Преди месец и малко разбрах, че съм с ИР. От тогава на психическа основа ли не знам, но не ми се яде сладко, тесто, не ме изкушават никакви "забранени" храни. Даже и да ми се дояде като си помисля за високия инсулин и проблемите, които може да ми довлече веднага ми минава.
Преди време не си представях да живея без тесто и захар, но още преди няколко години разбрах, че може. Първо отказах глутена заради щитовидната жлеза, после всички зърнени и сладкото и за известно време минах на ВМ НВХ, което се оказа, че не е моето нещо, но пък разбрах, че може да се живее без хляб и захар.
Цигарите също отказах без проблем преди 8 години, от раз.
Просто като ти се прииска да хапнеш нещо вредно се замисли, сега толкова ли ти се яде въпросното нещо и заслужава ли си заради него да си болна и да не се харесваш визуално. Ако ти е по-леко психически, определи си един ден от месеца, в който да си хапваш нещо забранено, което много обичаш, за да нямаш усещането, че нещо ти е отнето завинаги. Най-вероятно след 2-3 месеца вече няма да ти се яде толкова.
Ако не ти е противопоказно, вземи си хром, убива апетита за сладко, поне при мен е изпробвано.
Всъщност, ако напишеш кои храни точно ти е трудно да спреш може да получиш повече съвети.