Напоследък изглежда имам доста свободно време и чета из СО. Прави впечатление, предполагам, не само на мен, че най-оживените теми са финансовите. Потребителките, които смятат, че не е срамно, грозно и достойно за бой с камъни да очакваш мъжът да издържа семейството изцяло, се броят на пръсти. От друга страна основно изискване към мъжката половинка е да чисти, готви и храни бебето нощем. Ясно е, че това са безсмислици в контекста на едно здраво и хармонично семейство, следователно целта е да сме подготвени при евентуална раздяла, жената-финансово, мъжът - с грижите за поколението и дома. Разумно изглежда, справедливо това равноправие. Обаче се бие с факта, че 99% процента от децата остават при мама. За съжаление, не само в реалния живот, но и в начина ни на мислене. Някак се подразбира, че отговорна жена с 2 деца трябва да обмисли бъдещето на децата си, преди да вземе решение за раздяла, докато от отговорен мъж в същото положение се очаква добра сума и свободен уикенд понякога. Пак да кажа, питам не защо се случва така, а защо го приемаме предварително и безусловно. Битието определя съзнанието или нещо друго?
- Публикувана: 22 дек. 2019, 09:19 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2020, 17:13 ч.
За децата, отговорностите и още нещо
При нас и двамата с мъжа ми си обгрижвахме детето, докато беше бебе (хранене нощем, разходки, пълната програма), но не заради евентуална раздяла, а защото и двамата сме родители на това дете. Родител, който не си гледа детето, не ми трябва.
Не считам, че майките автоматично са по-добрите родители от бащите. Виждала съм изключително търпеливи и грижовни бащи. За мен не е правилно, че след развода повечето деца остават при майките си. Трябва да се гледа всеки родител отделно.
Не считам, че майките автоматично са по-добрите родители от бащите. Виждала съм изключително търпеливи и грижовни бащи. За мен не е правилно, че след развода повечето деца остават при майките си. Трябва да се гледа всеки родител отделно.
Съгласна съм с всичко, което си написала като изводи, но не разбрах какво питаш? Ако е защо децата все още почти винаги остават при майката, мисля, че самите майки искат така.
Точно.
Има и бащи, които са искали децата и са при тях, но са много малко.
Постоянно слушам за майчин дълг, но за бащин дълг - тцъ.
Не само че разликата в отношението на майката и бащата към отговорностите и грижите за децата се вижда още докато са семейство, но и след раздяла на родителите, при всеки проблем обществото изисква от майката да изпълнява майчиния си дълг. Един път не чух някой да ми каже и насърчи, че това или онова е бащин дълг.
И друго, докато ми е бил съпруг, бащата на децата ми ни е разочаровал за толкова много неща, доказал се е като абсолютно безотговорен егоист, натворил е куп глупави грешки, с които е съсипал достатъчно дълъг период от бъдещия живот на децата си. В такива ръце ли да оставя техния живот, възпитание, бъдеще?!
Преди години баща ми ми каза " От мен нищо не чакай, имаш майка - тя да се оправя с теб." Нещо подобно ми каза и бащата на децата ми след развода.
Та, обществото, обстоятелствата и майчината любов и чувство за дълг, достатъчно категорично определят отношението ни към това кой поема отглеждането и възпитанието на децата ни.
Не само че разликата в отношението на майката и бащата към отговорностите и грижите за децата се вижда още докато са семейство, но и след раздяла на родителите, при всеки проблем обществото изисква от майката да изпълнява майчиния си дълг. Един път не чух някой да ми каже и насърчи, че това или онова е бащин дълг.
И друго, докато ми е бил съпруг, бащата на децата ми ни е разочаровал за толкова много неща, доказал се е като абсолютно безотговорен егоист, натворил е куп глупави грешки, с които е съсипал достатъчно дълъг период от бъдещия живот на децата си. В такива ръце ли да оставя техния живот, възпитание, бъдеще?!
Преди години баща ми ми каза " От мен нищо не чакай, имаш майка - тя да се оправя с теб." Нещо подобно ми каза и бащата на децата ми след развода.
Та, обществото, обстоятелствата и майчината любов и чувство за дълг, достатъчно категорично определят отношението ни към това кой поема отглеждането и възпитанието на децата ни.
Именно, Aлинa. А защо? Обществото сме ние. Модерни сме. Променихме съзнанието си, независими и равни на мъжете в какви ли не ситуации. А дългът си остава изцяло за нас.Иначе те разбирам, в личен аспект аз взех същите решения в живота си, дори 2 пъти. Обществото не ме осъди. Но ако бях намерила мъж като мъж, според личните ми, старомодни разбирания, (така че да не се налага да работя, ако не искам, например) тогава щях да съм проститутка, безотговорна и какво ли още не. И с какво оправдаваме това си мислене?
Лейди Рамкин, дали работи или не жената си е изцяло между двамата.Какви са тия силни думи?
То дали изкарва жената 800, а мъжа 3000 пак същото.Разбира се , че е кой както си го направи.И да не забравяме че има и непридвидими обстоятелства. Някой се разболява, умира, влюбва и зарязва и какво ли не.Проба- грешка е живота , е на някой им се получава от първия път.
Като цяло не виждам драма- освен в болестите.Кое "защо " точно те притеснява? Какъв дълг с тия закони и издръжки? Всеки се бори както може.
То дали изкарва жената 800, а мъжа 3000 пак същото.Разбира се , че е кой както си го направи.И да не забравяме че има и непридвидими обстоятелства. Някой се разболява, умира, влюбва и зарязва и какво ли не.Проба- грешка е живота , е на някой им се получава от първия път.
Като цяло не виждам драма- освен в болестите.Кое "защо " точно те притеснява? Какъв дълг с тия закони и издръжки? Всеки се бори както може.
Кое си мислене оправдаваме?
Както е казано напред - не ми трябва мъж, който мисли, че детето е женска работа, а мъжката е да гледа телевизия в извънработно време. Затова съм се обвързала с такъв, който си гледа детето, вкл. е поемал нощните смени - тази невероятна и немислима за форума бащина дейност.
Както е казано напред - не ми трябва мъж, който мисли, че детето е женска работа, а мъжката е да гледа телевизия в извънработно време. Затова съм се обвързала с такъв, който си гледа детето, вкл. е поемал нощните смени - тази невероятна и немислима за форума бащина дейност.
Именно, Aлинa. А защо? Обществото сме ние. Модерни сме. Променихме съзнанието си, независими и равни на мъжете в какви ли не ситуации. А дългът си остава изцяло за нас.Иначе те разбирам, в личен аспект аз взех същите решения в живота си, дори 2 пъти. Обществото не ме осъди. Но ако бях намерила мъж като мъж, според личните ми, старомодни разбирания, (така че да не се налага да работя, ако не искам, например) тогава щях да съм проститутка, безотговорна и какво ли още не. И с какво оправдаваме това си мислене?
А обществото, то манипулира. Щото, ако и майката абдикира, то чий дълг ще бъде да отглежда изоставените деца?
Ако и майките започнат да търсят лесното, обществото няма да може да се справи. И затова оказва натиск и манипулира. Отговорните хора лесно се манипулират. По-трудно е да бъдат научени на отговорност безотговорните.
Няма лошо жената да бъде издаржана от съпруга, основно като има деца.Но никой не е застрахован да остане сам.Случва се. И тогава какво прави, ако няма професия , стабилност, т.н.При нас доходите са никакви за да остане нещо за цял живот да си осигурен.Малко имат такива. Та от тази гледна точка и Тя трябва да се развива.
Все повече мъже участват силно в отглеждането на деца и това е добрата тенденция.Така имат здрава връзка с тях и трудно напускат и се оттеглят оставяйки жената сама.
Все повече мъже участват силно в отглеждането на деца и това е добрата тенденция.Така имат здрава връзка с тях и трудно напускат и се оттеглят оставяйки жената сама.
По принцип си права, задълженията и отговорностите към детето са еднакви ,обаче според мен лично майката няма кой да я замести от емоционална гледна точка. Никога и по никакъв начин. Майчината любов не е като бащината ,но едно дете се нуждае и от двете, за да расте пълноценно. ( Ако е наистина майка, като майка). Природа. Изключения винаги има ,де. За авторката не знам, аз лично бих си взела детето при мен, при евентуална раздяла и не бих гледала в чуждата паничка, на кой повече, на кой по- малко. Явно има доза недоволство в теб, щом си понечила да пусшнеш тема на такава тематика.
Благодаря на всички за споделените размисли. Mssad, принципно смятам, че с еманципацията се справяме както навремето с комунизма- не е лоша идеята, ама в какви посоки зави.. А конкретното ми недоволство беше подтикнато от съседна тема, в която сума ти народ осъди 22 годишно момиче, че разчита на гаджето да я подпомага финансово, без да я унижава. Чудя се толкова ли освободихме от отговорности мъжете. И искрено се надявам да ме убедите в обратното.
Базила, застраховката в случай, че останеш самотен родител, е важна, разбира се. Мъж или жена, необходимо е да имаш план Б. Само че план Б се ползва, ако план А не сработи. А масово жените се поощряваме да сме независими и самостоятелни, докато сме с партньор.
Базила, застраховката в случай, че останеш самотен родител, е важна, разбира се. Мъж или жена, необходимо е да имаш план Б. Само че план Б се ползва, ако план А не сработи. А масово жените се поощряваме да сме независими и самостоятелни, докато сме с партньор.
... А масово жените се поощряваме да сме независими и самостоятелни, докато сме с партньор.
Когато за някого обичта значава грижа се грижи. А ако не умее да обича или няма потребност да се грижи, то и насила да караш няма смисъл, независимо от пола.
Удивлявам се как пак на незагрижените тук се намират начини друг да им е виновен. Ако те е грижа не виждам как някой ще ти попречи да практикуваш любовта към децата си, а изобщо не виждам нужда да те поощряват. Тези неща в детска възраст се научават или никога. Пак казвам, и при двата пола.
Удивлявам се как пак на незагрижените тук се намират начини друг да им е виновен. Ако те е грижа не виждам как някой ще ти попречи да практикуваш любовта към децата си, а изобщо не виждам нужда да те поощряват. Тези неща в детска възраст се научават или никога. Пак казвам, и при двата пола.
Когато за някого обичта значава грижа се грижи. А ако не умее да обича или няма потребност да се грижи, то и насила да караш няма смисъл, независимо от пола.
Удивлявам се как пак на незагрижените тук се намират начини друг да им е виновен. Ако те е грижа не виждам как някой ще ти попречи да практикуваш любовта към децата си, а изобщо не виждам нужда да те поощряват. Тези неща в детска възраст се научават или никога. Пак казвам, и при двата пола.
Удивлявам се как пак на незагрижените тук се намират начини друг да им е виновен. Ако те е грижа не виждам как някой ще ти попречи да практикуваш любовта към децата си, а изобщо не виждам нужда да те поощряват. Тези неща в детска възраст се научават или никога. Пак казвам, и при двата пола.
Именно.
И да не си приписват заслуги тези, чиито мъже споделят отговорностите, защото просто са случили на такива.
Както има безотговорни мъже, така има и безотговорни жени. Зарязват си децата и хич не им дреме.
Не мисля, че е до късмет това с бащината грижа. Не си падам по мъже, които смятат децата за женска работа, и никога не съм се обвързвала с такива. И предишните ми гаджета сега са ангажирани със семействата и с децата си, и моят мъж е такъв. Такъв съм търсила, не съм родила случайно от него. Нито съм взела какъвто и да е, пък после да се опитвам да направя от домата шоколад, понеже нали - мъж и куче, както си ги възпиташ...
С мъж ми решихме да пробваме за дете и взе че стана. Никой не е имал очаквания към другия - всеки прави каквото се налага в момента - дали ще преобуе детето, дали ще измие чиниите - има ли нещо за вършене, просто някой го свършва. Не съм очаквала да ме издържа, но оставяме парите на едно място и всеки взима каквото му трябва - дали за пазар, за детето или за някоя глезотия, не се е коментирало.
Ако някой ден се разделим, сме единодушни, че детето ще остане при мен, защото така ще е най-добре за него - вижда се, че има специфична връзка с мен и не е редно да го лишаваме от нея, а ако е по-голям, е редно сам да избере.
Но, като цяло, не сме обсъждали нито домакинство, нито гледане на дете, нито пък финанси - всичко си върви някак естествено.
Ако някой ден се разделим, сме единодушни, че детето ще остане при мен, защото така ще е най-добре за него - вижда се, че има специфична връзка с мен и не е редно да го лишаваме от нея, а ако е по-голям, е редно сам да избере.
Но, като цяло, не сме обсъждали нито домакинство, нито гледане на дете, нито пък финанси - всичко си върви някак естествено.
Около мен съм видяла няколко случая на бащи, които са останали те официални настойници, и то и няколкото са на деца момичета. Майките (на две от тях, които по-отблизо познавам), си веят байраците с новите си приятели, карат си живота и когато момичетата се виждат с тях, си искали пари от баща си да си имат. Т.е.майката и за един уикенд не поема покупките за детето. Убедена съм, че има и мн.други, които не познавам, така че в някои случаи явно бащите са по-отговорните. Иначе що се отнася до бебешкия период, чисто природно е предопределено детето да се нуждае най-вече от майка си, тъй като един вид я познава още от утробата и е нормално, че тя е човекът, от който детето най-лесно се успокоява. Кърменето също предопределя майката да е най-близкият за този период. Но това все пак е период, и очевидно в някои случаи цялостно се оказва бащата по-грижовният и отговорният родител.
... А масово жените се поощряваме да сме независими и самостоятелни, докато сме с партньор.
От друга страна основно изискване към мъжката половинка е да чисти, готви и храни бебето нощем...
По темата - приемам семейството за епип, който споделя отговорностите, които му излизат всекидневно. Какви са точно, това няма абсолютно никакво значение. Няма основни и неосновни, всичко е едно цяло.
В зависимост от конкретния ден се разпредлят спрямо ситуацията.
Не приемам нищо за предварително и безусловно, всеки има глава на раменете и мисли за собственото си семейство и деца.
А конкретното ми недоволство беше подтикнато от съседна тема, в която сума ти народ осъди 22 годишно момиче, че разчита на гаджето да я подпомага финансово, без да я унижава. Чудя се толкова ли освободихме от отговорности мъжете. И искрено се надявам да ме убедите в обратното.
Базила, застраховката в случай, че останеш самотен родител, е важна, разбира се. Мъж или жена, необходимо е да имаш план Б. Само че план Б се ползва, ако план А не сработи. А масово жените се поощряваме да сме независими и самостоятелни, докато сме с партньор.
Базила, застраховката в случай, че останеш самотен родител, е важна, разбира се. Мъж или жена, необходимо е да имаш план Б. Само че план Б се ползва, ако план А не сработи. А масово жените се поощряваме да сме независими и самостоятелни, докато сме с партньор.
Какви са тези отговорности, от които сме освободили мъжете? Защото аз очаквам от мъжа до мен да помага наравно в домакинството, с децата с колите, но абсолютно не очаквам от него да ме подпомага финансово както ти се изразяваш.
Да остана изцяло на издръжка на друг човек, когато аз съм здрава, права, образована и трудоспособна за мен означава да се поставя доброволно в подчинено положение. На теб може и да ти харесва и да го смяташ за някакъв връх в живота, за мен ще е тотално падение.
Та, различни сме хората, с различни стремежи. (И аз не разбирам как 22-годишната очаква от гаджето да я издържа. Откъде тоя проститутски манталитет у такова младо момиче не мога да си обясня. Че и претенции за поведението му има.)
В коя тема това, не съм го чела, но ако е така, родителите на момичето не са си свършили работата.
Не съм й чела темата, но пак не одобрявам поведението и очакванията й. Ако моя дъщеря се набута да живее на семейни начала с някого, от който очаква да я издържа, докато учи аз ще се сметна за пълен провал като родител.
Много бащи са незаинтересовани от децата си, това е толкова често срещано, че аз не мисля да е някаква драма. За мен е по-скоро нещо нормално. Това момиче е трябвало да си наляга парцалите при майка си, да учи, да помага там с каквото може в домакинството и така, докато си завърши образованието.
Много бащи са незаинтересовани от децата си, това е толкова често срещано, че аз не мисля да е някаква драма. За мен е по-скоро нещо нормално. Това момиче е трябвало да си наляга парцалите при майка си, да учи, да помага там с каквото може в домакинството и така, докато си завърши образованието.
Много бащи са незаинтересовани от децата си, това е толкова често срещано, че аз не мисля да е някаква драма. За мен е по-скоро нещо нормално.
Много бащи са незаинтересовани от децата си, това е толкова често срещано, че аз не мисля да е някаква драма. За мен е по-скоро нещо нормално.
Кое да е малоумно? Че не си заравям главата в пясъка и не отказвам да се изправя срещу действителността такава каквато е?
Ако за теб е малоумно, за мен е въпрос на здрав разум. Приемам това, което не мога да променя, защото този филм съм го играла и от двете страни - и като пренебрегвана от баща си дъщеря и като майка на пренебрегвано от баща си дете. Не се фокусирам върху този факт, абсолютно не правя драми от него и не позволявам да оказва влияние върху живота ми или този на детето ми.
Ако се приемаха за нормално, нямаше да има толкова раздели. В повечето случаи именно затова са бивши, защото не са си поемали отговорностите. Няма как да очакваш от един човек, който не си е гледал детето, докато е живял с него, че изведнъж ще стане родител не само по документи.
И обратното. Имам пред себе си примери на бащи, които си гледаха децата и се разделиха с майките по други причини. Ами продължават да си ги гледат и въобще не се ограничават с уикендите и издръжката.
И обратното. Имам пред себе си примери на бащи, които си гледаха децата и се разделиха с майките по други причини. Ами продължават да си ги гледат и въобще не се ограничават с уикендите и издръжката.
Според мен повечето проблеми идват от липаса комуникация между партьорите. Ще дам един банален пример - в семейството на родители ми баща ми чисти - 100 %, но човека не знае как да пусне пералнята. Така са се разбрали с майка ми. Преди години, заживявам с една девойка и тя окачва нещата да са 50/50% за всяко нещо. Аз съм любител на специализацията (аз правя това и това, то е моя отговорност) ти правиш еди какво си. Тук става въпрос за сблъск на 2 семейни модела, които са наследени от родителите. По същият начин е с финансите, отглеждането на деца, продръжката на кола, изхвърляне на боклука, плануване на почивки и какво ли не. Разминавания в очакванията винаги ще има, но успешните двойки умеят да седнат и спокойно да си говорят, да плануват и да се разберат.
Не е в комуникацията, а в това, че не могат да реагират адекватно и да пораснат.
Ще има единият от тях 10 неща на главата, но другият ще се прави на капризен тийнейджър и ще седи на дивана, защото в този ден нямал по неговата специалност. Да бе. Никой не трябва нищо да иска от него, а сам да се сети.
Айде, докато са сами, както и да е, но какъв пример е за децата? Голям, здрав и прав мъже да не може гащите да си изпере сам. Как ще си поеме отговорността като родител? Децата не са кукли, и повръщат, и други работи правят. Ако не може най-елементарните грижи да им осигури, а се реди до тях, как въобще може да се разчита на него?
Ще има единият от тях 10 неща на главата, но другият ще се прави на капризен тийнейджър и ще седи на дивана, защото в този ден нямал по неговата специалност. Да бе. Никой не трябва нищо да иска от него, а сам да се сети.
Айде, докато са сами, както и да е, но какъв пример е за децата? Голям, здрав и прав мъже да не може гащите да си изпере сам. Как ще си поеме отговорността като родител? Децата не са кукли, и повръщат, и други работи правят. Ако не може най-елементарните грижи да им осигури, а се реди до тях, как въобще може да се разчита на него?
Скрит текст:
Да не мислиш, че жените знаят как да си пуснат пералнята? Сядаш, четеш и ако трябва викаш майстори да ти каже. Който е зле (като мен) си записва стъпките подробно и след стотното пускане вече си наясно. Всичко идва с опита.
Ей това ме озадачава. Защо го приемаме за нормално? Само защото се случва често? Не е ли малко малоумно?
каква е алтернативата ? и майката да си гледа живота пък децата да се оправят там някак си ? или под строй са ги праща насила при някой който не ги иска само защото им е 'баща' и така е справедливо?
Аз примерно не приемам за "нормално" бащата да бяга от отговорност след развод. Факт, че повечето бягат от тази си отговорност и си мислят, че ще се разминат с някаква мижава издръжка. И моят бивш се опита да мине по тъча, но не му позволих. Научих го да отделя време и ресурс за детето ни. Да уважава празниците на детето с присъствие, да не пропуска уикенд с него, да са повече време заедно от описаното в споразумението лятото и така нататък.. Може, но трябва да имаш здрави нерви, упоритост и да мислиш за детето като приоритет, изолиран от личните си отношения с този човек. Детето ми имаше нужда от баща си и аз му го осигурих. Това, че сме се развели или че имал друга жена с дете до него, въобще не е оправдание или причина за мен, да не се грижи той за детето си.
Детето ми имаше нужда от баща си и аз му го осигурих.
Хах, разбирам те, Бояна. Не всичко зависи от мен, разбира се. Но в случая знам какво ми е коствало да се преборя за това време на баща и дете и не само за време, но и други отговорности. Не беше никак лесно. В момента е повече баща отколкото някога е бил докато сме били заедно. И да - имам огромна заслуга за това, макар милион пъти да ми е минавала мисълта - "голям праз, че не искаш да се държиш като баща, няма да те карам насила". Ясно ми е, че не със всеки баща става това и съм благодарна, че поне откъм тази му страна той е адаптивен и става за такъв, макар и с напъни. 
Хах, разбирам те, Бояна. Не всичко зависи от мен, разбира се. Но в случая знам какво ми е коствало да се преборя за това време на баща и дете и не само за време, но и други отговорности. Не беше никак лесно. В момента е повече баща отколкото някога е бил докато сме били заедно. И да - имам огромна заслуга за това, макар милион пъти да ми е минавала мисълта - "голям праз, че не искаш да се държиш като баща, няма да те карам насила". Ясно ми е, че не със всеки баща става това и съм благодарна, че поне откъм тази му страна той е адаптивен и става за такъв, макар и с напъни.
И моето мнение е такова.
Затова казах на някои съфорумки да не се пъчат, че са избрали мъже.
Първо няма как да знаят какви бащи ще са, преди да станат такива, и второ, хората се променят и няма гаранция, че ако са били отговорни с едно дете, ще бъдат с второ, или трето.
Затова казах на някои съфорумки да не се пъчат, че са избрали мъже.
Първо няма как да знаят какви бащи ще са, преди да станат такива, и второ, хората се променят и няма гаранция, че ако са били отговорни с едно дете, ще бъдат с второ, или трето.
Какво точно питаш? Защо жените раждат по-често от мъжете?...
need to vent, според мен алтернативата е да оставим малко работа и задължения и на мъжете, защото е очеизвадно, че 80% процента от мъжете не могат или не искат да се справят с 50% от всички неща, които жените правят.
Франсоаз, обикновено уважавам мисленето ти, но ми се струва, че определяш същите тия 80% мъже за боклуци. Не съм съгласна.
Anonimus, колко голямо беше детето, когато се разделихте? И при кого остана да живее?
Никога не съм разбирала тези борби за равенство. Въобще не мисля, че чак толкова хора се борят за измисленото равенство, просто искат децата им да бъдат щастливи и да се радват на нормални родителски грижи, а те самите да получават същото, каквото и дават.
Това не е борба за равенство, а съвсем човешки нужди.
Имало е в миналото разни предразсъдъци и измислени правила, но хората вече виждат, че това е в ущърб на семейството, не в +.
За след раздяла нещата са каквито си ги направят, но няма как да се сравняват нещата с ежедневието, когато са едно семейство.
Това не е борба за равенство, а съвсем човешки нужди.
Имало е в миналото разни предразсъдъци и измислени правила, но хората вече виждат, че това е в ущърб на семейството, не в +.
За след раздяла нещата са каквито си ги направят, но няма как да се сравняват нещата с ежедневието, когато са едно семейство.
Не знам за хората, но аз не искам да получавам същото, което давам. Искам да получавам равно(или повече 
), но не и същото. Например аз съм работила готвач години наред, не ми е проблем петстепенно меню за 5-6 човека да направя за час-два, докато си пиша в бг-мамата. И изобщо не ми трябва половинът да е перфектен готвач, за да ме отменя в готвенето през ден или в неделя или както е да е. Като не мога/искам да готвя, ще вечеряме сандвичи.Предпочитам, примерно, да е добър шофьор,щото аз не мога.
И понеже говоря за битовизми, да поясня, че темата е главно с тая насоченост. Щото не отричам, че има страхотни уикенд бащи, ама...
), но не и същото. Например аз съм работила готвач години наред, не ми е проблем петстепенно меню за 5-6 човека да направя за час-два, докато си пиша в бг-мамата. И изобщо не ми трябва половинът да е перфектен готвач, за да ме отменя в готвенето през ден или в неделя или както е да е. Като не мога/искам да готвя, ще вечеряме сандвичи.Предпочитам, примерно, да е добър шофьор,щото аз не мога. И понеже говоря за битовизми, да поясня, че темата е главно с тая насоченост. Щото не отричам, че има страхотни уикенд бащи, ама...
Под същото имам предвид желание да се грижиш за някого. И аз не съм толкова добър готвач, колкото мъжа ми и мразя готвенето, но това не ме спира да се старая и да му приготвям романтични вечери. Всичко идва от опита, няма да му сервирам суха храна, защото ме мързи да потърся информация и да положа усилия.
Всеки избира човека до себе си според собственото си възпитание и виждания. Ако една жена е израсла с двама родители шофьори, не би се замислила, че това би била една от точките, които са ѝ много важни в партньора. Така че това е относително, реагираш адекватно спрямо обстоятелствата. Ако трябва да прибираш всеки ден децата с кола и твоето работно време е ок, а това на мъжа ти не, какво ще правиш? Ще накараш мъжа ти да напусне работа или ще се стегнеш и ще се държиш като възрастен?
С мъжа ми искаме да научим детето си на отговорност, самостоятелност и умения за грижа. Не да седи и да гледа как друг притичва от печката до пералнята, от пералнята към ютията, а после го чака парцала и миялната и да смята, че си е поела отговорностите, защото примерно е завела децата на училище или нещо подобно. Или да седии да чака някой да се прибере, за да ѝ сготви, да ѝ изпере, да я изглади. Като види, че има да се прави, прави го. Капризите - до около 3 г.
Когато всекидневно участват всички животът е супер лесен, а битовизмите дори не се усещат, съответно няма и никакви караници и мерене.
Когато има специализация, често нещата куцат, особено ако се делят на такива, с които си затрупан всеки ден и други, в които си почиваш 1 седмица или месец и после се включваш за 1 часа. И с право, няма как да се сравнят всекидневна смяна на домашна помощница с едночасов ангажимент.
Всеки избира човека до себе си според собственото си възпитание и виждания. Ако една жена е израсла с двама родители шофьори, не би се замислила, че това би била една от точките, които са ѝ много важни в партньора. Така че това е относително, реагираш адекватно спрямо обстоятелствата. Ако трябва да прибираш всеки ден децата с кола и твоето работно време е ок, а това на мъжа ти не, какво ще правиш? Ще накараш мъжа ти да напусне работа или ще се стегнеш и ще се държиш като възрастен?
С мъжа ми искаме да научим детето си на отговорност, самостоятелност и умения за грижа. Не да седи и да гледа как друг притичва от печката до пералнята, от пералнята към ютията, а после го чака парцала и миялната и да смята, че си е поела отговорностите, защото примерно е завела децата на училище или нещо подобно. Или да седии да чака някой да се прибере, за да ѝ сготви, да ѝ изпере, да я изглади. Като види, че има да се прави, прави го. Капризите - до около 3 г.
Когато всекидневно участват всички животът е супер лесен, а битовизмите дори не се усещат, съответно няма и никакви караници и мерене.
Когато има специализация, често нещата куцат, особено ако се делят на такива, с които си затрупан всеки ден и други, в които си почиваш 1 седмица или месец и после се включваш за 1 часа. И с право, няма как да се сравнят всекидневна смяна на домашна помощница с едночасов ангажимент.
А ако единичният ангажимент за един е едночасов, а на друг би му отнел 10 часа? Независимо дали се изискват физическа сила и/или познания, може един да не може да свърши дадено нещо, ако ще да има колкото иска време. Тогава не е справедливо да се каже, че другият извършва нещото за час - може да е просто много добър в него.
То и хирургът оперира апендисит за толкова, за колкото жена му (за целите на случая, нека е домакиня) вкъщи готви мусака, че дори и по-бързо, но нима двете дейности са сравними, само защото времетраенето им е сходно?
За мен следва да се гледа и колко е сложна една дейност, не само колко време отнема на извършващия я. Има причина хирург да получава повече пари на единица време от лелка в ясла...
То и хирургът оперира апендисит за толкова, за колкото жена му (за целите на случая, нека е домакиня) вкъщи готви мусака, че дори и по-бързо, но нима двете дейности са сравними, само защото времетраенето им е сходно?
За мен следва да се гледа и колко е сложна една дейност, не само колко време отнема на извършващия я. Има причина хирург да получава повече пари на единица време от лелка в ясла...
Нека все пак се ограничим до битовизмите, за които е темата
Говорим за дейности, които могат да се вършат и от дете, не за нещо, изискващо образование и определени умения...
Един час беше образно казано. Просто сравнявах ежедневната заетост с нещо, което е инцидентно. Най-нормалното нещо е човек като види дневните задачи, да се включи за поне половината. Отново образно казано. Защото тези неща са колкото негови, толкова и на човека до него отговорности. Включително децата.
Когато някой съвсем явно бяга от тях, нормално е да се получат сътресения.
Говорим за дейности, които могат да се вършат и от дете, не за нещо, изискващо образование и определени умения...
Един час беше образно казано. Просто сравнявах ежедневната заетост с нещо, което е инцидентно. Най-нормалното нещо е човек като види дневните задачи, да се включи за поне половината. Отново образно казано. Защото тези неща са колкото негови, толкова и на човека до него отговорности. Включително децата.
Когато някой съвсем явно бяга от тях, нормално е да се получат сътресения.
Скрит текст:
Аз като съм зле с техниката, да не пускам никога пералня или друг уред? Или понеже мразя готвенето, да чакам да ме хранят? Първия път ще го направя по-бавно, ще сгреша, ще го оправя, пък след някой друг вече ще е и бързо, и с добро качество. Като ме е страх от кучета в тъмното, но работното ми време беше по-подходящо да прибирам детето от градина и 2-ра смяна като малко, да карам мъжа ми да напусне работа? Не може цял живот да чакам някой да ми върши отговорностите, само защото не съм перфектна и съм по-бавна. Голям човек съм, родител вече, не може детето ми да разчита само на единия си родител, защото аз съм принцеса...
Скрит текст:
Уточнявам, че цитирам избирателно, за да скъся цитата, не с цел да променя думите ти.
За мен лично в битовизмите влизат ремонти на колата, на електроуреди, дори да се отреже нещо или да се свали нещо отвисоко, ако навлезем в съвсем елементарни дейности. Ясно, че мога и флекса да опъна, и на столче да се кача и да си сваля нещо-си, и да заварявам, ако се наложи, и гумите да си сменя и прочие подобни примери от живия живот. Никоя от тези дейности не бих поверила на малко дете аз лично, разбира се, всеки преценява дали ще даде на малко дете да реже с циркуляр, да кажем, но аз по-скоро не бих. Също така предпочитам друг да ги свърши тези неща, ако има начин. Ако няма, е ясно.
За разлика от рязането на домат за салата, обаче, с което наистина и малко дете ще се справи, аз с някои неща просто физически не мога да се оправя. Поради тази причина не мога да приравня правенето на салата вечер с ремонт по колата (нека да е пак вечер, след работа). То остави силата, трябва да диагностицираш, да знаеш какво да купиш, как се сменя и т.н. Със салатата малко по-малко умения трябват.
Така че - не, за мен не са сравними дейностите и не следва двамата да правим всяка вечер салатата само от мерак всичко да е поравно.
Искам мъжът до мен да е мъж, особено пък когато ми трябва такъв
, не да поделям с него "поравно" битовизмите, от каквото и естество да са те.
Иначе моят приятел готви много хубаво и всъщност до голяма степен той ме научи да готвя, но не очаквам да го прави всеки ден, защото днес няма "мъжки" дейности за правене. С последното искам да кажа, че на мъжете ръцете не са им вързани да сготвят или изперат, (освен може би за някакви много завъртяни неща), но за мен тяхната функция в един дом е съвсееем друга.
..
Говорим за дейности, които могат да се вършат и от дете, не за нещо, изискващо образование и определени умения...
... Просто сравнявах ежедневната заетост с нещо, което е инцидентно.
...
Говорим за дейности, които могат да се вършат и от дете, не за нещо, изискващо образование и определени умения...
... Просто сравнявах ежедневната заетост с нещо, което е инцидентно.
...
Уточнявам, че цитирам избирателно, за да скъся цитата, не с цел да променя думите ти.
За мен лично в битовизмите влизат ремонти на колата, на електроуреди, дори да се отреже нещо или да се свали нещо отвисоко, ако навлезем в съвсем елементарни дейности. Ясно, че мога и флекса да опъна, и на столче да се кача и да си сваля нещо-си, и да заварявам, ако се наложи, и гумите да си сменя и прочие подобни примери от живия живот. Никоя от тези дейности не бих поверила на малко дете аз лично, разбира се, всеки преценява дали ще даде на малко дете да реже с циркуляр, да кажем, но аз по-скоро не бих. Също така предпочитам друг да ги свърши тези неща, ако има начин. Ако няма, е ясно.
За разлика от рязането на домат за салата, обаче, с което наистина и малко дете ще се справи, аз с някои неща просто физически не мога да се оправя. Поради тази причина не мога да приравня правенето на салата вечер с ремонт по колата (нека да е пак вечер, след работа). То остави силата, трябва да диагностицираш, да знаеш какво да купиш, как се сменя и т.н. Със салатата малко по-малко умения трябват
.Така че - не, за мен не са сравними дейностите и не следва двамата да правим всяка вечер салатата само от мерак всичко да е поравно.
Искам мъжът до мен да е мъж, особено пък когато ми трябва такъв
, не да поделям с него "поравно" битовизмите, от каквото и естество да са те.Иначе моят приятел готви много хубаво и всъщност до голяма степен той ме научи да готвя, но не очаквам да го прави всеки ден, защото днес няма "мъжки" дейности за правене. С последното искам да кажа, че на мъжете ръцете не са им вързани да сготвят или изперат, (освен може би за някакви много завъртяни неща), но за мен тяхната функция в един дом е съвсееем друга.
Писах, писах и сложих всичко в скрит текст, за да не трия, защото всичките неща по-горе са следствие на едно, по-голямо.
Лично аз искам партньор в живота си, не за да си поделяме задълженията, а за да сме щастливи заедно и да забелязва, това което съм - и като човек, и конкретно като жена.
Това ми е много по-ценно от това да си поделяме битовизмите вечер/уикенда.
Моят бивш мъж беше патриархално възпитан и смяташе, че цялата поддръжка на дома трябва да пада върху жената и децата. Т.е. ние ежедневно готвим, режем салати, слагаме маси, вдигаме маси, мием, бършем, чистим, оправяме на котките, веднъж в седмицата се ходи на голям пазар до минимум два до четири различни магазина, веднъж, понякога два пъти седмично се перат две до три перални, сушат се, сгъват се, простират се и т.н. малки ежедневни дейности. Това включваше и приготвяне на храната му за работа за седмицата, рязането й на малки парчета и слагането й в кутии като е предварително измерена. Излишно е да казвам, че той ядеше най-много, неговите дрехи за пране бяха най-много, изобщо той беше най-големият консуматор вкъщи, а ние бяхме обслужващ персонал, който трябваше да се върти на пета около него. Редовната му реплика беше, че това са мои задължения.
Неговите задължения бяха да се окоси тревата веднъж на десет дена и когато трябва да се сменят гуми и масло на колата да ги смени.
Само съпоставете времето и усилията, които са необходими за извършването на горните дейности. Гуми и масло се сменят два пъти годишно. Карам нова кола, няма нужда от никакви диагностики, ремонти и поддръжка извън, това което е по спецификация и, което ми правят в сервиз за нула време и на съвсем прилична цена. Тук има чудесна пътна помощ, която струва пренебрежителна сума, абонирала съм се, ако закъсам, заключа се или ми свърши бензина на пътя, идват до максимум половин час.
Повече такъв мъж не искам ни да видя, ни да чуя докато съм жива.
Няма как да съм щастлива, ако аз се гърбя с всичката работа като черноработник, а някой си развява гащите и се радва на живота. Ако и да ме забелязва като жена, защото това никога не ми е липсвало. Аз съм забелязвана жена и от него и по принцип.
Неговите задължения бяха да се окоси тревата веднъж на десет дена и когато трябва да се сменят гуми и масло на колата да ги смени.
Само съпоставете времето и усилията, които са необходими за извършването на горните дейности. Гуми и масло се сменят два пъти годишно. Карам нова кола, няма нужда от никакви диагностики, ремонти и поддръжка извън, това което е по спецификация и, което ми правят в сервиз за нула време и на съвсем прилична цена. Тук има чудесна пътна помощ, която струва пренебрежителна сума, абонирала съм се, ако закъсам, заключа се или ми свърши бензина на пътя, идват до максимум половин час.
Повече такъв мъж не искам ни да видя, ни да чуя докато съм жива.
Няма как да съм щастлива, ако аз се гърбя с всичката работа като черноработник, а някой си развява гащите и се радва на живота. Ако и да ме забелязва като жена, защото това никога не ми е липсвало. Аз съм забелязвана жена и от него и по принцип.
... А защо? Обществото сме ние. Модерни сме. Променихме съзнанието си...
Исторически погледнато жената винаги е оставала при децата , в къщата, с грижа за прехраната, докато мъжете току се съберат в компания около някой пич и хванат боздуганите да си чупят главите с някаква друга тайфа ... винаги е било така . Няма как да престане да бъде така . Гледай новините.
Хората не. Обществото. Общоприетото. Преди няколко години беше срамно жена да ти плаща сметката, сега е проституция да очакваш мъжът да плати. Преди няколко години никоя майка не се оплакваше, че бебето я буди нощем и е изтощена, сега е модерно да го правим. Преди няколко години гей беше медицинска диагноза, сега е статус.
Изобщо, за добро или за лошо и достатъчно ли се промени обществената нагласа?
НСЧ, имаше един лаф,че по-лошо от жена, която не може да готви, е жена, която не може, но готви.
Весели празници на всички, без лоши чувства, без подтискащи мисли! 🍻
Изобщо, за добро или за лошо и достатъчно ли се промени обществената нагласа?
НСЧ, имаше един лаф,че по-лошо от жена, която не може да готви, е жена, която не може, но готви.
Весели празници на всички, без лоши чувства, без подтискащи мисли! 🍻
Много по-добре е една майка да може да се оплаче, че е изтощена, вместо останалите жени да я натискат да не говори за това.
Да, за жалост обаче във форума винаги става обратното - оплаче се някоя майка с малко дете, че е преуморена и веднага й скочат десет лелки, които са гледали бебе преди 20 години да й се скарат каква е глезла и колко е лесно всъщност и че тя си е виновна, защото .... Толкова не можем да си ценим усилията и да си даваме покрепа една на друга, че няма накъде.
Да махнем цивилизацията, парите, социума, дори самото време- модерността.
И цялото знание, което имаме от книгите- за бебетата и т.н. защото, докато жената има някаква интуция относно бебетата, мъжете знаят всичко само от книгите и това, което знаят от жените ...
Да оставим само един мъж и една жена, голи, в джунглата.
Млади, жилави, атлетични.
Ще се пазят един друг от зверовете, ще се опитат двамата да строят дом, докато тя не забременее и после- роди.
Тогава жената и детето стават абсолютно безпомощни.
Две топли хапки свити на кълбо и очакващи смъртта си- от глад, студ или див звяр.
За бащата това малко същество е нещо лошо- първо, че е супер странно и той не знае какво да прави с него. И после- вече няма жена, която да му помага, която да му бъде приятел и да го партньор. Защиото тя не се чувства добре и иска да е постоянно с бебето. То е лигаво, безпомощно, мирише на ако и само вдига шум като привлича зверовете.
И сега- помислете отново за отговорностите на двата пола.
Защото ние сме си същите, с тази разлика, че сме защитени от цивилизацията. Ужасно крехка система, от която може всеки момент да се лишим...
И цялото знание, което имаме от книгите- за бебетата и т.н. защото, докато жената има някаква интуция относно бебетата, мъжете знаят всичко само от книгите и това, което знаят от жените ...
Да оставим само един мъж и една жена, голи, в джунглата.
Млади, жилави, атлетични.
Ще се пазят един друг от зверовете, ще се опитат двамата да строят дом, докато тя не забременее и после- роди.
Тогава жената и детето стават абсолютно безпомощни.
Две топли хапки свити на кълбо и очакващи смъртта си- от глад, студ или див звяр.
За бащата това малко същество е нещо лошо- първо, че е супер странно и той не знае какво да прави с него. И после- вече няма жена, която да му помага, която да му бъде приятел и да го партньор. Защиото тя не се чувства добре и иска да е постоянно с бебето. То е лигаво, безпомощно, мирише на ако и само вдига шум като привлича зверовете.
И сега- помислете отново за отговорностите на двата пола.
Защото ние сме си същите, с тази разлика, че сме защитени от цивилизацията. Ужасно крехка система, от която може всеки момент да се лишим...
Благодаря на всички за споделените размисли. Mssad, принципно смятам, че с еманципацията се справяме както навремето с комунизма- не е лоша идеята, ама в какви посоки зави..
Аз като по-назадничава си разбирам еманципацията по мой си начин и се ползвам от всичко, което тя ми предоставя.
За какво щадене на онзи пол говориш, La Sombra? Я, гледай - що думи в българския език нямат женски род вече. Не е редно, жените се обиждат.
Погледни съседната тема, да видиш ти съвети към жена, как да роди без мъж. На чуждия (женски) гъз пак акъл да дадем.
Ако питаш мен, ако мое, да ги смачкаме тия говеда, мъжете. Ама, оцеляват, бе.
Погледни съседната тема, да видиш ти съвети към жена, как да роди без мъж. На чуждия (женски) гъз пак акъл да дадем.
Ако питаш мен, ако мое, да ги смачкаме тия говеда, мъжете. Ама, оцеляват, бе.
Хората не. Обществото. Общоприетото. Преди няколко години беше срамно жена да ти плаща сметката, сега е проституция да очакваш мъжът да плати. Преди няколко години никоя майка не се оплакваше, че бебето я буди нощем и е изтощена, сега е модерно да го правим.
Скрит текст:
Някои сметнаха, че еманципацията значи повече товар за жените и по-малко за мъжете. Тоест, разбират еманципацията, като сложат върху едновремешните изисквания към жените относно дом и деца и това да работят, като едновременно не изоставят и първите. Немалко жени се връзваха и се връзват, че и се съревновават коя ще вземе тиквения медал. А еманципацията е чисто и просто освобождаване от зависимост и предоставяне на чисто човешки права. Благодаря на всички за споделените размисли. Mssad, принципно смятам, че с еманципацията се справяме както навремето с комунизма- не е лоша идеята, ама в какви посоки зави..
Скрит текст:
И ще продължава да завива в грешните посоки, докато много жени имат разбирания като горните и се чудят как да щадят онзи, който се води от силния пол, щото това или онова не било негова работа. От това се разлигавиха мъжете, не от еманципацията.
Аз като по-назадничава си разбирам еманципацията по мой си начин и се ползвам от всичко, което тя ми предоставя.
Аз като по-назадничава си разбирам еманципацията по мой си начин и се ползвам от всичко, което тя ми предоставя.
Жените хем да внасят доходи в семейния бюджет, хем да СИ гледат ежедневните задължение в дома (защото той е техен, мъжете са на гости и са за малко), хем да СИ гледат децата (защото са си ги донесли като зестра). Това не е еманципация. След като имаме бебе, то значи и двамата СИ го гледаме и обгрижваме според нуждите му – ставане нощем, разходки, къпане, хранене... След като имаме дом, то значи и двамата се грижим за него, според ежедневните нужди – ако днес трябва да се готви и да се мие баня, то единият ще сготви, а другият ще измие банята. Примерно.
Жените имаме доста голяма вина, да.
"Нека да СИ гушна детето",
"Нека да СИ преобуя детето",
"... да СИ го изведа"...
Обсебват грижите около детето, без да отчитат факта, че това дете не е "СИ", а е "НИ" и другият родител има точно толкова право и задължение да си гледа детето.
"Нека да СИ гушна детето",
"Нека да СИ преобуя детето",
"... да СИ го изведа"...
Обсебват грижите около детето, без да отчитат факта, че това дете не е "СИ", а е "НИ" и другият родител има точно толкова право и задължение да си гледа детето.
За какво щадене на онзи пол говориш, La Sombra?
Най-общо говоря за това, което Миленака е написала - съгласна съм с всяка една дума от нейния пост.
А когато някоя жена или мъж иска дете без партньор, то се разбира от самосебе си, че този човек поема всичко сам и няма какво да очаква от никого - въпрос на избор. Не така обаче стоят нещата в двойката.
Кой да ги научи? Ми някои се учат, други не. Всяка жена иска научен, ама пусто не ги огрява всички. По-важно ако има син - него на какво учи. Ако имаш предвид, че жена щади мъжа си, дали е пощада или е убедена, че ше я свърши по-добре от него, пак не е много сигурно.
Не съм съгласна, че женският пол не е пощаден, а е ощетен
Не съм съгласна, че женският пол не е пощаден, а е ощетен
В различните епохи двата пола са различно поставяни. Ние имаме щастието или пък не, да живеем в някакви времена, които по ред причини ни (нас, жените) позиционират в по-голямата ни част по такъв начин.
Да попаднеш на вече възпитан в отговорности и с чест мъж си е лотария. Но и да играеш вечно на тото и все да не печелиш също не си е работа.
Като цяло да, има мъже, които поемат отговорността, дори и при разпаднал се брачен съюз. Не са кой знае колко много обаче. Също е голям и процента съществуващи си в съюз нищоправещи мъже. Една жена, дори да е най-голямата никаквица (изключвам крайните случаи) си носи като цяло кръста на отглеждане и възпитание на детето. Колкото успее-толкова. Докато мъжката/бащината част от родителството и в брак и при разпада му липсват. Излиза, че възпитание на поколението в по-голямата му част се случва в модел при отсъстващ тяло или духом или или и двете баща. Този модел не е добър.
Защо е така?
Няма еднозначен отговор. Това си е тема за цял труд, дисертация
Но съм категорично против да се носи бремето и вината за това от жените общо. Прави впечатление тук как честичко при ситуации се сочи жената в стил-сама си си виновна.
Да попаднеш на вече възпитан в отговорности и с чест мъж си е лотария. Но и да играеш вечно на тото и все да не печелиш също не си е работа.
Като цяло да, има мъже, които поемат отговорността, дори и при разпаднал се брачен съюз. Не са кой знае колко много обаче. Също е голям и процента съществуващи си в съюз нищоправещи мъже. Една жена, дори да е най-голямата никаквица (изключвам крайните случаи) си носи като цяло кръста на отглеждане и възпитание на детето. Колкото успее-толкова. Докато мъжката/бащината част от родителството и в брак и при разпада му липсват. Излиза, че възпитание на поколението в по-голямата му част се случва в модел при отсъстващ тяло или духом или или и двете баща. Този модел не е добър.
Защо е така?
Няма еднозначен отговор. Това си е тема за цял труд, дисертация
Но съм категорично против да се носи бремето и вината за това от жените общо. Прави впечатление тук как честичко при ситуации се сочи жената в стил-сама си си виновна.
В различните епохи двата пола са различно поставяни. Ние имаме щастието или пък не, да живеем в някакви времена, които по ред причини ни (нас, жените) позиционират в по-голямата ни част по такъв начин.
Да попаднеш на вече възпитан в отговорности и с чест мъж си е лотария. Но и да играеш вечно на тото и все да не печелиш също не си е работа.
Като цяло да, има мъже, които поемат отговорността, дори и при разпаднал се брачен съюз. Не са кой знае колко много обаче. Също е голям и процента съществуващи си в съюз нищоправещи мъже. Една жена, дори да е най-голямата никаквица (изключвам крайните случаи) си носи като цяло кръста на отглеждане и възпитание на детето. Колкото успее-толкова. Докато мъжката/бащината част от родителството и в брак и при разпада му липсват. Излиза, че възпитание на поколението в по-голямата му част се случва в модел при отсъстващ тяло или духом или или и двете баща. Този модел не е добър.
Защо е така?
Няма еднозначен отговор. Това си е тема за цял труд, дисертация
Но съм категорично против да се носи бремето и вината за това от жените общо. Прави впечатление тук как честичко при ситуации се сочи жената в стил-сама си си виновна.
Да попаднеш на вече възпитан в отговорности и с чест мъж си е лотария. Но и да играеш вечно на тото и все да не печелиш също не си е работа.
Като цяло да, има мъже, които поемат отговорността, дори и при разпаднал се брачен съюз. Не са кой знае колко много обаче. Също е голям и процента съществуващи си в съюз нищоправещи мъже. Една жена, дори да е най-голямата никаквица (изключвам крайните случаи) си носи като цяло кръста на отглеждане и възпитание на детето. Колкото успее-толкова. Докато мъжката/бащината част от родителството и в брак и при разпада му липсват. Излиза, че възпитание на поколението в по-голямата му част се случва в модел при отсъстващ тяло или духом или или и двете баща. Този модел не е добър.
Защо е така?
Няма еднозначен отговор. Това си е тема за цял труд, дисертация
Но съм категорично против да се носи бремето и вината за това от жените общо. Прави впечатление тук как честичко при ситуации се сочи жената в стил-сама си си виновна.
Кои какви ги възпитаваме?
Аз възрастен индивид няма как да превъзпитам. Сиреч-взела съм готов продукт (дали не е продукт на отсъстващ тялом, духом или и двете баща? оставен на една жена, която трябва сама да взима решения и отговорности и е ясно, че по този така тежък път се случва да греши; друго си е две глави да мислят и да се вземат и двата модела-и мъжки и женски).
Ако пък имаме семеен модел, където бащата само съществува-пак е твърде зле. Как жената да преобърне този модел и тази представа, че мъжете си абдикират ей така по подразбиране и това е положението? Раздяла, ще кажете. Раздялата поражда същото-пак сама продължава да взима решения за съдбините на децата, за образование, за здравни проблеми, за поведение, за всичко от-до. Това няма как да не породи изкривявания и е много трудно да се излезе от порочния кръг.
Аз възрастен индивид няма как да превъзпитам. Сиреч-взела съм готов продукт (дали не е продукт на отсъстващ тялом, духом или и двете баща? оставен на една жена, която трябва сама да взима решения и отговорности и е ясно, че по този така тежък път се случва да греши; друго си е две глави да мислят и да се вземат и двата модела-и мъжки и женски).
Ако пък имаме семеен модел, където бащата само съществува-пак е твърде зле. Как жената да преобърне този модел и тази представа, че мъжете си абдикират ей така по подразбиране и това е положението? Раздяла, ще кажете. Раздялата поражда същото-пак сама продължава да взима решения за съдбините на децата, за образование, за здравни проблеми, за поведение, за всичко от-до. Това няма как да не породи изкривявания и е много трудно да се излезе от порочния кръг.
Скрит текст:
сама си си виновна.В различните епохи двата пола са различно поставяни. Ние имаме щастието или пък не, да живеем в някакви времена, които по ред причини ни (нас, жените) позиционират в по-голямата ни част по такъв начин.
Да попаднеш на вече възпитан в отговорности и с чест мъж си е лотария. Но и да играеш вечно на тото и все да не печелиш също не си е работа.
Като цяло да, има мъже, които поемат отговорността, дори и при разпаднал се брачен съюз. Не са кой знае колко много обаче. Също е голям и процента съществуващи си в съюз нищоправещи мъже. Една жена, дори да е най-голямата никаквица (изключвам крайните случаи) си носи като цяло кръста на отглеждане и възпитание на детето. Колкото успее-толкова. Докато мъжката/бащината част от родителството и в брак и при разпада му липсват. Излиза, че възпитание на поколението в по-голямата му част се случва в модел при отсъстващ тяло или духом или или и двете баща. Този модел не е добър.
Защо е така?
Няма еднозначен отговор. Това си е тема за цял труд, дисертация
Но съм категорично против да се носи бремето и вината за това от жените общо. Прави впечатление тук как честичко при ситуации се сочи жената в стил-
Да попаднеш на вече възпитан в отговорности и с чест мъж си е лотария. Но и да играеш вечно на тото и все да не печелиш също не си е работа.
Като цяло да, има мъже, които поемат отговорността, дори и при разпаднал се брачен съюз. Не са кой знае колко много обаче. Също е голям и процента съществуващи си в съюз нищоправещи мъже. Една жена, дори да е най-голямата никаквица (изключвам крайните случаи) си носи като цяло кръста на отглеждане и възпитание на детето. Колкото успее-толкова. Докато мъжката/бащината част от родителството и в брак и при разпада му липсват. Излиза, че възпитание на поколението в по-голямата му част се случва в модел при отсъстващ тяло или духом или или и двете баща. Този модел не е добър.
Защо е така?
Няма еднозначен отговор. Това си е тема за цял труд, дисертация
Но съм категорично против да се носи бремето и вината за това от жените общо. Прави впечатление тук как честичко при ситуации се сочи жената в стил-
Мъжът/бащата, не се падат на лотария, ние си ги избираме.
Не е съвсем така.
Ако тръгнеш да избираш по такъв критерий, следва да избираш само сред мъже с деца, да са показали същината си.
В 95% нещата лъсват доста след взимането, че дори година-две след появата на дете.
Баш си е лотария.
Избираш по любов, която на ниво вземане не показва какъв баща би бил много често. Да, има случаи с ярко червена лампа, че не е читав човека, но в повечето случаи всичко си е ок, до момента на появата на деца в картинката и то даже не веднага, а след първата година-две.
Ако тръгнеш да избираш по такъв критерий, следва да избираш само сред мъже с деца, да са показали същината си.
В 95% нещата лъсват доста след взимането, че дори година-две след появата на дете.
Баш си е лотария.
Избираш по любов, която на ниво вземане не показва какъв баща би бил много често. Да, има случаи с ярко червена лампа, че не е читав човека, но в повечето случаи всичко си е ок, до момента на появата на деца в картинката и то даже не веднага, а след първата година-две.
Не е съвсем така.
Ако тръгнеш да избираш по такъв критерий, следва да избираш само сред мъже с деца, да са показали същината си.
В 95% нещата лъсват доста след взимането, че дори година-две след появата на дете.
Баш си е лотария.
Ако тръгнеш да избираш по такъв критерий, следва да избираш само сред мъже с деца, да са показали същината си.
В 95% нещата лъсват доста след взимането, че дори година-две след появата на дете.
Баш си е лотария.
Отговорния човек си личи от ден първи.А както е отговорен към теб, към родителите си, към работата си, така ще е отговорен и към детето си.
Човек не е избирателно отговорен/съвестен.Той или е такъв, или не е.Към всеки/всичко.
Писах, но ми се изтри.
Точно лотария е.
И отговорността е точно избирателна много често.
Един е отговорен към родители. До толкова, че не откъсва и частица отговорност към личното му семейство-жена и дете. Аз имам такъв в родата-всяка събота и неделя при мама (мъж на 50 години вече).
Друг е отговорен към работата си. Не се прибира, вечно е изморен, все работи "да ви издържа" с натякване, не са една и две темите и тук по темата.
Трети е много отговорен, към риболова си, към компютъра. То тези неща не личат преди децата така фрапантно, често се задълбочават с децата, вместо да се тушират.
Точно лотария е.
И отговорността е точно избирателна много често.
Един е отговорен към родители. До толкова, че не откъсва и частица отговорност към личното му семейство-жена и дете. Аз имам такъв в родата-всяка събота и неделя при мама (мъж на 50 години вече).
Друг е отговорен към работата си. Не се прибира, вечно е изморен, все работи "да ви издържа" с натякване, не са една и две темите и тук по темата.
Трети е много отговорен, към риболова си, към компютъра. То тези неща не личат преди децата така фрапантно, често се задълбочават с децата, вместо да се тушират.
Аз също не съм съгласна с теорията за късмета и лотарията. Виждам как в началото на връзката се неглижират червените лампи - това не е толкова лошо, той ще се промени след детето, за всичко е виновна майка му, той иначе не е такъв и т.н. И след това - ох, нямах късмет, той не се пусна от полата на свекървата, не стана отдаден съпруг и баща.
Но дори когато някоя издърпа късата клечка по някаква причина - примерно временно ослепяване от любов, - това не е причина да продължава да тегли цял живот вместо да прекрати кофти брак или връзка.
Но дори когато някоя издърпа късата клечка по някаква причина - примерно временно ослепяване от любов, - това не е причина да продължава да тегли цял живот вместо да прекрати кофти брак или връзка.
Което пак е -отсъстващ мъжки модел.
Червените лампички ги има и при съвестните бащи/мъже.
Точно какъв баща ще е може да се прецени само ако е имал вече деца и се вижда отношението.
Защото аз познавам чудесен баща, с множество червени лампички, ако се огледа.
Ха, сега се сещам и за собствения ми баща. Прекрасен като баща (без ирония и съвсем сериозно). Алкохолик.
Червените лампички ги има и при съвестните бащи/мъже.
Точно какъв баща ще е може да се прецени само ако е имал вече деца и се вижда отношението.
Защото аз познавам чудесен баща, с множество червени лампички, ако се огледа.
Ха, сега се сещам и за собствения ми баща. Прекрасен като баща (без ирония и съвсем сериозно). Алкохолик.
Ами ето-писах с личен пример. Баща-алкохолик.
А е присъствал в живота ми доста качествено като баща точно. Грижи, включително е оставал на почивка с деца сам, той да ги гледа. Гледане, хранене, водене, четене на книжки, в по-голяма възраст ме водеше на ски, на планина, готвеше основно той дори дълъг период от време. Имах чудесно детство и прекрасни спомени с него.
А е присъствал в живота ми доста качествено като баща точно. Грижи, включително е оставал на почивка с деца сам, той да ги гледа. Гледане, хранене, водене, четене на книжки, в по-голяма възраст ме водеше на ски, на планина, готвеше основно той дори дълъг период от време. Имах чудесно детство и прекрасни спомени с него.
Дописвате и е доста некоректно след това да отговаряте "ами аз вече писах". Отговорила съм преди дописването на предишния пост.
Относно примера - не виждам някой да е писал, че алкохоликът когато е трезвен задължително е кофти баща.
За мен би бил неприемлив за партньор, от там и за баща на детето ми, но за друга жена ще е приемлив и ще си го харесва. Както в съседната тема - един иска да ревнува и да го ревнуват, друг не иска да живее така. За всеки има подходящ партньор, въпросът е човек да се познава - какво може да предложи и какво иска за себе си.
Относно примера - не виждам някой да е писал, че алкохоликът когато е трезвен задължително е кофти баща.
За мен би бил неприемлив за партньор, от там и за баща на детето ми, но за друга жена ще е приемлив и ще си го харесва. Както в съседната тема - един иска да ревнува и да го ревнуват, друг не иска да живее така. За всеки има подходящ партньор, въпросът е човек да се познава - какво може да предложи и какво иска за себе си.
Не е вярно, дописах на секундата буквално. Защото са ми отправяли забележка за пореден пост. Правилото е такова-дописваш си поста, редактираш, а не пишеш нов веднага.
Ето, и сега ще допиша отново. Алкохолизмът е развит след брака, след появата на децата. Демек не е имало как жената (разбирай майка ми) да знае, да подозира и да го отхвърли като потенциален негоден за баща.
И последно дописване. Човек търпи промяна. Всеки се променя, всичко се променя. Няма как да се познаваш днес и утре да си същия.
Ето, и сега ще допиша отново. Алкохолизмът е развит след брака, след появата на децата. Демек не е имало как жената (разбирай майка ми) да знае, да подозира и да го отхвърли като потенциален негоден за баща.
И последно дописване. Човек търпи промяна. Всеки се променя, всичко се променя. Няма как да се познаваш днес и утре да си същия.
Както казах - отговорила съм преди дописването. Така че, кое точно не е вярно, не знам...
Не е вярно, че не е коректно. Съвсем по правилата е. Отправяна ми е забележка от модератор. Аз не знам дали някой пише след мен на секундата и влизам да допиша. В противен случай се получават два поредни поста и ме грози бан.
Сама си е виновна, че е спала, като е избирала с кого да създава дете.
Мъжът/бащата, не се падат на лотария, ние си ги избираме.
Мъжът/бащата, не се падат на лотария, ние си ги избираме.
Както казах - отговорила съм преди дописването. Така че, кое точно не е вярно, не знам...
Не е вярно, че не е коректно. Съвсем по правилата е. Отправяна ми е забележка от модератор. Аз не знам дали някой пише след мен на секундата и влизам да допиша. В противен случай се получават два поредни поста и ме грози бан.
Напротив, съвсем елементарно за съобразяване е, че когато някой е отговорил на поста ви преди да допишете, вметката "ами ето аз вече писах" нито е коректна, нито е етична. Дописването е по правилата на форума, но никой не е длъжен да пита "вече написахте ли достатъчно или още да чакам преди да започна моя отговор". Елементарни са тези логически връзки, но пък реакциите са показателни на способността за критично мислене.
Съвсем в темата сме - носи ли жената отговорност за действията си или все другите са й виновни.
Понякога човекът си личи, друг път се променя на 180 градуса, дори след второ дете.
И не казвайте, че не е вярно, защото го виждам с очите си.
Като цяло мъжкото съсловие доста се изучи да бяга по тъча и да си гледа собствения кеф.
Няма вече ОФ и партийната организация да им набие обръчите, няма законови спирачки като в Западния свят, въобще у нас се шири една слободия и криво разбрана еманципация, пей сърце.
Да, има го тоя момент с правилното избиране, ама сякаш изборът става прекалено стеснен. Та от много избиране пак си остават доста жени самички - както биха били и с безотговорен мъж.
И не казвайте, че не е вярно, защото го виждам с очите си.
Като цяло мъжкото съсловие доста се изучи да бяга по тъча и да си гледа собствения кеф.
Няма вече ОФ и партийната организация да им набие обръчите, няма законови спирачки като в Западния свят, въобще у нас се шири една слободия и криво разбрана еманципация, пей сърце.
Да, има го тоя момент с правилното избиране, ама сякаш изборът става прекалено стеснен. Та от много избиране пак си остават доста жени самички - както биха били и с безотговорен мъж.
Писах, но ми се изтри.
Точно лотария е.
И отговорността е точно избирателна много често.
Един е отговорен към родители. До толкова, че не откъсва и частица отговорност към личното му семейство-жена и дете. Аз имам такъв в родата-всяка събота и неделя при мама (мъж на 50 години вече).
Друг е отговорен към работата си. Не се прибира, вечно е изморен, все работи "да ви издържа" с натякване, не са една и две темите и тук по темата.
Трети е много отговорен, към риболова си, към компютъра. То тези неща не личат преди децата така фрапантно, често се задълбочават с децата, вместо да се тушират.
Точно лотария е.
И отговорността е точно избирателна много често.
Един е отговорен към родители. До толкова, че не откъсва и частица отговорност към личното му семейство-жена и дете. Аз имам такъв в родата-всяка събота и неделя при мама (мъж на 50 години вече).
Друг е отговорен към работата си. Не се прибира, вечно е изморен, все работи "да ви издържа" с натякване, не са една и две темите и тук по темата.
Трети е много отговорен, към риболова си, към компютъра. То тези неща не личат преди децата така фрапантно, често се задълбочават с децата, вместо да се тушират.
За мен това са Егоисти, а не отговорни мъже. И нямат място около мен.
Жените имаме доста голяма вина, да.
"Нека да СИ гушна детето",
"Нека да СИ преобуя детето",
"... да СИ го изведа"...
Обсебват грижите около детето, без да отчитат факта, че това дете не е "СИ", а е "НИ" и другият родител има точно толкова право и задължение да си гледа детето.
"Нека да СИ гушна детето",
"Нека да СИ преобуя детето",
"... да СИ го изведа"...
Обсебват грижите около детето, без да отчитат факта, че това дете не е "СИ", а е "НИ" и другият родител има точно толкова право и задължение да си гледа детето.
Скрит текст:
И да попитам тогава - що ги възпитавате такива, а?В различните епохи двата пола са различно поставяни. Ние имаме щастието или пък не, да живеем в някакви времена, които по ред причини ни (нас, жените) позиционират в по-голямата ни част по такъв начин.
Да попаднеш на вече възпитан в отговорности и с чест мъж си е лотария. Но и да играеш вечно на тото и все да не печелиш също не си е работа.
Като цяло да, има мъже, които поемат отговорността, дори и при разпаднал се брачен съюз. Не са кой знае колко много обаче. Също е голям и процента съществуващи си в съюз нищоправещи мъже. Една жена, дори да е най-голямата никаквица (изключвам крайните случаи) си носи като цяло кръста на отглеждане и възпитание на детето. Колкото успее-толкова. Докато мъжката/бащината част от родителството и в брак и при разпада му липсват. Излиза, че възпитание на поколението в по-голямата му част се случва в модел при отсъстващ тяло или духом или или и двете баща. Този модел не е добър.
Защо е така?
Няма еднозначен отговор. Това си е тема за цял труд, дисертация
Но съм категорично против да се носи бремето и вината за това от жените общо. Прави впечатление тук как честичко при ситуации се сочи жената в стил-сама си си виновна.
Да попаднеш на вече възпитан в отговорности и с чест мъж си е лотария. Но и да играеш вечно на тото и все да не печелиш също не си е работа.
Като цяло да, има мъже, които поемат отговорността, дори и при разпаднал се брачен съюз. Не са кой знае колко много обаче. Също е голям и процента съществуващи си в съюз нищоправещи мъже. Една жена, дори да е най-голямата никаквица (изключвам крайните случаи) си носи като цяло кръста на отглеждане и възпитание на детето. Колкото успее-толкова. Докато мъжката/бащината част от родителството и в брак и при разпада му липсват. Излиза, че възпитание на поколението в по-голямата му част се случва в модел при отсъстващ тяло или духом или или и двете баща. Този модел не е добър.
Защо е така?
Няма еднозначен отговор. Това си е тема за цял труд, дисертация
Но съм категорично против да се носи бремето и вината за това от жените общо. Прави впечатление тук как честичко при ситуации се сочи жената в стил-сама си си виновна.
Скрит текст:
Виждам как в началото на връзката се неглижират червените лампи - това не е толкова лошо, той ще се промени след детето, за всичко е виновна майка му, той иначе не е такъв и т.н. И след това - ох, нямах късмет, той не се пусна от полата на свекървата, не стана отдаден съпруг и баща.Аз също не съм съгласна с теорията за късмета и лотарията.
Скрит текст:
Но дори когато някоя издърпа късата клечка по някаква причина - примерно временно ослепяване от любов, - това не е причина да продължава да тегли цял живот вместо да прекрати кофти брак или връзка.
"След подписа той ще се промени"
"След детето той ще се промени"
Пълни глупости са това. Сигналите са там, но много жени избират да си затворят очите.
Ама разбира се, че изборът става стеснен. Колкото повече се познаваш и колкото по-добре разбираш какво търсиш у другия - толкова повече се стеснява. Но пък отпадат най-неприемливите. Ако трябва да карам на принципа опит-грешка, дали ще ми стигне един живот...
Около себе си имам ярки примери за това, колко е важно човек да знае до къде може да приема чуждите особености. Жени, които смятат, че могат да направят компромис с импотентност, психически тормоз, липса на любов, нежелание за деца от мъжа - накрая откриват, че всъщност това им било важно и че искат той да стане друг човек, тъй като не им се занимава да търсят нов, все пак са инвестирали години във връзката. Обвиняват свекървата и готово.
Около себе си имам ярки примери за това, колко е важно човек да знае до къде може да приема чуждите особености. Жени, които смятат, че могат да направят компромис с импотентност, психически тормоз, липса на любов, нежелание за деца от мъжа - накрая откриват, че всъщност това им било важно и че искат той да стане друг човек, тъй като не им се занимава да търсят нов, все пак са инвестирали години във връзката. Обвиняват свекървата и готово.
Точно това казвам - че при тоя все по-стеснен избор една голяма част от жените си остават самички.
Хубавата новина е, че това не е причина да нямат деца или да не могат да ги отгледат.
Но е много вероятно да си останат с по едно - или нито едно.
И така бялата раса си заминава - защото по-тъмничките нямат тези претенции и се множат на воля.
Което пък още повече стеснява избора.
Това лично мен не ме касае, аз тъй или иначе съм приключила с ражданията и изборите на мъже за семейна връзка.
Но имам малка дъщеря.
Чудя се какъв ли ще й е късметът/изборът и дали няма да реши и тя да си спести главоболията и направо да се ориентира към някоя донорска клиника?
Хубавата новина е, че това не е причина да нямат деца или да не могат да ги отгледат.
Но е много вероятно да си останат с по едно - или нито едно.
И така бялата раса си заминава - защото по-тъмничките нямат тези претенции и се множат на воля.
Което пък още повече стеснява избора.
Това лично мен не ме касае, аз тъй или иначе съм приключила с ражданията и изборите на мъже за семейна връзка.
Но имам малка дъщеря.
Чудя се какъв ли ще й е късметът/изборът и дали няма да реши и тя да си спести главоболията и направо да се ориентира към някоя донорска клиника?
Някои сметнаха, че еманципацията значи повече товар за жените и по-малко за мъжете. Тоест, разбират еманципацията, като сложат върху едновремешните изисквания към жените относно дом и деца и това да работят, като едновременно не изоставят и първите. Немалко жени се връзваха и се връзват, че и се съревновават коя ще вземе тиквения медал. А еманципацията е чисто и просто освобождаване от зависимост и предоставяне на чисто човешки права. И ще продължава да завива в грешните посоки, докато много жени имат разбирания като горните и се чудят как да щадят онзи, който се води от силния пол, щото това или онова не било негова работа. От това се разлигавиха мъжете, не от еманципацията.
Black_Sapphire, не виждам проблема. Който е склонен да прави компромиси със себе си, си намиря някой относително що-годе подходящ, и живее с решението си. Който не е склонен, чака и търси правилния, и живее с решението си. Децата не изискват наличието на партньор, а партньора не гарантира наличието на деца. Така че всеки трябва да си прецени какви рискове може да поеме, но ако може моля след това да не мрънка за "късмет" и "съдба".
По-тъмничките го карат старомодно. Верно, че мъжете им не готвят, ама пари намират, не чакат на жена си да плаща половината. Още по-тъмничките, американци, примерно, и те така. И те с по 3-5 деца.
Направо си е сигурно. Чак такива милостиви бели птици не сме, по-скоро си вярваме, че ще се справим по бързо и по-добре от милото. Ама не му отстъпваме и там, дето той ще се справи по- добре. Щото..Щото така!
Ако имаш предвид, че жена щади мъжа си, дали е пощада или е убедена, че ше я свърши по-добре от него, пак не е много сигурно.
Не съм съгласна, че женският пол не е пощаден, а е ощетен
Не съм съгласна, че женският пол не е пощаден, а е ощетен
Точно това казвам - че при тоя все по-стеснен избор една голяма част от жените си остават самички.
Скрит текст:
Хубавата новина е, че това не е причина да нямат деца или да не могат да ги отгледат.
Но е много вероятно да си останат с по едно - или нито едно.
И така бялата раса си заминава - защото по-тъмничките нямат тези претенции и се множат на воля.
Което пък още повече стеснява избора.
Това лично мен не ме касае, аз тъй или иначе съм приключила с ражданията и изборите на мъже за семейна връзка.
Но имам малка дъщеря.
Чудя се какъв ли ще й е късметът/изборът и дали няма да реши и тя да си спести главоболията и направо да се ориентира към някоя донорска клиника?
Но е много вероятно да си останат с по едно - или нито едно.
И така бялата раса си заминава - защото по-тъмничките нямат тези претенции и се множат на воля.
Което пък още повече стеснява избора.
Това лично мен не ме касае, аз тъй или иначе съм приключила с ражданията и изборите на мъже за семейна връзка.
Но имам малка дъщеря.
Чудя се какъв ли ще й е късметът/изборът и дали няма да реши и тя да си спести главоболията и направо да се ориентира към някоя донорска клиника?
Категорично съм съгласна, че жената не трябва да търпи гореизброеното, и че по-добре сама, с помощ от близките.
Но проблемът е, че много от девиантностите не ги пише на челото на избранника, а се проявяват в по-късен момент, да не говорим за прословутата "криза на 40-те" (често ги застига с малки деца на по 3-4 години).
Но проблемът е, че много от девиантностите не ги пише на челото на избранника, а се проявяват в по-късен момент, да не говорим за прословутата "криза на 40-те" (често ги застига с малки деца на по 3-4 години).
Моят бивш мъж беше патриархално възпитан и смяташе, че цялата поддръжка на дома трябва да пада върху жената и децата. Т.е. ние ежедневно готвим, режем салати, слагаме маси, вдигаме маси, мием, бършем, чистим, оправяме на котките, веднъж в седмицата се ходи на голям пазар до минимум два до четири различни магазина, веднъж, понякога два пъти седмично се перат две до три перални, сушат се, сгъват се, простират се и т.н. малки ежедневни дейности. Това включваше и приготвяне на храната му за работа за седмицата, рязането й на малки парчета и слагането й в кутии като е предварително измерена. Излишно е да казвам, че той ядеше най-много, неговите дрехи за пране бяха най-много, изобщо той беше най-големият консуматор вкъщи, а ние бяхме обслужващ персонал, който трябваше да се върти на пета около него. Редовната му реплика беше, че това са мои задължения.
Неговите задължения бяха да се окоси тревата веднъж на десет дена и когато трябва да се сменят гуми и масло на колата да ги смени.
Само съпоставете времето и усилията, които са необходими за извършването на горните дейности. Гуми и масло се сменят два пъти годишно. Карам нова кола, няма нужда от никакви диагностики, ремонти и поддръжка извън, това което е по спецификация и, което ми правят в сервиз за нула време и на съвсем прилична цена. Тук има чудесна пътна помощ, която струва пренебрежителна сума, абонирала съм се, ако закъсам, заключа се или ми свърши бензина на пътя, идват до максимум половин час.
Повече такъв мъж не искам ни да видя, ни да чуя докато съм жива.
Няма как да съм щастлива, ако аз се гърбя с всичката работа като черноработник, а някой си развява гащите и се радва на живота. Ако и да ме забелязва като жена, защото това никога не ми е липсвало. Аз съм забелязвана жена и от него и по принцип.
Неговите задължения бяха да се окоси тревата веднъж на десет дена и когато трябва да се сменят гуми и масло на колата да ги смени.
Само съпоставете времето и усилията, които са необходими за извършването на горните дейности. Гуми и масло се сменят два пъти годишно. Карам нова кола, няма нужда от никакви диагностики, ремонти и поддръжка извън, това което е по спецификация и, което ми правят в сервиз за нула време и на съвсем прилична цена. Тук има чудесна пътна помощ, която струва пренебрежителна сума, абонирала съм се, ако закъсам, заключа се или ми свърши бензина на пътя, идват до максимум половин час.
Повече такъв мъж не искам ни да видя, ни да чуя докато съм жива.
Няма как да съм щастлива, ако аз се гърбя с всичката работа като черноработник, а някой си развява гащите и се радва на живота. Ако и да ме забелязва като жена, защото това никога не ми е липсвало. Аз съм забелязвана жена и от него и по принцип.
![]|I{•------» ❼０ʘ❷_𝐎𝓖Ⓝ𝔬в «------•}I|[](http://cdn.bg-mamma.com/e3sb/kPPcX.jpg)
Категорично съм съгласна, че жената не трябва да търпи гореизброеното, и че по-добре сама, с помощ от близките.
Категорично съм съгласна, че жената не трябва да търпи гореизброеното, и че по-добре сама, с помощ от близките.
Категорично съм съгласна, че жената не трябва да търпи гореизброеното, и че по-добре сама, с помощ от близките.
то двойкуването НЕ е задължително. Категорично съм съгласна, че жената не трябва да търпи гореизброеното, и че по-добре сама, с помощ от близките.
Моят бивш мъж беше патриархално възпитан и смяташе, че цялата поддръжка на дома трябва да пада върху жената и децата. Т.е. ние ежедневно готвим, режем салати, слагаме маси, вдигаме маси, мием, бършем, чистим, оправяме на котките, веднъж в седмицата се ходи на голям пазар до минимум два до четири различни магазина, веднъж, понякога два пъти седмично се перат две до три перални, сушат се, сгъват се, простират се и т.н. малки ежедневни дейности. Това включваше и приготвяне на храната му за работа за седмицата, рязането й на малки парчета и слагането й в кутии като е предварително измерена. Излишно е да казвам, че той ядеше най-много, неговите дрехи за пране бяха най-много, изобщо той беше най-големият консуматор вкъщи, а ние бяхме обслужващ персонал, който трябваше да се върти на пета около него. Редовната му реплика беше, че това са мои задължения.
Неговите задължения бяха да се окоси тревата веднъж на десет дена и когато трябва да се сменят гуми и масло на колата да ги смени.
Само съпоставете времето и усилията, които са необходими за извършването на горните дейности. Гуми и масло се сменят два пъти годишно. Карам нова кола, няма нужда от никакви диагностики, ремонти и поддръжка извън, това което е по спецификация и, което ми правят в сервиз за нула време и на съвсем прилична цена. Тук има чудесна пътна помощ, която струва пренебрежителна сума, абонирала съм се, ако закъсам, заключа се или ми свърши бензина на пътя, идват до максимум половин час.
Повече такъв мъж не искам ни да видя, ни да чуя докато съм жива.
Няма как да съм щастлива, ако аз се гърбя с всичката работа като черноработник, а някой си развява гащите и се радва на живота. Ако и да ме забелязва като жена, защото това никога не ми е липсвало. Аз съм забелязвана жена и от него и по принцип.
Неговите задължения бяха да се окоси тревата веднъж на десет дена и когато трябва да се сменят гуми и масло на колата да ги смени.
Само съпоставете времето и усилията, които са необходими за извършването на горните дейности. Гуми и масло се сменят два пъти годишно. Карам нова кола, няма нужда от никакви диагностики, ремонти и поддръжка извън, това което е по спецификация и, което ми правят в сервиз за нула време и на съвсем прилична цена. Тук има чудесна пътна помощ, която струва пренебрежителна сума, абонирала съм се, ако закъсам, заключа се или ми свърши бензина на пътя, идват до максимум половин час.
Повече такъв мъж не искам ни да видя, ни да чуя докато съм жива.
Няма как да съм щастлива, ако аз се гърбя с всичката работа като черноработник, а някой си развява гащите и се радва на живота. Ако и да ме забелязва като жена, защото това никога не ми е липсвало. Аз съм забелязвана жена и от него и по принцип.
Имам едно дете, Деси. И с пет да бях пак така щях да постъпя, аз имам собствени сериозни доходи, от никого не завися. Шансове много дадох, защото не е било само лошо, напротив човекът си има и добри качества, за които други жени биха убили. Обаче аз не можах да изтърпя. И още една неприятна за мен черта у него (която си върви с патриархалното възпитание) е, че винаги за всичко смяташе че е прав. Човек, който обича да се налага върху всички и за всяко нещо. Аз пък не се оставям когато смятам, че съм права и направо капнах и физически и психически.
Честно, втори живот живея сега. За съжителство с мъж не искам и да чуя. Виж за секс може, ама си мисля, че трябва да го избера да е женен, че да не му хрумне да ми висне пред къщи да се събираме.
Да, не смятам. Единствените ми притеснения са дали ще мога да се справя финансово. Работя и заплатата ми е много добра, но и знам, че няма да получавам издръжка, т.к. нямаме брак, съответно не можеш накара никой насила.
Та, търси си издръжката.
Без значение семейното положение, стига да е баща в акта за раждане, издръжка ще вземеш. Обаче размерът има значение. В съседна тема четох, че всъщност едно дете харчи по-малко от 200 лева на месец, щото яде по-малко от един баща, например, така че бившите реват за издръжка, за да си купуват кафенце с чужди пари.
Babri, детето си е с теб, предполагам? Деси също, едва ли смята да остави децата при баща им?
Да, лейди Рамкин, разбира се, че е с мене.
По принцип, теоретично смятам, че когато хората се разделят децата не бива да са потърпевши. Или поне трябва да се минимизира негативния импакт върху тях. Опитът ми и в двете посоки, като дъщеря и после жена сочи точно обратното. И аз съм пострадала и детето ми донякъде, въпреки че се опитах да го съхраня.
Може би аз не съм попаднала на баща и съответно после на мъж (сега ми хрумна, че двете може и да са свързани) обаче аз към мъже очаквания нямам.
Успех, Деси! Дано се наредят нещата по най-добрия за тебе начин.
Да попаднеш на баща и на мъж.
В тази връзка разговарях наскоро с моя приятелка, която забелязах, че е склонна да вини родителите си, за личните си житейски разочарования. Даже открито го прави.
Гордее се с хубавите черти от характера на баща си, срамува се от “лошите”. Същият подход има към мъжете и детето си. Естествено, с неуспехи в комуникацията и отношенията. Подобно наблюдавам при много други жени, и не знам в крайна сметка от какво точно са доволни, и от какво - не.
Пострадали обаче - винаги
В тази връзка разговарях наскоро с моя приятелка, която забелязах, че е склонна да вини родителите си, за личните си житейски разочарования. Даже открито го прави.
Гордее се с хубавите черти от характера на баща си, срамува се от “лошите”. Същият подход има към мъжете и детето си. Естествено, с неуспехи в комуникацията и отношенията. Подобно наблюдавам при много други жени, и не знам в крайна сметка от какво точно са доволни, и от какво - не.
Пострадали обаче - винаги
Бившият ми съпруг докато бяхме женени, ставаше за съпруг, той е лежерен и не се е впрягал никога на домашни теми. Обаче виж, като бивш съпруг се изложи много. Та все една от двете роли не пасва и ако ще се развежда човек, най-доброто е бившия да се дръжи ОК като нормален бивш - тоест да си плаща издръжката, да не се мярка на живо и да не говори глупости на децата. За съжаление тия три неща често се окават мираж. Моя случай е ОК, че поне не го виждам никога, нито го чувам, но пък има и такива бивши, които досаждат и те вече наистина са мега кофти вариант.
Аз, обаче, смятам да използвам максимално бащата на децата ни, относно присъствие. Т.е. работя от 9.00-21.00 часа два на два. В дните, в които съм на работа ще ги взима от детска и училище, а като си дойда от работа ще си ги прибирам.
Дано да не възразява!
Иначе стандартния начин: да ги взима съб и нед не ме устройва.
Дано да не възразява!
Иначе стандартния начин: да ги взима съб и нед не ме устройва.
Desita, голяма си оптимистка Дано се получат нещата! Аз не бих разчитала на бивш мъж за такива подвизи...пък и как ще ги прибираш след 21.30, ако не живеете наблизо.. ти си знаеш.
Моят бивш едно нещо само го помолих като се развеждахме - да води дъщеря ни на художествена гимнастика, защото аз с 3 деца няма да успея и това. Клетви, обещания - за детето ще направел всичко, ще я води винаги!!! Заведе я точно нито един път и разбрах, че никога няма да помогне с нищо и не се и ядосвам от това. Оттогава за 8 години само 1 път съм му търсила съдействие, просто две от децата бяха много болни и нямаше как хем с едното да съм в болница, хем с другото вкъщи.
Дано се получат нещата! Аз не бих разчитала на бивш мъж за такива подвизи...пък и как ще ги прибираш след 21.30, ако не живеете наблизо.. ти си знаеш. Моят бивш едно нещо само го помолих като се развеждахме - да води дъщеря ни на художествена гимнастика, защото аз с 3 деца няма да успея и това. Клетви, обещания - за детето ще направел всичко, ще я води винаги!!! Заведе я точно нито един път и разбрах, че никога няма да помогне с нищо и не се и ядосвам от това. Оттогава за 8 години само 1 път съм му търсила съдействие, просто две от децата бяха много болни и нямаше как хем с едното да съм в болница, хем с другото вкъщи.
Скрит текст:
Иначе стандартния начин: да ги взима съб и нед не ме устройва.Аз, обаче, смятам да използвам максимално бащата на децата ни, относно присъствие. Т.е. работя от 9.00-21.00 часа два на два. В дните, в които съм на работа ще ги взима от детска и училище, а като си дойда от работа ще си ги прибирам.
Дано да не възразява!
Дано да не възразява!
може да се напише един такъв режим, да се подпише от двамата родители и да го потвърдят устно пред съдията.
би трябвало да го одобри.
А дали таткото ще настоява да останат при него и мама да помага под режим и да плаща издръжка? Или децата да се разделят, щото, айде сега, 200 лева издръжка не стигат за частни уроци или, недай си боже, лекарства? Изобщо има ли такива случаи, в които децата след развод са разделени при двамата родители и се виждат през уикенда?
Имах съученичка, която беше така - голямата й сестра беше останала при майката, тя - при бащата. Бащата само така се съгласил на развод. Ами не й беше наравил услуга - гледаше я само бабата, той почти липсваше, водеше свой живот. На рожденни дни виждах по-голямата сестра и разликата между двете беше голяма.
Става дума за деца, които са разделени от малки, т.е. не са имали сами думата кое при кого иска да остане
Става дума за деца, които са разделени от малки, т.е. не са имали сами думата кое при кого иска да остане
Насоката на мисълта ми е насоката на темата, както беше зададена. Доколко сме равни, мъже и жени, в семейните отношения. При раздяла на родителите май ясно си проличава кой какво е поемал в семейството преди. Затова все около разведените с деца се въртя. Някак си няма как да е било 50/50 и след развода да стане 80/20.
Деси, ти мислиш, че без съдебно решение бившият ще ти е съпорт с децата завинаги? Повярвай ми, това са едни напразни надежди. Как си представяш с нова жена до себе си той да гледа децата по 2 вечери редовно и да си съобразява с тях режима? Учудена съм и ако го постигнеш, ще си първата. Виж, ако ще ги гледат баба им и дядо им, няма да има проблем.
Аз, обаче, смятам да използвам максимално бащата на децата ни, относно присъствие. Т.е. работя от 9.00-21.00 часа два на два. В дните, в които съм на работа ще ги взима от детска и училище, а като си дойда от работа ще си ги прибирам.
Дано да не възразява!
Иначе стандартния начин: да ги взима съб и нед не ме устройва.
Дано да не възразява!
Иначе стандартния начин: да ги взима съб и нед не ме устройва.
Какво значи да го използваш максимално?
Аз например споразумението за режим на виждане не го спазвам и никога не съм.
Децата имат свобода, но не желаят да се “възползват” от неговото присъствие.
Иф аз съм любопитна дали някога са разделяни деца, едно при един ,друго - при друг родител и да не си плащат издръжка.Редно ли е, как се справят децата?
да, има такива деца. редно е щом съда го е преценил или пък има споразумение м/у родителите.
Да попаднеш на баща и на мъж.
В тази връзка разговарях наскоро с моя приятелка, която забелязах, че е склонна да вини родителите си, за личните си житейски разочарования. Даже открито го прави.
Гордее се с хубавите черти от характера на баща си, срамува се от “лошите”. Същият подход има към мъжете и детето си. Естествено, с неуспехи в комуникацията и отношенията. Подобно наблюдавам при много други жени, и не знам в крайна сметка от какво точно са доволни, и от какво - не.
Пострадали обаче - винаги
В тази връзка разговарях наскоро с моя приятелка, която забелязах, че е склонна да вини родителите си, за личните си житейски разочарования. Даже открито го прави.
Гордее се с хубавите черти от характера на баща си, срамува се от “лошите”. Същият подход има към мъжете и детето си. Естествено, с неуспехи в комуникацията и отношенията. Подобно наблюдавам при много други жени, и не знам в крайна сметка от какво точно са доволни, и от какво - не.
Пострадали обаче - винаги
Сега видях, че си ме захапала. Не съм случила на баща и не съм избирала внимателно мъж. Неправилно съм се изразила. И да, пострадала съм, колкото и да ти се вижда чудно. Като дете, заради нехайно или направо лошо отношение, включително физически тормоз от родители, на които не им е пукало един грам за мен.
Лични житейски разочарования по-късно в живота нямам. Всичко приемам като полезен опит - и доброто и лошото. За мене най-най-най-важното в живота е да съм самостоятелна. От никого да не завися и със себе си да се съобразявам на първо място. Постигнала съм го, така че не само че не съм разочарована, ами напротив - супер доволна съм от живота си към настоящия момент въпреки забавения старт така да се каже. Мисля, че за по-перфектен живот не мога и да мечтая.
Не знам защо моето мнение по темата за виновните други хора се възприема, като захапване. Когато някой обвинява, от слушателите и читателите се очаква от вежливост да се съгласяват. Е, аз не искам, когато не мисля така, с което не отричам пропуските на родителството, но там безгрешни няма.
Аз никого не виня. Единственото, което казах е, че отровната семейна среда в ранна възраст формира или по-скоро изкривява съзнанието на едно дете и се отразява по-късно върху изборите в живота. Поне при мен намирам, че е дало отражение. Моделът е бил грешен, а като си малък не можеш да го осъзнаеш и го попиваш. То и като голям е трудно да се откъснеш де.
Не мисля, че и като малък не можеш. Аз съм имала няколко семейни модела за пример, все пак, освен родители, имаме баби и дядовци, други роднини. Никой не ми е налагал своя. Избирах сама, без да се замислям. Виждам същото и при дъщерите ми, които са на 12 и 16 години. Всъщност, за по-точно ги наричам модели на отношения в семействата.
Не съм съгласна. С бабите, дядовците и другите роднини не живеем постоянно. Или поне аз не съм. Виждали сме се за малко и сме си ходили на гости. В тези случаи хората често играят театър и показват една атмосфера, която може да е идеална, но не е реална. Не е същото като да живееш в едно семейство и да попиваш отношенията и атмосферата във всичките им аспекти.
Не е градивна тази дискусия с този подигравателен тон и нахилени емотикони. Аз не се оплаквам от живота си или от отношенията ми с когото и да било. Моите дилеми съм си ги разрешила по най-добрия за мен начин.
Средата определя светоусещането, формира модели на поведение и възприятия. Създава или смачква самочувствие и влияе на самооценката, както и на бъдещите избори. Цяла наука има създадена и точно ти като лекар би трябвало да си наясно.
Средата определя светоусещането, формира модели на поведение и възприятия. Създава или смачква самочувствие и влияе на самооценката, както и на бъдещите избори. Цяла наука има създадена и точно ти като лекар би трябвало да си наясно.
Средата е само един от определящите фактори. За съжаление вирусът на жертвата е много по-опасен от смъртоносните
Аз никъде не казвам ти какво си, или не си, но виждам, че заемаш позиция на отбрана. Дори най-в началото споделеното от мен беше наблюдение, а не атака срещу теб.
Аз никъде не казвам ти какво си, или не си, но виждам, че заемаш позиция на отбрана. Дори най-в началото споделеното от мен беше наблюдение, а не атака срещу теб.
Да, така го почувствах, защото беше ме цитирала.