Защото са част от семейството и домакинството, как защо?!
- Публикувана: 5 дек. 2019, 12:23 ч.
- Последно мнение: 27 май 2020, 18:26 ч.
Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - 6
Аз единствено държа дъщеря ми да си прибира джунджуриите, които оставя из другите стаи. Писнало ми е целият хол да е с нахвърлени нейни вещи.
Леглото си го оправя само в четвъртък, тъй като тогава идва жената, която чисти вкъщи. А то пък голямо оправяне - просто трябва да си изпъне олекотената завивка, друго няма какво.
Като цяло е ужасно мърлява, в смисъл, че по пода й се въргалят мръсни клинове, гащи, чорапи... И после що крещя.
Леглото си го оправя само в четвъртък, тъй като тогава идва жената, която чисти вкъщи. А то пък голямо оправяне - просто трябва да си изпъне олекотената завивка, друго няма какво.
Като цяло е ужасно мърлява, в смисъл, че по пода й се въргалят мръсни клинове, гащи, чорапи... И после що крещя.
И у нас оправянето на легла е само опъване на олекотените завивки. От дете мразя сгъването на завивки и прибирането им в ракла, та нямаме подобни порядки. През седмицата не винаги си оправя леглото. Понеже оправям сутрин сестра ѝ на същото легло, обикновено аз замятам завивката. Събота-неделя оправя, не я кефи да прекарва повече време в безпорядък. Поддържа някакъв ред в стаята си, но е голям проблем, когато дрехите ѝ излязат от сушилня, защото докато събере сили да ги оправи и те станат пак за пране. Дразни ме, защото заприличват на хармоника и току се примъкне с молба да изгладя някоя дреха. Което няма как да стане, след като тя не полага елементарна грижа да не се мачкат.
Защото са част от семейството и домакинството, как защо?!
Да де, ама жената пише, че стаята на детето е перфектна. Значи то прави достатъчно. Нужно ли е да прави това и в другите стаи?
Значи ние за да научим децата не искаме да им пипваме стаите, а в същото време ще ги караме те да подреждат нашите. Малко не ми се вижда честно.
А и до кога ще възпитаваме дъщерите в слугински маниери и това ще е мерило за това дали един родител е успял във възпитанието?
Уча дъщеря ми, че трябва да работи и да изкарва достатъчно, за да може да си позволи всякакви домашни помощници - роботи и т.н., дори и чистачка ако трябва, пък нека е принцеса. Роботи у нас вече има 2 различни, ми друго си е.
И моята хубавица е разхвърляна. Чисти стаята след многократни напомняния. Леглата сутрин не ги оправяме, защото спим до последно и не остава време. Като се върнат от училище, чак тогава си ги оправят и то всеки път трябва да кажа. Да не говорим, че докато си избере тоалет, успява да разбърка всички дрехи, спрях вече да гладя предварително, няма смисъл. Отделно из цялата къща каквото пренесат, там остава - ластици, фиби, моливи, листи ... Събота е ден за основно почистване, работа за 15 минути им отнема цял ден 😀
Дъщеря ми не живее само в нейната стая, нито само аз в моята - щом споделяме едно жилище, то се грижим за него заедно. Аз също чистя в нейната стая, не е само тя, затова когато трябва да се измият чинии, да се сгъне прането и тем подобни, смятам, че е редно да участва и тя. Разбира се, тя не е натоварена с ежедневни домакински задължения, както писах по-рано - когато е на училище, почти няма свободно време, така че няма повод да се оплаква, нито смятам, че уча на слугински маниери - мисля, че е нормално едно момиче/пък и момче също/ да може да си прибира нещата, да си измие чиниите и да поддържа елементарно ниво на чистота и подреденост. Изобщо не измервам възпитанието през тази призма, то има съвсем други измерения, според мен.
Пък нека учи и работи за да си позволи домашна помощница, тя да си знае и да се научи, защото никога не се знае животът как ще се извърти.
Пък нека учи и работи за да си позволи домашна помощница, тя да си знае и да се научи, защото никога не се знае животът как ще се извърти.
Роботи и уреди много хора имат, но те не се обслужват сами. Оправеното от домашната помощница за по-малко от един следобед може да не си личи ако този труд не се цени. Не бих карала щерката да готви, да мие сервизни помещения, да ни пуска пералните или да прави седмичния пазар, но държа да не ми се налага след работа да оправям след нея в общите помещения. За слугиня не я възпитавам, както се нямам за слугиня на децата си и аз.
Майчета, време е да се нагласим ,да се усмихваме повече и да се постараем да бъдем максимано позитивни.
Помнете ,че нашето настроение се предава и към половинките и към децата ни.
Няма значение кой е изчистил/сготвил и на кого са му почистили/сготвили, но е важно във всеки дом да се почувства празника ,а това до голяма степен е точно в нашите ръце.
Няма никакво значение на какво сме ги научили тези наши малки съкровища ,ако пропуснем най-важния урок - ключът към щастието на всяка жена е в умението да създава приятна атмосфера около себе си за да са обичани , обгрижвани и желани.
Помнете ,че нашето настроение се предава и към половинките и към децата ни.
Няма значение кой е изчистил/сготвил и на кого са му почистили/сготвили, но е важно във всеки дом да се почувства празника ,а това до голяма степен е точно в нашите ръце.
Няма никакво значение на какво сме ги научили тези наши малки съкровища ,ако пропуснем най-важния урок - ключът към щастието на всяка жена е в умението да създава приятна атмосфера около себе си за да са обичани , обгрижвани и желани.
Защото са част от семейството и домакинството, как защо?!
Да де, ама жената пише, че стаята на детето е перфектна. Значи то прави достатъчно. Нужно ли е да прави това и в другите стаи?
Значи ние за да научим децата не искаме да им пипваме стаите, а в същото време ще ги караме те да подреждат нашите. Малко не ми се вижда честно.
А и до кога ще възпитаваме дъщерите в слугински маниери и това ще е мерило за това дали един родител е успял във възпитанието?
Уча дъщеря ми, че трябва да работи и да изкарва достатъчно, за да може да си позволи всякакви домашни помощници - роботи и т.н., дори и чистачка ако трябва, пък нека е принцеса. Роботи у нас вече има 2 различни, ми друго си е.
Уча ги, че всяко тяхно действие си има последствие. Когато са взривили няколко стаи то ще им се наложи да оправят няколко стаи и да, разбира се, могат да ползват и роботите, колкото им душа иска, аз нямам нищо против! Когато сядат на семейната маса имат задължения като слагане и раздигане на масата, миене на чиниите - кеф им на ръка, кеф им със съдомиялната. Когато те са сготвили аз с удоволствие правя чиниите вместо тях. Имам против обаче да си мислят, че майка им и баща им работят, за да плащат на слугиня да върви след задниците им. Ние работим за да имат покрив на главите си, качествена храна и лайфстайл, още по-качествено образование. Примери на разглезени и ентайтълнати хлапета около нас (Бостън, САЩ) бол и аз съм категорично против моите да се превърнат в такива!
PS И много държа да вметна, че ако една жена не знае как да почисти/направи нещо, то няма как тя да изиска от слугинята си адекватно качество - нагледала съм се на "чистачки" , които взимат пари за резултат, който би бил абсолютно неприемлив в моята къща!
Аз почти нищо не изисквам, но пък съм на мнение, че децата трябва да свикват с пазенето и поддържането на дома и реда в него, защото съм се нагледала на разни мърлявички , да не прозвучи грозно, жени, които не се впечатляват от мърсотия и хаос. И да ви кажа много грозно впечатление прави, защото това се отразява и във външния й вид, намачкани дрехи, неизмити обувки, мръсна чанта, те не виждат тези детайли, защото свикват с безпорядък.
Vita и аз тази сутрин имах същата сцена.Заяде се за някаква дреболия с брат си и аз просто я помолих да млъне и да преглътне думите.И ,о Боже какъв скандал се разяри!!!
Тя милата винаги била навиквана без вина,вечно нея сме обвинявали....Ама всичко това с лудо крещене!И не мога да я накарам да спре да крещи.И накрая ми прикипя и аз като откачих....
И друг път сме се карали,но днес от една дреболия стана ужас.Винаги гледам да премълчавам,че нали е в "трудна възраст",но и тя никога досега не е била такава хуна.
Тя милата винаги била навиквана без вина,вечно нея сме обвинявали....Ама всичко това с лудо крещене!И не мога да я накарам да спре да крещи.И накрая ми прикипя и аз като откачих....
И друг път сме се карали,но днес от една дреболия стана ужас.Винаги гледам да премълчавам,че нали е в "трудна възраст",но и тя никога досега не е била такава хуна.
И вкъщи с брат си редовно се драчат. Той скоро ще стане на 7г.
Държи се отвратително понякога с него, а като и се направи забележка се започва...
Ама той знаеш ли какво прави досега, пък какво ми каза... Пък второ, пето, десето.
Обяснявам и че него не съм го видяла, виждам нея и затова забележката в момента е към нея.
След 10мин вече могат да се прегръщат и целуват.
Държи се отвратително понякога с него, а като и се направи забележка се започва...
Ама той знаеш ли какво прави досега, пък какво ми каза... Пък второ, пето, десето.
Обяснявам и че него не съм го видяла, виждам нея и затова забележката в момента е към нея.
След 10мин вече могат да се прегръщат и целуват.
Честито Рождество. Имам 2 деца - момичета. По-горе четох, че се карате, когато едното дете се кара с другото. Аз лично ги оставях да си се разбират както намерят за добре, да се бият - тяхна си работа. Само да няма рев и изказвания от рода "Мамо, тя ми каза еди си какво си" и "Ама тя е виновна, не аз". Нека си се развиват са самостоятелно, ако има ескалиращи ситуации се намесвах само, за да въведа малко ред, но до там. Не заемах ничия страна, не защитавах никого, дори да знам кой е виновен. Винаги голямата ми дъщеря започваше скандала първа, тя си е по-шумна, мрази несправедливостите, но да и се карам след като са я дразнили. Така трябва да възпитавам едното си дете като жертва ли? Вече се карат много рядко и се разбират човешки. Явно решението е да порастнат... Та моето мнение, че не трябва да се месим в отношенията между децата, освен когато не е крайно необходимо.