Аз някъде на 27, след един трагичен инцидент в семейството.
- Публикувана: 22 дек. 2019, 14:36 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2020, 23:55 ч.
Паническо разстройство - 40
Приятели споделете на колко години получихте първите симптоми на гтр
Аз от дете съм с тревожност. Мразех да ходя на училище, защото майка ме пребиваше за 5-тици и съответно треперех да не ме изпитат и да ми пишат 5. Сутрин още баща ми като дойдеше да ме буди за училище и се разтрепервах цялата, понякога и повръщах. Но истинският ад дойде, когато на 24 години за пръв път получих паническа атака и ме люля цял ден. Тогава на паническото разстройство му викаха страхова невроза и аз мислех, че съм получила инфоркт.....
Аз затова съм казал - въпреки усилията на училището, успях да се образовам. Впрочем това е голяма глупост с оценките. Но и аз си имам стратегия, моя като почне училището, как да се справям с малоумни учители 
Аз от дете съм с тревожност. Мразех да ходя на училище, защото майка ме пребиваше за 5-тици и съответно треперех да не ме изпитат и да ми пишат 5. Сутрин още баща ми като дойдеше да ме буди за училище и се разтрепервах цялата, понякога и повръщах. Но истинският ад дойде, когато на 24 години за пръв път получих паническа атака и ме люля цял ден. Тогава на паническото разстройство му викаха страхова невроза и аз мислех, че съм получила инфоркт.....
Аз две седмици след като забременях, до 9 месец повръщах по 20 пъти на ден, не спях, не ядях, не излизах от немощ, припадах дори като се возя с кола по пътя и бях винаги в безсъзнание поне за три четири минути, след като родих всичко ми мина все едно се отряза с ножица, прекрасни две годинки с детенцето, гледала съм си го сам сама, справяла съм се във всяка трудност сама, чувствах се прекрасно и щастлива, а мъжът ми го нямаше понякога и по три месеца. Адът започна след като започнах работа, най вероятно от това дали ще се справям и работата и детето едновременно, и едното да навреди на другото, макар че детето ми е на първо място. Не знам но ми се случва от нищото падам и ми трябват седмици за да влезна в норма....Явно всичко е от натура, чувствителност, перфекционизъм, страх от провал, да се справям сама на всяка цена със всяка трудност...
Вече си имам голям маншет. Пратиха ми го от сервиза на Омрон. Обаче сега има друг проблем, мнооооого по-голям. Мързи ме да си меря кръвното. Снощи половинът ме накара на сила да го премеря....какво снощи беше къв 2 часа през нощта, че гледах коледни филми до тогава. Беше 130:95.......За мен това направо си е ниско кръвно.....Аз очаквах някакви нечовешки стойности...
Вече си имам голям маншет. Пратиха ми го от сервиза на Омрон. Обаче сега има друг проблем, мнооооого по-голям. Мързи ме да си меря кръвното. Снощи половинът ме накара на сила да го премеря....какво снощи беше къв 2 часа през нощта, че гледах коледни филми до тогава. Беше 130:95.......За мен това направо си е ниско кръвно.....Аз очаквах някакви нечовешки стойности...
Е тя долната, нали, уж, била за сърцето. Аз лятото ходих на кардиолог-каза , че нищо ми няма. Аз се чудя, дали личните разбират от лекарства за кръвно и може ли ЛЛ да ми изпише такива, или трябва да ходя пак на кардиолог...