Публикувана: 4 дек. 2019, 18:09 ч.
Последно мнение: 19 дек. 2019, 20:24 ч.

Мислите ли за бъдещето?

4 744
120
1

1
...
4
5
6
...
9
Всички

# 60 6 дек. 2019, 20:53 ч.

София
Мнения: 12 374

Цитат на: niama_me в пт, 06 дек 2019, 19:13

Ех как звучите...
Аз също имам занимание. Карам второ висше в момента...работя след лекции, домакинствам. И пак през цялото време като заден фон е всичко гадно в главата ми, буквално като уолпейпър на дескстопа...

Това ми звучи като депресия? Има хора, които влачат с години недиагностицирана депресия - тя не идва с фанфари и конниците от апокалипсиса. Не искам да обсъждам диагнози, но ако се чувствах така, щях да потърся мнение от терапевт - за всеки случай. Ходила съм близо година на психоаналитик, нищо страшно няма.

М/у другото, аз получавам паник атаки и преди години бях най-честият посетител в Пирогов. Ужасно много се мъчех да убедя лекарите, че ей сега всеки момент ще се гътна от инфаркт или инсулт. В началото, преди да ми сложат диагноза, имах чувството, че ще се гръмна - не знаех какви са тия скапани състояния, в които изпадах, беше ме страх да дишам направо. Абе само който има ПА, знае за какво говоря Simple Smile

В крайна сметка пих Сероксат, чувствах се като зомби, после го спрях, после пак го пих по едно време..докато не се научих, с много четене и осмисляне на нещата, че вместо да се тръшкам и да съм нещастна, мога да приема състоянието (нарочно не пиша болестта) и да му се надсмея. Буквално. Сега от години не пия нищо, а си изживявам атаките сама, без да търча при лекарите и без да треперя като лист, че ще пукна. Ми ще пукна, да. Може още тази нощ - а може и да доживея до 90, като баба ми. Не знам Simple Smile

# 61 6 дек. 2019, 21:30 ч.

Мнения: 8 853

Цитат на: niama_me в ср, 04 дек 2019, 21:23

Именно това непрекъснато повтаряне отвсякъде колко е кратък тъй че давай, не мисли, не се тревожи...
В смисъл нямам теб предвид в никакъв случай, а че масово това се натъртва. На хора като мен примерно това действа много потискащо...
Влияе на мечтите ми..

Оставам с впечатление, че те е страх от смъртта. Или се бъркам? Rolling Eyes

Ако те е страх, престани! Няма смърт.Поне за повечето от нас няма. Simple Smile

Ако нещо трябва да те плаши, това е животът. Аз се боя само от него. Носи гадости и освен това е пристрастяващ.

Болестите..... Те идват понякога съвсем неочаквано. Понякога са страшни, звучат направо отчайващо. Това обаче нищо не значи. Всеки си отива, когато му е определено. Рано или късно, но когато е определено.

Обаче старостта....мноооого тъпо, много.Майка ми и баща много се страхуваха от смъртта. Доживяха доста до късно и виждаха, че всеки момент вече им предстои. Бяха се уплашили, притихнали и много отчаяни.Бяха доста тъжна гледка.Ако не се боиш, караш и старостта по-бодро.

Не знам какво е това депресия и защо някои хора изпадат в такива състояния. Сигурно мислят непрекъснато за едно и също лошо нещо и то им докарва депресия. Освен ако не е чисто болестно състояние, като всяко друго, когато се получава бъг в системата и той се изявява като болест.Ако зависи от мен, значи няма страшно, не е болест, може да се оправи. Simple Smile

# 62 6 дек. 2019, 22:26 ч.

Мнения: 3 186

Какво значи за повечето няма смърт?
Твоите коментари са най,-ценни.

Смъртта е избавление. Кои бяха ония племена, които се радват, когато човек умира и плачат, като се ражда дете.
Склонна съм да се съглася. Живеенето е по-страшно.

# 63 6 дек. 2019, 23:28 ч.

Мнения: X

Цитат на: Ън в пт, 06 дек 2019, 21:30

Цитат на: niama_me в ср, 04 дек 2019, 21:23

Оставам с впечатление, че те е страх от смъртта. Или се бъркам? Rolling Eyes

Не, не се бъркаш. Осъзнах , че в никакъв случай един някакви определени години не ми стигат нито да направя всичко което искам, нито да се наобичам, второто най-вече. Не себе си. А дори и себе си да се науча да обичам малко повече, ни това е без значение...

Таис, ако това е депресия , и си права, значи аз съвсем сериозно съм в депресия от около 27 години....и се задълбочава .
Изобщо не е срамно да ходя на терапия, първо няма по-близо от 200 км и второ това са страшно много време и ужасно много средства които нямам. А честно казано -да абсолютно скептично съм настроена. Но и да не бях...така стоят нещата.
Мъча се сама да си дам кураж , затова и пиша тук- получавам мнения, съвети...някои ме карат доста да се замисля...други ме тревожат повече...но се надявам да успея. Все някога.

# 64 6 дек. 2019, 23:32 ч.

София
Мнения: 12 374

Така е. Колкото и мнения и съвети да прочетеш, промяната идва от теб за самата теб.

Тук само повтаряме едно и също нещо, в различни вариации.

Успех!

# 65 7 дек. 2019, 16:01 ч.

Далече, далече
Мнения: 6 005

Цитат на: niama_me в пт, 06 дек 2019, 23:28

Таис, ако това е депресия , и си права, значи аз съвсем сериозно съм в депресия от около 27 години....и се задълбочава .
Изобщо не е срамно да ходя на терапия, първо няма по-близо от 200 км и второ това са страшно много време и ужасно много средства които нямам. А честно казано -да абсолютно скептично съм настроена. Но и да не бях...така стоят нещата.

Ако наистина си в депресия, не бива да позволяваш това да се задълбочава.

Ако няма читав психиатър/психолог в града, в който живееш, можеш да се обърнеш за помощ към личния си лекар, ако му/й имаш доверие.

# 66 7 дек. 2019, 18:52 ч.

Мнения: 681

Всеки малко или много е минавал през това състояние, вярвам. Но не бива да позволяваш да се задълбочава. Намери нещо, което те държи далеч от тези мисли - нещо, което да правиш и което да е ценно за теб, независимо, че времето минава и не може да се върне назад, тоест - струва си отделеното време и години, някаква кауза, която да е важна, значима и да й се отдадеш. Чети повече книги, защото в книгите има много истини, които човек изведнъж прозира. Обърни повече внимание на себе си, на здравето си, чувствай се удовлетворена от живота си (не самодоволна). Опитвай се да се развиваш. Ако трябва влез в църква, поговори със свещеник дори. И най-накрая - приеми, че всички сме смъртни, включително и ти и колкото време ти остава - ще бъдеш каквато искаш и ще правиш каквото искаш, така че да не съжаляваш (в добрия смисъл на думата). Не позволявай на натрапчивостите да те завземат и да те отнемат от живота. Приеми и лошото, за да дойде доброто. Успех!

# 67 8 дек. 2019, 07:50 ч.

Мнения: 17 411

Голямата възрастова разлика не избор за хора, като теб. Не че там ти е проблемът, но можеш да си разиграваш разни казуси назад и напред във времето, щом толкова страдаш за пропуснати ползи. Ако щеш пък, махай го тоя дъртия и търси по-млад, или поне колкото теб, зс да видиш още колко страхове ще те стиснат за гърлото Simple Smile

Не само, че ти пречат тези 10 години, но и съпругът ти нищо не подозира какви ужасни сцени се разиграват в главата ти, а като гледам - нямаш и намерение да му споделиш как се чувстваш.
Освен това, явно животът все още не се е шегувал с теб по въпросите за поредността, в смисъла на - няколко секунди и може да те няма. Теб. По-младият, и уж по-здравият. Simple Smile

# 68 8 дек. 2019, 11:31 ч.

Мнения: X

Последното мнение беше изключително обидно !
Нито тези години ми пречат нито намирам някого за отвратително грозната дума “дърт”. Аз НЕ се оплаквам от най-хубавите неща в живота си, а се страхувам за себе си и тях в бъдеще време , като смятам за причина отключила това ми състояние точно в момента , трудността ми да осъзная старостта и това, което идва след нея. Не конкретизирам нищо повече. Споделих че тук /не в тази тема/ съм попаднала на неприятни мнения и коментари относно много неща, но не ги смятам за задължителни нито за себе си, нито за друг.

# 69 8 дек. 2019, 11:59 ч.

Мнения: 17 411

Точно така. Умишлено изолзвам твоите възприятия за ужаса. Ти помисли защо се усещаш обидена, как би си помогнала и дали е удачно да държиш мъжа си в неведение за преживяванията си.

# 70 8 дек. 2019, 12:10 ч.

Мнения: 18 733

Ако наистина е такова положението - психиатър, който да прецени дали трябват лекарства и да насочи към психотерапевт.
Тук, колкото и оптимистично да те убеждаваме, че мъжът ти може да те надживее, явно няма полза.

# 71 8 дек. 2019, 12:18 ч.

Мнения: 17 411

Сетих се близка - психиатър, която толкова силно се страхува от старостта, че ми е интересно как би помогнала в такива случаи безпристрастно. Simple Smile

# 72 8 дек. 2019, 13:41 ч.

Мнения: 18 866

niama_me, не съм специалист, но поне от многото книги, които съм чела (с подобни ситуации), за всичко си има причина. Ако ти си си добре, с мъжа ти се разбирате, имате здраво дете, значи някъде другаде е ключа към това, което изпитваш... не знам какво е, вгледай се в себе си и виж. Не си губи хубавите дни и години така..!

# 73 8 дек. 2019, 15:34 ч.

Мнения: X

Да, друг е проблема от преди много години и аз знам с точност причината. Просто не съм го споделила тук. Случи се нещо, преди много дълго време и много преди да бъда семейна, което отключи в мен тези тревоги. След това се случиха други неща, които ги задълбочиха и отприщиха наново . Сега просто се боря с този период ..

# 74 8 дек. 2019, 15:43 ч.

Мнения: 553

Не мога да разбера какво го мислите толкова това бъдеще? Бъдеще не съществува, квантова физика не сте ли учили?
Все повече се убеждавам, че празните приказки действат благотворно на женския организъм Simple Smile

Препоръчани теми

"Няма ли да купиш подарък на сестра си??"

Майка ми изпада в истерии, какво да правя?

Лоши отношения с родители

Живот заедно.

Причина:

Причина: