, но изведнъж цялата минала седмица компанията ми беше винаги заета. А не мисля, че съм обидила някого или че е станало нещо конкретно.

Вече от един месец, чета усилено и се опитвам да навлезна в работата, но става въпрос за много материал, и за суха материя. Чета, чета и вече по едно време нищо не запомням. Такова нещо отнема време и аз съм си казала всичко на интервюто както е реално, какво знам, какво не и какво имам нужда да бъда научена, но явно обещанията се дават от не когото трябва, защото шефовете казват Окей, а тези, който всъщност трябва да обясняват явно не са окей да показват и обучават толкова много. Другите нови колеги също навлизат кажи-речи бавно. Понякога се случва да правят нещо цял ден и накрая да са объркали всичко и тях, ги увикват, но не точно по същият начин по който например правят забележка на мен. Чувства се една злоба, докато при тях, не е точно по същият начин. Даже се спомням веднъж за едно и също неща като грешка как се скараха на мен и на колегата. Мен само дето не ме набиха, а на него му казаха, че е сбъркал  все едно не е голяма работа, просто ей тъй „не е нещо за което да се тюхка”, нито пък важно.
Единственото за което ме е яд, е че работата ми в момента е на 40 минути от нас с ГТ и това е най-близкото до домът ми място от десетилетие и половина. Затова и набързо приех неподготвена тази работа, защото предложението за нея, дойде неочаквано. Жалко наистина.

Много стана дълго хора. Ще ви отегча прекалено много.

Утре ще отида със свито сърце, но съм ви безкрайно благодарна за подкрепата и съветите.

И защо ще ходиш със свито сърце? По-добре отиди с гордо вдигната глава И стига си чела тъпия сух материал. Прочети "Сун Дзъ" или нещо такова. Крайно време е обстановката ти на работа да се разведри, а това няма как да стане, ако се вторачваш в отровните езици на колежките ти. Не е полезно за здравето И още един път апелирам, че първо трябва да изравниш неравния резултат в съотношението на силите. Дотогава ще се наложи известно време да работиш "на загуба".