Чувството на вина

  • 4 406
  • 55
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 838
Аз не желая да коментирам ситуацията. Искам само да те поздравя за това, което си направила преди години. Че си подкрепила човека до себе си и си дала и невъзможното за него,дори си поставила себе си на заден план. Ето това е любов.
Сетих се и за темата с данните ,където се питаше какви данни трябва да притежава жена,която иска мъж с пет хиляди лева заплата. Ами ето ги данните, да обича безрезервно преди петте хиляди и да градят бъдещето заедно.
Сигурна съм, че ще дадеш и добър пример на децата си, защото няма по-хубаво нещо от семейство градено с любов.

# 16
  • Мнения: 4 611
И аз се включвам да те поздравя! Чудесно е, че сте си били опора, това е истинската обич в моите очи. Родителите ти са прекрачили границата, не поемай цялата вина върху себе си. В крайна сметка не е станало без причина. Ако бяха останали кой знае колко още щяхте да си скъсате нервите. Дано ти се обадят с извинение, но надали.

# 17
  • Варна
  • Мнения: 2 033
Няма да те питам какво си им казала, защото скоро се сблъсках с човек , дето каквото да кажеш чува каквото иска.Очаквах че съпругът не се е издължил за жеста ,но ето , очаквано е с голяма заплата, на върха, а и ти си завършила.Не се виждат проблеми помежду ви.А че те виждат каквото исакт си е техен проблем.Може да си била рязка ,ще ти кажат ,че това са родители ,на на лук перото ,но за мен няма нужда да се упрекваш.Понякога едно лошо прави две добрини.
И да , ние трябва да сме на първо място за себе си.Децата донякъде, порастват и отилитат ,но  той  и тя остават докрая.Те къде са били да помогнат когато сте били в нужда?Щото не са го харесвали  са стояли далеч ли и наказвали и теб?
Ще ти мине чувството за вина, дано у тях се породи някакво на дискомфорт от постъпката им-ти ли знаеш за какво си с един мъж или те?

Когато бяхме в нужда родителите ми сменяваха държави и не желаех да ги притеснявам, т.к. началото в чужда държава е трудно. А пък свекърите тогава изживяваха бурна критическа възраст, трябваше да минат години, че да се кротнат. В онзи период не им беше до деца.

 Всичко започна от нищото, дори и аз не разбрах какво точно стана, защото както си играех с малкото дете така изслушах тирадата на баща си и го помолих да си събере багажа. Майка ми съответно си тръгна с него.

# 18
  • Мнения: 1 999
И за толкова години не са се научили да те уважават?! Ми, заслужил си го е - баща ти. Майка ти явно е безгласна буква, щом досега не му е свила сърмите. И търсят уважение - кръстено дете... трънки на търкалета. Те не знаят какво значи уважение, но претенции до небесата! ЖДНБ!
  Сега е момента да се замислиш дали са прави и дали не са си заслужили изгонването. И като погледнеш на себе си като на голям човек, а не като дете на родителите си - чувството на вина само ще си отиде.

# 19
  • Мнения: 900
С това трябваше да започнеш.
Често се налага да поставяме някои хора на мястото им, независимо колко са ни близки и колко боли после от казаното.
Вече ще си мерят приказките!
Това за внучето- ОМГ, в кой век живеят тези хора?!

# 20
  • Мнения: 4 808
Аз мисля, че не чувстваш вина, а тъга. Знаеш, че си права, че не би променила нищо от това, в което те обвиняват, но те боли от техните упреци, защото са ти родители и ги обичаш. Преживяла съм го, че и по–лоши моменти, каквото и да направиш, те никога няма да са доволни. Няма смисъл да се измъчваш, те са си такива, не можеш да ги промениш. Гледай си семейството и не се измъчвай заради тях. За жалост, човек не си избира родителите, но може да си избира с кого да общува. Аз бих свела контактите до минимум, ако искат да се сърдят.

# 21
  • София
  • Мнения: 5 951
Абе те не са прави. Ама и ти, чак пък да ги гониш. Моите роднини някои са изперкали, от годините им, не ми говорят чак такива неща ама дразнят с други приказки и Фасони много. Никога не се свадя. Процедирам така, смятам ги за изперкали заради възрастта им, ако кажат нещо, което не харесвам. И второ винаги имам едно на ум, че утре няма да са живи, едва ли не. Не мога да живея с мисълта, че сме се скарали за две изречения нещо, в старините им. Няма да понеса вината. Усмихвам се и махам с ръка. Даже се съгласявам с тъпи съвети и толкова, правя си каквото аз си знам. Не завися от тях за нищо обаче. Ни за жилище, ни за пари, ни за друго.  И горе- долу така е било винаги.

# 22
  • Мнения: 18 549
Тя не ги  е дърпала за ръкавите   навън.Казала е думи в унисон с техните  и са се бъзнали.Ако все си мълчат всички се трупа и избива на по-сложни неща.Ще им мине на всичките, няма начин ,но нека  и те се замислят, това име на внуче, за какво ссти  с мъжа си не са тяхна работа.Ако на всяка двойка близки кажа че не са добре ,че са за едно или друго заедно дали да не ги разведа?Това всеки сам знае защо ,може да му е хубава оная работа и да си заслужава всичко.Това на шега, да не го коментира някой  като сериозно, но и сериозно си е , без него не върви животът.
Те рано са разбрали кой  е с повече шансове да стъпи на крака и да помогне на другия, явно са се развявали родителите по свои неща и  не са помагали, а сега издишат да дават оценки.Вместо да се радват  на добрия им живот.

# 23
  • Варна
  • Мнения: 2 033
Абе те не са прави. Ама и ти, чак пък да ги гониш. Моите роднини някои са изперкали, от годините им, не ми говорят чак такива неща ама дразнят с други приказки и Фасони много. Никога не се свадя. Процедирам така, смятам ги за изперкали заради възрастта им, ако кажат нещо, което не харесвам. И второ винаги имам едно на ум, че утре няма да са живи, едва ли не. Не мога да живея с мисълта, че сме се скарали за две изречения нещо, в старините им. Няма да понеса вината. Усмихвам се и махам с ръка. Даже се съгласявам с тъпи съвети и толкова, правя си каквото аз си знам. Не завися от тях за нищо обаче. Ни за жилище, ни за пари, ни за друго.  И горе- долу така е било винаги.

Разбирам, обаче на мен търпението ми спрямо баща ми е поизчерпано. Не мога да оправдая глупостта, наглостта, отношението с възрастта. Това, че той ме води по брой години не означава, че ръси източни мъдрости.

Преди 2 години и малко ми обяснява колко е невъзпитано, неконтролируемо, расло в гората и не зная какво още беше голямото ми дете. Тогава някак преглътнах. Вярно, че тогава детето беше на 2 ,6 години и понякога изпадеше в кризи, тръшкаше се, крещеше, буйстваше, но израстна този период и сега е доста спокойно и тихо дете. Този път обаче не успях да преглътна, а извинение със сигурност няма да получа, той няма навика да се извинява. По вероятно е майка ми да ми звънне след време да ми каже, че той си е такъв и че би трябвало да съм му свикнала на поведението.

# 24
  • Мнения: 5 820
По мое мнение авторката е постъпила правилно. Доста дълго време е търпяла това положение. Властните бащи и майки е много страшно и ужасно. Постоянно искат да стават, както и каквото те кажат. Децата им нямат право на грешки. Винаги те трябва да ги слушат и изпълняват. Не осъзнават изобщо как обиждат и мачкат децата си. После питат защо децата им нямат високо самочувствие. Ако не се подчиняват, тогава става нещо страшно. Много добре разбирам авторката, защото точно такива са и моите родители.

Последна редакция: пт, 27 дек 2019, 15:32 от Jennifer_w

# 25
  • София
  • Мнения: 5 951
Никой не избира родителите си. Ти каква ще си след 30 години, каква баба, как смяташ?
От негова гледна точка може да си има основание за някои неща, ядосвал се е с годините, сега е остарял, дрънка глупости, е? Отгледал те е. Дали  е било "песен" като са те гледали. След 1-2 години може да го няма , примерно ( да е жив и здрав човека де) Какво , ще си доволна че си му казала истината?
И така да е, едва ли той ще разбере. И какъв е смисъла? Гледай да не се карате. По -добре не го кани, като го знаеш че ще се скарате.

По принцип има страшно много родители, и ние също, които правим "глупости" и "вредим" на децата си, и сме водени от най-добри намерения, а то друго излиза накрая.
Ето, детето ти защо се тръшка и дере? Ами ти смяташ че е нормално за малко дете, ама за друг това разбиране и оправдание е "лансиране" на поведение,  което ще разлигави детето и така му вредиш. Давам ти само две гледни точки, да видиш че нещата се тълкуват от две страни и всеки си е прав за себе си.

Не става въпрос да толерираш глупости, но защо ги каниш като знаеш за конфликтите и какво ще стане?
Като си ги поканила, махаш с ръка и не слушаш, що ще ги гониш?


Представи си детето ти да те изгони от дома си ..... след години.... на Коледа? Ми по-добре да не те кани, ако не се разбирате. ( апропо...... да бачкаш на две места , за да звърши мъжа ти и сега да си финансово зависима от него? абе аз не бих , ама станалото станало.... , толкова не е можел да завърши без теб ли?)

Последна редакция: пт, 27 дек 2019, 15:04 от Wooden Cuckoo Clocks

# 26
  • Мнения: 12 770
След като очевидно те не са прави за упреците си, остава въпросът, все пак защо се чувстваш виновна.
Предполагам, според вътрешното ти чувство, чак пък изгонване е било прекалена реакция.
Ако аз бих се чувствала така, бих се извинила по телефона за изгонването, но бих добавила, че са ме изкарали от нерви с несправедливи упреци. И бих казала, че ако мислят да правят сцени у нас, по-добре да си говорим по телефона, за да не стават децата и мъжът ми свидетели на грозни скандали.

# 27
  • Мнения: 18 499
Никой няма право да те обвинява за такива глупости и тормози пред децата ти.
Понеже най-вероятно след време майка ти ще направи стъпки за сближаване, моят съвет е първите няколко пъти да се виждате на неутрален терен - заведение например, откъдето всеки може да си тръгне лесно без да се чувства изгонен или гонещ.

Имай предвид, че с годините характерът на човек не се подобрява, така че е невъзможно родителите ти внезапно да станат коренно различни.

# 28
  • Мнения: 7 263
Моята майка никога не прави първата крачка. Аз й се извинявам, тя ми прощава. Такъв е сценарият.

# 29
  • Варна
  • Мнения: 2 033
...
Не става въпрос да толерираш глупости, но защо ги каниш като знаеш за конфликтите и какво ще стане?
Като си ги поканила, махаш с ръка и не слушаш, що ще ги гониш?


Представи си детето ти да те изгони от дома си ..... след години.... на Коледа? Ми по-добре да не те кани, ако не се разбирате. ( апропо...... да бачкаш на две места , за да звърши мъжа ти и сега да си финансово зависима от него? абе аз не бих , ама станалото станало.... , толкова не е можел да завърши без теб ли?)

Цитирам само част от поста.

Конфликти между нас никога не е имало. По принцип баща ми нарежда, а всички останали си мълчат, така е било винаги, до този път. Този път просто не успях да се сдържа. Осъзнавам, че той няма да се промени и ми е достатъчно криво за постъпката ми.

Поканих ги, защото в момента са във България, поканих ги защото са баба и дядо, да си видят внуците, да си направим семейна Коледа, все едни такива тривиални причини. Не съм очаквала, че със сутрешното кафе ще се споделят умозаключенията за чуждото семейство държейки тон.

Моля, не съм написала, че съм финансово зависима от мъжа си, а че просто моят доход е по- нисък от неговия.Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт