Тежък регрес на дете

Дъгите и еднорозите са във връзка с това, че се пеекспонира ситуацията. Че трябвало Поли да напуска нещо си, като засрамена в ъгъла. Че някаква снимка нещо си.
Случват се такива неща! Със всички деца!

Не точно като засрамена, а за да не се поддържа конфликтът, който така или иначе е възникнал. Това може да се отрази на емоционалното състояние на дъщеря и в крайна сметка, без значение кой - крив и кой - прав. Иначе не е да не се случват и в повечето случаи според мен е приложима същата рецепта.

Точно "поддържането на конфликт" е неадекватно! Напускането би толерирало подобно майчино поведение.

Тъй като подобна ситуация не ми е чужда Всеки от участниците и майка му съответно + някоя и друга взела отношение "изтрещява" еднократно с различен интензитет и после всички се разминаваме и на живо и форумно, правейки се, че не се забелязваме...

А дали ще се отрази на детето - така или иначе тя няма да живее под стъклен похлупак. Трябва да има житейски опит.

Всъщност, за да не се напряга детето, а и Поли покрай нея - това е най-добрият ход. Защото е ясно, че в тези комуникационни канали стават сакатлъци дори и когато темите не са толкова болезнени за участниците. Кому са нужни "прекрасните" емоции, които се създават? Та дори и в последните страници на тази тема се вижда колко е продуктивен и възмоен диалог в такива ситуации.

Само че, хората от спектъра не трупат житейски опит така както невротипичните хора. Моето дете дори и като по-голямо прави едни и същи грешки многократно. Питала съм го защо при положение, че вече от опит знае какви са последствията и не му харесват прави същото. Казва не знаех, че ще стане така. Казвам му, че това вече се е случвало много пъти така че няма как да не знае какъв ще е резултата. Казва, че не знае какво ще се случи, защото се случва за пръв път. Предните пъти не било същото. Нямат никакъв инстинкт за самосъхранение и съответно са в състояние да се поставят в риск по един и същ начин, защото не разпознават сходството в ситуацията, ако не се повтаря 1 към 1 всеки, дори най-дребен детайл в случващото се. И това не зависи от коефицента им на интелигентност и от нивото им на функциониране Реагират на това което се случва, но не могат да го предвидят предварително, така както невротипичния човек може. При хората с дефицити в спектъра житейски опит не се трупа на принципа проба - грешка - поука, а се научава както се учи математика например на база инструкциите, които са му давани многократно за това как трябва да постъпи в дадена ситуация.
Най-добре за детето на Поли е да бъде откъснато от хората които са източник на напрежение за него. И за да се успокои Поли трябва да му представи убедителна версия, че проблемът е решен, грешката е поправена и всичко е наред. В същото време другата страна по конфликта ще се успокои и забрави, ако Поли и детето не напомнят за себе си. В този конкретен случай и за двете най-доброто е да излязат от ситуацията на конфликт и стрес, вместо да си създават житейски опит.
Не е работа на Поли да мисли дали действията й ще толерират такова поведение. Нейната задача е да успокои детето, а и тя да се успокои и съответно да не провокират у отсрещната страна действия, които да им създават допълнителен стрес.

Подобни форуми, макар и проблемни могат да са полезни на майката, за това аз продължавам да не смятам, че НЕ Е добре да ги напуска.
В тях се дискутират лекари, терапии, лекарства и статии. Те са важни за една майка, която продължава да търси път и лечение.

На всичкото отгоре напускайки и в последствие появявайки се /продължавам да поддържам тезата за важноста на подобна среда и споделяне на опит/ не означава, че няма да бъде нападната отново или няма да и изфучат или отново нагрубят. Напускането няма полезен ход. Повтаряте как видиш ли като напусне как ще успокоят двете и страстите... Вие на тяхно място щяхте ли да се успокоите ако напуснете и какви ТОЧНО емоции щеше да ви донесе това? Най-малко успокояващи!
И в крайна сметка кога напускането е било решение на конфликт в колектив, в който искаш да останеш?

Като напусна мястото, което е източник на проблеми ще се съсредоточа върху детето и повече няма да мисля за хората с които сме имали конфликт. Ще успокоя детето, което означава че и аз ще се успокоя
и повече няма да влизам там. Има предостатъчно възможности за общуване с родители на деца със сходни проблеми в нета, а и извън него. Но преди да напусна ще се погрижа да обясня какво точно е станало, липсата на умисъл и и ще поднеса извинения от свое име и от името на детето. С това за мен случаят приключва. Напускам групата и забравям. Специално за проблемите на аутизма много полезна информация има събрана в темата за аутизма в този форум. Има и една съфорумка, която е с много богат опит и може да бъде много полезна. Така че Поли ако желае може да се включи в темата.

Аз следя темата почити от началото и не знам защо съм останала с впечателнието, че Поли не приема диагнозата аутизъм/аутистичен спектър при дъщеря си.
Не съм сигурна, че конкретната тема би имала добавена стойност за нея, ако все още отрича това да е състоянието на детето.

Поли не е писала в темата за аутизъм. Била е дъщеря й от нейния профил. Каза ми го в лично съобщение. Надявам се не е некоректно, че го пиша тук. Иначе за самоличността на "Лили" още в началото си помислих, че не е млада жена, а дете (във фейсбук профила й имаше принцеси на Дисни), но знаете, че за хората с аутизъм възрастта е нещо условно. Повечето от тях, дори и пълнолетни, имат съзнание и поведение на деца.