Изпитвам радост най-голяма - иде ДЕКЕМВРИ и ще стана мама! Тема N10

Мони от това, което аз знам няма час за пиене или част от деня. Преди когато пиех сутрин обед и вечер магнезий, трябва че магнезият в 7 12 и 10 вечерта, а сорбифер в 5 следобед. Сега понеже пия магнезий 2хапчета вечер, пия сорбифер сутрин, ако забравя следобед. Важното е да има поне 5 часа от магнезият и да не се ядат също в близко време до приема на желязото млечни продукти, яйца. Също така понеже витам Ц помага за усвояването му, а сега и покрай тези настинки си взех витам ц 500мг и ги съчетава и гледам да ям портокали, мандарини, лимони, за да се усвои по добре и си мисля, че това се отразява, защото като пиех по няколко хапчета желязо за 1 месец не ми се вдигна толкова хемоглобина, колкото след това, когато пия по 1 само, но го съобразявам с други неща.

Фем, аз съм с кетони почти всеки път. При мен е от обезводняване, защото почти не съм преставала да повръщам досега.Ако предната вечер си вечеряла по-рано и е имало по-голям интервал без храна(от посленно хранене до изсленванията) може и това да е причивата. Ако не си приемала многа въглехидрати предните дни също.
Не съм пила нищо дасега.. казаха ми повече течности.
Мони, аз пия желазо и ако го пия сутрин го повръщам.
Вече го пия 1 следобед и едно вечер.. не знам дали  е проблем, че  го приемам в по-близки интервали

Страхотни истории,момичета🍀 Съдбата си знае работата ❤

Фем, аз имах кетони при първия триместър. Казаха,че е от обезводняване. Тогава повръщах често. Никой не го взе като проблем и да пия повече течности. Не се тревожи 🌸 Тя урината май рядко излиза напълни чиста така или иначе, все има нещо.

Симка, много ти благодаря, успокои ме.

Мони, аз пия феро-фолгама като го пия 3×1 с 3 часа разстояние от магнезия, който ще ми го спират вече. Знам, че желязото се усвоява по-бавно ако се консумират млечни продукти. Не съм имала странични ефекти от него досега. Вдигнал ми се е хемоглобина след приема му. Ако не ти понасят добре хапчетата, които ги пиеш по-добре да ти ги сменят. Няма смисъл да се мъчиш.

Ами аз преди това пиех течно , но ми беше гадно . Сега с таблетките е по добре стига да не е на гладно и сутрин . Ще си го пия след обед иначе да и аз 2 часа преди и след него не приемам нищо млечно или с яйца . На плодове съм тогава . Благодаря много за съветите

И аз да споделя за нашата история 😁
Ние сме заедно от 5 години, живеем заедно от почти толкова, а от това лято, както съм споделяла вече, си имаме наше жилище. Пазихме се до миналата година по-сериозно и тази година в началото решихме че ще оставим нещата в ръцете на съдбата и каквото стане. Май месец 2017 ме бяха диагностицирали с инсулинова резистентност и поликистоза и тогава лекарите казаха, че и без това шансовете ми за забременяване са малки и тъй като тогава бях на 22, реших че няма да го мисля още и ако евентуално един ден решим да имаме деца, ще видим какво ще правим. Иначе от мнооооого хапчета и режим, МЦ ми се регулира и се чувствах доста добре. И без да следим овулация или да планираме конкретно каквото и да е, започна да ми закъснява всеки месец. Февруари бях много разочарована от отрицателния тест, въпреки че не исках дете все още. Март вече ми беше все тая. Когато видях двете черти през април бях с много смесени чувства. Хем го исках, хем не 😂 но той ме подкрепи, беше щастлив от новината, малко в шок, но все пак щастлив. Имахме трудни първи месеци заради всичките драми около заем, апартамент, ремонт, обзавеждане и тн, но в крайна сметка всичко се нареди. Бебчето кротичко си расте и не сме имали проблеми досега, за което много се радвам и вече нямам търпение да се роди, за да сме си тримата заедно и да си я гушкаме по цял ден ❤️❤️❤️

Сутрин след като закуся пия почти всички хапчета наведнъж, нямам време да следя кое след кое е. И вечер след вечеря пак пия наведнъж. Иначе понякога забравям и имаше моменти 2 пъти пих двойна доза витамини

Колко мило ми става като чета всяка с какво се е сблъскала ,но въпреки това сега е в очакване на рожбата си .
Ние сме заедно от 13 години.Също като monikrisi и на мен ми е ученическата любов.Запознахме се съвсем случайно ,когато бях на 16 и изобщо нямах намерение да се впускам в някаква сериозна връзка.Да обаче ММ не мислеше така и се оказа много упорит.Въпреки номерата ,които му правех в началото,не се отказа и съм му много благодарна за това.От много отдавна знам ,че той е мъжа за мен и бих искала да е баща на децата ни.
Като завърших отидохме да живеем във Варна,защото ме приеха в университет там.В началото ни беше много трудно ,нито имахме кой знае какви доходи ,нито нищо.Първите 2-3 години времето се изниза много бързо в ходене по лекции,на работа,купони...но дойде един момент, в който аз започнах много да искам да имаме дете.ММ не беше готов,започна хубава работа и гонеше кариера.Времето минаваше и така изкарахме още 4 години там,докато не решихме ,че искаме да си се върнем в нашия край. Той поиска преместване,което се случи много бързо.Върнахме се ,оправихме си апартамента и решихме ,че ще започнем с опитите...това се случва 2017 година.Имах някакво усещане ,че няма да стане бързо ,но въпреки това не преставах да се надявам.Мина много време в опити ,тестове,прегледи и нищо.Уж сме здрави ,а бебе няма.Докато на 1-ви Април тази година не си направих поредния тест ,който метнах на страна ,с идеята ,че отново ще е отрицателен.Да ,обаче още на втората минута се появи втората чера ,която ми се стори като мираж.И така...естествено не издържах и веднага казах на таткото и сега всеки момент сме в очакване на нашата дългоочаквана принцеса.

Здравейте❤

Страхотни истории имате всички!😍

Марти, седи си девойката в корема и грам не ѝ се излиза, но то на това дъждовно и мрачно време и аз ще си седя мирно в корема😆
Аз като ви казвам, че няма да раждам преди да си направя маникюра, вие не ми вярвате😂😂😂
Сега пък се сещам, че аз днес влизам в 39г.с😳
Малко ми остана. Мъжът ми пише на една дъска всеки ден колко дни ми остават до термин и колко до индукцията😒. Гледам въобще да не я поглеждам, като минавам покрай нея🤣

Аз иначе се поизгубих, защото днес се наспах сериозно. Таткото е гледал каката(съдя по следите на дрехите на малката, с които е седяла вкъщи и по кухнята🤣), после са излезнали и на разходка. Сама съм вкъщи. Няма ги нито тях, нито кучетата, значи са на разходка. Закуска ми беше оставил😊😍 Иии сега се опитвам да се накарам да стана, ама то е 11:00...закъде бързам?!🤣

При нас историята не е толкова интересна или романтична. Запознахме се, докато аз живях в Испания. Той, с компанията си се закачаше с мен и приятели. Да, ама човека не знае, че съм българка и изненада🤣
Гаджосахме се, станаха нещата сериозни и аз взех решение да се върна в България. На първата ни сериозна почивка ми предложи брак, аз бях още бая малка (19), но приех. Оженихме се, после се занимавахме със строеж на къща. Приключи всичко, много бързо. Поживяхме така няколко месеца, излизахме, бяхме доста съсредоточени в работата, защото и двамата ни повишиха и гледахме да не разочароваме хората. Една вечер мъжът ми от нищото повдигна темата за дете. Аз бях като гръмната. Не бях сигурна, че съм готова. Знаех, че ако имам дете, той ще е бащата, но си викам на 21 години, къде си се засилила да раждаш. Спряхме да се пазим и нещата станаха след 5-6 месеца опити. Бременноста с Виктория беше трудна, накрая обаче всичко се нормализира и завърши добре.
После менструацията ми след раждането не се възстанови и аз ходих при доста специалисти. Всички казваха да не се притеснявам, на този етап било нормално и тн. и тн.
С мъжа ми се пазехме избирателно, но не много сериозно, понеже нали нямам цикъл, следователно и шансове за бебе😁
Мислили сме за второ дете, но решихме да изчакаме Вики да стане на 1 годинка и тогава да се занимаем по-сериозно с това.
В началото на годината идея фикс ни беше да си намерим къща и да успеем да направим документацията и всички неща, съпровождащи такава голяма покупка. Е, купихме. Прехвърлиха ни я някъде февруари-март и нали да “отпразнуваме”😆
После нищо не съм си мислила, докато един ден не започнаха да ме болят венците, а после и да кървят, тогава се осъмних, защото с предната бременност това ми беше един доста голям проблем. Бях и по сънлива. Направих тест и рев, рев.....
Не бях сигурна обаче да не е от хормоните, защото тъкмо бях отбила малката и не знаех на какво може да се дължи всичко. Правих кръвен, следях стойности и като видях сакче...казах на таткото. Не сме си и помосляли да го махаме. За нас няма значение дали ще забременея 4 месеца по-рано или по-късно. Така ни беше писано и съм наистина щастлива.

Към момента предпочитам децата ми да са с по-малка разлика и ако и след появата на беба е така, може и да се навия на още. Никога не съм очаквала от мъжа ми да иска деца и то повече от 2. Аз съм детешар, обичам децата. Само съм казала на мъжО, че раждам до определена възраст, после искам да се отдам напълно на работа, семейстовото си такова, каквото е, пътувания...

Муланче направо една и съща история 😁 добре , че сме готини и мъжете ни са се борили за нас . Алексче аз също мечтая за три дечица  .. Винаги съм искала пълна къща с деца , но едва ли ще имам възможност да отгледам три . Ще видим как ще се развие живота ми по натам ... За сега си чакам само първото юначе ... Ние днес с него довършваме прозорците в апартамента и вече наистина всичко е готово аз утре влизам в 36 седмица и доста се вълнувам . На моменти имам някакви леки болки но са за секунди и минават сиг са подготвителни . Кикаир аз гледам да ги пия по три пъти на ден витамините за да не товаря организма и да ги преработи , но за желязото стриктно следя да няма нещо , което да му пречи трудно да се усвои защото наистина ми е много важно да ми се вдигне хемоглобина . 106 ми е и самата аз се чувствам постоянно уморена .

Здравейте и от мен Прекрасни истории момичета.


Ние сме заедно от 2 години. Откакто се запознахме знаех,че той ще бъде моят мъж и баща на детето ми. При нас нещата се случиха много бързо.Февруари заживяхме заедно. Опити правихме от декември 2018 и така април 2019 разбрах че съм бременна. Това беше най-хубавото чувство когато видях двете чертички. Юли сключихме брак.  И сега вече, сме в очакване на Коледния подарък 🤗👪

Здравейте и от мен
Femme, пий повечко вода кетоните са характерни за бременност или високо мазнинен режим на хранене с ограничено количество въглехидрати. Хора с инсулинова резистентност го пазят по време на бременност и вс е наред при теб , най- вероятно е от липса на вода.
Нашата история и аз съм с поликистоза, диагностицирана на 16, казаха ми, че деца по естествен път едва ли ще имам. Бях го приела и не му отдавах голямо значение. След като срещнах мм осъзнах много бързо, че искам дете и той да е бащата ❤ Така в един момент решихме да действаме. Беше февруари - аз отидох на преглед , за да видим имам ли все пак шанс с овулация или ще е по друг начин. На 09.02 АГ-то ми показа един фоликул, който щял да се спука все момент. Прибрах се и секс до края на месеца 😂 ние си правим така по принцип просто не се пазехме. В деня, когато трябваше да ми дойде получих ужасен сърбеж с течение, направих си ранен тест - отрицателен и с голяма мъка си купих хапчета за гъбички, изпих си ги и продължих. Но цикъл така и не дойде, което за мен не е екзотика, защото по 50дни не ми е идвало. Започнаха болки като за цикъл цяла седмица и накрая направих тест с едва забележима втора черта 😃 голям страх й брах на каката , заради тъпото хапче за гъби. След като тя стана на две започнах да искам още едно бебе доста осъзнато. Принципно с мм искаме три деца , говорили сме си и го бяхме решили, просто останах без работа по време на майчинството, което го спряха, защото фирмата фалира, каката беше нон стоп болна в градина, аз не успявах да намеря нищо подходящо и затова изчаквахме. На 25.03 , когато би трябвало да съм в овулация правихме секс без да се пазим. Казахме си , ако стане стане като се има предвид, че наистина извадихме късмет първият път въобще не се и надявах, че пак ще стане, но стана ☺ Та , бебо е желан, макар и не в най- подходящия момент от финансова гледна точка за нас...

Ех, момичета, като чета при повечето от вас колко бързо са се случили нещата...Ние сме заедно 10 години, на 3тата започнахме с опитите и след 4 месеца имаше резултат, но щастието ни траеше много кратко, всичко приключи много бързо. Страдахме много. После пак започнахме нови опити с нови надежди, без да подозираме колко време ще отнеме. Годините си минаваха, а бебето не ставаше. Много ни беше мъчно, всички около нас имаха дечица. Изминаха повече от 3 години в опити и следене на овулация. Страдахме и двамата, а още по-тежко ми ставаше като го видя него да страда. Тръгнахме по репродуктивни клиники. Умирх си от страх от всички манипулации. Направихме инсеминация и беше неуспешна. Започнах да получавам паник атаки, не можех да спя, не можех да изляза от нас, бях на антидепресанти. Един ден просто ми писна и реших че трябва да се взема в ръце. Посетихме друга клиника и решихме - ще правим ин-витро! Пак ме беше страх. Инжекции, хапчета, упойки, още инжекции.. И страхотна новина, треперех от радост, теста беше положителен. Но уви.. На прегледа се установи кухо яйце. Последва абразио. Стисках зъби, за да не вижда ММ колко страдам. Когато оставах сама се задушавах от сълзи. Но мина и това. Направихме втори опит - успешен. Не си мислете че сме скачали до небето от щастие. Тихичко се молехме всичко да е наред.
Ох, много дълго стана, но това е. Вярата не ме е напускала никога. Искам вече да прегърна това малко щастие, така чакано и желано. Малко остана и се моля всичко да е наред!

Rammzes и нашето бебче е заченато на 25.03 😁

Привет и от мен!
Мони, на мен желязото ми беше предписано да го пия сутрин на гладно, че така се усвоявало най-добре. Но мисля, че точно затова не ми понасяше много. Сега пия този сок/сироп 3х15 мл. половин час преди ядене, не съм повръщала, но се чувствам отпаднала, което може да е от стойността на желязото🤷‍♀️.
Иначе много хубава темичка сте захванали. Ние сме от 15 години заедно, откоито 10 женени, но истината е, че желаехме да си живеем, като двама егоисти, да работим и да пътуваме и да харчим само за нас🙈🙈🙈. Дори не си спомням как се решихме да пробваме с първото, но на другия месец вече бях бременна. Не съм си и представял, че ще бъдем толкова влюбени и щастливи и с детето и че това въобще не промени много живота ни. За второ така и не ни остана време, колкото повече растеше малкия, толкова повече се отдалечавахме от тази мисъл. До миналата есен, когато пак, незнайно как стана на въпрос и решихме, да не се предпазваме. Дори и не съм усещала, колко съм го искала. Всеки месец когато ми дойдеше се чувствах толкова тъжна, а ми беше ясно, че не става толкова бързо, че първият път е било случайност. Върхът на всичко, бе когато ММ ми разказа за познати, че чакат второ дете, а аз не можах да се зарадвам за тях. Чувствах се, като чудовище. Тогава реших, че не мога повече и говорих с ММ и му разказах как се чувствам и че не искам повече да пробваме. И така приключи нашия опит за второ дете... няколко дена след този разговор, излизам аз от фитнеса и се замислям, че едвам съм издържала и напоследък нямам сили за нищо. Тогава ми светна, че за пръв път ми закъснява... тест, две чертички и та до днес, в очакване на второто ни декемврииче😉.