Бившата му съпруга

Ами има много такива случаи - баща и дете прекъсват връзката поради нежелание на една от двете страни, а понякога и на двете страни тази връзка да просъществува. Не е някакъв прецеден - масово е. Дори и при мен е така. В момента, в който сина ми каза, че повече не иска да ходи там не съм го пращала повече. И защо да го правя? За да накарам БНД да стане по-отговорен? За да покажа на детето, че задължително трябва да ходи при баща си? Ми не - тъпо е. Детето трябва да ходи там, където е желано, гледат го добре и то самото се чувства добре. Насила не стават тези неща и това само докарва стрес на детето, което мисля, че не е нужно

Никой не знае дали пълното прекъсване на връзката с бащата също не вреди...Разсъждавам си просто. Никога при бащата няма да бъде толкова обгрижено като при майката, но ако си имат връзка и с бащата е по-здравословно за самите деца. (Изчела съм доста инфо по въпроса и ако бащата не е опасен престъпник или алкохолик да заплашва пряко живота му, навсякъде пише, че е по-добре да си имат връзка)

Добреее, ето една случка от миналата година, на която станах пряк свидетел.

Бях в един ресторант, а на съседната маса седна един познат на баща ми, който е разведен. Седна да обядва с сина му, който беше на 3 - 4 годинки /не знам точната възраст, но татко каза, че е някъде там/. Поръча му пържени картофи и 1 кюфте - детето това поиска. Когато дойде яденето дете започна да мрънка, че иска при мама, че иска и мама да е там и т.н. Може просто да му се е спало на обяд и затова да е било кисело. Мрънка не повече от 10-ина минути, обаче явно достатъчно, за да изнерви баща си. Тактото в един момент побесня, дръпна детето от стола и го напердаши по дупето. То се видя, че не беше силно, но достатъчно детето да започне да пищи и да вика "мамо, помощ, тате ме бие". Аз буквално се разтреперих цялата - идваше ми да отида и да му се развикам, макар че ясно се виждаше, че детето не яде някакъв жесток бой - просто отнесе няколко плясвания по дупето. И въпреки това детето пищеше, таткото съвсем се хвана за главата и се чудеше как да реагира. Накрая се сети, че няма да стане така, клекна при детето, прегърна го и започна да му говори тихо. Детето се успокои, но категорично отказа да яде. Каза, че иска да се прибира при мама и в крайна сметка си тръгнаха без да пипнат храната
Айде сега да ми кажете, ако вие сте на мястото на майката, детето ви на тази крехка възраст се прибере разстроено от срещата с татко му и ви разкаже какво е станало, дали ще продължавате да го карате да се вижда с баща си, дори и то да не иска, само и само да се поддържа връзката баща - син. Ама честно ми кажете. Защото аз съм била в подобна ситуация - сина ми отиде за един уикенд при баща си и, като се върна ми каза, че 4 пъти е ял бой. На въпрос към баща му "Защо", той ми отговори - "Ами аз не мога да се оправям с него. Не ме слуша и направо ми скъса нервите". И детето повече не отиде там - самия той не поиска, а аз не съм чак толкова луда, че да го карам против волята му да ходи там, където ще го приемат за брашнен чувал, само за да не прекъсвам връзката с баща му или да уча баща му какво е да си родител

Ами то такива бащи нито си познават децата, нито знаят как се гледа дете изобщо. Което няма да е така, ако го гледа по редовно и двамата са свикнали. В такъв случай е нормално майката да го оставя. Моя близка се разведе в чужбина, техният режим е пък една седмица при единия, една при другия. Живеят в един и същ град, затова е възможно и през училищно време.

В случая не обсъждаме нежеланието на детето, защото  приятелката на бащата, или който там представи казуса не каза, че детето е нещастно с баща си, а само, че на новата жена и е трудно да го гледа. Разбира се, че ако детето не ще, няма да го пращат никъде. Но ако си е окей и с баща си, могат да си спазват режима, да се заместват един друг, а вече дали тежестта ще пада и върху новия партньор на някого, да се разбере родителят, все пак ако иска да има дете, ще трябва да му осигури и условия и гледане. Като не ще, или не може, казва аз бях дотук и толкоз. То от такива съботно неделни, дето веднага хвърлят детето на баба или жена, или се отказват на първата година и после разправят, че детето не ги иска, или бившата не го дава не можеш да  се разминеш по улиците.
Ако иска да присъства като баща в живота на детето, начини има.

Толкова е преекспонирана тая прословута връзка с бащата. Да, ако е с добро желание от двете страни, разбирам. Ама разни изнасилени работи повече навреждат, отколкото да градят нещо.

Когато детето започна да ходи при баща си за по няколко часа, беше на 2г. Не можеше говори, няколко думи знаеше само.
Взимаше го за няколко часа под предлог, че докато свикне.
Връщаше ми детето като побъркано, ревеше по 2-3 часа. Блъскаше си главата в земята, искаше да си счупи всички играчки. Не можех по-никакъв начин да го успокоя. Не го хранеше на обед, или му дава кисело мляко или помбер, за спане дума и да не става. След като проговори каза че го биел. Започна като идва да крещи и да не иска да излезе, да ме стиска и да реве.
И да имахме нова, тя много го искаше докато баща му не го търсеше. После му постави улитиматум или нея или сина си. Идеше ли сина ми, тя се затваряла в спалнята или излизала от къщата.

Щото майка му на това дете никога не го е шамарила, евентуално..
Присъствла съм на такива неприятни сбени и с жени и с мъже, даже повече с жени, защото те някакси повече време прекарват с тия деца.
А децата често манипулират успешно, даже на малка възраст.

Пример от близко семейство, не са даже разведени. Майката се опитва да възпитава, на бащата не му се занимава. Детето много ясно предпочита бащата, защото при него всичко е позволено, той нямал нерви да се разправя.
Кой от двамата родители е лошия?
И да се спре достъпа на майката до детето, защото редовно го чувахме да реве каква лоша майка има, а?

Всичко това е така, аз също не съм привърженик на "да не му падне косъм от главата", нито им треперя на децата, нито нищо. Обаче, ако видя, че не иска да ходи при тоя човек, от какъв зор трябва да му налагам такъв тормоз? Щото го е създал? Да бе, ей сега.

Леле ужас - направо настръхнах. При нас пък сина ми се прибираше много сериозно обработен от баща си. Обяснявал му е, че сега, като се роди сестричката му ние с втория му баща няма да го искаме вече при нас, че ще ни пречи и че ако поиска винаги може да отиде да живее при него, защото той му е истински баща и т.н. Див го направих тогава. Най-вече, защото не можех да разбера, защо го настройва срещу хората, с които живее и които се грижат за него. Обаче той си знаеше неговото. Няколко години скъса и моите нерви, и тези на сина си. Добре, че малкия порасна и видя за какво става въпрос. Сега изобщо не му вдига телефона, не му отговаря на съобщенията, а ако му кажа, че баща му иска да го вземе ми задава въпроса "Ама не мога да разбера, защо насила ме караш да се виждам с този човек. Да, знам, че ми е баща, но ти така казваш. Аз не го приемам така. За мен той е някакъв човек, с който трябва да прекарвам някакво време, а не искам. С него няма дори какво да си кажем - говори ми неща и се държи с мен, сякаш съм на 5 години. И само ми говори против вас, а на мен не ми е приятно." А имаше потенциал отношенията им да се развият добре и да изградят стабилна връзка. В началото го взимаше през уикенд, обаче с глупостта си сам си докара това на главата.

Връзка не се гради с взимане в събота.Връзка се гради с ежедневни, дребни неща. Да стане, да го изпрати. Да му подаде нужна вещ. Да имат свои усещания, ако щеш думички. Детето да му сподели нещо дребно от училище, например как се е спънало в час по физе. Или "колко е тъпа тая по история" и да имат разговор защо не е така. Или дали да купят домати или да не купят на прибиране. Или цвета на връзките на обувките на съседката. Отношения и близост се градят в дребните ежедневни неща. А не в събота по график.
Общо взето е вярно, че бащата замени ли жената, заменя и децата, с нови. Реално ще създаде връзка с второто дете, не с първото, защото не участва в ежедневието на първото.
Сега, отделен въпрос е как им дава сърце, но явно им дава. Как се правиш, че едното не съществува и родителстваш на друго. Нещо като поправителен ли си правят, не ми е много ясно на мен, но какво разбирам аз.

Права си, но когато няма възможност за такива всекидневни неща, какво? Да се прекъсне въобще връзката баща -дете, да не изисква и очаква нищо от другия родител?
По повод темата на темата , по никакъв начин не упреквам майката, изпратила детето при бащата. Щом се е наложило, той ще го гледа. Няма значение каква е причината да го прати. Дали е работа, болест, почивка, отмъщение, все тая. Сигурно и на нея не винаги й е удобно и възможно да е ангажирана денонощно с детето ИМ, но намира начини и се грижи. Нека и той се погрижи малко. Ама на новата не й било комфортно!? Двама са, той е бащата, да се разбират и оправят двамата! Като не може тя да се справи (не е и длъжна), той да си влиза в ролята на баща и да си поема детето. 1 месец от 12 в годината не е чак толкова много.

О, разбира се. И аз съм на това мнение. Майката щом може и да работи и да гледа дете самостоятелно без бащата, и бащата някак ми се чини, че трябва да може. С или без нова жена и дете.
А иначе само споделям, че сори, но с режимно свиждане по график два пъти в месеца връзка не се гради. Нищо повече. Може да си останат добри познати обаче, няма лошо.

1 месец от 12 не е никак много дори. Но често се приема като наказние от бащите, особено ако не е по график. Моето дете реши, че иска да остане 2 месеца вместо един лятото при баща си и на него лошо му стана. С надежда да откажа ме попита дали съм съгласна и аз разреших, с опция връщане, ако нещо се обърка. Само дето не ме напсува. Иначе на думи го обича безкрайно. И така се оказа и с неговото дете, и с това на приятелката му, цяло лято в ролята на детегледачка.

Ами екстра. На детето явно му е харесвало, след като е искало да остане още,  това е най важното.

Мъжете нямали инстинкти и други подобни тъпотии сме чели и чували за бащинството. Има жени, предпочитат да прекарват живота си в обучение, превъзпитание и тренировки на мъжа, за да го превръщат в съпруг и баща. Аз не съм имала и нямам никакво намерение да уча мъж как да бъде едното или другото, но за щастие, понастоящем не ми се и налага дори да се замислям по темата какъв мъж и баща е