Отчаяна съм

Ами, според мен си е много положително. Това, както и другото, че си постигнала доста в живота си, говори че принципно си човек, който знае добре какво иска и как да го постигне. Това, обаче, колкото и нелогично да изглежда, стеснява много кръга от хора, които допускаш до себе си. Не че е лошо, но връзката изисква и някаква доза риск, да допуснеш една идея по близо до себе си човек, който не познаваш толкова добре или който не отговаря, поне първоначално, на изградените ти критерии. Трябва някаква промяна, която да разбърка картите, да смени обкръжението, даже да те извади от зоната ти на комфорт. Сега е малко като в омагьосан кръг .
Мисля си, че успял човек/всъщност идея си нямам колко и в какво си успяла/, може да си позволи да забави малко темпото, без да застрашава бизнеса си. Да попътува малко из света, не по работа, не и на екскурзия. Да поживее малко на други места, да установи контакт със съвсем други хора, да подиша чужд въздух, да хапне различна храна, да погледне, в един момент, на живота си от друг ъгъл.
Зареждането е невероятно, стига човек да може да си го позволи.

Че с какви хора очаквате да се запознаете по нощните барове? Ако съм сама и си търся мъж /сериозна връзка, това ще е последното място... По - скоро бих се ориентирала към всевъзможни курсове, според интереси /хобита, танцови клубове, езици, туризъм, любители на животните...

Благодаря ви, че отделихте от времето си, за да ми дадете съвет! Много сте мили, благодаря!

Принципно не очаквам много от баровете, но от време на време го правя, защото всички ми казват, че водя живот на пенсионерка, заради това че не излизам вечер, че трябва да излизам, че необвързаните са там и т.н.

съгласна съм, че съм малко като в омагьосан кръг, общувам с едни и същи хора, но като те завърти въртележката след една определена възраст не сме ли всичми така? През седмицата на работа, почивните дни да се видиш с приятели, и така.

Истината е, че се измъчвам, защото на този етап в живота си вече изобщо не ми се занимава вече със срещи, запознанства, записване на курсове зорлем, за да срещна някой, искам просто един стандартен, нормален живот, а в същото време така се стекоха обстоятелствата при мен, че ми се налага да правя друго. Нито ми е интересно, нито забавно да ходя по срещи. По-скоро ме това ме напряга, защото все не попадам на някой, който да ме привлече. Предполагам, че всичко това ще се промени, когато се запозная с някой, когото ще харесам много, но вече имам чувството че това никога няма да се случи...

Научете се да жвеете сами,да сте си самодостатъчни.На 25г. живота е пред Вас.Учете,пътувайте,опознайте себе си.Какъв е този зор за мъже и връзки ,не разбирам.Нещата ще се случат естествено.

"Стани самодостатъчен!" е един от най-гнусните съвети които съм чувал.

 Едно най-пошлите изречения, които могат да се изрекът въобще е "Стани самодостатъчен!". Абсолютен разрез с божественото и пътя към него.

 Това е кулминацията на на женската пасивна-агресия. Самодостатъчните хора ти се струва на пръв поглед, че водят един трагичен живот, но всъщност са едни жестоки егоисти.

Съжалявам, но това са глупости. Пореден нов моден термин, който и нищо особено не казва, и малкото, което казва, е в разрез с нормалната човешка психология, която е както персонална, така и социална.
Човек не може да е "самодостатъчен", освен ако не е имбецил или не страда от сериозно душевно разстройство. Стремежът към социалност и принадлежност е точно тъй нормален, както потребността от храна и вода.
И не, не винаги нещата си стават "естествено". Ако бе така, хората нямаше да имат проблеми, а щяха да си живеят безметежно щастливо като в Едемската градина.
Хубаво е човек да може да живее И сам. Но не за много дълго. Препоръчително е да има периоди, в които живее така. Но ако това е твърде дълго и за него се превръща в едно постоянно тягостно усещане и спирачка, то се отразява на останалите житейски активности и е добре състоянието на такава една самота да бъде преустановено с по-голяма социална активност.
...
Вики, ако искаш да промениш това в живта си, което ти е пречка, трябва да си активна, да търсиш. Ако нищо "не ти се прави", нищо няма и да се случи от само себе си. Като ти трябва човек, трябва да го намериш. За да го намерш, трябва да го потърсиш. На места, на които има хора, каквито ти предпочиташ.

Защо да са глупости?

Човек може да принадлежи и да е много социален без да е във връзка с човек от противоположния пол. В днешно време, в големите градове връзка с мъж даже пречи млада жена да разширява социалния си кръг. Сама може да си ходи където си иска, да излиза, да пътува без да се съобразява със желанията на човека до нея. Когато се появи дете животът, щем, не щем, се променя и трябва да уседнем за известно време. Ако връзката с мъжа се прекъсне жената остава сама с дете или две и трудно може да пасне в предишната си среда. Видяла съм го с очите си.

Връзката с мъж не е гарантирана до гроб. Тя не е като връзката с родители, братя и сестри и синове и дъщери. По тази причина не е разумно да влагаме прекомерно във връзка с мъж и точно социалните, общителни хора с добра връзка с родно семейство имат по-здрава спасителна мрежа в случай на раздяла с партньора.

Авторката е имала 7 годишна връзка. Затворила се е за други мъже от 18 до 25г възраст и сега не среща подходящи мъже. Още една 6-7 годишна връзка и младостта и ще е минала. Тогава ще е още по-трудно да срещне подходящ.

На 25г не можех да си представя да се обвържа, да живея с мъж или даже да се прибирам редовно. Ако се бях вързала с мъж нямаше и да имам с кого да изляза като се разделим.

Невена, подчертала съм изрично кое намирам за глупост. Накратко, макар и да смятам, че е ясно - в него не се говори за пол, а за "самодостатъчност". Няма такъв човек, освен ако не е психически болен или с вродено слабоумие. Обяснила съм подробно. В обясненвията дори не помня да съм обсъждала, че става въпрос за пол или за интимна връзка. Обсъждам нелепостта на един наложил се напоследък като модерен термин, който се повтаря като мантра тогава, когато човек няма много-много какво да каже. Да не се повтарям.

Judy, възрастен човек може да бъде самодостатъчен без да е малоумен. Оправя се с битовизмите сам или си плаща да му свършат това което не може да направи сам. Не всеки има нужда да живее с партньор и да има емоционална връзка с такъв. Под самодостатъчност Пип 2 има предвид точно емоционална, в смисъл да ни е добре и когато сме сами.

Няма как да стане. Обяснила съм и защо. Няма нужда да се вадят от 100 кладенеца вода. Просто ти беше писала във връзка с моя пост, преди да го прочетеш или да го осмислиш в цялост. Затова и обсъди, във връзка с него, интимните отношения, за които не пиша. Нищо. Случва се често - и във форума, и в реалното общуване. Не е проблем.

Не бих препоръчвала да се смесва самодостатъчността с хубава точна дума "самостоятелност". Човек може да се оправя сам, но никога, ако е нормален, не може да си е изцяло достатъчен. В определени моменти - бива, но това да е негова същноста трайна характеристика - не. Той има нужда от общество, от хора, от контакти, от общуване, от близост човешка.
Няма нормален човек, който да си е емоционално самодостатъчен също, пак като основна характеристика. Това означава, че няма нужда от общество.
Да се чувстваш добре И когато си сам, е нещо съвсем различно. Писала съм го вече. Пак да кажа - няма да го повтарям. Самодостатъчността, по принцип, като характеристика, предполага да нямаш изобщо необходимост от други хора.
Да чувства човек нужда от друго човешко същество и от човешко общуване е повече от нормално. Именно защото човек не може да си е "самодостатъчен".
И за да търси човек изход от такава ситуация, това означава, че самотата му тежи, че е прехвърлена личната му норма на самота и самотност. Което е нездравословно и ако проблемът се задълбочи, може да се стигне и до съществени негативни последици за психиката и здравето на личността.
Да му определя някой външен, който дори не го познава, къде е или би следвало да бъде личната му граница, е меко казано несериозно. Щом човекът се терзае от самотата, значи тя му идва горница. И да го убеждава някой отвън, как това не е така, е нелепо.
А възрастта тук няма нищо общо. Човек може да има този проблем на всякакви години.

Не искам да отчайвам Вики-то, но фактите са си факти. Във всички времена и епохи е имало и ще има хора от двата пола, които не успяват да създадат семейство. Трагедията е когато това се случва с по-чувствителни души. Но не е някакъв изключителен малшанс. Даже изобщо не е рядко явление.
От една страна бих я посъветвал да не се връзва на лелките с по 5-10-15 000 мнения тук, за които този форум е още едно място да се похвалят колко са по-по-най и със съвършени семейства - мъже и деца (такъв е форума).
Те пишат за да им се възхищават четящите, не за друго.
От друга страна, както 99.99% от интернет, и бг-мама е в голяма степен сайт за запознанства. Все повече мъже пишат тук, естествено с подобни цели - търсят сродна душа от другия пол.
Наблюдават се все по-млади, програмисти, веганисти, емпати и кви ли не, в този смисъл тя може да се поозърне за нещо тук.
Така и не разбрах какви са изискванията ѝ, които никой от дотук срещнатите мъже не изпълнява.
Последно - да внимава какво си пожелава - на повечето пишещи тук перфектните им семейства не им обръщат внимание, затова са се закотвили със заблудата, че празните им приказки са ценни съвети.
Иска ли да стане една от тях?

Вики, потърси групи които да те забавляват и да са ти интересни. Не да се насилваш да ходиш някъде, където ти е тъпо, защото там и да срещнеш някой потенциален е малко вероятно да сте със сходни интереси. Ако те мързи да се мъкнеш и да се записваш някъде, разгледай групи по интереси из интернет (не групи за запознанства, те са доста гнуснички). Има групи за арт съвети, за музика, за логически задачи, за фенове на определени актьори или спортисти. Доста често се стига до срещи на членовете. А и в разговорите се усеща, ако с някого си имате приказка. Дори и да е жена, тя може да има брат, братовчед и т.н.
Чудесно е, че имаш изградена представа какво търсиш. Надявам се да си наясно и с нещата, с които можеш да направиш компромис. Познавам човек който не направи компромис с това, че гаджето му не се интересуваше от хобито му. Всеки си знае мярката, но си раздели нещата на важни и второстепени.
И ако трябва да сме честни, външността е важна. Не подценявай грим, прическа, облекло, парфюм.
Пълно е с необвързани мъже и жени на 30+ и 40+ но не знам защо така се получава, че не могат да се открият.

И на финала, кофти варианта Б. Ако не срещнеш подходящ, какво правиш с живота си? На какво си заслужава да го отдадеш според теб. На нещо което ти е най-любимо и най-много те влече. Впусни се от сега стремоглаво в него, за да не си обсебена от мисълта за връзка. Не позволявай да изглеждаш крайно нуждаеща се, защото това плаши и отблъсква.