Аз не бих настоявала за извънкласно занимание, на което ходи с нежелание. Настоявах за плуване, настоявах за тенис...мъка. Харесаха ѝ карате, танци и волейбол. И на трите ходеше с удоволствие, за съжаление на първите две станаха неудобни тренировките. Аз пък не съм склонна да жертвам по няколко часа седмично за развозване в задръствания и изчакване. Остана волейбола, на който ходи сама и го тренира втора година. Инцидентно се случва да не ѝ се ходи, за да излезе с приятелка или просто да си почине, не настоявам. Приемам любителския спорт единствено за удоволствие, тонус и поддържане на хубава фигура, аз самата спортувам редовно от 18-годишна. Но щом аз клинча от тренировки някой път, смятам, че и щерката има това право.
- Публикувана: 5 дек. 2019, 12:23 ч.
- Последно мнение: 27 май 2020, 18:26 ч.
Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - 6
И аз си мисля, че за да се амбицира едно дете, си трябва пример за подражание. Аз също се опитвах да карам децата да ходят на какви ли не спортове - ами не става. Повечето деца, които виждам, че успяват в някакъв спорт, са деца на родители спортисти. Е, има и изключения, но тогава пак родителя се включва активно чрез постоянно водене, взимане, висене по тренировки, изобщо все неща, които на мен не ми се получават. Имам приятелка, която проявява чудеса от храброст, за да може сина им да тренира, да не говорим, че по състезания пак трябва да го водиш, да ходи понякога цялото семейство. Еми не е за мен тази работа.
Преди беше доста по-лесно - идваха треньори в училище, взимаха ни, тренирахме безплатно, но пак, за да станеш спортист, си трябваше да отидеш в спортно училище.
Преди беше доста по-лесно - идваха треньори в училище, взимаха ни, тренирахме безплатно, но пак, за да станеш спортист, си трябваше да отидеш в спортно училище.
Аз не бих настоявала за извънкласно занимание, на което ходи с нежелание.
Моите от миналата година са на плуване. Засега са ок и искат да ходят. Преди това 2 години бяха на айкидо. Но нещо спря да им харесва и сменихме с плуване.
Вече за допълнителния английски - там няма 'не искам'. Голямата мрънкаше доста по едно време. След смяна на школата спря да се оплаква.
Моите деца, например, не получават удоволствие от процеса, а от резултатите. Така че танцовите репетиции не са им любими, но пък обичат изявите и се чувстват щастливи от тях. Така че аз приемам ролята си като родител, да ги насочвам и да ги стимулирам, защото знам, че след това ще ми бъдат благодарни. То не им се и учи, ама ако ги оставя на самотек, после ще ме обвиняват.
Иначе не мисля, че големи успехи в спорта, а и в каквото и да е било, може да се постигат без жертви от страна на цялото семейство. Водене, чакане, прибиране, средства за екипировка или костюми, жертване на уикенди и почивки, заради състезания, концерти, олимпиади, всичко това се пада като кръст на семейството на детето, което се изявява.
Иначе не мисля, че големи успехи в спорта, а и в каквото и да е било, може да се постигат без жертви от страна на цялото семейство. Водене, чакане, прибиране, средства за екипировка или костюми, жертване на уикенди и почивки, заради състезания, концерти, олимпиади, всичко това се пада като кръст на семейството на детето, което се изявява.
Иначе не мисля, че големи успехи в спорта, а и в каквото и да е било, може да се постигат без жертви от страна на цялото семейство. Водене, чакане, прибиране, средства за екипировка или костюми, жертване на уикенди и почивки, заради състезания, концерти, олимпиади, всичко това се пада като кръст на семейството на детето, което се изявява.
От личен опит го потвърждавам. Като родител, който никога не е бил спортист, но подкрепя детето си в изборите и стремежите му.
Има и един друг момент, който идва рано или късно. Трудно е, да не кажа невъзможно съвместяването на активния спорт и доброто образование...
Та...спортът за мен е много полезно нещо, но не и активният такъв. Дава много - дисциплина, самочувствие и т.н., но и взема страшно много.
Едното ми дете тренира от 4 г. гимнастика, а другото вече 13г. танцува. Забелязвам, че това което ги привлича да продължават освен изявите са приятелствата, които са създали там и това че осъзнават, че ако те отсъстват провалят тренировката на целия отбор и съответно репитицията на цялата танцова група. Тоест научават се да работят в екип.
и малко встрани от темата за килограмите, моля да споделите в колко вечер си лягат децата ви и настоявате ли за по-ранен час примерно? Мислите ли, че е редно да се заема по-твърда позиция за ежедневните дейности от страна на родителя или давате по-либерално и оставяте възможност и на децата?
Получих бельото за пре менструацията и ще видя какви отзиви ще имам след като го видя в действие.
Телефонът е в хола й, но е проста Нокиа. Няма много за гледане. Тв има в стаята си, но гледа като се върне от училище в 4 до 5, после практикува флейтата си 20мин, чете книги, довършва домашни ( почти всичко си пише в училище и рядко има останало за у дома), от 6 до 8 е по извънкласни 2 дни седмично и в съботата и през другото време си почива, гледа филми, чете, рисува и прочие.
Малката ляга в 22 часа твърдо. Петък, събота и ваканцията я оставям да виси, колкото си иска, но често не издържа до по- късно от 23. Сутрин става в 7.30, училищният автобус е в 8.30.
Голямата ляга, когато си реши. Спрях да се боря с нея за лягането. Сутрин става в 7 без 15, в 7.30 й е автобуса. Става навреме, но баща й я буди, иначе няма да си отрази алармата. На 15 е почти.
Голямата ляга, когато си реши. Спрях да се боря с нея за лягането. Сутрин става в 7 без 15, в 7.30 й е автобуса. Става навреме, но баща й я буди, иначе няма да си отрази алармата. На 15 е почти.
И аз имам един танцьор и двама, трениращи скокове във вода. Ами няма как да стане без жертви от страна на родителите. Ежедневно возя и вися да чакам, ММ също. Във вторник и четвъртък се прибираме с танцьора в 22,30ч, в понеделник и сряда в 21,30ч. Уикендите също имат тренировки. В този смисъл и лягането трудно ни се получава преди 23ч. Това, което ги стимулира доста са състезанията, независимо от резултата.
Замислих се върху момента с приятелствата, създадени в клуба,в който се тренира 
Може би там е разковничето при нас, понеже преди година девойчето едновременно се записа заедно с приятелките си - още 4 парчета. Но напоследък чувам, че останалите щели да се отписват когато започнат 5 клас и е едно мрънкане,че няма сама да ходи на тренировки. Предполагам,че понеже са една неразделна групичка още от яслата, изобщо не завързват странични контакти с останалите деца, проста са си достатъчни. Иначе виждам, че когато тренировката е минала добре (разбирай не е замръзнала от студ или не и е станало лощо в автобуса, с който ги извозват в планината 
) се чувства доволна от себе си и е щастлива. Но бързо се отказва, ако оставя на нея. Тя с всичко е така, не е само спорта. Но както казах и преди, биатлонът не е спорт, в който идват лесно резултатите, а и нямат възможност за толкова състезания и изяви, че да си подхранва самочувствието по този начин. Аз и не залитам в крайности- просто искам да спортува, да е навън, да не се плаши от времето, че ми е писнало от принцеси покрай нас, коите не излизат навън ако е топло,студено,дъждовно,с вятър...
Опитвам се да наблягам на това,че спортът е здраве,добра фигура...а тя ми отвръща с "че аз не съм дебела" или "значи не съм хубава?"... Боже,дай ми сили!
Може би там е разковничето при нас, понеже преди година девойчето едновременно се записа заедно с приятелките си - още 4 парчета. Но напоследък чувам, че останалите щели да се отписват когато започнат 5 клас и е едно мрънкане,че няма сама да ходи на тренировки. Предполагам,че понеже са една неразделна групичка още от яслата, изобщо не завързват странични контакти с останалите деца, проста са си достатъчни. Иначе виждам, че когато тренировката е минала добре (разбирай не е замръзнала от студ или не и е станало лощо в автобуса, с който ги извозват в планината ) се чувства доволна от себе си и е щастлива. Но бързо се отказва, ако оставя на нея. Тя с всичко е така, не е само спорта. Но както казах и преди, биатлонът не е спорт, в който идват лесно резултатите, а и нямат възможност за толкова състезания и изяви, че да си подхранва самочувствието по този начин. Аз и не залитам в крайности- просто искам да спортува, да е навън, да не се плаши от времето, че ми е писнало от принцеси покрай нас, коите не излизат навън ако е топло,студено,дъждовно,с вятър...Опитвам се да наблягам на това,че спортът е здраве,добра фигура...а тя ми отвръща с "че аз не съм дебела" или "значи не съм хубава?"... Боже,дай ми сили!
Здравейте, включвам се при вас, че имам дъщеря при която пубертета чука на вратата.
На 10 години е, принципно ужасно кротко дете. Тренира карате, занимава се с музика и математика. Може да се каже, че обича да чете. Вечер, заедно с брат си, си лягат към 21-21:30.
Като прочета назад темата, ще се включа по-адекватно.
На 10 години е, принципно ужасно кротко дете. Тренира карате, занимава се с музика и математика. Може да се каже, че обича да чете. Вечер, заедно с брат си, си лягат към 21-21:30.
Като прочета назад темата, ще се включа по-адекватно.
С лягането сме трагедия. Втора смяна е на училище, почти всяка вечер има някакво допълнително занимание, докато се прибере, докато вечеря, докато се видим, то станало 23 часа. Сутрин става към 9 с триста зора, щото се мотае и не заспива. От началото на годината сме се разбрали, че ако се е организирала да си легне до 22 часа, имаме време, което да прекараме само двете, както тя реши. Правя й масаж, плета й плитки, четем книга, слушаме музика или просто лежим и си говорим. Не че иначе не прекарвам време с нея, по майчинство съм и съм си вкъщи, но й харесва да имаме моменти само за нас двете, на мен също.
За спорта и другите допълнителни занимания, не я карам на сила. Ако ходи с нежелание, ще я спра, но ако иска да изклинчи, щото я мързи, не е познала. Свързани са и с други хора и не може да се откаже в последния момент, защото останалите ще стоят и ще я чакат. Като цяло ходи с голямо желание и се научи да е отговорна към ангажиментите си.
За спорта и другите допълнителни занимания, не я карам на сила. Ако ходи с нежелание, ще я спра, но ако иска да изклинчи, щото я мързи, не е познала. Свързани са и с други хора и не може да се откаже в последния момент, защото останалите ще стоят и ще я чакат. Като цяло ходи с голямо желание и се научи да е отговорна към ангажиментите си.
Привет мами, не съм писала от 3 теми вече. 🙃 Как се справяте с пуберите? 🥴
Аз за сега имам един як такъв -дъщеря на 15. Сина ми вече го премина, уж(на 20), малката май й е рано още(10г)
Дъщеря ми на 15 е мноооого емоционална. Доста често има търкания между нас, които обаче изглаждаме с много дълги разговори, на които взаимно се наслаждаваме. Тя ми обяснява как мисли един тийнейджър, а аз съответно-един родител.
Аз не съм от свръхамбициозните родители, които натискат децата да се развиват в точно определена насока. Оставила съм ги да следват интересите и мечтите си, като разбира се съм винаги насреща за съвети и помощ когато им се наложи. Не обичам да забранявам или наказвам. Общо взето ги третирам като мои приятели,а и то си е така - те са най-близките ми хора.
Четох назад за дезодорантите против изпотяване. Дъщеря ми ползва магнезиево мляко, което слага с тампон за грим под мишниците. Не знам от къде го е чула това, но казва че действа. Аз не съм го ползвала и не мога да кажа.
Тя има много чиста(без акне)кожа на лицето, за което полага доста грижи( за разлика от мен) 😵 Общо взето(както предполагам повечето момичета на нейната възраст) в момента козметиката й е най-голямата страст. 💅
Аз за сега имам един як такъв -дъщеря на 15. Сина ми вече го премина, уж(на 20), малката май й е рано още(10г)
Дъщеря ми на 15 е мноооого емоционална. Доста често има търкания между нас, които обаче изглаждаме с много дълги разговори, на които взаимно се наслаждаваме. Тя ми обяснява как мисли един тийнейджър, а аз съответно-един родител.
Аз не съм от свръхамбициозните родители, които натискат децата да се развиват в точно определена насока. Оставила съм ги да следват интересите и мечтите си, като разбира се съм винаги насреща за съвети и помощ когато им се наложи. Не обичам да забранявам или наказвам. Общо взето ги третирам като мои приятели,а и то си е така - те са най-близките ми хора.
Четох назад за дезодорантите против изпотяване. Дъщеря ми ползва магнезиево мляко, което слага с тампон за грим под мишниците. Не знам от къде го е чула това, но казва че действа. Аз не съм го ползвала и не мога да кажа.
Тя има много чиста(без акне)кожа на лицето, за което полага доста грижи( за разлика от мен) 😵 Общо взето(както предполагам повечето момичета на нейната възраст) в момента козметиката й е най-голямата страст. 💅