Пубертетът при момчетата - тема 7

А когато няма цел...?

И аз с нетърпение чакам другата година по това време. Сега сме 7 клас...

Създайм му такава
Нещо, което му харесва, или поне си мисли, че му харесва. Подхрани му мислите, покажи му как може да стане, какво трябва да се направи и после бутай в тази посока. Колкото избуташ - толкова! Вместо него не може нищо да се направи, но има полза.
Аз съм писала, че беше решил да си провали матурите, за да остане в същото училище! Бях категорично против и му казах, че изобщо няма да подава документи за него и да започне да гледа в друга посока. Заинати се и естествено отказа. Провали цяла година и курсовете, на които го бях записала. Госпожата по БЕЛ от курсовете успя да го натисне, но по математика просто го оставиха да присъства, защото курсът бил по желание и ако нямал желание, не трябвало да го посещава... Сети се накрая на годината малко преди изпитите, че наистина иска нещо, но вече беше много късно. Не му стигнаха силите и се наложи да избира според резултатите си. Беше много разочарован и въпреки бутането от моя страна не успя да постигне целта си.
Не си е взел поука и в момента прави същата грешка. Опитвам се да обясня, че няма нужда да буташ чаша с вода всеки път, само за да се убедиш, че ще се разлее. След първия път вече трябва да знаеш, че е така. Не ми се получава. Психолога каза, че така се трупа житейски опит и няма как аз да прехрърля своя върху него - ще трябва да се изживее. Тогава се дръпнах и колкото и да се противя вътрешно, се въздържам.
Днес сутринта ми каза, че не иска да върви с мен (макар че няма приятелчета, с които да ходи на училище или ако срещне някой по пътя, аз се отделям). Не ми стана приятно, но тръгнах сама. Може и да е вървял зад мен, не знам, не се обърнах. Щом няма отсъствие, значи е стигнал навреме

beki8 това, че не искал да върви с теб, ме подсети - преди 1-2 седмица срещам моя с компания, ама вървя точно срещу тях, няма как да ме подмине, някои от децата и ме познават, реакцията: (малко вяло и гледайки на другата страна) "Ооо, мамоо…", разперил ръце, прегръща ме супер набързо и тихичко: "Айде, да се направим, че не се познаваме" В тази конкретно ситуация ми стана смешно, ама понякога и на мен ми става криво като не ще да върви с мен, все едно се срамува от мен

Не знам твоите амбиции какви са, но аз имах големи. Очаквах да учи, да има добри оценки и бля, бля като всяка майка, която мисли доброто за детето си. В един момент осъзнах, че не отглеждам следващия гений, а дете със средни възможности и много мързел. Примирих се. Влезе в механото с 4,53. Имаме автосервиз, лятото и почивките е там. Не, че му се отдава много, но гледа и се учи. Явно няма да е с костюм, омазан ще е.
В момента в който се примирих падна голям товар от плещите ми.

Моичкия също не иска да излиза с мен

Нямам хич големи амбиции и не лета в небесата...не се надявам за езикова и математическа гимназии, понеже с езиците не е на "ТИ". Знам, че няма смисъл от това тикане насила, само и само да влезе в елитната гимназия и хич не го привествам. Амбицията ми стига до там, че е да е добър, по-скоро мн.добър ученик Досега се получаваше, но в 7-ми клас се отпусна.

Явно при него това е черта от характера му...май прилича на мен.Да се лута, да не знае какво и как и да не може да вземе веднага решение, а доли и да вземе да го поставя под лупа 100пъти. Но хора разни...
Та...надявам се да успее да влезе поне в Строителния или Електротехникума...обаче много мисля матурите, да не се спече и оплеска.

п.п.Аз изкарах навремето обикновенна гимназия.Учих после в университет...та може и на него по-късно да му дойде музата. Ако не-ще пасе патките на село...баща му така му казва

Може пък после да им дойде акъла. И аз не помня да съм била много ориентирана, хем 8-ми клас съм кандидатствала.
Поне във Варна електрото и механото изискваха еднакъв бал, та е съвсем достижимо.

То затова аз уча постоянно! Откакто съм завършила висше не съм спряла да уча, направо до гуша ми дойде, ама като работя различни неща трябва и различни квалификации да придобивам!

на това се надявам и аз...

Глухарче, нашите синове явно са в едно училище.
Описвате точно ситуацията при нас. Щрака му главицата, но е болен от мързел направо. Оставила съм го да се спасява. Говорим, говорим, но явно не е дошъл моментът, в който да ни чуе.
Само с телефона в ръка живее и все нещо е сърдит и ядосан.
Все още понякога се съглася да върви с мен.

Същата работа е и при нас с тикането, бутането, насочването. Честно да си призная - поизоставила съм го вече, макар че е 7 клас. Искам просто да го завърши, но доколкото зависи от мен, няма да го оставя да мъкне 2 и 3 от мързел. Казвам от мързел, защото ако се напъне, може. Ама не ще. Само че постоянно им опявам как след няколко години ще ги е яд, че са си пропиляли времето. Много държа да може да пише грамотно, да научи поне говоримо английски (с което засега не се справям) и да си изпълнява задълженията бе, да му се невиди. Не мога да приема за нормално да ходи без домашно системно. Ми това не е от неможене, чиста проба мързел си е. Не знам как ще ходят на работа тези деца, като не им се занимава с нищо.
Всъщност сина ми се интересува от коли, мотори, сглабя, разглабя и много се чудя за професионална гимназия. За съжаление обаче, в нашия град разсипаха всички професионални техникуми, до степен в тях да учат само ромчета и деца, изпаднали от всякакви училища В повечето ходят само, за да вземат диплома, не да учат. Ако съдя по разкази на мои познати И за какво се борих толкова години да е грамотен поне Не зная кое е по-добре - да го оставя на самотек или да го насоча някъде, където няма да е неговото място.

Моите и двамата останаха без компютри снощи. Оакали се вчера по БЕЛ. Тъй ли...
Прочетох им едно зверско конско относно целите в живота и работата в местната Чистота. Дружно бяхме нацупени снощи у нас.

В скриятият е гадно.
 

Ох...вярно е много трудно!

И аз мисля да не се карам за 4-ките по Литература и Физика. Обаче не мисля, че и компа ще дам.

Ох пак ли, преди месец също имаше такъв случай, отново 15 годишно 

И моя уж отличник днес донесе 2-ка и забележка  и то по Ит , а ние двамата с баща му с това се занимаваме - срамота. Сега е 6 кл и досега най-ниската му оценка беше една 4 ка. Хем е ядосан на себе си хем и аз го овиках ,защото от понеделника съм си в нас и гледам как не учи  а само се върти от телефона на ТВ ( понеже съм му взела ПС и компа с парола) От половин година се сприятели с едно дете , което смятам че му влияе зле . Как успявате да го откъснете от деца , които смятате за неподходящи за приятели на децата ви . Опасявам се , че ще започне да го дърпа надолу и от скоро  виждам точно това. Сори за грешките ама се мъча от телефона.