Здравейте Мами ще започна моята история малк по назад! Ние с мъжът ми преди няколко години решихме и заминахме да работим в чужбина, установихме се с постоянна работа, квартира спокойствие и разбирателство. След планувана бременност, проблемите ми започнаха след като Свекито реши да дойде и да ни помага, в началото беше добре, но в последствие започнаха да ми идват в повече нейните съвети и мнение при което всяка нейна дума е права и закон, а всичко друго е грешно! Разбира се аз мнението винаги съм си го казвала и каквото има да кажа нищо не спестявам , но и най забавното беше когато на рожденният ден на дъщеря ни заяви, че малката трябва да се приберяла задължително без дори и да ни попита какво може и не, когато станело време за ясла и детска градина и че щяла да забрави българския език- като го вмъкна с цел настройване и намек към съпруга ми. Сега виждам грешката си за премълчатото НЕ с това, че за да не обидя съпруга си и за да не ме разбере погрешно и да си разваляме отношенията положението е тягосно. Незнам аз ли с дискретността си греша или просто някои хора не обичат истината и друго мнение не зачитат
- Публикувана: 25 ноем. 2019, 00:42 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2019, 10:56 ч.
Моля за съвет относно свекървата
Да, сгрешила си, не само като си си премълчала в този случай, ами още като си се съгласила да поканите свекървата да ви помага. Какво толкова има за помагане, ако ти си здрава?
Аз бих постъпила така - сядам и говоря с мъжа си, като ясно давам да се разбере, че помощ в домакинството и с детето не ми трябва, много съм благодарна за оказаната такава до момента, но оттук нататък е време семейството да си поеме задълженията без намесата на външни хора. И изпращате бабата да си ходи по живо по здраво, че сакън да не забрави българския език.
Оттам нататък се оправяте двамата с мъжа ти като големи хора, а с бабите и дядовците се чувате по телефона два-три пъти месечно или колкото там си прецените като много следите да не ви се дава наклон по телефона как да си живеете живота.
Аз бих постъпила така - сядам и говоря с мъжа си, като ясно давам да се разбере, че помощ в домакинството и с детето не ми трябва, много съм благодарна за оказаната такава до момента, но оттук нататък е време семейството да си поеме задълженията без намесата на външни хора. И изпращате бабата да си ходи по живо по здраво, че сакън да не забрави българския език.
Оттам нататък се оправяте двамата с мъжа ти като големи хора, а с бабите и дядовците се чувате по телефона два-три пъти месечно или колкото там си прецените като много следите да не ви се дава наклон по телефона как да си живеете живота.
И какво като си премълчала? Нали не мислиш, че ще ти отвлече детето и насила ще го замъкне в България? А и за момента сигурно е било правилно да пуснеш думите ѝ край ушите си, вместо да си разваляте празника с излишни спорове.
Бабата да си лае, важното е керванът да върви. Т.е. ти и мъжът ти да сте на едно мнение и да си действате по вашите си планове относно собственото ви дете.
Да си късаш нервите заради нечии думи няма никакъв смисъл. Така наказваш най-вече себе си и косвено – и мъжа си.
Бабата да си лае, важното е керванът да върви. Т.е. ти и мъжът ти да сте на едно мнение и да си действате по вашите си планове относно собственото ви дете.
Да си късаш нервите заради нечии думи няма никакъв смисъл. Така наказваш най-вече себе си и косвено – и мъжа си.
Сега виждам грешката си за премълчатото НЕ с това, че за да не обидя съпруга си и за да не ме разбере погрешно и да си разваляме отношенията положението е тягосно.
Права е Как'Сийка, че свекървите си говорят, а семействата постъпват така, както заедно са решили. Та въпросът е дали и мъжа ти мисли така както свекървата. А ако той се влияе от маминка - тогава проблемът е друг.
И не на последно място - последното изречение от поста е твърде показателно - за мнението, истината и кой какво зачита и не зачита. Помисли върху него.
Аз нещо не разбрах-детето да се прибере задължително в България ли?Без родителите си?Не му го причинявайте.Език се учи лесно ако у дома говорите на български.Сестра ми от 2014-та живее в Лондон, малката ми племенничка е родена там, почти не се прибират тук, но и двете и деца знаят и говорят на български, защото у дома само на такъв им говорят и отделно се събират с други българчета.Така че ако бях на ваше място в никакъв случай не бих си пратила детето тук заради единия език.Трябва да поговорите със съпругът си и двамата ясно да обясните на майка му, че това няма как да стане.Но трябва да сте на едно мнение и да не се отмятате от него...
Аман вече от тия теми за свекърви! 
Нито една свекърва не е фактор в живота на снаха си. Нито една не може да вгорчи живота на коя да е млада жена. Може само да подразни с непремерено изказване, но нищо повече.
Всички проблеми идват само от мъжа. От него зависи до каква степен свеки може да си отваря устата, както и да създава конфликти.А ако безценния мамин златен позволи, свеки налага снахата и с метлата, както се жалва една снахица в съседна тема.
В случая от бабата не зависи абсолютно нищо. Решенията за детето ще се взимат от вас, родителите. Ако мъжленцето слушка мама и послушно си яде кашичката, може и да отгърми детето към баба и дядо.Ако е мъж на място, ще каже на майка си да си запази мнението за себе си.
А това, че бабата е киснала при вас, пак е ваша, може би обща, вина. Не ви е трябвала изобщо, но ще ви е за обица на ухото.
Нито една свекърва не е фактор в живота на снаха си. Нито една не може да вгорчи живота на коя да е млада жена. Може само да подразни с непремерено изказване, но нищо повече.
Всички проблеми идват само от мъжа. От него зависи до каква степен свеки може да си отваря устата, както и да създава конфликти.А ако безценния мамин златен позволи, свеки налага снахата и с метлата, както се жалва една снахица в съседна тема.
В случая от бабата не зависи абсолютно нищо. Решенията за детето ще се взимат от вас, родителите. Ако мъжленцето слушка мама и послушно си яде кашичката, може и да отгърми детето към баба и дядо.Ако е мъж на място, ще каже на майка си да си запази мнението за себе си.
А това, че бабата е киснала при вас, пак е ваша, може би обща, вина. Не ви е трябвала изобщо, но ще ви е за обица на ухото.
След толкоз години още не съм схванала за чий трябва да идва коя да е баба за да помага за бебе на двама здрави и прави родители...
Да, сгрешила си, не само като си си премълчала в този случай, ами още като си се съгласила да поканите свекървата да ви помага. Какво толкова има за помагане, ако ти си здрава?
Аз бих постъпила така - сядам и говоря с мъжа си, като ясно давам да се разбере, че помощ в домакинството и с детето не ми трябва, много съм благодарна за оказаната такава до момента, но оттук нататък е време семейството да си поеме задълженията без намесата на външни хора. И изпращате бабата да си ходи по живо по здраво, че сакън да не забрави българския език.
Оттам нататък се оправяте двамата с мъжа ти като големи хора, а с бабите и дядовците се чувате по телефона два-три пъти месечно или колкото там си прецените като много следите да не ви се дава наклон по телефона как да си живеете живота.
Аз бих постъпила така - сядам и говоря с мъжа си, като ясно давам да се разбере, че помощ в домакинството и с детето не ми трябва, много съм благодарна за оказаната такава до момента, но оттук нататък е време семейството да си поеме задълженията без намесата на външни хора. И изпращате бабата да си ходи по живо по здраво, че сакън да не забрави българския език.
Оттам нататък се оправяте двамата с мъжа ти като големи хора, а с бабите и дядовците се чувате по телефона два-три пъти месечно или колкото там си прецените като много следите да не ви се дава наклон по телефона как да си живеете живота.
След толкоз години още не съм схванала за чий трябва да идва коя да е баба за да помага за бебе на двама здрави и прави родители...
Въпрос на манталитет, среда и възпитание. Някои хора надскачат средата си, но някои не могат/искат.
Е сега,не така.Някои в началото сме напълно неосъзнати и ако няма кой да помага-лошо.Цял живот ще съм благодарна на баба ми и свекървата,че бяха до мен неотлъчно първите три месеца.Че такава следродилна депресия ме тръшна,че ако не бяха те изобщо не знам това човече какво щях да го правя.Но никоя не ми натрапваше съветите си и когато се почувствах готова ме оставиха без да протестират.Свеки и до днес много ми помага,в предвид многото проблеми на синът ми оценявам всеки момент,в който поеме грижите за него,а ние с ММ успеем да си отдъхнем...
Е сега,не така.Някои в началото сме напълно неосъзнати и ако няма кой да помага-лошо.Цял живот ще съм благодарна на баба ми и свекървата,че бяха до мен неотлъчно първите три месеца.Че такава следродилна депресия ме тръшна,че ако не бяха те изобщо не знам това човече какво щях да го правя.Но никоя не ми натрапваше съветите си и когато се почувствах готова ме оставиха без да протестират.Свеки и до днес много ми помага,в предвид многото проблеми на синът ми оценявам всеки момент,в който поеме грижите за него,а ние с ММ успеем да си отдъхнем...
Аз затова и изрично написах, че нужда от помощ няма, ако майката е здрава. Авторката не пише някой в нейното семейство да има здравословни проблеми.
Останах с впечатлението, че свекървата сама се е натресла и сега им се катери по главите. Не всички майки и свекърви успяват хем да помагат, хем да не се месят в работите на младите.
П.П. Ако някой ми се въртеше в краката три месеца след като родих да ми изземва функциите и да ми казва какво да правя, щях да го гръмна. Такава намеса във вътрешните ми работи не бих изтърпяла за нищо на света. Предпочитам да се скапя от работа и от безсъние, обаче пак не виждам какво толкова има в гледането на едно бебе. Хайде аз имах едно, но по същото време моя близка приятелка роди близнаци и си ги гледаше съвсем сама в началото, защото мъжа й на всичкото отгоре пътуваше. Може, ако има желание.