За децата, отговорностите и още нещо

Питам защо се правим на равни на мъжете, при положение, че се оказваме малко по-способни, оправни, отговорни, полезни, както искаш го определи.
need to vent, според мен алтернативата е да оставим малко работа и задължения и на мъжете, защото е очеизвадно, че 80% процента от мъжете не могат или не искат да се справят с 50% от всички неща, които жените правят.
Франсоаз, обикновено уважавам мисленето ти, но ми се струва, че определяш същите тия 80% мъже за боклуци. Не съм съгласна.
Anonimus, колко голямо беше детето, когато се разделихте? И при кого остана да живее?

Никога не съм разбирала тези борби за равенство. Въобще не мисля, че чак толкова хора се борят за измисленото равенство, просто искат децата им да бъдат щастливи и да се радват на нормални родителски грижи, а те самите да получават същото, каквото и дават.
Това не е борба за равенство, а съвсем човешки нужди.
Имало е в миналото разни предразсъдъци и измислени правила, но хората вече виждат, че това е в ущърб на семейството, не в +.

За след раздяла нещата са каквито си ги направят, но няма как да се сравняват нещата с ежедневието, когато са едно семейство.

Не знам за хората, но аз не искам да получавам същото, което давам. Искам да получавам равно(или повече ), но не и същото. Например аз съм работила готвач години наред, не ми е проблем петстепенно меню за 5-6 човека да направя за час-два, докато си пиша в бг-мамата. И изобщо не ми трябва половинът да е перфектен готвач, за да ме отменя в готвенето през ден или в неделя или както е да е. Като не мога/искам да готвя, ще вечеряме сандвичи.Предпочитам, примерно, да е добър шофьор,щото аз не мога.
И понеже говоря за битовизми, да поясня, че темата е главно с тая насоченост. Щото не отричам, че има страхотни уикенд бащи, ама...

Под същото имам предвид желание да се грижиш за някого. И аз не съм толкова добър готвач, колкото мъжа ми и мразя готвенето, но това не ме спира да се старая и да му приготвям романтични вечери. Всичко идва от опита, няма да му сервирам суха храна, защото ме мързи да потърся информация и да положа усилия.

Всеки избира човека до себе си според собственото си възпитание и виждания. Ако една жена е израсла с двама родители шофьори, не би се замислила, че това би била една от точките, които са ѝ много важни в партньора. Така че това е относително, реагираш адекватно спрямо обстоятелствата. Ако трябва да прибираш всеки ден децата с кола и твоето работно време е ок, а това на мъжа ти не, какво ще правиш? Ще накараш  мъжа ти да напусне работа или ще се стегнеш и ще се държиш като възрастен?

С мъжа ми искаме да научим детето си на отговорност, самостоятелност и умения за грижа. Не да седи и да гледа как друг притичва от печката до пералнята, от пералнята към ютията, а после го чака парцала и миялната и да смята, че си е поела отговорностите, защото примерно е завела децата на училище или нещо подобно. Или да седии да чака някой да се прибере, за да ѝ сготви, да ѝ изпере, да я изглади. Като види, че има да се прави, прави го. Капризите - до около 3 г.

Когато всекидневно участват всички животът е супер лесен, а битовизмите дори не се усещат, съответно няма и никакви караници и мерене.
Когато има специализация, често нещата куцат, особено ако се делят на такива, с които си затрупан всеки ден и други, в които си почиваш 1 седмица или месец и после се включваш за 1 часа. И с право, няма как да се сравнят всекидневна смяна на домашна помощница с едночасов ангажимент.

А ако единичният ангажимент за един е едночасов, а на друг би му отнел 10 часа? Независимо дали се изискват физическа сила и/или познания, може един да не може да свърши дадено нещо, ако ще да има колкото иска време. Тогава не е справедливо да се каже, че другият извършва нещото за час - може да е просто много добър в него.

То и хирургът оперира апендисит за толкова, за колкото жена му (за целите на случая, нека е домакиня) вкъщи готви мусака, че дори и по-бързо, но нима двете дейности са сравними, само защото времетраенето им е сходно?

За мен следва да се гледа и колко е сложна една дейност, не само колко време отнема на извършващия я. Има причина хирург да получава повече пари на единица време от лелка в ясла...

Нека все пак се ограничим до битовизмите, за които е темата
Говорим за дейности, които могат да се вършат и от дете, не за нещо, изискващо образование и определени умения...

Един час беше образно казано. Просто сравнявах ежедневната заетост с нещо, което е инцидентно. Най-нормалното нещо е човек като види дневните задачи, да се включи за поне половината. Отново образно казано. Защото тези неща са колкото негови, толкова и на човека до него отговорности. Включително децата.

Когато някой съвсем явно бяга от тях, нормално е да се получат сътресения.

Писах, писах и сложих всичко в скрит текст, за да не трия, защото всичките неща по-горе са следствие на едно, по-голямо.

Лично аз искам партньор в живота си, не за да си поделяме задълженията, а за да сме щастливи заедно и да забелязва, това което съм - и като човек, и конкретно като жена.

Това ми е много по-ценно от това да си поделяме битовизмите вечер/уикенда.

Моят бивш мъж беше патриархално възпитан и смяташе, че цялата поддръжка на дома трябва да пада върху жената и децата. Т.е. ние ежедневно готвим, режем салати, слагаме маси, вдигаме маси, мием, бършем, чистим, оправяме на котките, веднъж в седмицата се ходи на голям пазар до минимум два до четири различни магазина, веднъж, понякога два пъти седмично се перат две до три перални, сушат се, сгъват се, простират се и т.н. малки ежедневни дейности. Това включваше и приготвяне на храната му за работа за седмицата, рязането й на малки парчета и слагането й в кутии като е предварително измерена. Излишно е да казвам, че той ядеше най-много, неговите дрехи за пране бяха най-много, изобщо той беше най-големият консуматор вкъщи, а ние бяхме обслужващ персонал, който трябваше да се върти на пета около него. Редовната му реплика беше, че това са мои задължения.

Неговите задължения бяха да се окоси тревата веднъж на десет дена и когато трябва да се сменят гуми и масло на колата да ги смени.

Само съпоставете времето и усилията, които са необходими за извършването на горните дейности. Гуми и масло се сменят два пъти годишно. Карам нова кола, няма нужда от никакви диагностики, ремонти и поддръжка извън, това което е по спецификация и, което ми правят в сервиз за нула време и на съвсем прилична цена. Тук има чудесна пътна помощ, която струва пренебрежителна сума, абонирала съм се, ако закъсам, заключа се или ми свърши бензина на пътя, идват до максимум половин час.

Повече такъв мъж не искам ни да видя, ни да чуя докато съм жива.
Няма как да съм щастлива, ако аз се гърбя с всичката работа като черноработник, а някой си развява гащите и се радва на живота. Ако и да ме забелязва като жена, защото това никога не ми е липсвало. Аз съм забелязвана жена и от него и по принцип.

Как променихме съзнанието си? Мъжете започнаха да си бръснат краката? Така ли го променихме? Може, може. Но тук въпроса е с каква цел си бръснат мъжете краката? Пак завоевателна , но с друго оръжие.
Исторически погледнато жената винаги е оставала при децата , в къщата, с грижа за прехраната, докато мъжете току се съберат в компания около някой пич и хванат боздуганите да си чупят главите с някаква друга тайфа ... винаги е било така . Няма как да престане да бъде така . Гледай новините.

Хората НЕ се променят... Еле пък мъжете. Просто, влюбената жена не "вижда" червените лампи, които й блестят в очите и я заслепяват. Или ги вижда, но се самозаблуждава, че заради нея Той успешно ще ги "загаси". Ами, това обикновено НИКОГА не става.

Хората не. Обществото. Общоприетото. Преди няколко години беше срамно жена да ти плаща сметката, сега е проституция да очакваш мъжът да плати. Преди няколко години никоя майка не се оплакваше, че бебето я буди нощем и е изтощена, сега е модерно да го правим. Преди няколко години гей беше медицинска диагноза, сега е статус.
 Изобщо, за добро или за лошо и достатъчно ли се промени обществената нагласа?
НСЧ, имаше един лаф,че по-лошо от жена, която не може да готви, е жена, която не може, но готви.
Весели празници на всички, без лоши чувства, без подтискащи мисли! 🍻

Много по-добре е една майка да може да се оплаче, че е изтощена, вместо останалите жени да я натискат да не говори за това.

Да, за жалост обаче във форума винаги става обратното - оплаче се някоя майка с малко дете, че е преуморена и веднага й скочат десет лелки, които са гледали бебе преди 20 години да й се скарат каква е глезла и колко е лесно всъщност и че тя си е виновна, защото .... Толкова не можем да си ценим усилията и да си даваме покрепа една на друга, че няма накъде.

Да махнем цивилизацията, парите, социума, дори самото време- модерността.
И цялото знание, което имаме от книгите- за бебетата и т.н. защото, докато жената има някаква интуция относно бебетата, мъжете знаят всичко само от книгите и това, което знаят от жените ...


Да оставим само един мъж и една жена, голи, в джунглата.
Млади, жилави, атлетични.
Ще се пазят един друг от зверовете, ще се опитат двамата да строят дом, докато тя не забременее и после- роди. 
Тогава жената и детето стават абсолютно безпомощни.
Две топли хапки свити на кълбо и очакващи смъртта си- от глад, студ или див звяр.
За бащата това малко същество е нещо лошо- първо, че е супер странно и той не знае какво да прави с него. И после- вече няма жена, която да му помага, която да му бъде приятел и да го партньор. Защиото тя не се чувства добре и иска да е постоянно с бебето. То е лигаво, безпомощно, мирише на ако и само вдига шум като привлича зверовете.

И сега- помислете отново за отговорностите на двата пола.

Защото ние сме си същите, с тази разлика, че сме защитени от цивилизацията. Ужасно крехка система, от която може всеки момент да се лишим...

Някои сметнаха, че еманципацията значи повече товар за жените и по-малко за мъжете. Тоест, разбират еманципацията, като сложат върху едновремешните изисквания към жените относно дом и деца и това да работят, като едновременно не изоставят и първите. Немалко жени се връзваха и се връзват, че и се съревновават коя ще вземе тиквения медал.  А еманципацията е чисто и просто освобождаване от зависимост и предоставяне на чисто човешки права. И ще продължава да завива в грешните посоки, докато много жени имат разбирания като горните и се чудят как да щадят онзи, който се води от силния пол, щото това или онова не било негова работа. От това се разлигавиха мъжете, не от еманципацията.
Аз като по-назадничава си разбирам еманципацията по мой си начин и се ползвам от всичко, което тя ми предоставя.