Отчаяна съм

Какъв е проблема?

Просто съм объркана, отчаяна, че нещата при мен не се получават

Просто не ти е време в момента. Нещата се случват, когато не ги търсиш, не се вманиачаваш в тях и най-малко очакваш.
Тоест фокусирай се в нещо друго. Излиза с приятели, намери си хоби, чети книги, ходи на танци, каквото ти си решиш. Човекът ще се появи, когато се появи и ще се случат нещата.
Дългата ти връзка я приеми като житейски урок. Помисли какво си дала, какво си получила и си вземи поука за в бъдеще.
Не слушай хората какво говорят, те винаги ще намерят за какво да клюкарстват.
Сложи себе си на първо място. Не отдава значение на кой какво казал, кой какво направил, кой какво имал повече от теб.. Намери баланса в себе си.

Ако е успокоение, и аз, а предполагам и останалите дами в определен момент са си мислили подобни неща. Не всяка връзка е успешна, но е опит. Ще мине време и ще се смеете.
За малкия град, хората винаги ще намират за какво да говорят. Не им обръщайте внимание. А да контактувате с бившия само заради това е безсмислено.

Момиче, имала си връзка 9 години. Имай малко самочувствие. Аз съм омъжена, но до момента не съм имала толкова дълга връзка и съм впечатлена. Явно правиш нещо както трябва. Забавлявай се, прави неща, които те правят щастлива и ще се намерите с някого. Щастието разкрасява много, също е увереността. Ти не си по-малко от мен, даже бих казала, че е обратното.
Успех и "не ми се получава" е много далеч от твоето. Разкарай и двамата и се погрижи за себе си.

Защо оставяш щастието ти, да зависи от мъж? Остани сама за известно време..Почини си,емоционално..Намери си хоби,концентрирай се върху себе си, върху твоето щастие..Млада си, не драматизирай толкова.. Животът е пред теб .... : ))))

На 25 си, не на пенсионна възраст. Живей си живота, има време да се тюхкаш за тия неща. И това време не е сега.

На 25 години, с 9 годишна връзка-значи започнала на 14 години ???, втора неуспешна?
Сериозно ли стигна до "извода"  Не ми върви в любовта!"?
Че ти знаеш ли какво е любов?
Радвай се на младостта си, на живота, на Слънцето, ако щеш...САМО на 25 си.
Любовта сама ще те намери, като му дойде времето.

Би имало смисъл да започнеш някаква допълнителна квалификация, да се развиеш професионално, за да работиш нещо, което винаги си искала. Така хем ще се срещнеш с нови хора, ще попаднеш в нова среда, хем ще ти е по-интересно да живееш. Струва ми се, че това е проблемът: не ти е интересно, чувстваш се в безизходица, като в арестантска килия.

Аз бившия ти не бих го отписала. Двет години връзка, а той все още е заинтересуван. Представи си, ако бяхте се оженили. След няколко години бихте имали някаква криза и бихте се опитали да я преодолеете. Връзките си имат етапи. Но пък като казваш, че не става, добре.

Имах 16 - 17 годишна връзка, прекратих я и аз си задавах същите въпроси като теб. Бях неуверена и т.н. Нещатансе получават, не се притеснявай. Просто не е дошъл момента.

Аз се учудвам че след 9 годишна връзка ти се занимава още с връзки, вместо да искаш да си починеш.
И какво значи - "не се получава", това идва от нашето нетърпение. Не е вярно, че "не се получава". Нещата ще станат, просто няма как да е веднага, всичко иска време, и понякога просто трябва да се изчака.

Щом за 9 години не е провървяло с този, няма да провърви пак, зарежи. А това, че се е появил друг и с него не е станало, е в редът на нещата. Нормално е нещата да "не се получават", да имаш няколко неуспешни опита преди да се появи Той, и така нататък...

Впрочем аз съм около твоите години и все повече си мисля, че връзките са леко надценени. И че ние жените сме едва ли не co-dependent.. Тъпо е.. Я си поживей Има време за абсолютно всичко, дори за връзки. Не се изтощавай емоционално!

На хората им тегли една майна. Ама звучно. Прави каквото ти е кеф и с когото поискаш.

Започнете първо да се наричате ЖЕНА, след като сте на 25-години. Възприемането Ви по този начин, не е комплимент, а носи отговорности. Също така “момчетата”, около 30... не си ги представям. Не се заяждам. Подозирам наличие на инфантилност.

Иначе, всекиму се провалят връзките. Това не ни прави провалени хора. Една толкова дълга връзка, на тази възраст, без логично продължение и задълбочаване е повече от нормално да се провали. Дори не е провал точната дума. Не Ви прави недостойна, неспособна или некадърна в отношенията с хората. Ще намерите подходящ човек. Просто не живейте в миналото и не се обвинявайте!

На 25 години и пари да ми даваха, не стъпвах в малък град. На 25 години още не бях имала сериозна връзка и изобщо не се свързах на едно място.

Според мене ти осъзнаваш кое не ти харесва и ти пречи да си щастлива, но не правиш нищо за да го промениш - седиш в малък град, стагниращ 9 години с човек, с когото не се разбирате Итн.

Има ли икономическа причина, която да те задържа в малкия град - успешен бизнес на място с евтина работна ръка, ниски наеми, собствено жилище? Живяла ли си някога в голям град и харесваше ли ти живота там?
.
На твое място бих заминала да живея другаде - даже в друга държава и на друг континент. Ако не намеря любов поне научавам език.

Мило момиче, и аз съм
на 25 год. и преди година приключих 7 годишна връзка. Не съжалявам и не съм се била отчайвала, защото вече знам как не искам да се държат с мен! Всичко това е опит,  а не провал!
Ще видиш, че с времето всичко ще се подреди. Аз също съм от малък град и ме говорят, но не трябва да се фокусираш върху мнението на околните,
гледай ти да си добре! Да не ти пука!
И не търси човек до себе си на всяка цена. Ще ти се отвори друга врата, бъди търпелива, все още сме млади, живота е пред нас!

Много хора не смеят дори да опитат да поживеят малко сами, без да са непременно обвързани в сибмиоза.
Те дори не могат сами да се опознаят.
Ка-моли да разберат какво би могло да ги направи щастливи.
Няма как да са добре ни сами, нито с друг. Понеже целта на живота им е просто да са с някого.
А е добре човек да има и други цели, и друг живот. Независимо на каква възраст е.

Аз съм на 35 години и въпреки това не съм имала толкова дълга връзка като твоята. Хубаво е, че си имала толкова продължителна връзка, но това не значи че прекратяването й е нещо, от което да се притесняваш, щом е правилното за теб. Хората в малките градове винаги обсъждат и намират кусури, нека си говорят -не им дължиш обяснения според мен. И не бива да са причина да се връщаш при бившия си, ако това няма да те направи щастлива. Относно това, че не ти върви в любовта-и моите връ,ки напоследък не са сполучливи, но това не ме кара да губя надежда- понякога човек случва на подходящ човек ,а понякога не. Има много време напред, при мен обикновено нещата се нареждат когато не търся. И тъй като както ка,ах не ми се получава любовта напоследък съм се концентрирала повече над работата ми, приятелките и сестра ми. Нещата ще ср наредят сами, когато не очакваш, но дотогава е хубаво да си имаш и други приоритетии цели.

На 25 години си, не на 45 я се стегни и си живей живота, сега ти е времето. Не рови в миналото иначе няма как да продължиш напред, дай си време и прави онези неща които те радват. Светът не е свършил, ти си толкова млада, просто се забавлявай, поглези себе си и правилният човек ще се появи.

Мнението ми се препокрива с преобладаващото, изказано в постовете преди мен. Само ще допълня пример от личния ми живот, с който искам да ти кажа, че не трябва да насилваш нещата, защото така може да се докараш до нова ситуация, в която също да не се чувстваш ОК .
Бях малко над 25-годишна когато започнах да си мисля, че задължително трябва да започна сериозна връзка и да родя дете, а до момента с връзките все нещо не ми се получаваше. Беше ми станало фикс идея, че времето ми минава. Сега се чудя как ми беше влезнала тази тъпа идея в главата. Тогава започнах да правя опити за взръзки с мъже един от друг по- ... хм, не ми се ще да ги квалифицирам, защото всеки е такъв, какъвто е, но бяха неподходящи. След 2 срещи приключвах отношения и търсех подходящия. Така неусетно сама се "закопах" и набързо родих дете от поредния неподходящ. После с него се разделихме и детето сега  пита защо мама и тати не живеят заедно, а на мен отвътре всичко ми се къса при този въпрос. Детето ми е най-хубавото нещо, което ми се е случвало в живота, но то щеше да се случи и ако бях изчакала малко повече да се появи подходящия човек.
Така че просто не бързай. Има една поговорка "Насила хубост не става". Вярна е. А хората винаги ще намерят какво да говорят. Със сигурност не говорят само зад твоя гръб. В малките населени места е така. Някой по-горе те попита какво те задържа там. Замисли се над това. Ако там се чувстваш добре и единствения проблем са тези приказки зад гърба, просто ги игнорирай. Но ако като цяло там не ти е ОК, потърси си работа на друго място. Ше срещнеш нови хора, ще си създадеш нов живот. И известно време около устройването си ще си ангажирана с други неща, а не единствено с мисли за връзка. Тогава може и Той да се появи. Кой знае. А може и да откриеш, че в живота има достатъчно радости, на които да се наслаждаваме в чакане на Него. Успех ти пожелавам!

.Вероятно за много хора е било очаквано момичето да се ожени за този човек, все пак в малките населени места всички се познават. И моят съвет би бил да смениш града. Но си давам сметка колко трудно е това, без подкрепата на родителите. Защото с една мижава заплата сам човек не може да си покрива разходите. Трябва да е квалифициран за по-добре платена работа. Според мен трябва да си изясниш отношенията с бившия - дали можете да сте само приятели. Ако той иска връзка, а ти не виждаш перспектива с него, по-добре го отрежи и спри контактите.

Мъжът ми е от малък град, знам какво е, на 25 ако не си вече омъжена, хората се чудят какво ти има, ако имаш толкова дълга връзка и нямаш предложение за брак, пак нещо ти има. Ако се разделите, за хората вие продължавате да сте си заедно и трудно някой ще се завърти около теб, защото хората си знаят, че си си на онзи и това е. Среда, приятелства не може да смениш, всичките ти приятелки са вече омъжени с бебета, а после ако другият се залюби отново първи, ти ще тънеш в земята, защото ще се засичате навсякъде постоянно и хората ще те съжаляват. Махни се оттам поне за известно време, година, две, отиди да учиш, да работиш, да пътуваш.

Здравейте, за да не отварям нова тема, бих искала да споделя и моя проблем тук. Ситуацията прилича на тази на авторката, с изключение на това, че съм от София. За съжаление обаче при мен нещата са доста по-трагични, тъй като съм на 33 Имах 9 годишна връзка, която приключи преди няколко години, оттогава не съм имала връзка. Страхувам се, че ми е минало времето, че съм негодна едва ли не на тази възраст и след толкова време сама. Излизала съм с различни мъже, с никой не усещам привличане, химия, интерес от моя страна. Просто никой не може да ме грабне, да почувствам онова желание да се видим пак, да очаквам този момент, да се развълнувам. Чувствам се празна отвътре.
От една страна чувам мнения, вклюително виждам тук, че така сте посъветвали авторката, да спра да се фиксирам в това, да се занимавам с други неща и любовта сама ще дойде. От друга, както казах съм на 33, искам вече семейство, деца, да не говорим че около мен всички са семейни, това допълнително ме смачква.
Ще съм много благодарна ако някой, който е минал през това, сподели личен опит, тъй като съм много отчаяна ...

[/list]

Djaky права си, не се изразих правилно. Разбира се, че няма нищо по-лошо от това да си тежко болен или да изгубиш близък, в никакъв случай не смятам, че моят проблем е по-страшен от това.

Това е така, постигнала съм, но на всички други фронтове, освен на един, който лично за мен е най-важния. Всичко, което имам, ми се струва безсмислено, след като нямам човек до себе си, семейство.

Наясно съм и какво искам от партньора ми, но не знам дали това е нещо положително, тъй като това много стеснява кръга от хора, с които бих могла да се обвържа.

Вики, разбирам те. Имаш основания да се чувстваш така. Имаш нужда от промяна точно в личния си живот.
Защо не разчупиш ежедневието си и не потърсиш нови разнообразни контакти? С кого общуваш и как намираш хора за общуване сега? Защо не разшириш и кръга от евентуални партньори?

Излизам с приятелки основно, но всички те са обвързани. От време на време с колеги - същото.
Пробвах за известно време тиндър - отказах се, това не е за мен. Освен че видях мъжете на доста познати (говоря за семейни хора, някои с деца), което ме отврати, както и някои необвързани мой познати, които не харесвам, познавам отдавна и никога не съм харесвала, които след като са ме видели започнаха да ми пишат (по ФБ) неща от сорта на “явно ти е доста скучно, щом си в тиндър, защо просто не каза, аз ще те позабавлявам”, не можах да намеря никой подходящ. Няма да коментирам хората там, просто това не е моето.
Признавам, че може би водя доста еднообразен живот. Казват ми, че трябва да излизам по барове, насилвам се и го правя, когато има с кого (беше интересно и забавно преди 10 години, сега това е последното нещо, което ми се прави вечер), но не съм се запознала с някого в бар досега. Всичките ми познати са се запознали с половинката си по стечение на обстоятелствата, в работата, в университета, в обща компания. Не познавам някой, който целенасочено да е търсил и да му се е получило. Това допълнително ме отчайва.
Отделно, излизам по заведения доста уикенда (кафета, места за хапване), но знаете как е там, всеки си седи на неговата маса, с неговата компания, дори да види някой симпатичен, никой няма да стане и да дойде при теб, това ми прави впечатление.

Вики,

Първо за Тиндър. На Тиндър алгоритъма му е такъв, той то подава предимно хора, които ням да паснат. Защото ако е обратното, няма кой да им плаща 30€ на месец.

Второ от възрастта е. Явно си емоционален човек, първо. Търсиш емоционална връзка след 30 на любовния пазар, сами остават само, казвам предимно, емоционално оскутели хора. Дано ти да не си един от тях.

Трето трябва да експериментираш. Моя сестра беше като тебе. Година и нещо една приятелка нейна искаше да я запознае с едно момче. Само че момчето има странна професия, ще си го кажем направо, боклукчия е чисти и мете улици. Ами след година сестра ми склони да се запознаят. Вече втора година живеят заедно.

Опитай със запознанства НЕ по барове само. Намери си хобита, свързани с групови посещения някъде - туризъм, спорт.

Изпитах същата ситуация във втората половина на 20-те си години. Всички момичета на моята възраст и малко по-малките вече бяха заети, свободните не ставаха, а баровете и дискотеките не ме кефеха така, както на 20. На работа също нямах много контакти с жени, с компаниите, в които движех, почти нямаше свободни жени, а излизанията ми бяха като алкохолни маратони. Е да беше забавно до някъде, ама резултатите бяха само гаден махмурлук на сутринта. За цялата ситуация допринасяше и факта, че преживявах силна несподелена любов към момиче, с което имахме близки приятелски отношения от много време. Опитвах се да я преодолея по всякакъв начин, редовно оръшквах сайтовете за запознанства, ходих на срещи от време на време, ама все нещо не се получаваше. Тогава от един сайт се появи момиче, което доста упорито ми пишеше почти всеки ден. Нещо не ме кефеше външния и вид от снимките, за това не и обръщах много внимание, но разговорите ни се получаваха много лесно. Оказа се, че мои приятели я познават, бяхме от един град, тя беше още студентка. Канеше ме на среща, аз се дърпах, и така продължихме известно време да си пишем (по-скоро тя да ми пише на мен). В един момент ми прати нови снимки, беше се снимала под различен ъгъл и тогава нещо в мен се преобърна. Стоях и си мислих как може да съм такъв идиот, да се държа по този начин с момиче като нея. Даже не знам как точно се получи всичко, като я видях на живо направо ми омекнаха колената, нещата се развиха много бързо по-нататък. Все едно любовта ме връхлетя като товарния влак
Така че като съвет към Vicky386, не се отказвай, не знаеш как може да се случи всичко. Отделно при интернет общуването нещата са малко по-особени, можеш да си създадеш напълно грешна представа към отсрещния човек, както положителна, така и отрицателно.
Отпусни се, недей това да ти става като фикс идея, в един момент нещата може да се получат от само себе си. Също се огледай около теб, може пък ти да не виждаш достатъчно добри възможности. Успех!

Ами, според мен си е много положително. Това, както и другото, че си постигнала доста в живота си, говори че принципно си човек, който знае добре какво иска и как да го постигне. Това, обаче, колкото и нелогично да изглежда, стеснява много кръга от хора, които допускаш до себе си. Не че е лошо, но връзката изисква и някаква доза риск, да допуснеш една идея по близо до себе си човек, който не познаваш толкова добре или който не отговаря, поне първоначално, на изградените ти критерии. Трябва някаква промяна, която да разбърка картите, да смени обкръжението, даже да те извади от зоната ти на комфорт. Сега е малко като в омагьосан кръг .
Мисля си, че успял човек/всъщност идея си нямам колко и в какво си успяла/, може да си позволи да забави малко темпото, без да застрашава бизнеса си. Да попътува малко из света, не по работа, не и на екскурзия. Да поживее малко на други места, да установи контакт със съвсем други хора, да подиша чужд въздух, да хапне различна храна, да погледне, в един момент, на живота си от друг ъгъл.
Зареждането е невероятно, стига човек да може да си го позволи.

Че с какви хора очаквате да се запознаете по нощните барове? Ако съм сама и си търся мъж /сериозна връзка, това ще е последното място... По - скоро бих се ориентирала към всевъзможни курсове, според интереси /хобита, танцови клубове, езици, туризъм, любители на животните...

Благодаря ви, че отделихте от времето си, за да ми дадете съвет! Много сте мили, благодаря!

Принципно не очаквам много от баровете, но от време на време го правя, защото всички ми казват, че водя живот на пенсионерка, заради това че не излизам вечер, че трябва да излизам, че необвързаните са там и т.н.

съгласна съм, че съм малко като в омагьосан кръг, общувам с едни и същи хора, но като те завърти въртележката след една определена възраст не сме ли всичми така? През седмицата на работа, почивните дни да се видиш с приятели, и така.

Истината е, че се измъчвам, защото на този етап в живота си вече изобщо не ми се занимава вече със срещи, запознанства, записване на курсове зорлем, за да срещна някой, искам просто един стандартен, нормален живот, а в същото време така се стекоха обстоятелствата при мен, че ми се налага да правя друго. Нито ми е интересно, нито забавно да ходя по срещи. По-скоро ме това ме напряга, защото все не попадам на някой, който да ме привлече. Предполагам, че всичко това ще се промени, когато се запозная с някой, когото ще харесам много, но вече имам чувството че това никога няма да се случи...

Научете се да жвеете сами,да сте си самодостатъчни.На 25г. живота е пред Вас.Учете,пътувайте,опознайте себе си.Какъв е този зор за мъже и връзки ,не разбирам.Нещата ще се случат естествено.

"Стани самодостатъчен!" е един от най-гнусните съвети които съм чувал.

 Едно най-пошлите изречения, които могат да се изрекът въобще е "Стани самодостатъчен!". Абсолютен разрез с божественото и пътя към него.

 Това е кулминацията на на женската пасивна-агресия. Самодостатъчните хора ти се струва на пръв поглед, че водят един трагичен живот, но всъщност са едни жестоки егоисти.

Съжалявам, но това са глупости. Пореден нов моден термин, който и нищо особено не казва, и малкото, което казва, е в разрез с нормалната човешка психология, която е както персонална, така и социална.
Човек не може да е "самодостатъчен", освен ако не е имбецил или не страда от сериозно душевно разстройство. Стремежът към социалност и принадлежност е точно тъй нормален, както потребността от храна и вода.
И не, не винаги нещата си стават "естествено". Ако бе така, хората нямаше да имат проблеми, а щяха да си живеят безметежно щастливо като в Едемската градина.
Хубаво е човек да може да живее И сам. Но не за много дълго. Препоръчително е да има периоди, в които живее така. Но ако това е твърде дълго и за него се превръща в едно постоянно тягостно усещане и спирачка, то се отразява на останалите житейски активности и е добре състоянието на такава една самота да бъде преустановено с по-голяма социална активност.
...
Вики, ако искаш да промениш това в живта си, което ти е пречка, трябва да си активна, да търсиш. Ако нищо "не ти се прави", нищо няма и да се случи от само себе си. Като ти трябва човек, трябва да го намериш. За да го намерш, трябва да го потърсиш. На места, на които има хора, каквито ти предпочиташ.

Защо да са глупости?

Човек може да принадлежи и да е много социален без да е във връзка с човек от противоположния пол. В днешно време, в големите градове връзка с мъж даже пречи млада жена да разширява социалния си кръг. Сама може да си ходи където си иска, да излиза, да пътува без да се съобразява със желанията на човека до нея. Когато се появи дете животът, щем, не щем, се променя и трябва да уседнем за известно време. Ако връзката с мъжа се прекъсне жената остава сама с дете или две и трудно може да пасне в предишната си среда. Видяла съм го с очите си.

Връзката с мъж не е гарантирана до гроб. Тя не е като връзката с родители, братя и сестри и синове и дъщери. По тази причина не е разумно да влагаме прекомерно във връзка с мъж и точно социалните, общителни хора с добра връзка с родно семейство имат по-здрава спасителна мрежа в случай на раздяла с партньора.

Авторката е имала 7 годишна връзка. Затворила се е за други мъже от 18 до 25г възраст и сега не среща подходящи мъже. Още една 6-7 годишна връзка и младостта и ще е минала. Тогава ще е още по-трудно да срещне подходящ.

На 25г не можех да си представя да се обвържа, да живея с мъж или даже да се прибирам редовно. Ако се бях вързала с мъж нямаше и да имам с кого да изляза като се разделим.

Невена, подчертала съм изрично кое намирам за глупост. Накратко, макар и да смятам, че е ясно - в него не се говори за пол, а за "самодостатъчност". Няма такъв човек, освен ако не е психически болен или с вродено слабоумие. Обяснила съм подробно. В обясненвията дори не помня да съм обсъждала, че става въпрос за пол или за интимна връзка. Обсъждам нелепостта на един наложил се напоследък като модерен термин, който се повтаря като мантра тогава, когато човек няма много-много какво да каже. Да не се повтарям.

Judy, възрастен човек може да бъде самодостатъчен без да е малоумен. Оправя се с битовизмите сам или си плаща да му свършат това което не може да направи сам. Не всеки има нужда да живее с партньор и да има емоционална връзка с такъв. Под самодостатъчност Пип 2 има предвид точно емоционална, в смисъл да ни е добре и когато сме сами.

Няма как да стане. Обяснила съм и защо. Няма нужда да се вадят от 100 кладенеца вода. Просто ти беше писала във връзка с моя пост, преди да го прочетеш или да го осмислиш в цялост. Затова и обсъди, във връзка с него, интимните отношения, за които не пиша. Нищо. Случва се често - и във форума, и в реалното общуване. Не е проблем.

Не бих препоръчвала да се смесва самодостатъчността с хубава точна дума "самостоятелност". Човек може да се оправя сам, но никога, ако е нормален, не може да си е изцяло достатъчен. В определени моменти - бива, но това да е негова същноста трайна характеристика - не. Той има нужда от общество, от хора, от контакти, от общуване, от близост човешка.
Няма нормален човек, който да си е емоционално самодостатъчен също, пак като основна характеристика. Това означава, че няма нужда от общество.
Да се чувстваш добре И когато си сам, е нещо съвсем различно. Писала съм го вече. Пак да кажа - няма да го повтарям. Самодостатъчността, по принцип, като характеристика, предполага да нямаш изобщо необходимост от други хора.
Да чувства човек нужда от друго човешко същество и от човешко общуване е повече от нормално. Именно защото човек не може да си е "самодостатъчен".
И за да търси човек изход от такава ситуация, това означава, че самотата му тежи, че е прехвърлена личната му норма на самота и самотност. Което е нездравословно и ако проблемът се задълбочи, може да се стигне и до съществени негативни последици за психиката и здравето на личността.
Да му определя някой външен, който дори не го познава, къде е или би следвало да бъде личната му граница, е меко казано несериозно. Щом човекът се терзае от самотата, значи тя му идва горница. И да го убеждава някой отвън, как това не е така, е нелепо.
А възрастта тук няма нищо общо. Човек може да има този проблем на всякакви години.

Не искам да отчайвам Вики-то, но фактите са си факти. Във всички времена и епохи е имало и ще има хора от двата пола, които не успяват да създадат семейство. Трагедията е когато това се случва с по-чувствителни души. Но не е някакъв изключителен малшанс. Даже изобщо не е рядко явление.
От една страна бих я посъветвал да не се връзва на лелките с по 5-10-15 000 мнения тук, за които този форум е още едно място да се похвалят колко са по-по-най и със съвършени семейства - мъже и деца (такъв е форума).
Те пишат за да им се възхищават четящите, не за друго.
От друга страна, както 99.99% от интернет, и бг-мама е в голяма степен сайт за запознанства. Все повече мъже пишат тук, естествено с подобни цели - търсят сродна душа от другия пол.
Наблюдават се все по-млади, програмисти, веганисти, емпати и кви ли не, в този смисъл тя може да се поозърне за нещо тук.
Така и не разбрах какви са изискванията ѝ, които никой от дотук срещнатите мъже не изпълнява.
Последно - да внимава какво си пожелава - на повечето пишещи тук перфектните им семейства не им обръщат внимание, затова са се закотвили със заблудата, че празните им приказки са ценни съвети.
Иска ли да стане една от тях?

Вики, потърси групи които да те забавляват и да са ти интересни. Не да се насилваш да ходиш някъде, където ти е тъпо, защото там и да срещнеш някой потенциален е малко вероятно да сте със сходни интереси. Ако те мързи да се мъкнеш и да се записваш някъде, разгледай групи по интереси из интернет (не групи за запознанства, те са доста гнуснички). Има групи за арт съвети, за музика, за логически задачи, за фенове на определени актьори или спортисти. Доста често се стига до срещи на членовете. А и в разговорите се усеща, ако с някого си имате приказка. Дори и да е жена, тя може да има брат, братовчед и т.н.
Чудесно е, че имаш изградена представа какво търсиш. Надявам се да си наясно и с нещата, с които можеш да направиш компромис. Познавам човек който не направи компромис с това, че гаджето му не се интересуваше от хобито му. Всеки си знае мярката, но си раздели нещата на важни и второстепени.
И ако трябва да сме честни, външността е важна. Не подценявай грим, прическа, облекло, парфюм.
Пълно е с необвързани мъже и жени на 30+ и 40+ но не знам защо така се получава, че не могат да се открият.

И на финала, кофти варианта Б. Ако не срещнеш подходящ, какво правиш с живота си? На какво си заслужава да го отдадеш според теб. На нещо което ти е най-любимо и най-много те влече. Впусни се от сега стремоглаво в него, за да не си обсебена от мисълта за връзка. Не позволявай да изглеждаш крайно нуждаеща се, защото това плаши и отблъсква.